№ 296
гр. гр. Димитровград, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100112 по описа за 2023 година
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- „АПС Бета България“ с ЕИК: ********* предявява искова молба, с
която при подробно описани в нея обстоятелства моли от съда да се произнесе с
решение, с което да се признае за установено , че в негова полза парично вземане,
конкретизирано в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 1329/2022 г., а именно сумата в общ размер от 2798.15
лв, формирана както следва: главница в размер на 937.68 лв.; възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 8 85 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 222.36 лв. за периода от
30.11.2016г. до 30.11.2017г.; законна лихва за забава върху главницата в размер
на 427.2 лв. за период от 30.11.2017 г. до 23.02.2021 г.; законна лихва за забава по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 325.91 лв., както и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Моли да бъде осъден ответника да заплати
гореописаните и сторени от дружеството — ищец съдебни и деловодни разноски
по ч.гр.д. № 1329/2022 г. по описа на Районен съд –Димитровград и по
настоящото производство на обща стойност от 425,92 лв.
3. Не праща представител в зала .
4. ОТВЕТНИКЪТ- Г. А. Б. чрез особен представител оспорва в писмен отговор,
излага множество основания по правото. Те са както следва: липсва подписан от
1
ответника договор за кредит; липсва подпис на договора за поръчителство;
договора за поръчителство е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК;
ответникът не е уведомена за цесията; възражение за изтекла в полза ответницата
погасителна давност по отношение на всички претенции от исковата молба, в
това число за главница и лихви.
5. В с.з. не се явява.
Съдът намира:
Приложим закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните
договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 9. (1) Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
2
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Чл.19, (4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
8. Граждански процесуален кодекс(ГПК)
Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
По фактите
9. Спор по фактическата обстановка по делото няма. Така събраните писмени
доказателства, изцяло представени от ищеца подкрепят твърдените в исковата
молба факти, които са както следва.
10. Сключен е Договор за потребителски кредит № 754613 на 31.10.2016 г., от една
страна Г. А. Б. , от друга- Кредисимо, по силата на който е получил сумата от
1000 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 96,67 лева в срок
до 30.11.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1,
съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 50 %. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне
на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел
VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да
уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане
на съобщения, писма и стикери.
11. На същата дата- 31.10.2016 г., ответникът Г. А. Б. е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора
за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо
солидарно с Г. А. Б., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за
3
кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо На 31.10.2016 година Ай Тръст и
Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст
се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Г. А. Б., ЕГН
********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си
към Г. А. Б., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
12. Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Г. А.
Б., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство
и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г.,
в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.
13. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от Г. А. Б., ЕГН: ********** на
Кредисимо суми, както следва:937.68 лева /главница/ по Договор за кредит;
222.36 лева/договорна лихва/ за период 30.11.2016 г до 30.11.2017 година; 427.2
лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
14. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 8 IB, ап. 3. На
ответникът било изпратено ел. писмо на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
15. Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо“ ЕАД като
цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, като цесионер
установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица,
които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от
договора.
16. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“
ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 754613
/31.10.2016 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 2798.15
4
лв.
17. С разпореждане от 27.10.22 г. по ч.г.д.№ 1329/22 г. по описа на РС- Димитровград
е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 628, с която
било постановено Г. А. Б. от гр.Димитровград, **************************,
ЕГН ********** да заплати на кредитора „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 81В,
ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Джозеф Мартинак, сумата в
размер на 2798,15 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. и
петнадесет ст.), от които главница в размер на 937,68 лева и 885 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 222,36 лева
(двеста двадесет и два лв. и тридесет и шест ст.) - договорна възнаградителна
лихва от 30.11.2016 г. до 30.11.2017 г., 427,20 лева (четиристотин двадесет и
седем лв. и двадесет ст.) - законна лихва забава по Договора за кредит от
30.11.2016 г. до 23.02.2021 г., 325,91 лева (триста двадесет и пет лв. и деветдесет
и една ст.) - лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата и 105,96 лева деловодни разноски.
18. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на ответника, а в срокът ,
даден от съда е предявена и настоящата искова молба
По процеса.
19. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в
сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.
20. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК вземане.
21. Искът се разгледа по същество.
По същество.
22. Възражението в писмения отговор , че липсва надлежно подписан в съответната
форма договор, съответно- липсва волеизявление на ответника за това е
неоснователно.
23. Договорът за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК следва да се
сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със задължителното
му съдържание по чл.11 от ЗПК . Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен
носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за
период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
24. Съгласно чл.6 от ЗАКОН за предоставяне на финансови услуги от
разстояние(ЗПФУР),договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
25. Съгласно чл.3 от ЗАКОН за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги(ЗЕДЕУУ) писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
5
съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на авторството му. Според легалната
дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., електронен документ
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата
на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи
като негов извършител.
26. В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между
страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис,
заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и за съдържанието му /арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК/. Преписът има
значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи,
които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за
авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството
на волеизявлението и съдържанието му. Същият съдържа електронно изявление,
като доколкото не съдържа характеристиките на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да
се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от
електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на
документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което
изхождат изявленията – трите имена на ответницата, адрес, телефон, ЕГН, сметка
и други. Действително значение на подписан саморъчен документ е придадено
само на този електронен документ, към който е прибавен квалифициран
електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да
се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен.
27. Основателно е възражението , че не се доказва ответникът да е получила
описаната в договора сума от 1000 лева. Това е обстоятелство, което е възложено
в тежест на доказване на ищеца, но той не го е направил по настоящото дело.
28. Според Чл.1. от договор за потребителски кредит № 754613 на 31.10.2016 г.,
Кредисимо се задължава да предостави на Кредитополучателяпотребителски
Кредит, в размер и при условия, посочени в настоящия Договор, под условие, че
подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от КРЕДИСИМО
29. След подписване на договора от Кредитополучателя, КРЕДИСИМО одобрява
Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността
на последния, по реда, предвиден в Общите условия(ОУ)- чл. 3 от Договора.
30. В раздел VІ.1, Кредисимо дава възможност на кредитополучателят да усвои
сумата по одобрен Кредит по един или повече от следните начини: чрез превод
към посочена от Кредитополучателя банкова сметка; чрез предаване на сумата в
брой на Кредитополучателя в някой от Офисите; чрез предоставена от
КРЕДИСИМО Карта. По- нататък в ОУ се установява, че при предаване в брой,
Кредитополучателят се задължава да подпише съответния документ в полза на
КРЕДИСИМО за получаването на сумата(VІ.4 от ОУ).
31. В чл.5 от Договора е установено, че сумата по одобрения Кредит се усвоява по
посочения в Заявлението на Кредитополучателя начин. Накрая, но не и по
6
значение, според чл.2 ал. (1) Договорът, ведно с приложенията към него, Общите
условия за предоставяне на кредити на КРЕДИСИМО („Общите условия“), и
Заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните с
посочения по-горе предмет.
32. Горните разпоредби не противоречат на изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК,
установяващ изискване договорът за потребителски кредит да съдържа начина на
усвояването му. Ищецът не е представил като доказателство обаче, как , кога и по
какъв начин е усвоен кредита. Липсва заявлението , което вероятно е било
подадено от ответника , липсва доказателство , установяващо съобразно и ОУ как
е усвоен кредита.
33. От тук може да се приеме, че липсва и сключен надлежно договор за кредит,
който в общ план се подчинява на правилата за заема по смисъла на чл. 240 от
ЗЗД, до колкото те не се допълват/ променят от специалният закон- ЗПК.
Договорът за заем е реален, така ако не е предадено заетото като собственост
липсва сключен такъв договор.п
34. След като това обстоятелство не е доказано от ищецът, то това води до цялостно
отхвърляне на претенцията му за вземане- недоказване на договорното основание
, по силата на което праводателят му осигурява вземането ,което е прехвърлил на
ищеца, води до недоказаност на всички вземания ,които се претендират.
35. За пълнота на решението, съдът приема за основателно възражението за
недействителност на договор за предоставяне на поръчителство на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД , съответно- чл. 19, ал. 1 ЗПК
36. с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да
отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу
длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.
Следователно и доколкото по принцип договорът за поръчителство се сключва
между кредитора и поръчителя и по силата на последния в полза на кредитора се
поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение
заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като
възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор
като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, следва да се
приеме и за сключено в разрез с добрите нрави. Освен това, размерът на
дължимото от ищцата възнаграждение по договора за поръчителство - 885 лева. е
близък до размера на сумата, отпусната по договора за потребителски кредит
1000 лева, поради което уговорката за заплащане на възнаграждение по договора
за гаранция от кредитополучателя противоречи на добрите нрави и на това
основание.
37. За да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още
и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице
гарант. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
7
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. В частност плащането на
възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР въпреки че на практика за кредитополучателя то представлява
разход, който той е длъжен да заплаща. Този начин на оповестяване на разходите
не е съответен на изискването на чл. 19, ал.1 от ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход
действителният ГПР съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебносчетоводна експертиза е значително завишен.
38. На фона на горното съдът намира, че независимо, че договорът за потребителски
кредит и договорът за предоставяне на гаранция формално представляват
самостоятелни договори, двата следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант и сключването на договора
за гаранция в деня, следващ деня, в който е сключен самият договор за кредит.
39. Затова разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.При това положение и въз
основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че, макар
формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент
на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването
и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
40. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК.
41. Не е необходимо предвид горните изводи в т.22- 34 от настоящите мотиви да се
обсъждат останалите възражения на ответника. Крайният резултат е отхвърляне
8
на предявеният иск по чл. 422 от ГПкизцяло като недоказан.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 81В, ап.3 иск да бъде
признато за установено по отношение на Г. А. Б. от гр.Димитровград,
**************************, ЕГН ********** , вземане за сумата в размер на
2798,15 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. и петнадесет ст.), от които
главница в размер на 937,68 лева и 885 лева възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, 222,36 лева (двеста двадесет и два лв. и тридесет и
шест ст.) - договорна възнаградителна лихва от 30.11.2016 г. до 30.11.2017 г., 427,20
лева (четиристотин двадесет и седем лв. и двадесет ст.) - законна лихва забава по
Договора за кредит от 30.11.2016 г. до 23.02.2021 г., 325,91 лева (триста двадесет и пет
лв. и деветдесет и една ст.) - лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9