№ 270
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И.н Ал. Стоилов
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313,ал.1 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адвокат Е. П.,
в качеството й на защитник на подсъдимия С. С. С., ЕГН ********** против
Присъда, постановена от Софийски районен съд на 29.10.2024 година, по НОХ
дело № 7032/2022 година, по описа на съда, с която С. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.129,ал.2, във вр. с ал.1 от НК и му е
наложено наказание от една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение
е отложено с изпитателен срок от три години. /С присъдата си районният съд е
осъдил подсъдимия да заплати и направени в наказателното производство
деловодни разноски./.
В допълнението към въззивната жалба, защитникът развИ. доводи за
незаконосъобразност и конкретно за необоснованост на присъдата, която
необоснованост според него се изразява в едностранчиво и необективно
възприемане за достоверни на едни доказателства и липса на анализ на други
– контра на първите доказателства.
Възражения по въззивната жалба не са постъпили нито от държавното
обвинение, нито от частния обвинител.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му заявиха, че
поддържат жалбата и допълнението към нея и развиха доводи в тяхна
подкрепа.
Повереникът на частния обвинител, адвокат И. М. оспори жалбата и
1
поиска атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
потвърждаване на присъдата.
Доказателствени искания с жалбата не са направени. ТакИ. не бяха
направени и в съдебно заседание от страните. Въззивният съд също намери, че
делото е попълнено с доказателствен материал и е изяснено от фактическа
страна, поради което и не проведе въззивно съдебно следствие.
Съобразявайки становищата на страните, доказателствата и Закона,
въззивният съд намери следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално-допустима.
Разгледана „по същество“ тя се явява неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Пред първоинстанционния съд производството е образувано въз основа
на обвинителен акт, с който срещу С. С. С. е повдигнато обвинение за това, че
на 25.05.2021 г. около 18:00 часа, в град София, пред къща на улица ****,
нанесъл удар с юмрук в областта на главата, по челото, над очите на М. К. М.,
в резултат на което тялото му се завъртяло в областта на дясната подбедрица и
същият паднал на земята, след което С. С. му нанесъл удар с крак в областта
над глезена на десния крак, с което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на подбедрицата, реализиращо признака
„трайно затруднение на движението на крайника /десния крак/“ за срок не по-
малък от 7-8 месеца при обичаен ход на възстановяване – престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Фактическата обстановка, която е установена, посредством събрания
доказателствен материал е следната:
През 2021 година частният обвинител М. К. М. живеел в дома на своя
брат – свидетеля А. К. М., находящ се на адрес в гр. София, ул. ****.
В къщата тогава живеели освен двамата братя и съпругата на А. М. -
свидетелката Ц.М., и техните деца.
Малко преди 18:00 часа на 25.05.2021 г. двамата братя се подготвяли за
работа на строителен обект, /двамата братя работели заедно в сферата на
строителството/. Преди да излязат, свидетелят А. М. решил да се нахрани,
поради което останал за малко в къщата. На М. М. не му се чакало вътре и
затова излязъл на улицата, за да изчака там. Застанал до автомобила на брат
си. В този момент на отсрещния тротоар на улицата минавали подсъдимият С.
С. и свидетелят С. С.. Връщали се от посещение на бал. Били употребили
алкохол и дали заради него или по друга причина, но между баща и син в този
момент се развИ.л скандал. Подсъдимият, вече силно фрустриран от скандала
с баща си забелязал стоящия насреща им, от другата страна на улицата М. М..
Подсъдимият С. С. се обърнал към М. с думите: „Какво гледате, бе, мангали,
****“. В отговор на това частният обвинител М. му казал да не го обижда, тъй
като е на възрастта на баща му. При това подсъдимият С., не успял да овладее
гнева си, изплъзнал се от баща си и се насочил към пострадалия и му нанесъл
удар с юмрук в областта на челото, извадил го от равновесие и предизвикал
2
завъртане на тялото му в областта на дясната подбедрица, довело до падането
му на земята. Последвал и втори удар, който подсъдимият С. нанесъл с крак,
като същият бил локализиран върху десния крак на пострадалия в областта
над глезена, и довел до вторично съприкосновение на крайника му с бордюра
на улицата. След това подсъдимият С. С. се спънал и паднал върху
пострадалия на земята. М. М. извикал, че кракът му е счупен. Бащата на
подсъдимия, свидетелят С. С., издърпал сина си от пострадалия и го прибрал в
дома им.
В това време в къщата били и А. М. и Ц.М.. М. чула шума от
случващото, виковете и тя излязла първа навън. Видяла М. М. лежащ на
земята. Над него бил подсъдимия С., а М. тогава му извикал, че му е счупил
крака. Тогава излязъл и свидетелят А. М..
Ц.М. позвънила на телефона за спешни повиквания 112, като поискала
идването на медицински и полицейски екипи. Пострадалият М. бил прегледан
от изпратения по повод на подадения сигнал медицински специалист, който по
първични данни констатирал счупване на крака му в областта между глезена и
коляното. Пристигналият междувременно дежурен автопатрул от 02 РУ-
СДВР, /Н. Г. и Б. М.ков/ предприели действия по задържане на
предполагаемия извършител.
След привеждането му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, частният
обвинител М. М. бил обстойно прегледан, при което е установено счупване на
костите (голям и малък пищял) на дясната му подбедрица. След проведени
рентгенографии е прецизирано травматичното увреждане като спираловидно
счупване на костите на дясната подбедрица – в долната трета на големия
пищял и горната на малкия.
С поставянето на твърда и мека превръзка на крака му частният
обвинител М. бил изписан от лечебното заведение поради финансова
невъзможност да посрещне разходите по извършването на нужната
оперативна интервенция и незаплащането на здравните му осигурителни
вноски в страната. Впоследствие М. потърсил медицинска помощ в частно
болнично заведение в гр. Враца, където е приет за оперативно лечение. В
ортопедо-травматологичното отделение на Първа частна МБАЛ – Враца е
отстранена наложената имобилизация с гипсова лонгета на ниво от
туберозитас тибие до главите на метатарзалните кости, при което е
наблюдаван оток в областта на подбедрицата, налична рана по предния ръб на
тибията и палпаторна болезненост в областта с доловими костни крепитации,
наложили последвалата оперативна интервенция „метална остеосинтеза“.
Същата е реализирана чрез оперативно проникване до фрактурата,
репониране и синтезиране със заключваща плака за дистална подбедрица.
Шест месеца по-късно частният обвинител е постъпил повторно в
Ортопедо[1]травматологичното отделение с оплаквания от дискомфорт в
областта на дясната подбедрица. Хоспитализиран е с цел предприемане на
ново оперативно лечение.
Това са фактите, установени по делото.
ТакИ. са фактите и които възприел и районният съд.
3
Доказателствата, които ги установяват са следните:
Гласни доказателства:
Свидетелските показания на:
М. К. М. – пострадал, Ц.Д. М.., А. К. М., Р.С.С., Д. П.Ч. и С. Т. С. – баща
на подсъдимия.
Съдебни експертизи:
Съдебно-медицинска експертиза /л. 36-37 от ДП/, Комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза /л. 63-72 от ДП/.
Писмени доказателства и доказателствени средства:
Протокол за разпознаване на лице от 26.05.2021 г. /л. 30 от ДП/, Копие на
лист за преглед на пациент /л. 34 от ДП/, Съдебно-медицинско удостоверение
№ 123/2021 г. /л. 56 от ДП/, Епикризи от „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД
на пострадалия М. К. М. /л. 57 от ДП и л. 63-64 от първоинстанционното
дело/.
Районният съд е направил задълбочен и добросъвестен анализ на
доказателствата и противно на твърдението на защитата е коментирал и
анализирал значението на всяко едно от тях. Всъщност, доказателствената
съвкупност съвсем не е обемна и анализ „поотделно“ и „в съвкупност“ не е
бил силно затруднителен за решаващия съд. Факт е че преки и непосредствени
очевидци на станалото са били единствено трима – подсъдимият С. С., който
обяснения не дава в процеса, баща му, С. С. и пострадалия М. К. М.. И
тримата са заинтересовани пряко от изхода на делото. Това обаче в случая не
предизвиква особена трудност при доказателствения анализ, тъй като са
налице достатъчно други доказателства, които да бъдат анализирани и
посредством, чиито анализ да се преценява на иначе противоречивите
показания на свидетелите М. М. и С. С..
Такава контролно-аналитична дейност районният съд е направил. Много
ясно и при това правдиво съдът е посочил защо кредитира показанията на
пострадалия, а не тези на бащата С.. Показанията на свидетелят С. С. не могат
да бъдат възприети безусловно и то не заради това, че е баща на подсъдимия.
С. описва една напълно различна фактическа обстановка от изнасяната и от
свидетеля М. М. и от свидетелите Ц.М. и А. М.. Все пак неговите показания
могат да бъдат кредитирани в частта, че разпра, обиди между подсъдимия и
пострадалия е имало. Той твърди, че когато е излязъл от къщата си вече е била
започнала разпра между пияния му син и М. М., при която М. е псувал
подсъдимия С.. И тук, свидетелят С. признава, че след това „напсуване“, синът
му е „скочил към М.“ Свидетелят С. твърди, че не е видял дали синът му е
ударил пострадалия, но от всички първични медицински документи, в това
число и съдебно-медицинското удостоверение, от разпита на свидетелите М. и
А. М. се установява, че пострадалият е падал на земята, а травмите които са
описани в епикризата от 07.06.2021 година, /л.57 от ДП/ - оток в областта на
подбедрицата и открита рана показват, че е имало съприкосновение, което
както вещото лице в съдебно-медицинската експертиза потвърждава е
причинено от директно съприкосновение с твърд тъп предмет. Единствено
4
като опит за защита на сина можем да приемем частта от показанията на
свидетеля С., където той твърди, че се е намесил между сина си и М., че той –
свидетелят С. е бутнал и двамата и тогава и тримата са паднали на земята.
Пред районния съд е разпитан и свидетелят П. П.. Същият изнася версия
за случилото се, която е напълно несъответна на фактите, установявани
посредством останалите доказателства и влиза в противоречие дори и с
показанията на бащата С.. Районният съд е посочил ясно защо не възприема
тези показания. Има категорично установени факти, които не се отричат и от
свидетеля С., които ако П. П. наистина е бил очевидец, нямаше как да
пропусне да забележи, като падането на земята на подсъдимия, например,
нещо което свидетелят П. не споделя.
Освен, че е анализирал подробно защо не възприема за достоверни
показанията на свидетелите С. и П., районният съд е направил и анализ защо
приема за правдиви именно показанията на свидетеля М. М., при все, че и той
е не по-малко заинтересован от изхода на делото. Въззивният съд е съгласен с
този анализ на първоинстанционния и единствено счита за нужно да
подчертае, че тези показания са подкрепени от показанията на Ц.М. и А. М.,
които не са очевидци на самото възникване на спречкването и на
фактическото причиняване на травматичното увреждане, но са видели къде се
намират един спрямо друг пострадал и подсъдим, чули са думите на М. М., с
които той обвинява С., че му е счупил крака. Няма доказателства, от които да
може да се приеме, че М. М. сам е паднал, защото както се опитва да вмени
защитата, е бил много пиян. От заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че увреждането
не се дължи на директен удар с твърд предмет в областта на подбедрицата, а се
получава, когато кракът е стъпил (опорен), а тялото се завърти в областта на
дясната подбедрица, като тогава действат две сили - една в посока надолу от
тежестта на тялото, и друга - спираловидно от усукването му. Това увреждане
явно е получено, когато вследствие на нападението, на удара в челото М. е
загубил равновесие, при падането е завъртял тялото си и костите на
подбедрицата са се счупили. Последващия ритник в крака, нанесен му от С. и
падането на тялото на С. върху падналия и вече травмиран М. са утежнили
общото болезнено усещане от травмата, но не са я причинили.
Първоинстанционният съд е обсъдил и значението на фактите,
установени посредством заключението на назначената и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Подсъдимият С. С. е
психично здрав, като и към момента на инкриминираното деяние, и към
момента на освидетелстването му, същият не е страдал от психично
заболяване, което да се е отразило на способността му да дава обяснения или
да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си. Експертът е отрекъл категорично наличието на емоционално
състояние от категорията на „физиологичен ефект“ у подсъдимия, а
същевременно е потвърдил състоянието му на обикновено (просто) алкохолно
опИ.не от лека към средна степен, което е улеснило действията му, но не е
ограничило способностите му да се ориентира в обстановката и не се е
отразило на възможностите му да възприема, запаметява и да възпроизвежда
5
правилно събитията.
На основата на сходен с този доказателствен анализ, районният съд е
приел за установена фактическа обстановка, съвпадаща с тази, която
възприема за установена и въззивният съд.
С правните изводи, които е направил Софийски районен съд,
проверяващата инстанция също е съгласна.
От обективна и субективна страна с действията си подсъдимият С. е
осъществил състава на престъпление по чл.129,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Налице е деликт, и то такъв, който по тежестта на причиненото
увреждане представлява средна телесна повреда, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване костите на подбедрицата, реализиращо признака
„трайно затруднение на движението на крайника /десния крак/“ за срок не по-
малък от 7-8 месеца при обичаен ход на възстановяване. Травмата е причинена
в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. Тя е
причинена умишлено от подсъдимия.
Наказанието е отмерено обективно, като първоинстанционният съд е
съобразил и отегчаващите, и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Наложеното наказание една година „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години е достатъчно да
изпълни целите на личната и генерална превенция на Закона. Касае се до една
необмислена, младежка проява, която е довела до подобен тежък по характера
си резултат. Историята познава множество случаи, при които подобни
агресивни проявления завършват с още по-тежък и дори летален финал.
Затова и деяние като настоящото не бИ. да бъде неглижирано и отдавано на
криворазбрано „мъжкарство“ или не добре овладяно честолюбие.
В обобщение, въззивният съд намира, че следва да потвърди изцяло
атакуваната Присъда на районния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ПРИСЪДА постановена от Софийски
районен съд на 29.10.2024 година, по НОХ дело № 7032/2022 година, по описа
на съда, като законосъобразна и правилна.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6