Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Гълъбово
РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО
Наказателен състав
На 20.10.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 126 по описа на РС –
Гълъбово за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-0447-000256 от 08.07.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник
РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Д.Н.П. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева – за извършено нарушение по чл.146,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. чрез пълномощник изразява
становище, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Наказателно
постановление № 20-0447-000256
от 08.07.2020г.; Заповед за
ПАМ от 12.06.2020г.; АУАН серия АА № 149983 от 12.06.2020г.; Пълномощно;
становище; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР; Договор за
правна защита и пълномощно от 17.07.2020г.; Справка за нарушител/водач.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. – съставил АУАН и Б.Н.К. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА № 149983 от
12.06.2020г. по описа на РУП-гр.Гълъбово, е констатирано, че Д.Н.П. с ЕГН **********, на 12.06.2020г., в
около 10,06 часа, по републикански път
Жалбоподателят Д.П. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено, че водача няма възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не били направени допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление № 20-0447-000256 от 08.07.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
- Административно наказващия
орган е приел, че водача Д.Н.П. с ЕГН ********** управлява моторно превозно
средство лек автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. № *****,
собственост на Д. Н. П. и като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение,
не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. На основание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1
от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева.
- Административно наказващия орган е приел,
че водача Д.Н.П. с ЕГН ********** управлява моторно превозно средство лек
автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. № *****,
собственост на Д. Н. П. и без да спазва установения ред, комплектова с основни
агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно
е нарушил чл.146, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото Т.Д.С. и Б.Н.К. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Началник на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП. От друга страна, мястото на извършване на нарушенията попада в териториалния обхват на РУ-Гълъбово.
Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП в т. 1, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в съставения акт, така и в НП нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
Административно наказващия орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства включително и товарни такива от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен.
В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, напротив – жалбоподателя Д.П. заявява в жалбата си, че действително не е използвал обезопасителен колан.
Правилно административно наказващия орган е определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, санкционна норма, а именно, тази по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП която предвижда глоба в размер на 50 / петдесет/ лева за водач, който не изпълнява задължението за използване на обезопасителен колан. Размера на наложената глоба е фиксиран от Законодателя, поради което не може да се ревизира от съда и същия следва да се приеме за правилно определен.
Относно
нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.П. е санкциониран на основание чл. 178, ал.1, т.2, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Д.П. е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която: "Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
Съгласно чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДвП "наказва се с глоба от 2000 до 7000 лева, който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство".
Чл. 146, ал.1 от ЗДвП е бланкетна норма, която не съдържа състав на нарушение, а препраща към друг подзаконов нормативен акт. Този нормативен акт е НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/, обн., ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г., в сила от 01.03.2013 г., изм. и доп., бр. 31 от 04.04.2014 г., изм., бр.17 от 06.03.2015 г.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, не е посочена разпоредба, която е нарушение извършено виновно от жалбоподателя, тъй като, както бе посочено по - горе нормата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. В случая не е посочена конкретна разпоредба от нарушението нито в АУАН, нито в НП, който пропуск води до неяснота на обвинителната теза.
Наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение - с дадените му в същия акт, фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези - деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП да е налице съвпадение при посочване на правната норма, която се твърди, че е нарушена в АУАН и правната квалификация в НП, за да може санкционираното лице да организира и проведе защитата си срещу обвинението, за което е привлечено да отговаря с акта. В случая това изискване не е изпълнено. Не е посочено и кои ред и условия определени от министъра на транспорта не са спазени от дееца, която непълнота в обвинителната теза води до нарушено право на защита.
За пълнота,
следва да се посочи, че от страна на АНО не бяха представени никакви
доказателства, че жалбоподателят Д.П., който е само ползвател /управлявал е/ на
лекия автомобил, а не негов собственик, без
да спазва установения ред, е комплектовал с основни агрегати от различни модели
или е изменил конструкцията на моторното превозно средство, като е монтирала
допълнително седалки за 7 бр. пътници.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което следва да се уважи частично, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно по отношение на първото нарушение и да се отмени като незаконосъобразно по отношение на второто нарушение.
Относно разноските
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно, жалбоподателят Д.П. е ползвал адвокатски услуги на адв. Д.К. ***, която видно от договор за правна помощ и пълномощно е получила възнаграждение в размер на 400 лева, платено изцяло в брой.
Позовавайки се на влязлата в сила на 04.12.2019г., разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая адвокатското възнаграждение е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв., предвид размера на интереса от 2050лева. Искането за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание.Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, бяха разпитани само двама свидетели и ОД на МВР-Стара Загора, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 370 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0447-000256 от 08.07.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник
РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в което на Д.Н.П. с ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0447-000256 от 08.07.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник
РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в което на Д.Н.П. с ЕГН **********, на
основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева –
за извършено нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на Д.Н.П. с ЕГН **********, сумата от 370
/триста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/