Р Е Ш Е Н И Е № 260038
22.06.2022 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
председател: МИНЧО
МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2432 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по молбата на
дирекция „Социално подпомагане“ Котел /ДСП/ в която се излага, че от 2010г.
лицата З.А. и А. Г. са живяли на семейни начала, от което се родила, през
2015-та година, дъщеря им М.. Твърди се, че на няколко пъти майката изоставяла
момичето на грижите на мъжа и тъй като било преценено, че поради това то е дете
в риск, била започната работа по случая. В началото на 2016-та г. майката
посетила приемната на отдел „Закрила на детето“ и подала устен сигнал, че желае
М. да бъде настанена в дом, тъй като се скарали с бащата. Както се изразява
автора на молбата, случая бил затворен през август 2016г., тъй като било
преценено, че е отпаднал риска от изоставяне на детето и не съществува опасност
за живота и здравето му. В това време, а и докато почине през м.март 2018г.,
именно бащата полагал грижи за момичето, подпомаган от своите родители.
На 15.02.2019г. последните -
бабата и дядото по бащина линия, подали в ДСП Котел сигнал, че майката не се
грижи за детето и по тази причина изразили желание то да бъде настанено в
семейството им. Тъй като било констатирано, че майката не живее на известния в
дирекцията адрес, а се получили сведения, че е в друго населено място с новия си
мъж/съжител, директора на институцията издал заповед, с която детето М. било
настанено временно, по административен ред, в семейството на М. и Г. В последствие, с решение на съда тази мярка за
закрила била потвърдена, със срок на действие една година. По причина,
че той е изтичал, ДСП Котел депозира молба пред съда, с искане отново да бъде
взета същата по вид мярка, като детето отново да бъде настанено в семейството
на бабата и дядото по бащина линия.
Пояснява се, че в дирекцията бил изработен план, по който майката да осъществява срещи с
детето, още повече, че тя подала искане момичето да бъде реинтегрирано в
семейна среда. Такива срещи се провеждали, но от бабата и дядото постъпила
информация в дирекцията, че след тях детето е стресирано, в депресия и се
начурквало. От събраната от социалните работници информация било установено, че
между майката и детето не е изградена емоционална връзка и въпреки, че жената е
оценена като лице с необходим родителски капацитет и въпреки силното й желание
малолетната М. вече да живее в семейството й и тя да се грижи за нея, от ДСП
Котел било преценено, че детето не е подготвено да се върне при майка си и
поради това директора издал заповед, с която то отново било настанено в
семейството на бабата и дядото по бащина линия. От съдът се иска с решение тази
мярка да бъде потвърдена.
В проведените съдебни заседания
за ДСП Котел, бабата и дядото, както и за майката се явиха техни процесуални
представители, които поддържаха вече заетите от тях в писмен вид позиции.
Роднините на детето присъстваха и и лично в заседанията.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение № ….,
издадено от община Сливен въз основа на акт № …..., детето М.А.Г. е родено на ***г.,
а негови родители са З.А. Б. и А. Г.Г. Безспорен по делото факт е, че на
30.03.2018г. бащата е починал. Той се установява и от нарочен, официален
свидетелстващ документ- препис-извлечение от акт за смърт, издаден на
01.04.2018г. от с.Градец, община Котел, Сливенска обл.
Също безспорен факт е, че
родители на А. Г. са М. Николова Г. и Г.А.Г.. Те, видно от документите, представляващи
листи №№ 12,13 и 14 от материалите по делото, са подали заявление и декларации
за съгласие внучката им М.Г. да бъде настанена в тяхното семейство и те да се
грижат за нея. Със социалният доклад/становище за годност от 27.02.2020г.,
представляващ листи №№ 4 и 5 от материалите по делото, двамата са оценени като
годни и притежаващи лични качества и условия да полагат грижи за детето. Със
заповед на директора на ДСП Котел, няколко дни по-късно- № ЗД/Д-СН-К-002/
04.03.2020г., момичето е настанено, временно/по административен ред, в това
семейство.
Документът, наречен Оценка на
актуален психичен статус за детето М.Г., съда няма да обсъжда, тъй като това не
е годно доказателствено средство- защото представлява становище на специалист,
което обаче не събрано с предвидените в ГПК способи за събиране и проверка на
доказателства. Такъв представлява заключение на съдебна експертиза, каквото бе
даден от психолога П.Г., назначен от съда за вещо по делото лице. Именно него
съда кредитира и въз основа на него приема, че детето М.Г. няма изградена
представа за майка си и именно това е причината то да отказва срещи с нея. Тази
липса е резултат на бездействието на възрастните, с които то контактува. Явно,
че детето не приема срещи с непознати, но също така ако изпада в тревожни
състояния, то те не се дължат на тези срещи. В съдебно заседание експерта бе
категоричен, че това, че детето не приема срещи с непознати възрастни не
означава, че изпада в тревожно състояние при среща с такива. То няма признаци
на тревожно разстройство и когато бъде насърчавано от възрастните при контакт с
непознат човек, е спокойно.
Психо-емоционалното състояние на
детето се характеризира със задържане в когнитивно отношение; с емоционална
ригидност- т.е. прекомерна скованост и изостава в представите за света и
общуването. Емоционалната интелигентност и груповата вградимост на детето са
далеч под средната за възрастта. Те сочат, че е налице нестабилно оформяща се
психична структура и все още неработещи механизми за справяне с напрежението. Вещото
лице е констатирало, че пълноценни срещи между майката и детето не са провеждани.
Времето, необходимо за
преодоляване на бариерата на страх и тревожност от общуването с майката, е
съотносимо с времето на изграждане на доверителна връзка за провеждане на
изследването на вещото лице. Необходима е поредица от срещи, в които
интензитета на общуване постепенно нараства през три-четири дни, като те следва
да се осъществят в контролирана среда, където детето да бъде подкрепяно и
насърчавано. Успехът зависи от готовността на възрастните да съдействат и
активното въздействие върху нагласата на детето. Експертът е категоричен, че
връзка на майката с детето може да се състои единствено при пълноценно
съдействие от някой, който вече има изградена връзка с детето. В момента /на
изготвяне на заключението/ то не е готово за никакви промени.
Ако обаче с детето работи психолог,
то ще може да осъществи контакт с майката и тази работа на психолог с него е
ключова.
Заключението съда кредитира, тъй
като по впечатление на съдията-докладчик вещото лице е дало обективно и
компетентно мнение, формирано след задълбочено- според времето и условията, проучване
и осъществени контакти с детето.
От няколко от писмените по делото
доказателства се установява, че на детето е била предоставена социална услуга;
така също, изготвен е план за грижа за
него и план за срещу между него и майка му, които да се осъществяват в
присъствието на психолог. Видно от документите, представляващи листи №№ 111-117
вкл. от делото, такива например са били насрочени и на тях са присъствали както
детето, така и неговите баба и дядо по бащина линия, а също и неговата майка,
на 10.11.2020г., 24.11.2020г., 15.04.2021г. За всички тях са съставяни
протоколи от социален работник, като във всеки са отразявани обстоятелствата,
че контакт, среща между майката и детето не е била осъществена, а също и че
причина за това е тревожността, стресираното състояние, в което изпада малката М..
Записано е, че детето стои в колата, с която е доведено от бабата и дядото и не
иска да слезе от нея.
Съдът установява от тези
документи, че между М.Г. и Г.Г., от една страна и З.Д., от друга, съществува
силно напрежение; отношенията им са конфликтни и те често влизат в разправии
помежду си. Впрочем, подобни- за съществуващо помежду им напрежение и дори
лична непоносимост един от друг, са впечатленията на съдията-докладчик,
придобити от няколкото проведени открити съдебни заседания по делото, на които
тези лица присъстваха.
В подкрепа на тезата си, че след
такива срещи или опити за осъществяването им, детето е стресирано, от
пълномощника на бабата и дядото бяха представени амбулаторни листи- № 844/
09.07.2021г./л.122/ и №874/ 14.07.2021г. От тях се установява, че при прегледа
на детето от лекар са налице оплаквания и симптоми от тревожно- хиподепресивен
кръг; момичето е емоционално лабилно, плаче. Предписана му е съответна терапия.
От документите, представляващи
листи №№ 118-121вкл. от материалите по делото е видно, че М. Д. и З.Д. са
сключили трудови договори с дружеството „ЛЕС БЪЛГАРИЯ“, чието седалище е в
гр.Царево, да работят като извозвачи на дървен материал.
С решение № 69/ 29.10.2019г. по
гр.д.№ 194/2019г. на Котелски районен съд е постановена мярка за закрила по
отношение на детето М.Г., като то е настанено в семейството на неговите баба и
дядо по бащина линия. С решение на Сливенски окръжен съд /№228/ 30.12.2019г. по
гр.д.№ 622/2019г./ мярката е потвърдена, но е изменен- намален, срока за
действието й – от осемнадесет на дванадесет месеца.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Делото е образувано по молба на една от
дирекциите „Социално подпомагане“ в страната ни, в случая тази в гр.Котел. От
съдът се иска да потвърди взета от директора на това учреждение мярка за
закрила по отношение на дете, като с решение то бъде настанено в семейството на
неговите баба и дядо по бащина линия, където към момента на образуване на
делото се намира по силата на административната процедура по чл.27 ал.1 от
закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Производството е уредено с текстове от този
нормативен акт. В конкретният случай представлява казус, по-труден за
разрешаване от почти всички искови производства, които са били поставяни пред
съдията-докладчик през цялата му професионална кариера. Казусът сам по себе си
не е така сложен; не изисква продължителна професионална подготовка, владеенето
на широк кръг законодателна база и/или познаването на многобройна, обемна
съдебна практика. Искания, молби на дирекциите „Социално подпомагане“ за
постановяване на мярка за закрила по
отношение на дете, било тя в семейна или извън семейна среда, респ. за
прекратяването на мярка за закрила, са многократно депозирани пред съдилищата в
РБългария, вкл. и пред Сливенски районен съд, вкл. и неведнъж са били
разпределяни на същия съдия-докладчик. Затруднението на съда в случая представлява
проявление на конкретните, установени в хода на делото, факти.
Разбира се, преди всичко следва да се
отбележи, че в тези производства, а и във всяко, касаещо интересите на дете,
водещ е именно неговия интерес. Не може да има съмнение; общоизвестно е и
поради това може да се възприеме като ноторно известен факт, че децата трябва
да се отглеждат и възпитават от родителите си и никой друг не може да ги
замести, поне пълноценно, и особено майката, в тези грижи. Тези обстоятелства
са отчетени и от законодателя, който ги извежда в правна норма разпореждайки,
че местоживеенето на децата е при техните родители; че всички те трябва да живеят
в едно домакинство, а и е предвидил в тази връзка права и задължения на
родителите и права и задължения и за децата- чл.112 и сл. от Семейния кодекс
/СК/. При преценката за най- добрия интерес на детето водещи са обстоятелствата
по т.5 от §1 от ДР на ЗЗДт.
Не винаги обаче фактическото положение, в коя да е сфера на живота, вкл. и в
отношенията родител-дете, съответства на правното и когато е налице разминаване
се налага съответната корекция. На плоскостта на споменатите отношения тя се
осъществява съгласно разпоредби не само на СК, но и на ЗЗДт. Така напр., може
да се постанови мярка за закрила по отношение на дете, когато съответните,
конкретни обстоятелства налагат това. В зависимост от проявната им форма тя
може да е в семейна среда, а дори, ако се налага- и в извънсемейна. В
последните от тези случаи дете може да бъде настанено в семейство на близки или
роднини; в приемно семейство или в социална институция/резидентна грижа, като
следването/спазването на тази установена от законодателя поредност- чл.26 ал.1
от ЗЗДт, е задължително. Основанията за настаняване извън семейството са
предвидени в чл.25 от същия нормативен акт. Едно от тях е родителите или единия
от тях, на дете, да е починал- ал.1,т.1. В случая тя е дадена спрямо детето М.Г.,
защото нейния баща е починал /през 2018г./. Щом другия родител, в случая
майката, е жив, трябва той/тя или трайно и без основателни причини да не се
грижи за детето –т.2 или пък да е в трайна невъзможност да осъществява
такива грижи- т.3 на ал.1 от чл.25 ЗЗДт. Според съда, в случая не е налице
никоя от тези две предпоставки. Така е, защото ако и да е съществувала някоя от
тях по-рано във времето, а следва да се приеме, че е така, щом със съдебно
решение /на Котелски районен съд/ детето е настанено като мярка за закрила и на
осн.чл.25 т.2 /освен т.1/ в семейството на свои роднини- бабата и дядото по
бащина линия, то срока на действие на
тази мярка/ на това настаняване е изтекъл. Съдът констатира и е убеден- както от доказателствата по делото,
така и по неоспорени, наведени в хода му обстоятелства, а и от придобитите от
съдията-докладчик впечатления от родителя на детето- майката З. Б., от
присъствието й в откритите съдебни заседания, че след това и в срока на
действие на новата заповед за настаняване на детето в същото семейство по
административен ред и във времето на висящия настоящ исков процес, че вече не съществува причина, липсва основание
детето да продължава да живее в извънсемейна среда. Така е, защото се налага
извода, че майката е пригоден родител; проявява силни интерес и желание да
вземе дъщеря си при себе си, като доказателство за това е дори и процесуалното
й поведение по делото- наела си е адвокат, който да отстоява този й интерес;
явяваше се в заседанията. Така също, видно от писмени доказателства, явявала се
е, при това неведнъж, на планираните в дирекцията „Социално подпомагане“ срещи,
насрочени за контакти и общуване с дъщеря й. Вярно е, че много малка част от
тях са се осъществявали, но съда не е много склонен да укорява за това З. Б.-
та, видно от съставяните за срещите протоколи, детето е било водено от бабата и
дядото с автомобил/микробус, явно без да
бъде свалено, с тяхна помощ, от превозното средство. Те приканвали майката да
отиде и да осъществи срещата с дъщеря си в микробуса, но съставлява ли този
микробус или пък лек автомобил, нормална, годна среда/обстановка за провеждане
на среща майка-дете; при това в студено време, каквото е безспорно то през
м.февруари напр.?! Така също, доказателствата по делото, а и личните
впечатления на съдията-докладчик са, че между бабата и дядото на детето по
бащина линия, от една страна и неговата майка, от друга, съществува напрежение,
дори непоносимост. Съдът е на мнение, че резултат на тези изострени отношения е
и поведението на бабата и дядото, особено при положение, че сина им не е жив- у
тях липсва не толкова разбиране, а по-скоро- желание, внучката им да контактува
с майка си. Те не съдействат за осъществяването на такива срещи; не създават
благоприятни условия, среда и нагласа у детето и с това изграждат преградна стена
между З. Б. и малката М.Г.. В резултат детето няма
изградена представа за майка си и именно това е причината то да отказва срещи с
нея, а тази липса е резултат на бездействието на възрастните, с които то
контактува, каквото е заключението на вещото по делото лице. Според съда, много от техните- на бабата
и дядото, защитни тези или въобще тези, изразени в хода на делото- в писмен и
устен вид, са опровергани от това заключение, и не само. Така е, защото категоричното
становище на експерта е, че детето не приема срещи с
непознати, но също така ако изпада в тревожни състояния, то те не се дължат на
тези срещи; това, че детето не приема срещи с непознати възрастни не означава,
че изпада в тревожно състояние при среща с такива. То няма признаци на тревожно
разстройство и когато бъде насърчавано от възрастните при контакт с непознат
човек, е спокойно.
Това мнение на вещото лице, а и
изобщо цялото му заключение, съществено помагат на съда; създават обоснована и
реална възможност съдията-докладчик да излезе от затруднената ситуация, в която
е поставен с настоящия казус и която се изразява в това, че от една страна,
между детето и майката не е изградена никаква връзка, а значимите за него възрастни
са именно бабата и дядото по бащина линия, което означава, че ако съда не
постанови мярка за закрила чрез настаняване на детето в тяхното семейство, то
ще трябва да се реинтегрира в семейна среда, а то не е готово за такава
промяна. Т.е., тя би му се отразила неблагоприятно. От друга страна обаче, ако съда постанови мярката за закрила
и детето остане в същото семейство, тези обстоятелства само ще се доразвиват и
задълбочават, т.е. детето ще продължава
да не възприема майка си като такава; тя пък няма да може да изгради с дъщеря
си необходимата връзка родител –дете и т.н. Така също, според съда,
продължаването на престоя на детето, макар и като мярка за закрила, в
извънсемейна среда, би довело- не юридически, но фактически, до лишаване на
майката от родителски права! В даден момент това положение все трябва да бъде
преустановено. Още повече, че това се налага от интереса на детето, а и е наличен
механизъм, по който да се осъществи. В тази връзка следва да се отбележи, че
според съда, който възприема заключението в тази му част като свое мнение, присъствието
на М.Г. в семейството на М.Г. и Г.Г. оказва неблагоприятно влияние върху
неговото развитие като човешки индивид. Безспорно е по делото, че през почти
целия период от време от раждането му детето е отглеждано и възпитавано от тези
две лица-негови роднини. Вещото лице обаче е категорично, че психо-емоционалното
състояние на детето се характеризира със задържане в когнитивно отношение; с
емоционална ригидност- прекомерна скованост и изостава в представите за света и
общуването. Емоционалната интелигентност и груповата вградимост на детето са
далеч под средната за възрастта. Те сочат, че детето е с нестабилно оформяща се
психична структура.
Как обаче най-безболезнено и с
най-малък за него стрес детето да бъде откъснато от тази среда и да бъде
реинтегрирано в семейството на майка си, където безспорно му е мястото?
Отговорът на този въпрос отново е в становището на вещото лице- то също, както
и съда, се е убедило, че пълноценни срещи между майката и детето не са били
провеждани, но експерта е категоричен, че тази бариера на страх и тревожност от
общуването с майката може да бъде преодоляна. Нужното за това време е съотносимо
с времето на изграждане на доверителна връзка на вещото лице с детето, за да
може то да проведе изследването си. Необходима е поредица от срещи, в които
интензитета на общуване постепенно нараства през три-четири дни, като те следва
да се осъществят в контролирана среда, където детето да бъде подкрепяно и
насърчавано. Успехът зависи от готовността на възрастните да съдействат, като
особено важно е оказването на пълноценно съдействие от някой, който вече има
изградена връзка с детето. Ако с него работи психолог, то ще може да осъществи
контакт с майката, като тази работа на психолог с него е ключова. Точно тази е
препоръката на съда към бабата и дядото по бащина линия- да окажат това съдействие,
и към представителите и социалните
работници от ДСП Котел- да осигурят спокойна среда, атмосфера, за срещи на
майката З.А. Байкова с малолетната й
дъщеря М.А.Г., които срещи да се провеждат по указания от вещото лице по настоящото
дело начин и в присъствието на психолог.
Извън тези обстоятелства следва
да се коментира също, че майката на детето се е установила и живее трайно с мъж
/макар и в отдалечено от гр.Сливен, респ. Котел населено място- с.Граматиково,
община Малко Търново/, като и двамата работят, а свидетелство за последното са
представените по делото трудови договори. Т.е., З. Б. би имала парични
средства, с които да посреща издръжката на дъщеря си. От също толкова важно
значение е и обстоятелството, че тя може да разчита на подкрепата на партньора
си в грижите за детето, както и че с него са формирали семейна среда- която
според съда би оказала благоприятно влияние върху развитието и израстването на
детето.
При всички тези доводи съда ще
отхвърли молбата на ДСП Котел, което ще означава, че детето трябва да се върне
в семейството на неговата майка. Отхвърлянето на молбата на ДСП Котел ще се
извърши с еднократен акт- настоящото решение на СлРС, но реинтеграцията на
детето изисква и ще трябва да включва поредица от факти, защото не е възможно
да се случи изведнъж- ще трябва да се приложи и следва предложената от вещото
по делото лице методика. Подходящо ще е според съд и поради това го указва в
решението си, да се приложат част мерките, предвидени в чл.23 от ЗЗДт, именно-
осигуряване на педагогическа и/или психологическа помощ на родителя на детето-
т.1 /а и на самото дете, както вече се коментира/; насочване към подходящи
социални услуги- т.2; социална работа за улесняване връзките между детето и
родителя- т.6.
При горните съображения, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВРЪЛЯ
като
НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“- КОТЕЛ да бъде постановена, в потвърждение на заповед № ЗД/Д-СН-К-002/ 04.03.2020г. на директора й, мярка
за закрила, в извънсемейна среда, по отношение на малолетното дете М.А.Г. с
ЕГН: **********, чийто родител е майката З.А.Д. с ЕГН: ********** и съдебен
адреса***, а бащата е починал, като за срок от шест месеца то бъде настанено в
семейството на неговите баба и дядо по
бащина линия- М.Н.Г. с ЕГН: ********** и Г.А.Г. с ЕГН: **********, двамата със
съдебен адресат адв.Ел.П. от СлАК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се
подаде в седемдневен срок, течащ за всеки участник в производството от момента,
в който му бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: