Решение по дело №1249/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 937
Дата: 21 август 2023 г.
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20235220101249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Пазарджик, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220101249 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М. Р. срещу неговия баща М.
Д. Р. за осъждане на ответника да заплаща на ищеца издръжка на основание чл. 144 от СК в
размер 300 лв. месечно, считано от м. ноември 2022 г., т.е. от първия месец след
навършването на пълнолетие на ищеца, до завършването на средното му образование.
В исковата молба се твърди, че през 2006 г. е бил прекратен бракът на родителите на ищеца,
като определената с решението за развод издръжка на двете им деца - ищеца и по-големия
му брат - е изменяна през годините неколкократно, а последният и размер по отношение на
ищеца е 250 лв. месечно, присъден през февруари 2022 г. със срок до навършване на
пълнолетие, което той е навършил през м. октомври същата година.
Ищецът е още ученик и завършва средното си образование през м. юни 2023 г. Последно
баща му му е изплатил сумите 120 лв. през октомври 2022 г. и 120 лв. през ноември 2022 г.,
а оттогава не е давал издръжка. В същото време на ищеца му предстоят разходи за
абитуриентски бал, и кандидатстване във висше учебно заведение, вече е заплатил
екскурзия до Турция по повод завършването на училище, както и е завършил успешно курс
за правоуправление на автомобил, чиято цена от 900 лв. е била заплатена от майка му.
Цялата му издръжка, след като баща му преустановил плащането, се поемала от нея, но
нейните възможности били ограничени. От своя страна баща му имал финансова
възможност да дава издръжка, но не желаел да го прави доброволно.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска по основателност изцяло. Оспорва
1
направените разходи за екскурзия и шофьорски курс, като заявява, че ако един човек няма
възможност да поеме разхода за шофьорски курс, няма да се запише на него - от него не
зависи получаването на средно образование и той не е необходим на всяка цена. Освен това
във фактурата за курса е посочен адрес в Пловдив, а ищецът живее в Пазарджик. Фактурата
за екскурзията и касовият бон към нея са издадени с дата 03.03.2023 г., която дата е
национален празник на България и на този ден никой не работи. Отделно от това
екскурзията също не е задължителна, не е с учебна цел и на такива екскурзии ходят децата,
чиито родители имат възможност да ги заплатят - тук майката е преценила, че има
възможност, и е заплатила екскурзията. Всички тези плащания са пожелателни и
еднократни. Подготовката за кандидатстването във висше учебно заведение не следва да
започва сега, а много преди завършването, и за нея не се купуват специални учебници. При
липса на възможност за обучение в редовна форма ищецът може да започне да учи задочнои
успоредно с това да работи, за да получава доходи за издръжката си. Ответникът няма
възможност да му помага финансово. Той заявява още, че през годините отношенията между
него и децата му са влошени, за което са отговорни единствено майката и нейните родители,
които умишлено са отдалечавали децата от баща им и са претендирали от него само и
единствено издръжка. Той няма възможност да дава издръжка, която на пълнолетно дете се
дължи само при възможност без затруднения да се отделят средства над собствената
необходима издръжка. Трудовото му възнаграждение е в размер 456,67 лв. месечно работи с
6-часов работен ден, има здравословни проблеми - хипертония, а освен това с този доход се
грижи финансово за възрастната си майка с минимална пенсия и заявява, че живее на прага
на бедността, определен в размер 506 лв. месечно. От друга страна майката на ищеца може
да му помага финансово, той живее в къща заедно с нея и нейните родители и всички те
реализират доходи. Предвид че минималната заплата за 2023 г. е в размер 780 лв.,
представеният договор със заплата от 650 лв. месечно е неактуален и цели да заблуди
съдебния състав. Ответникът с неимоверни усилия е заплатил последните вноски за
издръжка от периода преди навършване на пълнолетие на ищеца и е непосилно за него да
даде повече.
В хода на делото и в писмени защити страните поддържат и доразвиват вече изложените
доводи. Становищата им по представените доказателства и доказаността на иска са
съответни на изразените преди това становища. Ищцовата страна счита, че удостоверените
доходи на бащата при 6-часов работен ден в размер, по-малък от 500 лв., имат по-скоро
фиктивен характер, отколкото могат да бъдат достоверен източник на информация. Ищецът
се спира на това, че наследствени дружествени дялове в дружеството "С." ЕООД са
прехвърлени от ищеца на неговата сестра, а същото дружество е работодател на ответника;
не се доказва и тежко здравословно състояние на неговата майка, за която има данни, че
притежава фризьорски салон, в който и тя самата работи.
Ответната страна, обратно, счита тежкото здравословно състояние и нуждата от грижи на
82-годишната майка, още повече че сестрата на ответника живее в чужбина и не може да
полага грижи за нея. Излагат се на свой ред и съображения относно недостоверност на
2
удостоверените доходи на майката в размер минималната работна заплата - пред социалните
работници, изготвили доклад по предходен иск за издръжка преди пълнолетието на ищеца тя
е посочила доход около 1500 лв. месечно, а освен това заедно с родителите си е могла да
поеме разноски на сина си в повече от минимално необходимите за живот, за което има
данни по делото. Заявява се, че ако ищецът е бил наистина толкова затруднен, той е щял да
предяви иск още в началото на периода, а не едва сега.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че ответникът М. Д. Р. е баща на ищеца М. М. Р., роден на 07.10.2004 г., а
негова майка е бившата му съпруга Г. И. Ответникът има още двама по-големи синове, и
двамата с име Д., като майка на по-малкия от тях е също Г. И., а на по-големия - друга жена.
Бракът на родителите на ищеца е прекратен с решение от 2006 г. по иск, предявен през 2005
г. От раздялата на страните отношенията между родителите не са добри, а бащата е
контактувал сравнително рядко със синовете си.
Последната присъдена издръжка на ищеца преди пълнолетието му е с размер 250 лв.
месечно, считано от 13.12.2021 г., като е отчетена трудоспособната възраст и
квалификацията на бащата, отново при удостоверен доход под минималната заплата.
Ищецът живее заедно с по-големия си брат, майка си и нейните родители в къща в гр.
Пазарджик, собственост на семейството. Той е завършил гимназиалното си обучение в края
на м. май 2023 г. и към момента на устните състезания кандидатства за започване на работа,
а планира и да продължи образованието си във висше училище.
Не се оспорват принципно разходите за него (курс за управление на автомобил, екскурзия,
дрехи и пр.), които се удостоверяват с представените фактури и касови бележки, като
единствено се възразява, че с някои от тях не е ясно какво точно е купувано.
Майката работи по трудово правоотношение на пълен работен ден и според представените
писмени доказателства възнаграждението и за м. юни 2023 г. е в размер минималната
заплата.
Според представеното удостоверение, издадено от работодателя, ответникът работи по
трудово правоотношение на длъжност специалист поддръжка приложения в "С." ЕООД,
едноличен собственик на капитала на което е неговата сестра Л. Р.-П., постоянно
пребиваваща и работеща в Словакия, а преди смъртта си едноличен собственик на капитала
е бил техният баща Д. Р. Неговото възнаграждение според това удостоверение е в брутен
размер 588,51 лв. месечно, съответно нетен размер 456,67 лв. месечно. Той е на 59 години и
страда от артериална хипертония, за лечение на която са му предписани медикаменти.
Майка му Е. Р. е на 82 години и страда от разширени вени на краката и сърдечна
недостатъчност, като също провежда лечение с медикаменти, за които не е спорно, че някои
от тях са безплатни, а други - не.
По отношение на размера на доходите и на двамата родители, във връзка с изложените от
всяка страна доводи, съдът намира следното: наистина се пораждат съмнения в това, че тези
размери на възнагражденията им отговарят на действителните. При ответника това
3
съмнение се засилва от обстоятелството, че неговата сестра, живееща в чужбина и заета с
друга трудова дейност, според ТР е собственик на капитала на дружеството, което е негов
работодател. Няма обаче данни за точните размери на доходите и на двамата, и по-
специално тези на ответника. Данните по делото не са достатъчни съдът да направи извод,
че доходът на ответника е непременно такъв, че да му позволява след пълното задоволяване
на собствената му необходима издръжка да отдели без особени затруднения средства за
издръжката и на вече пълнолетния си син, дори без да се взема предвид евентуалната
помощ, която оказва на възрастната си майка. Такъв извод не може да се направи от това, че
до навършването на пълнолетие на сина въпреки незаинтересоваността си от отношенията
им, бащата е плащал редовно присъдената издръжка - не е напълно изключено да е изпитвал
известни затруднения при отделянето на сумата.
При тази фактическа обстановка съдът счита иска за неоснователен - задължително условие
за присъждането на издръжка на пълнолетно дете е родителят да може да я дава без особени
затруднения, а не се доказва с категоричност подобна възможност. В настоящия случай
преценка за възможен доход съобразно квалификацията е неотносима, от значение е
единствено реално получаваният доход, който остава неустановен.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на М. М. Р., ЕГН *********, от гр. пазарджик, ул. "***" № ***, срещу М. Д.
Р., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. "***" № ***, за Запази редакциятаосъждането на
ответника да заплаща на ищеца - негов син, пълнолетен, но ненавършил 20-годишна възраст
и учещ в средно училище, издръжка в размер 300 лв. месечно, считано от началото на м.
ноември 2022 г. до края на м. юни 2023 г., заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
Осъжда М. М. Р. да заплати на М. Д. Р. направените от него разноски по делото в размер 400
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4