Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №207
гр.Силистра, 10.05.2023г.
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа
постъпилото адм.дело №81 по описа на съда за 2023г. и установи,че
правото на оспорване е упражнено от осигурител със статут на едноличен търговец
(ЕТ) и, в срока от чл.118 ал.1 КСО, съгласно нормативното отклонение от
правилото на чл.145 ал.2 т.1 АПК, против контролен административен акт на
ръководителя на териториалното поделение на НОИ гр.Силистра.Доколкото
жалбоподателят е „осигурител“,същият не попада в обхвата на чл.120 ал.1 КСО и
дължимата държавна такса за производството е внесена (л.5). Въпреки това е налице
нередовност на сезирането,тъй като с жалбата
е поискана отмяна на Решение №1040-18-9/20.04.2023г.,с което е потвърдено
Разпореждане №РЖ-5-18-01323457/16.03. 2023г., налагащо на жалбоподателя да
внесе по Ревизионен акт за начет сумата от 11 654.53 лева, на основание
чл.110 ал.3 КСО, а с жалбата се настоява за отмяна на същото решение на
директора на ТП НОИ Силистра,с което обаче били потвърдени Задължителни
предписания №ЗД-1-18-01113612/12.04.22г.,дадени на ЕТ“ВИП ГРЕЕР-З.А.“ на
основание чл.108 ал.1 т.3 КСО, каквито,видно от приложената административна
преписка,не са издавани. Установеното несъответствие е от съществено значение
за редовността на сезирането на съда, тъй като засяга предмета на търсената
съдебна защита (на съдебния контрол за законосъобразност) и подлежи на премахване.При
неотстраняването му, производството ще бъде прекратено,в хипотезата на чл.158
ал.3 АПК,поради неяснота относно обжалвания административен акт,съгласно
регламентацията от чл.150 ал.1 т.5 АПК.Акт с релевираното съдържание не
съществува,макар и индексите (номер,дата на издаване и т.н.) да съществуват. Не-
зависимо от горното,настоящият състав намира за нужно да извърши действията по
чл.154, чл.163 и следващите от АПК,тъй като ответният орган е представил
административната преписка (арг.чл.152 ал.2 АПК),
която макар и непълна,може да послужи за извършване на основната процедура по
разпределяне на доказателствената тежест в процеса,даване на указания на
страните и насрочване на съдебно заседание по делото (ако същото не бъде
прекратено на друго основание).
Производството е образувано по жалба на ЕТ“ВИП
ГРЕЕР - З.А.“ гр. Силистра,подадена от представител по пълномощие адв.Пл.И. (л.4),срещу
Решение №1040-18-9/20.04.2023г. на Директора на ТП НОИ гр.Силистра,с което е
потвърдено Разпореждане №РЖ-5-18-01323457/16.03.23г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО,разпореждащо на жалбоподателя да внесе по
Ревизионен акт за начет (РАН) №РА-5-18-01279985/10.01.23г. общо сумата от
11 654.53 лева, от които главница 10 940.00 лева и лихва 714.53
лева,на основание чл.110 ал.3 КСО. От представената административна преписка се
установява, че на датата на издаване на РАН са били издадени, на основание
чл.108 ал.1 т.3 КСО и Задължителни предписания на осигурителя
№ЗД-1-18-01280127/10.01.23г. от контролен орган при ТП НОИ Силистра, за
заличаване на данни, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО за Д.Т.Б.с ЕГН:**********
за периода: 02.08.2021г.-31.12.2022г., с вид осигурен 01, декларация образец №1
и други, в които изрично е посочено, че подлежат на обжалване по реда на чл.117
ал.1 т.3 КСО пред ръководителя на ТП НОИ гр.Силистра. С преписката не са
представени доказателства за времето и начина на връчване на Задължителните
предписания на оспорващия ЕТ, което е от съществено значение за изхода на
повдигнатия спор.
Жалбоподателят
оспорва главният решаващ извод на ответния орган, че Д.Б. не била придобила
качеството на „осигурено лице“,съгласно дефиницията от §1 ал.1 т.3 ДР КСО, тъй
като не било установено реално осъществяване на трудова дейност от нейна страна
при ЕТ-осигурител. А щом това било така,то за нея не било възникнало изобщо
основание за осигуряване според правилото от чл.10 ал.1 КСО и, следователно
сключеният трудов договор бил формален, както и подадените данни по чл.5 ал.4
т.1 КСО за релевирания период фиктивни, което било станало причина за
причиняване на щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи,
представляващи изплатени обезщетения на лицето по чл.48а КСО (за
бременност и раждане) и по чл.52а КСО
(за отглеждане на малко дете).
С
жалбата се оспорват всички фактически констатации на контролните органи на НОИ,довели
до издаване на РАН и процесното Разпореждане за плащане на сумите по същия,
като се твърди, че националното право не забранява сключване на трудови
договори с бременни жени; нито съществуват нормативни пречки един ЕТ, като жалбоподателя,
да учреди трудово правоотношение със свои близки в рамките на деловата си
дейност. Твърди се, че времето на сключване на релевирания ТД е било свързано с
реална потребност от наемане на „магазинер“ в магазина за хранителни и други
стоки на търговеца, на каквато длъжност била назначена Д.Т.Б.. Позовава се на
изр.2 от дефинитивната разпоредба на §1 ал.1 т.3 ДР КСО, регламентираща, че
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност (този факт бил
установен), продължава и през периодите по чл.9 ал.2 т.1-т.3 и т.5 КСО. Твърди
се още,че към момента на настъпване на временната нетрудоспособност на Д.Б.,същата
е имала действителен осигурителен стаж далеч надхвърлящ изискуемият такъв с
чл.48а КСО.
Посредством
тези именно доводи се оспорва материалната законосъобразност на атакувания
контролен административен акт, като се твърди и неговото несъответствие с
нормативната цел,с позоваване на мотивите от Решение №2/04.04.2006г.
на Конституционния съд на РБ по к.д.№9/2005г.
С
процесното по делото Решение №1040-18-9/20.04.2023г. е прието,че по повод писмо
изх.№1043-18-92/16.11.22г. на началник сектор КП при ТП НОИ Силистра е
възложена частична ревизия по разходите на ДОО,съгласно Заповед №ЗР-5-18-01240 002/21.11.22г.
(л.91 първоначално за проверка по разходите на ДОО),изменена със Заповед
№СЗ-5-18-01252237/14.12.22г. (л.59 -за частична ревизия от контролен орган на
ТП НОИ), на осигурителя ЕТ“ВИП ГРЕЕР-З.А.“ относно осигурен работник Д.Б. за
периода:01.08.21г.-14.12.22г.В резултат на последната, при условията на чл.110
ал.1 КСО,във връзка с чл.4 ал.2 т.1 от Инструкция
№1/03.04.15г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната
дейност от контролните органи на НОИ /Обн.ДВ,бр.28/15г.,посл.изм.ДВ,бр.92/27.10.20г./, е издаден Ревизионен акт за
начет №РА-5-18-01279985/10.01.23г. (л.21-л.24) и коментираните по-горе
Задължителни предписания. В хипотезата на чл.110 ал.2 КСО оспорващият ЕТ е
подал възражение в нормативния срок срещу РАН, по повод на което е постановено
Мотивирано заключение №1054-18-2#1/19.01.23г.
Същото, със съпроводително писмо,е връчено на 24.01.23г. лично на З.А., вписана
като ЕТ в Търговския регистър и, отделно на упълномощено от нея лице С.П.М.(л.20)
на 25.01.23г. Доколкото няма нормативна регламентация за самостоятелно
обжалване на РАН по административен или съдебен ред, на 16.03.2023г., в
хипотезата на чл.110 ал.3 КСО, ръководителят на КР на ДОО е издал Разпореждане
№РЖ-5-18-01323457 (л.13) за внасяне на сумите по РАН.Същото е връчено лично на З.А.
на 16. 03.23г., видно от записването върху документа на л.13 и обжалвано в
срока от чл.117 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 т.2 б.“в“ КСО пред надлежния орган,
който с процесното решение е приел за неоснователна жалбата (посочена като
„възражение и молба за отмяна“ на […]) и потвърдил атакуваното разпореждане на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Силистра.
Следователно,
от мотивите на оспорения по делото контролен акт става ясно, че процесното
Разпореждане е издадено в резултат на завършена частична ревизия (арг. Раздел I на
Глава трета на Инструкция №1/2015г.), която
по хипотеза представлява действия на контролни органи на НОИ за установяване на
вземанията на ДОО за неправилно извършени осигурителни разходи (чл.6 от с.инстр.) Според чл.11 ал.1 от Инструкция №1/15г.,ревизията
се извършва на основание писмена заповед,която задължително се връчва на
ревизираното лице (л.89-гръб и л.57-гръб), откогато започва да тече определеният със същата
срок на ревизията. Всичко това налага да бъдат дадени указания на ответния орган за попълване на административната
преписка с доказателства за времето и начина на връчване на Задължителните
предписания на оспорващия ЕТ и евентуалното им обжалване; Ако същите не
са били обжалвани по реда на чл.117 ал.1 т.3 КСО - да се удостовери: влезли ли са в сила и от коя дата? Ако да,заличени
ли са служебно данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО за Д.Б.?
Съгласно
визирания в чл.9 АПК принцип на служебното начало и на основание чл.170 ал.1 АПК,съдът УКАЗВА на страните,че правнозначимите факти
се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест, или:
-
ответният административен орган следва да докаже съществуването на фактическите
основания за издаване на атакувания акт,както и изпълнението на законовите
изисквания при постановяването му, в каквато насока са дадените по-горе
указания;
-
жалбоподателят следва да установи твърденията от жалбата с допустимите
доказателствени средства,вкл. че Д.Т.Б.е полагала реално труд съгласно представения
трудов договор, при положение, че Задължителните предписания (л.25-л.26) не са
влезли в законна сила.
За отстраняване на базовата нередовност
на жалбата - в 3-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане,оспорващият ЕТ следва да УТОЧНИ с
писмена молба- кой административен акт обжалва и какъв акт на длъжностно лице
при ТП НОИ гр.Силистра, е потвърден с него,съгласно изискването от чл.150 ал.1
т.5 АПК. В противен случай производството ще бъде прекратено поради липса на
редовно сезиране на съда в сегмента на релевирания предмет на съдебната защита,
защото с посоченото за обжалвано решение на ответния орган не са потвърдени
задължителни предписания, а друг акт на длъжностно лице по чл.110 ал.3 от КСО.
Предвид характера на повдигнатия спор и представения
списък по чл.152 ал.3
АПК,както и съобразно трайната
съдебна практика,страни в административното производство по издаване на актове
по чл.110 ал.1 и ал.3 КСО, са контролният орган по чл.117 ал.1 КСО и
осигурителят,защото само осигурителят е адресат на разпореждането за заплащане
на сумите по Ревизионния акт за начет.За лицето,за чиито осигурителен стаж и
доход,респ. добросъвестност при получаване на обезщетенията за майчинство и
отглеждане на малко дете, биха имали значение същите, е налице друг ред за
защита,като по самата проверка/ревизия от контролния орган на НОИ; издадения
Ревизионен акт за начет и Разпореждане за плащане на сумите по него - то няма и
не може да има процесуално участие. Ето защо, като страни в настоящия процес
следва да участват основните такива, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК,
съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: Едноличен
търговец „ВИП ГРЕЕР -З.А.“,с
адрес на управление:гр.Силистра,ул*******, представляван от З.Щ.А., с посочен съдебен адрес:***, чрез адвокат П.И. ***;
Ответник по жалбата: Директорът на
Териториално поделение на НОИ гр. Силистра,
с административен адрес: гр.Силистра,ул**********;
На ответния орган следва да се предостави възможност,при
условията на чл.163 ал.2 АПК,да представи писмен отговор на жалбата, с
посочване на доказателства, поради което и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Насрочва
съдебно заседание по административно
дело №81/2023г. на Административен съд гр.Силистра на 14.06.2023г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
СЪДИЯ: