РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500266 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.дело №266/2021г. по описа на Апелативен съд Бургас
е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на Г. Я. К., представлявана
от адв.К., против решение №2/31.03.2021г. по гр.дело №473/2020г. по описа
на Ямболския окръжен съд в частта над размера от 35 000лв. Иска се
отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на
друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен. Оспорват се
констатациите на предходната инстанция за липса на материално правна
легитимация на въззивницата по предявения иск. Твърди се, че по делото е
доказана особената близост между нея и покойния и брат и вредите, които
търпи в резултат на смъртта му. От показанията на св.К. се установява, че
съпругата му преживява смъртта на своя брат изключително тежко. Двамата
са били неразделни, помагали са си взаимно, а смъртта на баща им ги е
сближила още повече. След заминаването на съпруга и за САЩ през 2013г.,
за въззивницата и детето и се е грижил нейния брат-спял е у тях, помагал е в
отглеждането и е купувал подаръци. Смъртта му е настъпила внезапно, в
разцвета на силите му и е причинила на въззивницата неописуема мъка и
болка от загубата. Съдът не е отчел характера на претърпените вреди и
тяхната интензивност, доказаните по делото обстоятелства, сочещи
привързаност, надхвърляща обичайната и физическите и психически
проблеми на ищцата, възникнали в резултат на силния стрес и мъка след
смъртта на брат и. Налице е основание за изключение от разрешението в
1
Постановление №4/61 г. на ВС и 5/69г. на ВС. При изготвяне на доклада по
делото на ищцата не е указано,че следва да докаже изключителност на
връзката между нея и нейния брат-съществено процесуално нарушение при
разпределяне на доказателствената тежест, което, според страната, е
основание за отмяна на решението. Моли да бъде допуснат при довеждане
свидетел за установяване на конкретни житейски факти, обуславящи
изключителност в отношения между ищцата и нейния брат.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗК“ЛЕВ ИНС“, чрез
пълномощника адв.П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Твърди се, че по делото не е доказана материално правната легитимация на
ищцата по смисъла на ТР№1/18г. по т.д№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС ,
ППВС 4/61г. и ППВС 5/69г.. Не е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставкаизключителност на претърпените вреди, с интезитет и
продължителност, надхвърлящи присъщите за обичайната родствена връзка.
В подкрепа на твърдяното се сочи, че ищцата и нейния брат не са живели
заедно от 2002г. Не се спори, че между братът и сестрата е съществувала
близост, но не е доказан нейният необичаен и изключителен характер. По
делото не се твърди и не е установено, че братът е поел изцяло грижите за
сестра си На следващо място, ищцата е изградила собствено семейство, на
което да разчита и от което получава ежедневна грижа и не е установено да е
в лоши отношения с него или с други свои близки. По отношение размера на
претендираното обезщетение, счита го за прекомерен и несъответстващ на
принципа на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД.
Третото лице-помагач на ответника не е взело становище по въззивната
жалба, не се явява и не се представлява.
Апелативен съд-Бургас, в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
С обжалваното решение е отхвърлен иска на въззивницата да бъде
осъден ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с да и заплати сумата от 70 000 лв. (частичен иск
от общо 100 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на брат и, настъпила на 14.09.2016г., в
резултат на ПТП от същата дата, възникнало с лек автомобил, управляван от
водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното събитие-
14.09.2016г. до окончателно изплащане, като неоснователен.
За да приеме решението си съдът изложил съображения, че макар да се
доказа несъмнено, че като сестра на починалия, ищцата е била силно
привързана към него и са си помагали, то връзката им не е надхвърляла
традиционните и общоприети добри взаимоотношения между тази категория
роднини.
Искът е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ-
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 70 000 лв.
(частичен иск от общо 100 000 лв.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й, настъпила на
14.09.2016г., в резултат на ПТП от същата дата, по вина на водач застрахован
2
при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на застрахователното събитие-14.09.2016г. до
окончателно изплащане. Направено е искане за присъждане на направените
по делото разноски, вкл.и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Вината на застрахования водач е установено с Присъда №
252/02.11.2017г., постановена по НОХД №1093/2017г. по описа на Окръжен
съд-гр.Бургас, влязла в законна сила на 20.11.2017г., с която е признат за
виновен, за това че на 14.09.2016г. на АМ „Тракия", км.326+700, в общ.К.,
при управление на лек автомобил „БМВ 745Д" с peг.№ *, нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, като
управлявал пътното превозно средство, без да го контролира непрекъснато и
при възникнала опасност за движението-повреда в двигателя на автомобила,
не е спрял управлявания автомобил, в резултат на което допуснал пътно
транспортно произшествие, представляващо сблъсък на управлявания
автомобил в мантинелата на пътя в ляво и по непредпазливост причинил
смъртта на брата на ищцата, който бил пътник в автомобила.
Установена е и не се оспорва родствената връзка на ищцата с
пострадалия.
Не се оспорва и се установява от приетото без възражения експертно
заключение по съдебно-автотехническата експертиза и съдебно медицинската
експертиза , че травмите на пострадалия, в причинна връзка с настъпилата
смърт, не са в зависимост от поставянето на обезопасителен колан и в този
смисъл не е налице основание за приемане наличие на съпричиняване от
негова страна.
По отношение на понесените неимуществени вреди съдът е събрал
гласни доказателства. Разпитаният единствен свидетел е съпруг на ищцата.
Показанията му са особено конкретни предвид близката връзка и следва да
бъдат кредитирани, защото не са противоречиви и се подкрепят от останалите
събрани доказателства. Свидетелят установява отношенията на трайна и
близка връзка между брата и сестрата, което е обяснимо с оглед малката им
разлика във възрастта (удостоверение за родствени връзки), обстоятелството,
че са живеели с родителите си до сключване на брак на ищцата и изградените
общи приятелски връзки. С оглед отсъствието на свидетеля от страната след
като е встъпил в брак с ищцата, той потвърждава, че основната опора на
съпругата му е бил брат и. След ранната смърт на баща им, братът и сестрата
се сближили още повече, като ищцата дори се прибрала временно в дома на
родителите си, за да са заедно с майка им. Когато се родило първото им дете,
брат и нощувал в техния дом, за да помага на сестра си да отглежда детето.
Смъртта му предизвикала силно страдание и променила личността и. Станала
затворена, често плачела, като това не останало незабелязано дори за детето
им, което често питало за причината. Обострило се заболяването и, което
свидетелят назовава с диагнозата Хашимото (без да са представени
медицински документи), вечер не можела да спи, стряскала се насън,
започнала да пие успокоителни и до настоящия момент страданието и не е
намаляло, непрекъснато посещавала гробищата, пазела подаръците, които той
3
подарявал на детето им.
Пострадалият е бил на 36 години, неженен и е оставил за наследник
само майка.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Въззивният състав възприема изцяло съображенията, изложени в
обжалвания акт по отношение наличието на деликт, който по отношение на
ответника има значение на настъпило застрахователно събитие и ангажира
неговата отговорност по основание, отсъствието на фактически положения за
приемане на съпричиняване от страна на пострадалия , като основание за
приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, като по тези въпроси препраща към
съдържанието на мотивите на основание чл.272 ГПК.
И пред настоящата инстанция основния спорен между страните въпрос
е дали ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, т.е. дали е налице
изискуемата по т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т.д.
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС особено близка връзка между сестрата и
починалия брат, което е предпоставка за уважаване на предявения иск. Спори
се и по твърденията на ищцата за интензитета на преживените от нея болки и
страдания. Оспорва се на второ място изключителността на случая в
контекста на разясненията , дадени от ВКС в цитираното тълкувателно
решение.
Според въззивния съд, в обжалваното решение вторият въпрос е
разрешен в отклонение от т.1 на ТР № 1/2016г. по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25 май 1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починали, търпящо продължителни
болки и страдания от смъртта му. Изключителността според разбирането,
залегнало в съдебната практика по дела в които се прилагат цитираните
тълкувателни разяснения по приложението на чл.52 ЗЗД, произтича не
толкова от родствената връзка, а от житейската близост между
родствениците, когато страните са такива (общо живеене, споделяне,
подкрепа, взаимни грижи, финансова помощ, общи занимания и пр.)
Правилното приложение на закона и тълкувателната практика не предпоставя
вида на родствена близост да служи като ограничителен критерий. В случая
са събрани доказателства от първоинстанционния съд за дълбочината на
емоционалната връзка с починалия, установените факти са напълно житейски
логични, предвид младата възраст на брата и сестрата и обстоятелството, че
пострадалият не е имал свое семейство, че заедно са преодолявали загубата на
баща си, че ищцата е била подкрепяна всячески от брат си при отсъствието на
съпруга и от страната при отглеждане на детето и. Реакцията на ищцата,
описана от свидетеля разкрива прояви характерни за преживян силен стрес,
последван от нервност, плачливост, общо неспокойство, неспособност да се
овладее емоцията. Свидетелят потвърждава, че това състояние продължава,
4
че ищцата приема успокоителни лекарства.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че преживените от
ищцата болки и страдания вследствие на внезапната и ненавременна смърт на
брат и разкриват изключителност на случая, поради конкретни и установени
по делото житейски обстоятелства и следва вредите да бъдат обезщетени.
Съдът намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени
вреди, причинени от смъртта на брата на ищцата, с който те са имали трайни
емоционални връзки, при съобразяване на възрастта на починалия (36г.),
неговата жизнеспособност, обстоятелството, че починалият е бил несемеен,
живял е в дома на родителите им, като същевременно постоянно е поддържал
близки и топли отношения със сестра си, потвърждаващо се и от факта на
оказваната от него материална и морална подкрепа, честите посещения и
общите им забавления, както и предвид обществените отношения, вкл. и
застрахователните лимити към момента на произшествието през 2016г. ,
възлиза на 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
При определяне на размера съдът отчита и обстоятелството, че ищцата
не доказва конкретно болестно състояние, което да е отключено в този
период, макар с трудност продължава своя самостоятелен семеен живот,
родила е второ дете, което отглежда. Затова в останалата част, искът до
предявения размер от 70 000лв. (частично предявен от общ размер от
100 000лв.), съдът приема за неоснователен.
Поради частично съвпадение с изводите в обжалваното решение,
въззивният съд го отменява в частта, в която е отхвърлен до размера на
20 000лв., като в останалата част го потвърждава като правилно.
По отношение на претенцията за лихви.
Застрахователната полица е от дата 07.10.2015г. и съгласно § 22 ПР КЗ
(в сила от 01.01.2016г.) за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. Така определен приложимия закон сочи, че искането за
присъждане на лихви върху определеното обезщетение е основателно така
както е предявено-от датата на увреждането.
По разноските.
На ищцата, предвид изхода на делото, се дължат разноски съобразно
уважената част от иска на основание чл.78 ГПК в размер на 751 лв. за първата
инстанция. За настоящата инстанция, въпреки направеното искане, такива не
се присъждат поради липса на доказателства, че са сторени.
На ответника също се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер на 375лв., за първата инстанция, като такива не се присъждат за
настоящата инстанция, поради липса на доказателства, че са направени.
На ответната страна се възлага заплащането на държавна такса в размер
на 1 200лв. за двете инстанции.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд-Бургас, граждански състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА решение № 2/31.03.2021г. по гр.дело № 473/2020г. по
описа на Ямболския окръжен съд в частта в която искът е отхвърлен до
размера на 20000лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, гр.С., р-н"Л.", бул."Ч."
№* да заплати на Г. Я. К. от гр. Я., ул."М." №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН-
********** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за понесени
от нея неимуществени вреди от смъртта на брат и Д. Я., поч. 14.09.2016г. при
ПТП на тази дата настъпило по вина на застрахован по застраховка „ГО“ при
ответника водач, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането 14.09.2016г. до пълното и изплащане и разноски за водене на
делото в размер на 751лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, гр.С., р-н"Л.", бул."Ч."
№* да заплати държавна такса от 1200 лв. по сметка на Апелативен съд-
Бургас.
ОСЪЖДА Г.Я. Я. да заплати на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********
разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска пред първата
инстанция в размер на 375лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6