№ 2156
гр. С., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110113844 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителен иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът ДД В. П. дължи на ищеца „Й.
Б.” ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36533/2020 г. по описа на СРС, 36 състав, а
именно: 169, 83 лева, представляваща незаплатени седемнадесет предрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 01.07.2017 г. до 28.11.2018 г. за таблет „C. Т. S
W“ по договор за лизинг № ... от 28.12.2016 г., ведно със законна лихва от 11.8.2020 г.
до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника и Договор за лизинг от 28.12.2016 г., с
който му е предоставил за временно и възмездно ползване устройство с обща
лизингова цена в размер на 229,77 лв., дължима на двадесет и три ежемесечни
лизингови вноски за периода 28.01.2017 г. -28.11.2018 г., всяка в размер на 9,99 лв., но
поради неплащане на лизинговите вноски за периода от 01.04.2017 г. до 31.05.2017 г.
на основание чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг му е начислена сумата
от 169,83 лв., представляваща сбор от оставащите 17 бр. лизингови вноски. Сочи се, че
за посочените задължения за лизингови вноски и предоставено устройство е налице
обща изискуемост, тъй като е налице изтичане на срока на договора за лизинг.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения
особен представител адв. Х., с който се оспорва предявения иск с твърдение, че същия
е погасен по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с пр. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2
1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за
лизинг, че е предоставил лизинговото имущество на ответника, както и размера на
договорените лизингови вноски, а ответникът следва да докаже плащане на
задължението за лизингови вноски.
С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че между страните е
сключен по договор за лизинг № ... от 28.12.2016 г., по силата на който на ответника е
предоставена лизингова вещ - таблет „C. Т. S W“.
С оглед изложеното, съдът приема за установено по делото, че между ищеца и
ДД В. П. са възникнали валидни правоотношения по договор за лизинг, по който „..Й
Б.“ ЕАД се е задължило да представи на ответника ползването на устройство срещу
задължение за плащане на лизингови вноски, както следва: Договор за лизинг от
28.12.2016 г., по силата на който ответникът е взел и мобилно устройство таблет „C. Т.
S W“ на изплащане с първа лизингова вноска в размер на 0,00 лева и 23 равни месечни
лизингови вноски в размер на 9,99 лева. Приетите по делото договори , допълнително
споразумение, декларация-съгласие, Общи условия, носят подписите за страните по
тях, съдържат изричното изявление на ответника, че е получил устройството, че е
запознат и приема Общите условия.
При така възприето съдът приема за установено валидно
възникнало правоотношение между страните по горепосочените договори, че ищецът
е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на ответника за ползване
мобилно устройство, посочено в договора за лизинг, поради което и установено по
делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните
такси по договора за мобилни/фиксирани услуги, съответно лизинговите вноски по
договора за лизинг. Срокът на договора за лизинг е 24 месеца, считано от датата на
сключването му – 28.12.2016 г. Този срок към подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК (05.08.2020 Г.) е настъпил, поради което и всички лизингови вноски по договора
са били падежирали към подаване на заявлението. С оглед гореизложеното съдът
приема, че за настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми от оператора/лизингодателя. По делото не е
установено договорите да са с прекратено действие, да са развалени, поради което и
съдът приема, че страните са били обвързани от съглашенията по процесните договори
за срока, за който същите са уговорени да действат. При така възприето и като
съобрази съглашенията по договорите, то съдът приема за установено по делото
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 169, 83
лева, представляваща незаплатени седемнадесет лизингови вноски за периода
01.07.2017 г. до 28.11.2018 г. за таблет „C. Т. S W“ по договор за лизинг № ... от
28.12.2016 г., ведно със законна лихва от 11.8.2020 г. до изплащане на вземанет, които
не са погасени с плащане. Установеното по делото постигнато съглашение по договора
за лизинг, изявлението на ответника че е получил устройството по него установяват
валидно възникнало задължение за плащане на лизинговите вноски по договора, падеж
на всички вноски към подаване на заявлението е бил настъпил, поради което
предявения иск за лизинговите вноски е изцяло основателн и следва да се уважи
изцяло, като се присъди и лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът релевира възражение по чл.120 ЗЗД за
погасяване на вземанията по давност.
Дължимите по процесните договори лизингови вноски са престации, които се
2
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и
определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за услугата.
Горните характеристики на вземанията на телекомуникационното дружество за цена
на доставената на потребителите телекомуникационна услуга -съдът, и при зачитане на
тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да
ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка, тригодишна давност. С тригодишна давност се погасяват и вземанията на
ищеца за лихви върху главниците на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на иск – в случая с депозиране заявление по чл.410 от ГПК
на 05.08.2020 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм.
- ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република Б. от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република Б., считано от 13 март
2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република Б. е удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван, от което следва, че същото е отпаднало.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода 13.03.2020г.-
13.05.2020г. е имало обявено извънредно положение и съгласно чл. 3, т. 2 от
специалния закон давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на
частноправни субекти, са спрели да текат. Поради това, срокът на погасителната
давност за процесните вземания, които са в полза на частноправен субект /търговско
дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече давността,
равняващ се на два месеца.
Съгласно подписания между страните договор за лизинг лизингополучателя се е
задължил да заплаща дължимите лизингови вноски, като е предвидено те да се
фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги, които стават изискуеми
съгласно приложените по делото общи условия месечните абонаментни такси 15 дни
след издаване на сметката/ фактурата за отчетения период. Фактура № 7.. е от
01.08.2017 г. и е със срок на плащане – 16.08.2017 г. (л. 18). Ето защо, вземането на
ищеца за незплатени лизингови вноски в размер на 169, 83 лева, дължими за периода
01.07.2017 г. до 28.11.2018 г. за таблет „C. Т. S W“ по договор за лизинг № ... от
28.12.2016 г. не е погасено по давност.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от
предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението
3
по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Ищецът е строрил разноски в заповедното производство за заплащане на
ДТ в размер на 25 лева и за адвокатско възнагрждение в размер на 360 лева. В исковото
производство е заплатил държавна такса в размер на 25 лева и е предствил
доказаталтества за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с
ДДС и е заплил депозит за особен представител в размер на 400 лева., които суми
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. ММ. 1А, бл. вх., ет ап. 100 ДЪЛЖИ на
„Й. Б.“ ЕАД, с ЕИК ..3, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. ММ. 4, Б. П.
С., сграда 6 сумата в размер на 169, 83 лева, представляваща незаплатени
седемнадесет лизингови вноски за периода 01.07.2017 г. до 28.11.2018 г. за таблет „C.
Т. S W“ по договор за лизинг № ... от 28.12.2016 г., ведно със законна лихва от
11.8.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36533/2020 г. по
описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. ММ. 1А, бл. вх., ет
ДА ЗАПЛАТИ на „Й. Б.“ ЕАД, с ЕИК ..3, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ж.к. ММ. 4, Б. П. С., сграда 6 сторените по делото разноски, както следва: сумата в
общ размер на 905,00 лева – разноски за исковото производство и сума в общ размер
на 385,00 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4