Р Е Ш Е Н И Е
№ 54, 02.06. 2020
г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесет и осми май 2020
година,
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 78, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 107 от 06.12. 2019 г., постановено по гр.д. №
360/2018 г. на РС-Омуртаг, е обявена за нищожна, поради липса на съгласие,
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариални заверки рег.№44
и рег. №45 том I, акт I от 27.12. 2011 г., от кмета на с. Благоево,
общ.Стражица, обл.Велико Търново, както и договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, по нотариален акт за № 19 от 30.12. 2011 г., том VII, н. д.
№1099/2011г. на нотариус Св. Г., с рег. №327 по регистъра на Нотариалната
камара.
Отхвърлен е предявеният от А.Г.А., против “АГРОЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: гр.София, иск с правно
основание чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на ½ идеална част от следните
недвижими имоти, находящи се в с. Длъжка поляна, общ. Антоново: 1. НИВА - имот
№ 023055 в местността „Над селото” с площ от 2,500 дка, VII кат., 2. НИВА –
имот №016021 в местността „Портата”, с
площ от 3.000 дка, IV кат., и да бъде осъден ответникът “АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ”
АДСИЦ - гр. София да му предаде владението върху ½ идеална част от тези
имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и иска против Е.Ш.С.,***, с правно основание
чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик на 3/36 идеални части от ШИРОКОЛИСТНА ГОРА, с площ от 16 дка,
попадаща в отдел ”260”, подотдел ”к”, находяща се в местността”Кютлук“, в
землището на с. Кьосевци, общ. Антоново, съставляща имот №053001, и да бъде
осъден ответника Е.Ш.С. да му предаде владението върху 3/36 идеални части от
този имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са и разноски в полза на ищеца.
Срещу това решение е постъпила жалба
от ищеца А., чрез процесуалния му представител – адвокат В. А. ***. Решението
се обжалва в отхвърлителната част. В жалбата се излагат съображения за
необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете за собственост да
бъдат уважени. Да се заплатят направените по делото разноски. В съд. зас.
адвокат А. представлява въззивника и поддържа жалбата.
В законния срок е постъпил
отговор от ответника „Агроенерджи инвест“ АДСИЦ чрез адв. М. Д. ***. Тя оспорва
жалбата и моли решението да бъде потвърдено по отношение на предявения срещу
дружеството иск за собственост.
Останалите ответници не са
подали отговори. В съд. зас. се яви ответникът С. с адв. Попов. Становището им
е, че жалбата е неоснователна и молят
решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Постъпи писмено становище
и от другия ответник А.“А.и.“ г.С. В молбата също се иска решението да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Съдът намира, че решението
е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно. На основание чл.
272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния по
отношение на установените факти и правните изводи в обжалваната част.
Искът касае недвижими
имоти, в които ищецът е съсобственик, но тези имоти са били продадени от негов
роднина, също съсобственик, като по отношение на дела му е представено фалшиво
пълномощно, като е установено, че подписите върху него не са на ищеца. В тази
част решението на първата инстанция е влязло в сила. Става дума за земеделска
земя и гора.
Описаните
имоти са били предмет на договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален
акт за №19 от 30.12. 2011 г., том VII, н. д. №1099/ 2011г. на нотариус Св.Г., с
рег. №327 по регистъра на НК. Купувачът по този договор – отв. С.П.С., е
продала на “АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ – гр. София /тогава с
фирма „ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ МЕЛ ИНВЕСТ“/, двата недвижими имота
представляващи земеделски земи – ниви, по силата на сключен между нея и дружеството
договор за покупко-продажба по н.а. № 132 от 24.04. 2012 г., том ІІ, рег. №
1400, дело № 288/ 2012г. на нотариус Светослав Генчев. По силата на сключен
между нея и отв. С. договор по
н.а. № 2 от 10.01. 2012 г., том І, дело № 2/ 2012 г. на нотариус Св. Г., С. е
продала на С. описания по-горе недвижим имот, представляващ широколистна гора. Ответникът
“АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ – гр. София, след изповядване на сделката по първия
описан по-горе нотариален акт, е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано
фактическа власт върху имотите, предмет на договора, държал е същите като свои
и ги е отдавал под наем и аренда, като е получавал уговорените наемни цени и
арендни вноски. Ответникът С. след сключване на договора е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху имота си и го е
държал като свой. Липсват каквито и да е
доказателства по делото някой да е оспорвал правата на ответниците върху тези
имоти в периодите от закупуването им до предявяване на исковете против тях.
Т.е.,
налице са доказателства за упражнено владение върху процесните имоти, което е
продължило повече от 6 години преди предявяване на иска на 05.09. 2018 г. Според чл. 79, ал. 1 и ал. 2
от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е
добросъвестно, в продължение на пет години. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС
регламентира, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание, а според ал. 2 добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В конкретния случай при изповядване на всяка от описаните по-горе
две сделки, продавачът – отв. С., се е легитимирала като собственик на
продаваните имоти с нотариален акт. Ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, които да оборват презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС и въз
основа на които да се стига до извод, че на двамата ответници им е било
известно, че продавачът по двете сделки не е собственик изцяло на продаваните
имоти. По тази причина владението е било добросъвестно за ответниците.
Неоснователно е възражението по жалбата, че
липсвали доказателства за това, че владението е продължило повече от пет
години. На първо място, още в исковата молба ищецът признава, че процесните
имоти се държат и владеят от новите собственици – ответниците, без правно
основание. Нотариалните актове и становището на другите ответници С.С. и Р. Р., са доказателство за предаване на
владението върху имотите. Т.е. установено е, че владението започва
непосредствено след закупуването и продължава към момента на предявяване на
иска. А който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното – чл. 83 от ЗС.
Доказателства за противното не са представени. Затова за съда продължителността
на владението върху процесните имоти от страна на ответниците, е установено и
то е повече от 5 години. Като добросъвестни владелци и двете страни могат да
придобият имотите по давност за срок от 5 години. По тази причина и искът по
чл. 108 от ЗС е неоснователен. Доводите, изложени в жалбата, не могат да бъдат
споделени на базата на представените доказателства.
Решението е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната част.
По разноските. Претенция от ответниците е отправил
само С.. Списъкът на разноските включва сумата от 700 лв., от които 500 лв.
адвокатски хонорар и 200 лв. пътни и за явяване в съда. Налице са доказателства
за договор между страната и адвоката й за сумата от 500 лв. Налице са и доказателства
за заплащането само на тази сума. За останалата част не се установи нито
уговорка, нито заплащане. Затова на ответника С. следва да се присъдят 500 лв.
разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТЪВРЖДАВА решение № 107 от 06.12. 2019 г., постановено по гр.д. № 360/2018
г. на РС-Омуртаг, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.Г.А., против “АГРОЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на ½ идеална част на недвижими имоти,
находящи се в с. Длъжка поляна, общ. Антоново: 1. НИВА - имот № 023055 в
местността „Над селото” с площ от 2,500 дка, VII кат., 2. НИВА – имот №016021 в местността „Портата”, с площ от
3.000 дка, IV кат., и да бъде осъден ответникът “АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ -
гр. София да му предаде владението върху ½ идеална част от тези имоти,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и в частта, в която е отхвърлен искът против Е.Ш.С.,***,
с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на 3/36 идеални части от ШИРОКОЛИСТНА
ГОРА, с площ от 16 дка, попадаща в отдел ”260”, подотдел ”к”, находяща се в
местността”Кютлук“, в землището на с. Кьосевци, общ. Антоново, съставляща имот
№053001 и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху 3/36 идеални
части от този имот.
ОСЪЖДА А.Г.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Е.Ш.С.,***,
сумата от 500 лв., направени по делото разноски пред втората инстанция.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.