РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Първомай, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20245340200176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-001065/17.10.2024 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. С.
Т. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП. Оспорва, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Поддържа се,
че не било доказано, че е извеждал задната част на автомобила от сцепление. Твърди
се, че било установено единствено, че жалбоподателят се е движил с превишена
скорост в населено място. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 29.08.2024 г., около 11:05 ч. жалбоподателят И. С. Т. управлявал лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на К.Т.Х., в гр. Първомай по ул.
„Братя Миладинови – юг“ в посока изток-запад. Заедно с него в автомобила пътували
свидетелят Ш. Т., Г. Т. и малолетният Б. Т.. Управляваният от жалбоподателя лек
автомобил се движил с висока скорост, като се чувал силен звук от форсиране на
двигателя и се виждал гъст черен дим, излизащ от изпускателната система на
превозното средство. Достигайки до кръстовището с ул. „Кочо Честименски“,
жалбоподателят предприел извършване на маневра обратен завой. При завиването в
обратна посока водачът форсирал автомобила, като на ул. „Братя Миладинови – юг“ до
№ 20 в посока от запад на изток извел задната му част от сцепление, при което тази
част на превозното средство се завъртяла последователно надясно и наляво. От задната
му част излизал дим, а автомобилът продължил да се движи по този начин още около
30 м. Тези действия на жалбоподателя били възприети от служителите в Група
„Криминална полиция“ при РУ – Първомай – свидетелите В. Н. и Г. К., които
междувременно извършвали обход в района на същата улица със служебен автомобил,
който не бил обозначен като такъв на МВР. Двамата първо забелязали управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, докато се движел по ул.
„Братя Миладинови – юг“ в посока от изток на запад в района на кръстовището с ул.
„Никола Вапцаров“, като им направило впечатление, че скоростта му е доста висока. С
оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие го последвали, включвайки
светлинната сигнализация на служебния автомобил, управляван от свидетеля К.. След
около 100-150 метра свидетелите Н. и К. видели, че при извършването на маневра
обратен завой управляваният от жалбоподателя лек автомобил излязъл извън
сцепление, като задната му част се завъртяла надясно и наляво. Необичайният шум от
движението на автомобила с висока скорост бил възприет и от свидетелката Е. Д.,
която по това време била на работното си място в офис на „Еском“ ООД, намиращ се
на ул. „Братя Миладинови – юг“ № 40а. След като жалбоподателят вече бил завил в
обратна посока и потеглил по ул. „Братя Миладинови – юг“ в посока запад-изток,
забелязал движещият се срещу него служебен автомобил с включена светлинна
сигнализация и спрял в дясната част на платното за движение. Свидетелите Н. и К.
установили самоличността на водача и пътниците и уведомили оперативния дежурен в
РУ – Първомай. Впоследствие на място пристигнали свидетелите П. И. и И. В. –
служители в Група „Охранителна полиция“ при РУ – Първомай. След изясняване на
фактическата обстановка свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
1321729 за това, че на 29.08.2024 г. в 11:05 ч. в гр. Първомай на ул. „Братя
Миладинови – юг“ до № 20 в посока на движение запад-изток управлявал лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на К.Т.Х., като не използвал по
предназначение път, отворен за обществено ползване, а именно: за превоз на хора и
товари, като умишлено извеждал задната част на автомобила от сцепление, при което
задната част на моторното превозно средство се завъртяла последователно надясно и
наляво, с което създал реална опасност за себе си и останалите участници в
движението. Посочена е нарушената разпоредба: чл. 104б, т. 2 ЗДвП. АУАН бил връчен
на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него, като било отбелязано,
че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. С
последното на жалбоподателя били наложени на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3
2
ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите П. И., В. Н., Г. К., И. В., Е. Д., Ш. Т. (частично),
приложената административнонаказателна преписка и надлежно приобщените
писмени доказателства. След извършен анализ на събраните доказателства съдът
намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите И., Н., К., В. и Д. като
логични, последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.
В тази връзка двамата свидетели очевидци Н. и К. подробно описват случилото се при
извършването на обход със служебния автомобил по ул. „Братя Миладинови – юг“ –
движението на управлявания от жалбоподателя автомобил с висока скорост,
извеждането на автомобила от сцепление с пътната настилка при завиването в обратна
посока, при което задната му част се завъртяла последователно надясно и наляво, и
излизащия дим от тази част на автомобила. Посочили са, че след като вече бил
извършил маневрата и потеглил по улицата, жалбоподателят ги забелязал и спрял в
дясната част на пътното платно, където двамата полицейски служители установили
самоличността му. Показанията на двамата свидетели очевидци са напълно
еднопосочни, като се допълват от разказаното от свидетелката Д., която от офиса, в
който работела, чула необичайния шум от движение на автомобил с висока скорост.
Тази свидетелка изрично е посочила, че от работното си място нямала видимост към
кръстовището на ул. „Братя Миладинови – юг“ с ул. „Кочо Честименски“, поради
което не би могла да възприеме извеждането на автомобила от сцепление.
Съобразявайки всичко изложено, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ш. Т.
в частта, в която е заявил, че жалбоподателят единствено управлявал автомобила с
висока скорост, но не правил дрифт, както и че не бил усетил автомобилът да се
подхлъзва по пътя. Относно тези обстоятелства показанията на обсъждания свидетел
противоречат на възприетото от незаинтересованите свидетели Н. и К.. Както беше
посочено по-горе, от офиса, където се е намирала свидетелката Д., тя не е имала
видимост към мястото на извършване на нарушението, поради което не може да бъде
споделена защитната версия на жалбоподателя, че не е извеждал автомобила от
сцепление, а показанията на свидетелите Н. и К. се явявали изолирани. По тези
съображения и вземайки предвид начина на установяване на нарушението (случайно
по време на извършване на обход със служебния автомобил), демонстрираният
агресивен стил на шофиране от страна на жалбоподателя, както и заинтересоваността
на свидетеля Т., основаваща се на приятелските му отношения с жалбоподателя, съдът
намира, че не са опровергани показанията на свидетелите Н. и К., които добросъвестно
и изчерпателно са изложили всичко, което са установили при изпълнение на
служебните си задължения. В останалата част не са налице основания заявеното от
свидетеля Т. да не бъде кредитирано от съда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи – т. 2.2. и т. 1.3.3., вр. Заповед № 317-з-11675 от 31.12.2021 г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив за актосъставителя и т. 3.8. за
административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
3
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.08.2024 г. (датата на извършване на нарушението), а
НП – на 17.10.2024 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34
ЗАНН.
В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от
значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и двама свидетели очевидци, с което е съобразено и правилото на чл.
40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Последното съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57
ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Тук е мястото да се отбележи, че
обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването
на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“ като законодателна техника
предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза. Поради това съдът намира, че в случая описанието е
конкретно, не е общо и съдържа данни за загубата на сцепление на задната част на
автомобила. Очевидно е, че последното не е целта, с която се ползват пътищата,
доколкото основно задължение на водачите е да контролират непрекъснато
управляваните от тях ППС. Без значение в настоящата хипотеза са конкретните
способи, чрез които се постига крайният резултат – дали това става посредством рязко
подаване на газ, боравене със съединителя, форсиране на двигателя, или по друг
начин. Това е така, тъй като боравенето с приборите на автомобила не е видимо за
външните наблюдатели, каквито са полицейските служители, които могат единствено
да констатират външните признаци, както е сторено и впоследствие е възпроизведено
в АУАН и НП. Посочена е и нарушената материалноправна норма. Поради това съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. В двата процесуални документа пълно и точно са описани всички
съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка
извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.
В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира, че правилно е
приложен и материалният закон.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема, че законосъобразно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. С тази норма
законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
4
превоз на хора и товари. Съгласно дефиницията в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и
улиците. Отделно от това, разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДвП предвижда, че отворени за
обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за
всички участници в движението. В случая контролните органи са приели, че деянието
е реализирано в гр. Първомай на ул. „Братя Миладинови – юг“ до № 20, където
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Тъй като тази улица в населеното
място е предназначена и ползвана за движение на превозни средства, разкрива
белезите на „път“ по смисъла на ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че мястото
на извършване на нарушението представлява път, отворен за обществено ползване, по
смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да
се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл. 104б, т.
2 ЗДвП.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в
хода на производството гласни доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят на посочените в НП дата и място, управлявайки лек автомобил „БМВ
530 Д“ с рег. № ***, е използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, а
не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
умишлено извеждал задната част на автомобила от сцепление, при което тази част на
моторното превозно средство се завъртяла последователно надясно и наляво – т. нар.
„дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната
практика то е било обект на анализ. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на
шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство извън
контрол чрез презавиване и така довежда до загуба на сцеплението на задните гуми,
като посоченият резултат се постига чрез рязко подаване на газ, рязко завъртане на
волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни
действия. Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал път, отворен за
обществено ползване, за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, а именно: вместо да се движи по пътя, за да превози себе си и
спътниците си, е извадил задната част на автомобила от сцепление с пътната настилка.
Без съмнение жалбоподателят е целял постигането на описания ефект, който не може
да се постигне при нормално управление на МПС. От това следва, че нарушението е
извършено при условията на пряк умисъл. Подобно поведение в градовете застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Доколкото се касае за специфично поведение, което се отличава
със състезателен характер и изисква определена ловкост, то напълно съответства на
квалификацията на деянието по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Ето защо не могат да бъдат
споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая се
касае за друго нарушение по ЗДвП, свързано с управление на МПС с превишена
скорост, тъй като извършените от жалбоподателя действия се доказаха по категоричен
начин от кредитираните от съда в цялост показания на двамата полицейски служители
Н. и К.. Друг е въпросът, че за да бъде установено забелязаното от свидетелите
движение с висока скорост в населено място преди жалбоподателят да извърши
маневрата обратен завой, е необходимо същата да бъде измерена с техническо
средство, защото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 ЗДвП предвижда различни
наказания в зависимост от стойността на превишението. Очевидно в случая това не е
сторено, поради което срещу жалбоподателя не е съставен и акт за нарушение на
5
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 ЗДвП законосъобразно на жалбоподателя са наложени наказания „глоба“ в
размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 12 месеца. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в
предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Касае се за поведение, което се характеризира
с висока степен на обществена опасност, доколкото единствено липсата на други лица
или МПС в непосредствена близост е предотвратило настъпването на вредоносен
резултат. На следващо място от справката за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят е бил санкционирано многократно и преди за нарушения по ЗДвП.
Затова съдът счита, че случаят не може да се определи като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По тези съображения съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0325-001065/17.10.2024 г.
на Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. С. Т., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
6