Мотиви
по НОХД № 5458/2017
год. по описа на СГС, НК,
14 състав
СГП е внесла
обвинителен акт против К.Ц.Г. за това, че на 11.08.2015г., около 11.20 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”,
с рег № *******, движейки се по ул. ”Околовръстен
път” с посока от с.Казичене към с.Войнеговци, в района на кръстовището с пътя
за с.Локорско, е нарушил правилата за
движение по пътищата:
-
чл. 20, ал.2 от Закона за движението по пътищата: “Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
-
чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата: “При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория „В” извън населено място е забранено да превишава 90км/ч.”;
-
чл.21, ал.2 от Закона за движението по
пътищата: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак”, като Г. се е движил със
скорост от около 74км/ч.”, като, шофирайки със скорост около 74 км/ч., при максимално разрешена скорост 60 км./ч.,
определена от пътен знак „В26” - „Забранено движението със скорост по-висока от
60 км./ч.” е реализирал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”,
с рег.№ *******, с водач М.Б.С., който се движил по ул. ”Околовръстен път” с
посока от с.Войнеговци към с.Казичене, извършващ маневра „завой на ляво” от
ляво на дясно спрямо посоката на автомобил марка „Рено” с рег. № ******* и по непредпазливост причинил:
на Х.М.С., пътник на предна дясна
пасажерска седалка в лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”,
с рег. № *******: счупване на
дясната орбита - в страничната част, счупване на дясната скулна
кост -
реализирали самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст с последици трайно затруднение на дъвченето и отчасти
говоренето за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, което представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; счупване на киткова кост - хематом в дясно, разкъсване на колатерален лигамент на метакарпо-флангеална става - радиалис,
на 5-ти пръст на дясната ръка - в съвкупност реализирали медико-биологичен
признак трайно затруднение на движенията десния горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни от датата на травмата, което представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК; изкълчване на лявата акромио
- ключична става /ставата между акромиалния
израстък на лопатъчната кост - лопатка и ключица/, реализирало
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията левия горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; мозъчно сътресение /сътресение на главния мозък /,
реализирало медико-биологичен признак разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК;
и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б.С., водач на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ *******,
която е настъпила на 02.09.2015г. - престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.З, б.”а”, пр.2 и б.”б”, вр.
ал.1, б.”б”пр.2 и б.”в”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Пострадалите лица Х.М.С., Д.Д.С. и С.М.С. са
конституирани като частни обвинители в наказателното производство.
В
хода на съдебните прения представителят на СГП не поддържа обвинението, като
предлага съдът да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Счита,
че по делото е установено по несъмнен начин, че настъпилото ПТП е в резултат на
неправомерни действия на водача на другия лек автомобил „Опел”, модел „Астра”, с рег. № *******, а именно М.Б.С..
Повереникът на частните обвинители намира обвинението за
доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение. Счита, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка се доказва от заключението на тройната АТЕ, от което се налага
безспорния извод, че подсъдимият е разполагал с реална възможност да
предотврати удара и да спре управляваното от него моторно превозно средство,
ако е предприел действия по спиране в момента на възприемане на опасността,
която според частното обвинение е моментът, в който подсъдимият е възприел
управляваният от М.Б.С. лек автомобил „Опел” да се движи в неговата пътна
лента, а не в момента на навлизането му в пътната на лента за движение на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище за недоказаност на обвинението и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Застъпва тезата, че установените по делото факти са
противоположни на твърдяните от частното обвинение. Счита,
че следва да бъде кредитирана петорната автотехническа
експертиза, тъй като заключението й е основано на всички събрани по делото
доказателства. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият
дава подробни обяснения, като твърди, че когато навлязъл в участъка от пътя, в
който вече имал видимост и възможност да възприеме управляваният от М.Б.С. лек
автомобил „Опел”, и товарния автомобил, се движел със скорост между 70 и 75
км/ч. В момента, в който ги възприел „отпуснал газта”, в резултат на което
скоростта на управляваното от него МПС започнала да намалява. Двете превозни
средства били спрели, като лекият автомобил „Опел” се намирал в своята пътна
лента за движение /обратна на движението на подсъдимия/ и бил подал светлинен
сигнал /мигач/ за извършване маневра „ляв завой”. Твърди, че когато приближил
достатъчно, за да има възможност да възприеме пътниците в него, забелязал, че
са двама, както и, че те също са го възприели. Решил, че лекият автомобил
„Опел” ще изчака преминаването му и леко увеличил скоростта, като не обърнал
внимание с точно каква скорост се е движел в този момент. Когато се намирал на около 10 метра от него,
водачът на лекия автомобил „Опел” започнал маневрата „ляв завой” и рязко
навлязъл в пътната лента за движение на подсъдимия, който веднага предприел
спиране както, чрез задействане на спирачната система, така и чрез превключване
от пета на трета скорост, но не успял да предотврати удар между тях.
В
последната си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, като взе предвид всички събрани
по делото доказателства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК ги съобрази в
тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
К.Ц.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 11.08.2015
год., около 11.20 часа, в гр.София, подсъдимият Г. управлявал лек автомобил,
марка “Рено”, модел „Клио”, с ДК № *******. Движел се
по ул. ”Околовръстен път”, с посока на движение от с. Казичене към с. Войнеговци.
Пътното платно било сухо. В същото време управляваният от М.С.лек автомобил
малка „Опел”, модел „Астра” с ДК № ******* се движел
по ул. ”Околовръстен път” в обратна посока за движение на подсъдимия. В района
на кръстовището за с. Локорско, С.спрял в своята лента за движение с намерение
да извърши маневра „ляв завой”. Разстоянието между двете превозни средства, в
момента, в който двамата водачи са могли да се възприемат, било около 100-120
метра.
Към този
момент, на кръстовището, на платното за движение от с. Лукорско
към ул. ”Околовръстен път”, бил спрял управляваният от свидетеля Р.М. товарен
автомобил „МАН”, с ДК № СА 35 78 ХМ, който изчаквал движещите се по ул.
”Околовръстен път” автомобили, с намерение да извърши маневра „ляв завой” в
посока с. Казичене. Докато изчаквал, забелязал и двата автомобила, като
непрекъснато наблюдавал движението им. Забелязал, че водачът на лекия автомобил
„Опел” няколко пъти тръгвал и спирал, като извършвал тези маневри в своята
лента и преди да навлезе в лентата за насрещно движение.
Подсъдимият се движел със скорост между 70 – 75
км/ч., при максимално разрешена 60 км/ч. Когато забелязал превозните средства
преустановил поддържането на скоростта и същата започнала да намалява. След
като приближил на разстояние позволяващо му да възприеме намиращите се в лекия
автомобил „Опел” лица, забелязал, че те също са го възприели и отново леко увеличил
скоростта.
Въпреки че водачът на лекия автомобил „Опел” бил
длъжен да пропусне движещият се с предимство лек автомобил „Рено”, предприел
маневра „ляв завой”, навлизайки в лентата за насрещно движение. В момента , в
който лекият автомобил „Опел” навлязъл в лентата за движение на автомобил
„Рено”, последният бил на отстояние 27 метра и се
движел с 75 км/ч. Подсъдимият задействал спирачната система, но въпреки това
настъпил удар със скорост на л.а. „Рено” 55 км/ч. с предната му дясна част в
областта на десния фар в дясната странична част на л.а. „Опел”.
От силите на удара лекият автомобил „Опел” бил
отхвърлен наляво спрямо посоката си на движение и с лявата си странична част се
удря в лявата част на предната броня на спрелия товарен автомобил „МАН”,
управляван от свидетеля Р.М.. Веднага след това свидетелят М. отишъл до л.а.
„Опел” и видял, че водачът е мъж, който в този момент говорел и момиче, което
повръщало кръв. В този момент се приближил и подсъдимия, и сигнализирал на
тел.112. Свидетелят и подсъдимият започнали да опитват да отворят вратите, за
да окажат помощ. В това време, в района на ПТП-то, случайно преминавал пожарен
автомобил. Пожарникарите оказали помощ, като разрязали вратите на автомобила.
На мястото на произшествието дошъл екип на спешна
помощ и полиция.
На двамата пострадали била оказана своевременна
медицинска помощ, но въпреки това на 02.09.2015г. М.Б.С. починал.
От съдебномедицинските експертизи /л.75 и 79 от ДП/ се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на М.Б.С. са констатирани тъпа
травма на главата, без счупване на черепа – кръвонасядане
на меките черепни покривки в теменно тилната област на главата; петнист
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка теменно тилно на главния мозък. Шийна травма с притискане на гръбначния мозък – счупване на
голям остеофит на нивото между трети и четвърти шийни прешлени; голяма травматична дискова херния на същото
ниво; счупване на дъгата на третия шиен прешлен; кръвонасядане
на твърдата гръбначно мозъчна обвивка на това ниво; размачкване с кръвонасядане на гръбначния мозък на нивото на трети и четвърти
шийни прешлени. В експертоното
заключение е отразено и състоянието след проведената стабилизираща операция на
гръбнака на шийния отдел – кръвонасядане
на околосърдечната торбичка по предната й повърхност;
кръвонасядане на горните полюси на мастните капсули
на двата бъбрека; кръвонасядане на опашката на
панкреаса; охлузване на дясната подбедрица под
коляното. Двустранна брохнопневмония; изливи в гръдната и коремната кухини. Според вещото лице,
причината за смъртта на М.Б.С. е тежката шийна травма
и настъпилите от нея усложнения. Между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат при ПТП – травма вътре в автомобила.
От съдебномедицинската експертиза /л.27 от ДП/ се
установява, че на Х.М.С. била поставена диагноза – сътресение на главния мозък,
което било лекостепенно, предвид липсата на данни за комоционна кома и което е реализирало медикобиологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота” и следните
травми: контузии на главата, закрит околоочен кръвоизлив в дясно, разкъсно-контузна
рана в областта на дясната буза – мекотъканни травми,
които в съвкупност са причинили „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота”; счупване
на дясната орбита - в страничната част, счупване на дясната скулна
кост - реализирали самостоятелния медико-биологичен
признак счупване на челюст с
последици трайно затруднение на дъвченето и отчасти говоренето за срок по-дълъг
от 30 дни от датата на травмата; счупване
на киткова кост -
хематом в дясно, разкъсване на колатерален лигамент на метакарпо-флангеална
става - радиалис, на 5-ти пръст на дясната ръка - в
съвкупност реализирали медико-биологичен признак трайно затруднение на
движенията десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на
травмата.
От съдебномедицинската експертиза /л.123 от ДП/ се
установява, че на Х.М.С. са причинени следните травми - изкълчване на лявата акромио - ключична става /ставата
между акромиалния израстък на лопатъчната
кост - лопатка и ключица/, реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от
датата на травмата; мозъчно сътресение /сътресение на главния мозък/, реализирало медико-биологичен
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От заключението на автотехническата
експертиза /л.70 от ДП/ е видно, че двата автомобила са били технически
изправни. От същото се установява и техните
деформации, причинени вследствие на ПТП-то, а именно:
на л.а. „Рено” е деформирана предна част в дясно,
покривът между двете десни врати е леко хлътнал, предното дясно колело е
изместено назад на около 120 мм, счупено е предното стъкло в дясната му
половина, поради деформация на купето, страничните стъкла на вратите и задното
стъкло са здрави, предните врати се отварят и затварят, макар и с малко усилие,
отворена е въздушната възглавница пред водача, обезопасителният
колан на водача се изтегля и прибира свободно, левият фар е здрав и виси на
електрическия кабел, защото е счупено пластмасовото му захващане към купето;
на л.а. „Опел” – деформирана дясна и лява странични
части на автомобила, счупени са стъклата на десните врати, стъклото на предната
лява врата и предното стъкло, предната лява врата е изрязана от служителите на
Пожарна и аварийна безопасност, деформирани са таванът и подът, левият праг е
огънат навътре, като е измерена деформация от 4.0 см, отстояща
на 104 см от предния край на левия праг, деформациите на предната и задната
части са вторични, не са получени от преки удари, отворени са четири броя
въздушни възглавници – пред водача и пътника на предна дясна седалка и
страничните за тях, обезопасителният колан на водача
е прибран, но може да се изтегля и прибира свободно, обезопасителният
колан на пътника на предна дясна седалка е прибран, но не може да се изтегли.
От заключението на комплексна медико-автотехническата
експертиза /л.130 от ДП/, освен травматичните увреждания на пострадалите и
подсъдимия, се установяват и мястото на удара, скоростта на МПС-та,
непосредствено преди удара и в момента на удара, механизма на произшествието,
извода на експертите относно предотвратимостта на
удара от страна водачите на МПС-та, както и причините за настъпване на ПТП-то.
От заключението се установява, че ударите са два - първият е между предната
част на л.а. „Рено” и предната дясна врата на л.а. „Опел”. Това място на удара
се намира в края на дясната спирачна следа, оставена от л.а. „Рено” при
неговото спиране с максимална ефективност и отстои по дължина на 11.60 м след
приетия от експертите ориентир и на около 1.70 м вдясно от платното за движение
от с. Казичене към с. Войнеговци. Вторият удар е между предната лява врата на
л.а. „Опел” и предният ляв ъгъл на т.а. „МАН” и се намира на 14.60 м след
ориентир и на 7.70 м вдясно от платното за движение от с. Казичене към с.
Войнеговци. По време на произшествието т.а. „МАН” е бил в покой. Според вещите
лица, скоростта на лекият автомобил „Опел” към момента на удара е била 15.90
км/ч, като времето, за което е изминал разстоянието от мястото на потегляне до
мястото на удара е било 2.94 сек., а скоростта на л.а. „Рено” е била 71.88 км/ч
– преди задействане на спирачната система и 55 км/ч – в момента на удара.
Експертите посочват, че опасната зона за спиране на л.а. „Рено” при скорост от
71.88 км/ч е била 65.18 метра, а при максимално разрешената – 49.83 км/ч. и са
категорични, че ударът е бил непредотвратим и при движение на л.а. „Рено” с
максимално разрешената скорост от 60 км/ч.
В заключенията на повторна комплексна медико-автотехническата експертиза и допълнителна тройна комплексна медико-автотехническата експертиза /л.188 и 198 от ДП/ вещите
лица са дали отговори на същите въпроси, а именно посочване на травматичните
увреждания на пострадалите, мястото на удара, скоростта на МПС-та,
непосредствено преди удара и в момента на удара, механизма на произшествието,
извода на експертите относно предотвратимостта на
удара от страна водачите на МПС-та, както и причините за настъпване на ПТП-то.
Експертите са посочили, че преди да предприеме спиране л.а. „Рено” се е движел
с около 74 км/ч, а в момента на удара скоростта му е била 55 км/ч. Вещите лица
заключават, че опасната зона за спиране на л.а. „Рено” при скорост от 74 км/ч е
била 56 метра. Отстоянието му от л.а. „Опел” било
58-75 метра, към момента на потеглянето му, поради което водачът е имал техническата
възможност да предотврати удара, респ. с такава възможност е разполагал и при
максимално разрешената скорост от 60 км/ч. Като причина за настъпилото ПТП
посочват действията и на двамата водачи.
В хода на съдебното следствие е допусната и
изслушана нова петорна автотехническа експертиза
/л.92 от съд.дело/, която да отговори на същите задачи, след запознаване на
всички събрани по делото материали. Вещите лица са посочили използваните при
изследването материали, събрани както в досъдебното производство, така и в
съдебната фаза, включително и данни, събрани при посещение на мястото на
произшествието, за което са приложили и снимков материал. Мястото на удара
между двата леки автомобила е определено на ул.”Околовръстен път”, в района на
кръстовището за с.Лукорско. По широчина на пътното
платно – на 1,5 – 2,5 метра вляво от десния край на ул.”Околовръстен път”,
считано по посока на огледа /от с.Казичене към с.Войнеговки/.
По дължина – на 7,5 – 8,5 метра след линията на ориентира, считано в същата
посока. Мястото на удара между л.а. „Опел” и т.а. „МАН” – в района на
кръстовището със с.Лукорско. По широчина на пътното
платно – на 2,0 – 3,5 метра вдясно от десния край на ул.”Околовръстен път”,
считано по посока на огледа /от с.Казичене към с.Войнеговки/.
По дължина – на 12,5 – 13,5 метра след линията на ориентира, в същата посока.
Според вещите лица, скоростта на л.а. „Опел” в момента на удара с л.а. „Рено” е
била 22 км/ч, като преди произшествието е бил в покой, а скоростта на л.а.
„Рено” в района на произшествието е била около 75 км/ч, а в момента на удара –
около 55 км/ч. Товарният автомобил е бил в покой.
Експертното становище относно механизма на
произшествието е следното: Преди кръстовището за с.Лукорско,
л.а. „Опел” се движел по ул.”Околовръстен пот” с посока на движение от с.
Войнеговци към с. Локорско. В района на кръстовището спира в лентата си за
движение, с намерение да извърши маневра „ляв завой”. В същото време по ул. „Околовръстен
пот”, в посока от с.Казичене към с. Войнеговци, се движи л.а. „Рено”, като
скоростта на му е била около 75 км/ч, при ограничение от 60 км/ч. По същото
време на кръстовището, на платното за движение от с.Лукорско
към ул.”Околовръстен път”, е бил спрял т.а. „МАН”, който изчаквал движението по
ул.”Околовръстен път”, с намерение да извърши маневра „ляв завой” по посока с.
Казичене. В един момент водачът на л.а. „Опел” потегля и със скорост от около
14 км/ч навлиза в лентата за насрещно движение, като достига до 22 км/ч. В
момента на навлизане на л.а. „Опел” в лентата за насрещно движение, л.а. „Рено”
се е намирал на отстояние 27 метра от мястото на
удара, при опасна зона за спиране 58 метра. Водачът на л.а. „Рено” предприема
аварийно спиране, но поради липса на достатъчно разстояние настъпва удар с
около 55 км/ч.
Вещите лица са категорични, че водачът на л.а.
„Рено”, движейки се с 75 км/ч в момента, в който л.а. „Опел” навлиза в лентата
му за движение, не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара, т.е. същият е бил непредотвратим. Същият извод са направили експертите и
при максимално разрешената скорост на движение на л.а. „Рено” 60 км/ч.
Вещите лица са посочили, че водачът на л.а. „Рено” е
имал техническата възможност да предотврати удара при скорост от 75 км/ч, ако е
предприел аварийно спиране в момента, в който л.а. „Опел” е потеглил от
мястото, на което е бил спрял в своята пътна лента, за извършване на маневра
„ляв завой”.
Разстоянието, при което двамата водачи са могли да
се възприемат е било около 100-120 метра.
Целият изминат път на л.а. „Опел” – от момента на
потегляне в своята пътна лента до мястото на удара е бил 11 метра.
Въз основа на експертното изследване, вещите лица са
посочили като причина за настъпване на ПТП-то действията на водача на л.а.
„Опел”, който не е пропуснал насрещно движещия се л.а. „Рено”, преди да извърши
маневра „ляв завой”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
именно: обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Х.С., Р.М., дадени в хода на съдебното
следствие и частично приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на досъдебното производство на л.1-4 от д.пр., Т.К.,
дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на досъдебното
производство на л.47 от д.пр., С.В., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от
НПК дадени в хода на досъдебното производство на л.49-50 от д.пр., Б.Т. и Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие и частично приобщените
по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК дадени
в хода на досъдебното производство на л.51-52 от д.пр.; протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и албум – л.9-21 от д.пр., заключението на СМЕ по
писмени данни – л.25 от д.пр., заключението автотехническа
експертиза, приложена от л.70-73 от д.пр., съдебномедицинската експертиза по
писмени данни - л.75-77 от д.пр., съдебномедицинска експертиза на труп – л.79 –
84 от д.пр., съдебномедицинска експертиза – л123 – 127 от д.пр., комплексна медико-автотехническа експертиза, приложена от л.130-143 от
д.пр., повторна тройна комплексна медико - автотехническа
експертиза – л.188 - 196 от д.пр., допълнителна тройна комплексна медико-автотехническа
експертиза, приложена от л.198 - 200 от д.пр.; свидетелство за съдимост и
писмените доказателства.
Относно съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване
по делото, съдът констатира съществени противоречия в експертните заключения, касаещи изводите на вещите лица
относно предотвратимостта на удара между двата леки
автомобила от техническа гледна точка. Това са заключенията на КМАТЕ /л.130 от д.пр./ и допуснатата и изслушана
нова петорна автотехническа експертиза /л.92 от съд.дело/ от една страна и повторна тройна КМАТЕ /л.188 от д.пр./
и допълнителна тройна КМАТЕ /л.188 от д.пр./ от друга. Противоречията в
изводите на експертите са в резултат на различни факти, въз основа на които са
направили и съответните изчисления, а именно опасната зона за спиране на л.а.
„Рено”, изчислена от момента на потегляне на л.а. „Опел” и от момента на
навлизането му в лентата за насрещно движение. Относно останалите включени в предмета на доказване по
делото и релеватнти за правилния му
изход факти, между
събраните по делото доказателства противоречие не съществува, защото наличните по делото
доказателствени материали обективно са еднозначни
и еднопосочно обосновават изведените от състава
фактически положения.
Времето, мястото, управлението
на моторните превозни средства, посоката на движението им, времето и мястото на
настъпване на произшествието,
действията на подсъдимия непосредствено преди и след това, се
установяват безпротиворечиво от
всички събрани по делото доказателства.
Травматичните увреждания на Х.С.
и причината за смъртта на М.Б.С. се установяват от заключенията не медицинските
експертизи.
При
изграждане на доказателствените си изводи, касателно механизма на произшествието,
съдът кредитира показанията на свидетеля Р.М.,
частично на свидетелката Х.С., обясненията на подсъдимия
и заключенията на КМАТЕ /л.130 от д.пр./ и допуснатата и изслушана
нова петорна автотехническа експертиза /л.92 от съд.дело/, тъй като същите непротиворечиви по между си.
Свидетелят Р.М.
излага пред съда своите лични
възприятия относно фактите и обстоятелствата, на които е бил
очевидец по един последователен, логичен и безпротиворечив начин. Освен това
свидетелят е професионален водач на МПС, наблюдавал е внимателно пътната обстановка,
предвид маневрата, която е възнамерявал да извърши – „ляв завой” и включването
му в движението по ул. ”Околовръстен път” . Това е наложило проследяването на
движението на всички МПС по ул. „Околовръстен път”, които се движат и в двете
посоки. В резултат на това, същият е наблюдавал изцяло
движението и маневрите и на двата автомобила, участници в ПТП-то.
Показанията на свидетелката Х.С.,
съдържаща информация относно посоката на движението на леките автомобили, участници
в ПТП-то, извършването на маневрата „ляв завой” на управлявания от баща й М.С.лек
автомобил, мястото на удара, травматичните увреждания, които са получили тя и
баща й, не са противоречие с останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира. Онази част от показанията й обаче, в
която същата твърди, че баща й е започнал маневрата „ляв завой”, когато на
пътното платно /и в двете посоки на движение/ не е имало други автомобили, че
видимостта в лентата за насрещно движение е била около 50 метра, както и, че
управляваният от подсъдимия автомобил се е движел с много голяма скорост, не
следва да бъдат кредитирани, тъй като са в противоречие с всички останали събрани
по делото доказателства. Това са показанията на свидетеля Р.М., който е
единственият незаинтересован от изхода на делото очевидец, обясненията на
подсъдимия, както и със заключенията на всички експертизи, в които се посочва
поне два пъти по-голяма видимост на водачите на двата леки автомобила, както и
скоростта на л.а. „Рено”. С незначителна разлика, всички експерти са посочили
скорост на този лек автомобил малко над 70 км/ч., която не може да бъде
определена като много висока, при максимално разрешена скорост за този участък
от пътя – 60 км/ч. Предвид така констатираното несъответствие с останалите доказателствени източници, както и, че същата е страна в
наказателното производство, съдът намери, че показанията на свидетелката в тази
им част не са надежден източник на информация, поради което не следва да ги
кредитира.
Съдът кредитира изцяло и
обясненията на подсъдимия. По отношение
на същите следва
да се отбележи
следното: твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице, приобщени в процеса, чрез неговите
обяснения, безспорно са с двояка природа.
Те са доказателствено средство и средство за защита. От друга страна
принцип в наказателното съдопроизводство е, че подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да доказват
своите твърдения по фактите. За да им се даде
вяра и да се ползват за
база на фактически
изводи, тези твърдения е достатъчно да не бъдат
преодоляни, опровергани или оборени от
другите доказателства по делото, какъвто е конкретния случай. От
всички събрани по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
подсъдимият се е движел превишена скорост, като същият твърди, че е била малко
над 70 км/ч, каквото е и заключението на всички експерти. Твърдението му
относно видимостта между двата леки автомобила, участници в ПТП-то, също
кореспондира с всички други доказателства, с изключение показанията на
свидетелката Х.С., които остават изолирани по отношение на този факт. Съдът
намира за неопровергани обясненията на подсъдимия и в частта, в която твърди,
че е предприел аварийно спиране, когато лекият автомобил „Опел” е навлязъл в
неговата пътна лента, извършвайки маневра „ляв завой”, тъй като не противоречат
на останалия доказателствен материал.
Както бе посочено по-горе,
съществените противоречия в доказателствените
източници са относно изводите на експертите за предотвратимост
на пътно транспортното произшествие от техническа гледна точка. Всъщност,
всички експерти са категорични, че ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият е
бил предприел спиране не в момента, в който лекият автомобил „Опел” е навлязъл
в лентата за движение на управлявания от подсъдимия автомобил, а когато е
потеглил в своята пътна лента. Няма противоречие и относно непредотвратимостта
на удара, дори и с движение на л.а. „Рено” с максимално разрешената скорост от
60 км/ч, ако се приеме, че е следвало да предприеме аварийно спиране /поради
възникнала опасност/ в момента, в който л.а. „Опел” е навлязъл в лентата за
движение на л.а. „Рено”, извършвайки маневра „ляв завой”, доколкото такова
изчисление е направено само в кредитираните от съда експертизи. Вещите лица, в
посочените експертизи, са направили съответните изчисления от този момент, а
именно - остоянието на двата автомобила и опасната
зона за спиране, като са дали заключение, че ударът не е бил предотвратим дори
при движение на л.а. „Рено” с максимално разрешената скорост от 60 км/ч.
Съдът изгради изводите си по
фактите, възприемайки именно тези заключения, тъй като намери, че за водача на
л.а. „Рено” е възникнала опасност за движението тогава, когато л.а. „Опел” е
навлязъл в пътната лента за насрещно движение, респ. в лентата за движение на
подсъдимия. Кредитирайки изцяло показанията на свидетеля Р.М. и обясненията на
подсъдимия, съдът прие за установено, че преди л.а. „Опел” да предприеме
маневра „ляв завой” навлизайки в лентата за насрещно движение, л.а. „Рено” е
бил във видимата зона на водача на л.а. „Опел” и същият е възприел насрещно
движещия се автомобил. Предвид това, както и предвид обстоятелството, че л.а.
„Рено” е бил с предимство, не може да се приеме, че водачът му е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че спрелият л.а. „Опел” ще отнеме предимството му, като потегли
и навлезе в пътната му лента. Всички експерти са категорични, че водачът на
л.а. „Опел” е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като е
отнел предимството на л.а. „Рено”.
Събраните по делото писмени доказателства допълват гласните и ги подкрепят,
безпротиворечиви
са, поради което съдът
ги цени в тяхната цялост.
За да възприеме
изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди доказателствата, съдържаща
информация относно механизма на пътното транспортното произшествие.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема,
че
подсъдимият К.Ц.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.З, б.”а”, пр.2
и б.”б”, вр. ал.1, б.”б”пр.2 и б.”в”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
За
да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. по посочения наказателен
състав е необходимо да бъде установено, че същият като водач на МПС е нарушил
правило или правила за движение по пътищата, и в резултат на нарушението или
нарушенията е причинил общественоопасния резултат –
смъртта на М.С.и травматичните увреждания на Х.С.. Също така е необходимо да съществува пряка причинно-следствена
връзка между поведението на дееца - водач и настъпването на съставомерните
общественоопасни последици.
От събрания доказателствен
материал безспорно се установи, че подсъдимият
е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.2 от Закона за движението по пътищата, тъй като се е
движил със скорост от около 75км/ч.”, при максимално разрешена скорост 60 км./ч., определена от пътен знак
„В26”. Също така се установи по несъмнен начин, че общественоопасният
резултат не е настъпил в резултат на това
или друго нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
подсъдимия. Както беше посочено по-горе, пътно-транспортното произшествие е
било непредотвратимо, чрез аварийно спиране на управляваният от подсъдимия
автомобил „Рено”, дори да се е движел с максимално разрешената скорост от 60
км/ч., тъй като водачът на л.а.”Опел” е навлязъл в лентата му за движение,
когато л.а. „Рено” е бил на такова отстояние, което
дори при скорост от 60 км/ч и незабавно предприемане на спиране, подсъдимият не
е бил в състояние да предотврати удар между двете превозни средства.
При така установеното, съдът прие, че
от
правна страна се налага извода, че подсъдимият е нарушил правило за движение по
пътищата, което обаче не е в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици. Същите са настъпили вследствие
на действията на другия водач на МПС, участник в ПТП-то, а именно М.Стоилов,
който е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, предприемайки
и извършвайки маневра „ляв завой”, без да се е убедил, че същата може да бъде
извършена безопасно за останалите участници в движението и като е отнел
предимството на друго МПС, а именно управляваният от подсъдимия Г. л.а. „Рено”.
По изложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимият
К.Ц.Г. по повдигнатото му обвинение по
чл.343, ал.4, вр.ал.З, б.”а”,
пр.2 и б.”б”, вр. ал.1, б.”б”пр.2 и б.”в”, вр.
с чл. 342,
ал. 1 от
НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: