№ 30068
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20211110157235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С решение № 4448 от 13.03.2024 г. по гр.д. № 57235/2021 г., по описа на
СРС съдът е уважил частично исковете на всеки един от ищците до сумата от
по 500 лева и е отхвърлил исковете за горницата над 500 лева до пълния
предявен размер от 25 000 лева. Със същото решение, съдът е осъдил на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ********* , ЕИК ******* да заплати на *******, ЕИК
******, ********, ЕИК ****** и К. Е. М., ЕГН ********** сумата в размер на
85,10 лева ( осемдесет и пет лева и 10 стотинки) за разноски в исковото
производство. В мотивната част на решението, касаеща разноските, съдът е
приел, че право на разноски има ответникът, но такива не са доказани, поради
което не са присъдени такива.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от ответника чрез адв. С. Ф.,
обективирана във въззивна жалба с вх. № 110150/ 03.04.2024 г., подадено по
електронен път на 01.04.2024 г. Молбата касае искане за изменение на
решението в частта за разноските, като твърди, че такива са поискани и
доказани своевременно с електронно писмо /мейл/ с вх. № 356815/12.12.2023
г., към който са приложени файлове: молба с вх. № 356815/12.12.2023 г.,
болничен, договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Счита,че при нередовност на процесуалното действие, в случай че файловете
не се отварят, следва да бъде дадена процесуална възможност да бъде
представени доказателствата. Моли да бъде изменено решението в частта на
разноските и да му бъдат присъдени сторените разноски.
От ищците в производството е постъпил отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, с който изразява становище,
че същата е недопустима, евентуално неоснователна.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно
1
легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. За да достигне до този
извод, съдът съобрази,че действително по делото е постъпило електронно
писмо от адв. Ф., находящо се на л. 88 – 90, което е подадено на 12.12.2023 г. в
08:55 ч. от електронен адрес:**********, с което прилага молба, подписана с
КЕП, болничен и договор за правна помощ и съдействие, както и списък по
чл. 80 ГПК. От служба „ Регистратура“ са отбелязали, че е разпечатан само
файлът с молбата, тъй като другите приложени файлове са повредени и не се
отварят. Постъпилото писмо по електронен път е докладвано на председателя
на състава в съдебното заседание, като съдът е дал указания на ответника да
представи болничния лист само, но не и договора за правна защита и списъка
по чл. 80 ГПК.
Следователно налице е нередовно извършено процесуално действие и
по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК е следвало да бъде указано на ответника да
представи всички файлове, приложени към електронното писмо, които не се
отварят, а не само болничния лист. Нередовното процесуално действие се
счита за неизвършено, докато нередовността му не бъде поправена в указания
срок. Ето защо и доколкото не са давани указания до настоящия момент за
представяне на приложените към писмото файлове : списък по чл. 80 ГПК,
както и договор за правна защита и съдействие и като констатира,че същите са
приложени към искането за изменение на решението в частта за разноските,
съдът приема, че в случая, същите са представени в срок и следва да бъдат
обсъдени. Със задължителните разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС е прието, че
представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските. Предвид изложените по-горе мотиви, настоящият
състав приема, че искането за изменението на решението в частта му на
разноските е допустимо.
Разгледано по същество, съдът намира, че същото е основателно.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 07.11.2022 г. е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на по 2650 лева за всеки иск или е заплатена сума в
общ размер на 7950 лева, за която е удостоверено в договора, че е платена в
брой, като подписаният договор служи за разписка за получената сума.
Релевирано е възражение за прекомерност в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК
от страна на ищците, което също следва да бъде разгледано предвид
обстоятелството, че договорът за правна защита е представен с молбата за
изменение на разноските по чл. 248 ГПК, с което е отстранена нередовност на
процесуалното действие по смисъла на чл. 101, ал. 2 ГПК. Към момента на
сключване на договора за правна защита / 07.11.2022 г./ е действала НМРАВ в
2
редакцията /ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г./, която се явява приложимата редакция
в случая. В този смисъл Определение № 4262 от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. №
5186/2023 г., ВКС, Определение № 50123 от 26.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
1055/2022 г., I т. о., ТК и др. Възнаграждението, претендирано по всеки от
исковете е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, който в случая се
явява справедлив и обоснован съобразно критериите, изведени в съдебната
практика за определяне на размера на адвокатските възнаграждения, като в
случая определящи са фактическата и правна сложност на делото, както и
материалния интерес по делото. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК в тежест на всеки един от тримата ищци следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски, като всеки един от ищците бъде осъден да
плати на ответника сумата от по 2597 лева възнаграждение за един адвокат.
Доколкото в мотивната част на решението са изложени мотиви защо не се
присъждат разноски на ответника, то решението следва да бъде изменено, а не
допълнено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 4448 от 13.03.2024 г. по гр.д.
№ 57235/2021 г., по описа на СРС, 166 състав в частта на разноските по
искане, обективирано във въззивна жалба с вх. № 110150/03.04.2024 г.,
подадено по електронен път на 01.04.2024 г., като ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК „*******, ЕИК ******, ********, ЕИК ****** и К. Е. М., ЕГН
********** поотделно всеки от тях да заплати на *********, ЕИК *******
сумата от по 2 597 лева/ две хиляди петстотин деветдесет и седем лева/ за
възнаграждение за един адвокат за исковото производство пред СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3