Решение по дело №17656/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1704
Дата: 1 април 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110117656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….../1.04.2020.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА 

                                      

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17656 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Е.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***  иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ срещу Г. ФОНД, Булстат *********, със седалище *** за сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от обща сума в размер на 364,88  лева представляваща обезщетение за забава за периода 11.08.2017г. до 21.11.2017г. за заплащане на сумата от 12752,18 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на  Мерцедес С 350 Блутек, с peг. № В 6676 ВВ, причинени в резултат на реализирано на 11.08.2017г., ПТП в гр. Варна

Твърди се, че на 11.08.2017г., е възникнало произшествие, при което е увреден притежавания от ищеца л. а Мерцедес С 350 Блутек, с peг. № В 6676 ВВ. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи. Същите, след като пристигнали на място, установили участниците в произшествието и механизма на настъпване на ПТП и съставили Протокол за ПТП с № 1665057 от 11.08.2017г., в който като виновен водач посочили Любомир Михов, управлявал лек автомобил Мерцедес, с peг. № В 9488 ВХ. При проверката се установило, че лек автомобил Мерцедес, с peг. № В 9488 ВХ, към датата на произшествието е без валидна застраховка „Гражданска отговорност".

На 14.08.2017г. посетил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", като служител на застрахователя извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция № 70-04000-00291/17/14.08.2017г.

Сочи се, че по искова молба на ищеца срещу ответника „Г. фонд“*** е образувано гр.д.№9173/2018г. по описа на ВРС. С влязло в сила решение по горното делото ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 12752,18 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2017г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът намира, че освен присъденото обезщетение, му се дължи и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на увреждането 11.08.2017г. до 21.11.2017г./ ден преди депозиране на исковата молба по гр.д.№9173/2018г. по описа на ВРС/.Въз основа на изложеното настоява за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.

  В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска по съображения, че заплатеното в полза на ищеца обезщетение по щета  изцяло покрива разходите за възстановяване. Позовава се на злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, който чрез завеждане на ново производство само за обезщетението за забава цели да се обогати неправомерно за сметка на ответника. В тази връзка настоява за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа исковата претенция.

Ответникът не изпраща законен или упълномощен представител в съдебно заседание. С нарочна молба поддържа отговора си.

За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Липсва спор, а се установява по делото, че с влязло решение №168/14.01.2019г. по гр.д.­№19173/2018г. по описа на ВРС, 43-ти състав ответникът по настоящото дело е осъден да заплати на Е.А.Е., ЕГН ********** с умата от 12752,18 лева, представляваща незаплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка преден капак, калник преден ляв, панта преден капак дясна, панта преден капак лява, калник преден десен, фар ляв - ксенон, капаче на дюза чист. фар ляв, лайсна хром предна броня среда, лайсна хром предна броня лява, решетка предна броня лява, лайсна около дневна светлина лява, дневна светлина предна лява, облицовка предна броня,  дифузьор радиатор ляв, греда над радиатора, основа фар ляв, основа фар десен, вертикална греда пред радиатор, фар десен - ксенон, абсорбер предна броня лява, основа предна броня, рог преде ляв, рог преден десен, ключалка преден капак дясна, ключалка преден капак лява, дифузьор радиатор интеркулер ляв, резервоар стъклоумивател, н-ници на помпа стъкломиещо, датчик парктроник преден среден ляв, основа преден калник ляв, основа преден калник десен и планка от основа предна броня към калник преден ляв на собствения на ищеца автомобил марка Мерцедес С 350 Блутек, с peг. № В 6676 ВВ, причинени в резултат на настъпило на 11.08.2017г., ПТП в гр. Варна, реализирано по вина на водача на л.а Мерцедес  peг. № В 9488 ВХ., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 558, ал. 5 КЗ.

По делото се установява от приложената опис на претенция 70-04000-00291/17/14.08.2017г, е ищецът Е.Е. е предявил застрахователна претенция за обезщетяване на щетите от ПТП на 11.08.2017г. пред Г. фонд чрез „Виена иншурънс груп“ АД.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на Г. фонд по иск по чл. чл. 557, ал.1, б. "а" от КЗ, вр. чл. 558, ал.5 от КЗ следва да бъде установено извършването на виновно и противоправно деяние от водач на МПС, настъпване на вреди в резултат на деянието, причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди, както и че водачът на МПС- то няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността за обезщетяване причинените вреди на застрахования пряк причинител, спрямо увредения. На осн. чл. 558, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от същия кодекс.

В разглеждания по делото случай с влязлото в сила решение по гр.д.­№19173/2018г. по описа на ВРС, 43-ти състав между страните са установени със сила на пресъдено нещо всички елементи от правопораждащия фактически състав, от който възниква отговорността на ответника Г. фонд. Ето защо на основание  чл. 298, ал. 1 от ГПК са преклудирани всички възражения по факти от състава на отговорността за вреди, вкл. относно възникването на вредата, причината връзка с увреждането и размера на обезщетението. Следователно, след като е установено със СПН главното вземане, е налице основание за дължимост на аксесорното вземане за мораторно обезщетение, считано от датата на забавата.

Единственото релевирано от ответника възражение се свежда до това, че предявявайки претенциите си за обезщетение в две отделни производства, ищецът злоупотребява с процесуалните си права. Подобен довод при настоящата законодателна уредбата не може да бъде споделен. Злоупотреба с право, вкл. и с процесуални права е налице тогава, когато упражняващото съответното правомощие лице цели със позволени от закона средства да постигне по същество забранен резултат, както и когато правото се упражнява недобросъвестно- за да бъдат увредени права и законни интереси на друго лице. В разглеждания случай целеният от ищеца правен резултат - присъждането на мораторно обезщетение за претърпени имуществени вреди не противоречи на закона, напротив представлява легитимен интерес, който е обект на законова регламентация и съответно защита. Не може да се счете, че исковата защита е предявена и с цел увреждане на права и законни интереси  на ответника, тъй като за обосноваване на подобна теза следва да се установи, че единствената цел, с която ищецът е предявил иска е тази да увреди ответника. Вярно е, че при предявяване на множество искове за вземания, черпещи основанието си от общ фактически състав или при частични искове за едно и също вземане, ответникът се поставя в позиция да заплати разноските по няколко производства, но от друга страна задълженото лице може успешно за избегне тази последица като репарира изцяло вредите още с тяхното предявяване от увреденото лице.

В заключение съдът достига до извод за неоснователност на възражението за злоупотреба с процесуални права.

Съобразно разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. последно КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазването на чл. 497 КЗ. Посоченият текст предвижда застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от две дати: - 15 работни дни от представянето на всички доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането на 3 месеца от отправянето на претенцията, освен когато увреденото лице не е представило изискани доказателства.

В случая, отправената застрахователна претенция е с дата – 14.08.2017 г. като не са налице данни от ищеца да са били изисквани допълнителни документи или пък изискваните да не са били представени. Следователно, приложение следва да намери първата коментираните по-горе хипотези, а именно след изтичане на 15 работни дни от заявяване на претенцията, ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е определил и изплатил обезщетение, т. е. считано от 4.09.2017 г. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава, считано от 04.09.2017 г. до 21.11.2017г. За периода от 11.08.2017г. до 03.08.2017г. исковата претенция следва да се отхвърли. За периода 04.09.2017 г. до 21.11.2017г. законната лихва върху главницата от 12752,18 лева възлиза на 279.84 лева, от където следва, че предявеният частичен иск в размер на 100 лева е основателен в цялост.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г. ФОНД, Булстат *********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от обща сума в размер на 364,88  лева представляваща обезщетение за забава за периода 04.09.2017г. до 21.11.2017г. за заплащане на сумата от 12752,18 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на  Мерцедес С 350 Блутек, с peг. № В 6676 ВВ, причинени в резултат на реализирано на 11.08.2017г., ПТП в гр. Варна, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 11.08.2017г. до 3.09.2017г.

 ОСЪЖДА Г. ФОНД, Булстат *********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 410 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.                 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: