Р Е Ш Е Н И Е № 260171
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 297 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Ищецът В.Т.Г., ЕГН **********,*** **, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Ц.В.,
е предявил срещу
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени
искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в размери съответно
на 1 930 лв. и на 35 000 лв., причинени при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 24.04.2020 г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски.
Твърди, че на 04.01.2020 г. около 9:25 часа в *******, при пресичане като
пешеходец от дясно на ляво на пътното платно бил ударен от лек автомобил „Опел
Зафира“, рег.№ ** **** **, управляван от водача Д.Й.К., като в
резултат на процесното ПТП ищецът получил телесни увреждания. По случая е съставен
Констативен протокол за ПТП № 11/04.01.2020 г. и е образувано ДП № ЗМ 04/2020
г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив. Непосредствено
след настъпване на произшествието ищецът изпитал силни болки в областта на
главата и левия крак, чиито движения били невъзможни, и бил откаран по спешност
в УМБАЛ „**************, където е установено, че е получил закрито ***************************************************), които са довели до трайно затруднение на
движенията на долния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни. Ищецът бил настанен в
КОТ при УМБАЛ „****************
за периода 04.01.2020 г. - 11.01.2020 г., където провел медикаментозно и оперативно
лечение чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация посредством
проксимален феморален пирон, а
лявата бедрена става била обездвижена, като следвало да се придвижва само с патерици.
С оглед проведеното оперативно лечение, поради изпитваните болки и
невъзможността за движение и натоварване на увредения долен ляв крайник се наложило
ищецът да провежда лечебна физкултура, физикална рехабилитация и терапия за
възвръщане обема на движения и нормалната функционалност на увредения крайник. Поставената
метална остеосинтеза следва да остане до края на житейския път на ищеца, тъй
като същата не може да бъде премахната без риск от увреждане на крайника.
Претърпяното
произшествие и получените травми довели до изключително негативни последици за ищеца,
който бил поставен в ситуация постоянно да има нужда от помощта на близките си
за удовлетворяване на ежедневните си хигиенни и битови потребности, което
предизвикало чувство на непълноценност и зависимост от околните, допълнително
обременявайки съзнанието му. Поради преживения стрес и изпитваните болки, ищецът
започнал да страда от безсъние и чести кошмари, притеснявал се от движението по
пътищата, станал затворен в себе си, а преди ПТП бил общителен и лесно се
социализирал. Постоянно се чувствал отпаднал, лесно се задъхвал и изморявал дори
при придвижване в жилището си. Негативните последици от процесното ПТП персистират
и към настоящия момент, като на ищеца предстои дълъг възстановителен процес
както физически, така и в психологически аспект. В
резултат на получените фрактури са налице и груби оперативни белези, болки при
натоварване на увредения долен крайник и при проявата на резки климатични
промени, както и ограничен обем на движенията в областта на травмите.
Освен претърпените неимуществени вреди, ищецът е претърпял
и имуществени такива, изразяващи се в направените разходи за оперативно лечение
на обща стойност 1930,60 лв., а
именно: 1 890 лв. - за закупен с фактура № **********/04.01.2020 г. проксимален
феморален пирон, и 40,60 лв. - заплатена потребителска такса по фактура № **********/11.01.2020
г.;
На
24.01.2020 г. ищецът предявил претенциите си за изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди пред ответника ЗД „Бул Инс" АД, като с уведомление
от 13.02.2020 г. последният отказал изплащане на обезщетенията, поради което за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по съдебен ред.
Към датата на процесното ПТП за лекия автомобил „Опел Зафира",
рег.№ ** **** **, е била сключена с
ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обективирана в полица № ******************, валидна от 27.07.2019 г. до
26.07.2020 г., поради което е налице пасивна материалноправно легитимация за
ответника ЗД "Бул Инс" АД. Ето защо, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати 35
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и 1930,60 лв. - обезщетение
за имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от датата на изтичане на
срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция - 24.04.2020 г.,
до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски и адвокатски хонорар. Подробни съображения в тези насоки излага в
исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец,
бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М.Г., е подал отговор, в който заявява,
че оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. При
условията на евентуалност моли съда да съобрази решението си с действително
доказаните и реално претърпени болки и страдания от ищеца, както и с принципа
на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване с 50 % на вредоносния резултата от
страна на пострадалия, който не е пресичал пътното платно на обозначеното за
това место; навлязъл е внезапно на платното за движение и не е съобразил
поведението си с останалите участници в движението и с приближаващия го
автомобил, а е навлязъл в опасната му зона за спиране, като по този начин сам
се е поставил в опасност и е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП.
Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
лекия автомобил „Опел Зафира“, рег.№ ** **** ** към дата на процесното ПТП -
04.01.2020 г., както и настъпването на самото ПТП и участниците в него, които
са установени от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от
04.01.2020г.
Оспорва
механизма на ПТП, както и че то е причинено виновно и противоправно от водача
на лекия автомобил „Опел Зафира“ – Д.Й.К.. Заявява, че по делото до момента
липсват каквито и да са писмени доказателства, които да установяват описания в
обстоятелствената част на ИМ механизъм на настъпване на ПТП и наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“.
Липсват и доказателства, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на
правилата за движение, като не е посочено в какво се изразява нарушението на
правилата за движение.
Твърди,
че виновен за настъпилото ПТП е именно ищеца В.Т.Г., който като пешеходец е
навлязъл внезапно на пътното платно и не се е съобразил с приближаващия го
автомобил, като по този начин ударът е станал непредотвратим за водача на лекия
автомобил, тъй като пешеходецът се е намирал в опасната му зона за спиране.
Ищецът не е пресичал пътното платно на обозначено за това място и е бил
непредвидима опасност за водача на лекия автомобил до момента, в който е
навлязъл на платното за движение, когато се е намирал в опасната зона на лекия
автомобил.
Оспорва
предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като претенцията за 35 000
лв. намира за завишена и противоречаща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва
всички описани в ИМ вреди да са в резултат от процесното ПТП, тъй като в
представената медицинска документация има данни само за фрактура на лява
тазобедрена става, като останалите кости са без травматични прекъсвания.
Извършено е закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, което показва,
че травмата не е била особено тежка и ищеца е изписан от болницата с
подобрение. Същият е страдал от придружаващи заболявания, което е наложило
неговото наблюдение по повод именно на тези придружаващи заболявания -
хипертонично сърце, хронична исхемична болест на сърцето, захарен диабет и др.,
които обаче не са причинени от ПТП.
По
изложените съображения оспорва и иска за имуществени вреди, както и акцесорната
претенция за лихви, считано от 24.02.2020 г. Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора и в писмено становище по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Ищецът В.Г. е подал Допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа
изцяло изложеното в ИМ и направените доказателствени искания и моли да се
приемат за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, които се
признават от ответника в отговора.
Оспорва възраженията на ответника като неоснователни и се противопоставя на
доказателствените му искания. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адв. възнаграждение, ако то е по-голямо от предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал Допълнителен отговор, чрез пълномощника
си адв. М.А., в който заявява, че поддържа изцяло направените в отговора
оспорвания и възражения и взема становище по доводите и възраженията на ищеца,
изложени в допълнителната ИМ.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От писмените доказателства – част от материалите
по ДП № ЗМ-04/2020
г. на Сектор „РПТ"
при ОД на МВР – Пловдив,
пр.пр.№ 174/2020 г., РП – Пловдив, в т.ч. Констативен протокол за ПТП № 11/04.01.2020
г., Протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата и фотоалбум, както и от приетата по делото
съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К.М., която
съдът възприема като компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните, и от
обясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на 21.04.2021 г., се
установява, че на 04.01.2020 г. около 9:24 часа в ******, водачът Д.Й.К. управлявал лек
автомобил „Опел Зафира”, рег.№ ** **** **, по платното за движение на ******, в посока от запад на изток. През това
време пешеходецът В.Т.Г. бил на южния тротоар и когато автомобилът бил на около
26+65
м, пешеходецът предприел пресичане на платното за движение в посока от юг на
север, от дясно на ляво пред автомобила. Водачът на лекия автомобил „Опел
Зафира” реагирал в един следващ момент, като задействал спирачната система, но
въпреки това настъпил удар в предната дясна част на автомобила и в лявата част
на тялото на пешеходеца. След удара автомобила се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходецът В.Т.Г. паднал на платното за движение пред
автомобила.
Произшествието е настъпило на равен
участък от пътя, в зоната на кръстовище, при движение през деня и при видимост
на дневна светлина. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка
от асфалт, която по време на произшествието е била суха, като върху платното за
движение в мястото на ПТП няма намерени следи. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Опел Зафира” непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 35 км./час, а в момента на удара -
около 30 км./час.
При движение
на пешеходеца с бавен и спокоен или бърз ход при навлизането му на платното за
движение от дясно, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила
при движение със скорост от 35 км./час и водачът му при своевременна реакция е
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране. Пешеходецът
би избегнал удара, ако бе отложил пресичането на пътното платно след
преминаване на автомобила. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при
движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост от
35км./час е била 20,22 м, а фактът
на настъпване на удара показва, че пешеходецът е попаднал в опасната зона.
Основна причина за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „Опел Зафира” - Д.Й.К.,
не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца В.Т. Г., въпреки
че видно от мащабните скици, водачът е имал пряка видимост към пешеходеца в
момента, в който последният е навлязъл на платното за движение. Водачът на
лекия автомобил е реагирал в един следващ момент, когато пешеходецът вече е бил
на платното за движение, поради което е настъпил удар.
С влязло в сила на 07.01.2022 г.
Решение № 540/05.05.2021 г. по адм.н.д.№ 2600/2021 г., ПРС, 3 н.с., Д.Й.К., ЕГН
**********, е признат за виновен за това, че на 04.01.2020 г. в ****** при
управление на лек автомобил „Опел Зафира”, рег.№ ** **** **, е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на В.Т.Г., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на бедрената кост в горната част, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник, което съставлява престъпление по
смисъла на чл. 343, ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като го освобождава
от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба.
По делото е приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.П. – *******-***********в
УМБАЛ „**************, която съдът възприема като компетентна, безпристрастна и
неоспорена от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебното заседание на 21.01.2021 г., както и от представената мед.
документация (л. 13 – л. 85), се установява, че в резултат на процесното ПТП на
04.01.2020 г. ищецът В.Г. е получил счупване на
лява тазобедрена става, както и контузия на главата, шията и левия лакът.
Получените травми и фрактури на лява тазобедрена става са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Получената травма на главата и ляв
лакът на ищеца са получени от удар с твърд и тъп предмет, като това може да
бъде автомобила или пътното платно при падане. Травмата на главата и ляв лакът
са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Пертрохантерната фрактура на лява тазобедрена става е получена по индиректен
механизъм при усукване на тялото и фиксирано стъпало, като е довела до трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК.
Болният е опериран на
05.01.2020 г., като е извършено открито наместване на лява тазобедрена става и поставяне на метална остеосинтеза.
Лекуван е с антибиотици, аналгетици, антикоагуланти за разреждане на кръвта и
постелен режим с внимателно раздвижване в леглото. Вливани са венозно водно –
солеви разтвори и кръв, като пациентът е изписан на 11.01.2020 г.
По време на травмата при процесното ПТП на 04.01.2020 г.
и при последвалото лечение В.Г. е имал силни болки и страдания. Счупена е била
голямата бедрена кост в горната си част, имал е натъртване в лакътя, врата и
главата и е получавал постоянно аналгетици и антибиотици. Болките са се
засилили при раздвижване в леглото, като продължително време не е могъл да ходи
с помощни средства; бил е затруднен в тоалет и обслужване; нуждаел се е от грижи и гледане в болницата и
в дома; продължително време е бил нервен и неориентиран. С времето болките са
намалели значително, но при промени на времето те се засилват, а и за в бъдеще
ще е така.
При
приема на пострадалия В.Г. в УМБАЛ „***************“ се установени следните
придружаващи заболявания: *******************************. Получените травми са
се отразили отрицателно на придружаващите му заболявания – повишила се е
кръвната захар и кръвното налягане, повишила се е и сърдечната дейност. Продължителното
залежаване и обездвижване на пострадалия също са влошили придружаващите му
заболявания за около 1 месец.
Периодът на
възстановяване на ищеца е от 8 месеца до 1 година, но възстановяването не е 100
%, а ще има остатъчни последици – затруднена походка и ползване на помощни
средства на по-дълги разстояния. В настоящия
момент В.Г. се придвижва с помощни средства, а в дома си може да се придвижва и
самостоятелно, но движенията в големите стави са ограничени. Провел е 3 курса
рехабилитация, като при измерване се установява, че левият му крак е по- тънък
от десния с 2 см.; флексията в лява тазобедрена става е от 0 до 90 градуса (при
норма 0–120), а в здравата дясна става – от 0 до 110 градуса, предвид
възрастовите промени в ставата; флексия в ляво коляно от 0 до 90 градуса, а в
дясно - от 0 до 100 градуса, като понякога се оплаква от главоболие и болки в
лява тазобедрена става.
В резултат
на процесното ПТП на 04.01.2020 г. ищецът В.Г. е получил счупване на лява
тазобедрена става, като за поставения му имплант е заплатил 1980 лв., които не
се възстановяват от РЗОК, както и потребителска такса за пролежаните 7 дни в
размер на 40,60 лв., което се установява и от приложените фактури № **********/04.01.2020 г. и № **********/11.01.2020
г.
По делото са разпитани свидетелите Е.Т.Х.и Д.Й.К., показанията на които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК
по отношение на първата, предвид близката й родствена връзка с ищеца и
възможната й заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. Х., която живее
заедно с брат си В.Г. ***, “На 04.01.2020
г. той трябваше да отиде до аптеката да си вземе Аналгин. Оплакваше се от болки
в рамото. Аз бях вкъщи, той тръгна да излиза сам. Брат ми се движи
самостоятелно, няма нужда от човек, който да го придружава, не ползваше бастун.
Стана обед, а той не се прибираше. …Дойде полицай и ми каза, че с брат ми се е
случило ПТП. …Като отидох, брат ми беше неузнаваем, целият в синини, кървища,
от лявата му ръка течеше още кръв, левият крак също ме беше счупен, главата му
беше в синини. Видях колата, когато се връщах да взема пари от къщи. Предното
стъкло беше напукано, което според мен значи, че шофьорът е карал с голяма
скорост, когато е ударил брат ми. Останах с брат ми в болницата, до операцията
и бях през цялото време при него. И сега съм с него и му помагам във всяко
отношение, защото сега той е трудно подвижен.
След като го изписаха, не можеше да се движи брат ми, наложи се да търсим
линейка, която да го транспортира до вкъщи. Беше на памперси. На 21.01.2020 г.
брат ми трябваше да отиде на раздвижване. През това време търсихме
рехабилитатор, беше на памперси, биеха му инжекции. Аз отново отидох с него в
болницата да го придружавам. След раздвижването в болницата пак се наложи да
търсим рехабилитатор, за да продължи лечението му. Хранех го, обслужвах за всичко
брат ми, който беше неподвижен на легло. През май месец за втори път брат ми
постъпи за рехабилитация в гр. ******** и тогава имаше резултат, можеше вече да
стане и да седне на леглото с помощ от моя страна. Оттогава досега аз съм
рехабилитаторът на брат ми, помагам му да се раздвижва и за всичко, което има
нужда.
Сега вече може да излиза и сам. Само с патерици излиза. Забелязвам и
разлика в поведението на брат ми, преди беше мълчалив, а сега много говори. Има
моменти, в които се държи много агресивно, а в други е либерален. Винаги когато
брат ми се наложи да стане или да се придвижи, пъшка и охка, което показва, че
го боли. Преди произшествието брат ми никога не се е държал така грубо и
агресивно, както сега понякога го прави. Брат ми все още се нуждае от мен да му
помагам, защото се страхува, а и аз се страхувам, когато трябва да излезе от
вкъщи, за да отиде някъде….
Спомням си, че нямаше сняг, беше прекрасно времето. Брат ми има очила и за
близо, и за далече. Брат ми имаше операция на едното око и му предписаха тези
очила, но той казва, че без тях вижда по-добре. Когато той излезе и стана
катастрофата, беше без очила. И вкъщи сега той се предвижва с патерици. До май
месец брат ми беше на легло, след това започна по-малко да се изправя“.
Според свид. К., участник в ПТП, „На 04.01.2020г. сутринта преди обяд се
прибирах с личния си автомобил „Опел Зафира“. …Карах нормално с около 30-40
км./ч. при допустима скорост от 50 км./ч., няма нито пешеходна пътека, нито
светофарна уредба. Изведнъж изскочи пред мене един господин. От дясната ми
страна изскочи един господин. Господинът беше възрастен над 65 г., беше зима и
той беше с шапка, с тъмни дрехи. Реагирах на време, успях да навия волана
наляво и подпрях господина с предния десен ъгъл на колата, с предния десен фар,
приблизително в предната дясна част на моята кола. Спрях веднага. Беше седнал
господина на земята, оказах му първа помощ. …
На мястото, където човекът пресичаше, няма обозначена пешеходна пътека.
Пътят беше сух, имаше видимост, беше преди обяд, беше светло. Видимостта беше
нормална. Човекът се движеше бавно по тротоара и изведнъж реши да пресича.
Когато слязох да помогна на човека, наоколо нямаше други хора. Помогнах да
качат човека в линейката, имаше драскотини на челото…
На пътя няма маркировка, има една лента за движение, еднопосочна е улицата.
Движех се в прав участък от улицата, има съвсем лек завой в рамките на 10-20
градуса, но видимостта е на 100 %. Може би на 5-10 метра преди това забелязах,
че пешеходецът се движи по тротоара. Както се движеше напред, изведнъж прецени
и тръгна да пресича. Не мога да кажа дали се огледа, когато тръгна да пресича.
Мисля, че не се е огледал, защото ако го беше направил, щеше да ме забележи.
Максимум на 10-на метра бях от пешеходеца, когато той тръгна да пресича. Пукнато
е предното панорамно стъкло на автомобила ми. В десния долен ъгъл на предното
панорамно стъкло има спукване, където с главата си човекът подпря стъклото.
Мисля, че не се качи пострадалият на капака на автомобила. Мисля, че ако се
беше качил на капака, тогава стъклото щеше да бъде спукано в средата, а не само
в края. Пострадалият се подпря на калника и на стъклото, а не на капака на
колата. …
Тротоарът е доста висок там като височина и човекът слезе, и тръгна да
пресича, без да се огледа, при положение, че няма пътен знак за пресичане, няма
пешеходна пътека…. Ударът настъпи, след като минах пресечката. Движех се в
дясната част на платното. В момента, в който видях, че мъжът тръгна да пресича,
навих волана наляво. Не мога да наблюдавам всички пешеходци по тротоара, видях,
че човекът си върви нормално по тротоара. Пешеходна пътека има пред детската
градина, което е на 200-300 м преди мястото, където стана ПТП“
Няма спор по делото, че за управлявания от водача Д.Й.К., ЕГН **********, лек автомобил „Опел
Зафира", рег.№ ** **** **, е налице валидно сключена с ответника ЗД „Бул Инс” АД застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № ******************, със срок на валидност 27.07.2019 г. –
26.07.2020 г.
Ищецът е отправил на 24.01.2020 г. претенциите си за изплащане на обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди пред ответника ЗД „Бул Инс" АД, за
което е образувана преписка по щета № ********** като с уведомление от
13.02.2020 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетенията.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от деликт срещу ответното застрахователно
дружество с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са процесуално допустими,
като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и е изтекъл
3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че
по повод на процесното ПТП на 04.01.2020 г. в ****** е налице част от фактическия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413 от НПК и Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, влязлото в сила на 07.01.2022 г.
Решение № 540/05.05.2021 г. по чл. 78а от НК на наказателния съд
по адм.н.д.№ 2600/2021
г., ПРС, 3 н.с., има значението на влязла в сила присъда, която е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат
на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на деликта - водача на лекия автомобил „Опел Зафира”, рег.№ ** **** ** - Д.Й.К., ЕГН **********, на ищеца В.Т.Г., ЕГН **********, са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени значителни психически и физически болки и
страдания и продължителен дискомфорт, вследствие на понесената средна телесна
повреда – пертрохантерна фрактура (счупване) на бедрената кост в горната част, наложило провеждане на оперативно
лечение - открито наместване с вътрешна фиксация и неколкократна рехабилитация,
което счупване е довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв
крайник на пострадалия за повече от един месец. Ищецът е получил също травми на главата и на левия лакът, които са причинили разстройство
на здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като описаните вреди, претърпени
от пострадалия В.Г., са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, съгласно неоспорените експертизи.
Тъй като
за управлявания от виновния водач Д.Й.К. лек автомобил „Опел Зафира”, рег.№ ** **** **, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите с ответника ЗД “Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна
полица № ******************, със срок на валидност 27.07.2019 г. – 26.07.2020 г., е
налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице
/ищеца/, спрямо
когото застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице по образуваната Щета № ********** като няма данни за изплатено от застрахователя
обезщетение на пострадалия ищец.
Според СМЕ е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени
вреди – извършените мед. разходи и претърпените психически и физически болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреди.
Не се установиха твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, поради наличието на
придружаващи заболявания – **********и др., тъй като не се установява тези
заболявания да се допринесли за получаване на процесните травми – счупване на
бедрената кост, наранявания на главата и лакътя. Напротив, от неоспорената СМЕ
се установи, че травмите, причинени на ищеца при процесното ПТП, са влошили
придружаващите заболявания за около 1 месец.
Съдът намира за основателно обаче направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като пострадалият не е пресичал пътното платно на обозначеното
за това место; навлязъл е внезапно на платното за движение и не е съобразил
поведението си с останалите участници в движението и с приближаващия го
автомобил, а е навлязъл в опасната му зона за спиране, като по този начин сам
се е поставил в опасност и е нарушил императивните разпоредби на чл. 107 – чл. 115 от ЗДвП, поради което е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна в размер на 50 %.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на понесените от ищеца В.Г. силни психически и физически болки и страдания в продължителен период от време, в резултат на понесените травматични
увреждания – счупване на лява тазобедрена става, контузия на главата, шията и левия лакът, причинени при процесното ПТП на 04.01.2020
г., и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от общо 35 000 лв. би
репарирала претърпените от него неимуществени вреди, като
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали до 17 500
лв., а до пълния предявен размер от общо 35 000 лв. искът се явява прекомерно
завишен и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелствата, че на пострадалия ищец е било причинено затрудняване движението на ляв долен
крайник за период от около 8 – 12 месеца, който е обичаен, и през който той е
изпитвал значителни болки и се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си; провежданото
лечение в случая е било покой на засегнатия крайник и последваща рехабилитация,
както и прием на болкоуспокояващи и антикоагуланти; ищецът не е напълно
възстановен от причинените при ПТП травми, което също е обичайно за известен
период от време и с оглед възрастта на пострадалия, съгласно СМЕ.
Във връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер
на общо 1 930,60 лв., от които 1 890 лв. – за закупуване на
проксимален феморален пирон, и 40,60 лв. – потребителска такса за болничен
престой, които също следва да бъдат възмездени.
Тъй като главните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди се явяват основателни и доказани, то и акцесорната претенция за лихви се
явява основателна и следва да се уважи, като се присъди обезщетение
за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
присъдените главници от изтичане на 3-месечния срок
за произнасяне на застрахователя на 24.04.2020 г. до окончателното плащане.
Няма данни за направени от ищеца разноски по съдебното производство, тъй
като с Определение № 1207/17.06.2020 г. същият е освободен от заплащане на ДТ и
съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради липса на достатъчно
средства за това.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ адвокатско
възнаграждение в размер на 1 055 лв., а с ДДС – 1 266 лв., съразмерно
с уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от него разноски по съдебното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 1 160 лв., съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на ОС – Пловдив общо сумата 1 250 лв., от
която 700 лв. – ДТ за уважената част от иска и 550 лв. - за САТЕ и СМЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87,
ЕИК *********, да заплати на В.Т.Г., ЕГН **********,*** **, със съд. адрес:*** ***,
чрез адв. Ц. В., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 2 и
чл. 52 от ЗЗД общо сумата 17 500 лв. (седемнадесет хиляди и петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания, съпричинени при ПТП на 04.01.2020 г. в ******, за което на водача на лек автомобил „Опел Зафира”, рег.№ ** **** ** - Д.Й.К., ЕГН **********,
е наложено с влязло в сила на 07.01.2022 г. Решение № 540/05.05.2021 г. по
адм.н.д.№ 2600/2021 г., ПРС, 3 н.с., административно наказание „глоба“; както и сумата 1 930,60 лв.
(хиляда деветстотин и тридесет лева и 60 ст.) – обезщетение за имуществени
вреди от същото деяние, представляващи
заплатени мед. разноски, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 24.04.2020 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 35 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетяване на неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87,
ЕИК *********, да заплати на
„Адвокатско дружество В. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. сумата 1 266 лв. (хиляда двеста шестдесет и шест лева) –
адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Т.Г., ЕГН **********,***
**, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Ц. В.,***, бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 1 160 лв. (хиляда сто и шестдесет лева) – разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на ОС – Пловдив общо сумата 1 250
лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – такси и разноски по съдебното
производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/