РЕШЕНИЕ № 204
гр. Троян, 26.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 900 по
описа на ТРС за 2019 год., за да се
произнесе - съобрази:
Банка „ДСК” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представител: В.М.С. и Д.Н.Н.е
предявила срещу Е. ***, установителен иск за
съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК
общо за сумата 4 258,07 лева, представляващи неизплатено парично задължение по
договор за потребителски кредит, сключен на 04.04.2016 г. В подкрепа на
твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява юрисконсулт Весела Тонкова и моли
съда да уважи изцяло предявения иск.
По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на
ответника е назначен особен представител – адв. Е.Ц.
от ЛАК. В законовия месечен срок адв. Ц. е представил
писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излагат се възражения, че
кредита не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като ответника не е
уведомен.
От приложените към делото писмени
доказателства: Допълнително споразумение към договор за
кредит от 04.04.2016 г., Общи условия за предоставяне на кредит за текущо
потребление, Молба до ЧСИ от „Банка ДСК“ ЕАД вх. № 004787/08.04.2019 г.,
изпълнителен лист № 644 от 20.12.2018 г. по ЧГД № 1178/2018 г., Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 503 от 20.12.2018 г., втората
страница от Общите условия представена в днешното с.з. и ч.гр.д. № 1178 от
На
04.04.2016 г. между Е.М.К., от една страна като кредитополучатели и „Банка ДСК”
ЕАД от друга страна като кредитор е сключен договор, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 5 000 лева. Договора е
представен като доказателство по делото и видно от неговите клаузи
кредитополучателя се е задължил да погаси кредита за срок от 60 месеца. От
същата дата е сключен и договор за залог върху вземания по трудово
правоотношение между ищцовата банка и Е.К..
Не
се оспорва факта, че банката е изпълнила своето задължение по сключения
договор за кредит, като е предоставила уговорената сума, която е усвоена
изцяло. Поради затруднения в изплащането на кредита от страна на
кредитополучателя, е сключено допълнително споразумение от 18.08.2017 г., с
което кредитът е преструктуриран като е договорен и нов срок за издължаване -
до 05.04.2021 г. При погасяването на кредита са допуснати нередовности
в плащането на погасителните вноски по главница и/или лихва. В заповедното
производство е представено като доказателство извлечение от счетоводните книги
от 19.12.2018 г., към която дата са били налице 6 броя вноски с падежни дати от
04.05.2018 г. до 04.10.2018 г. всяка в размер на 119,22 лева. Банката – ищец
счита, че остатъкът от кредита е
преминал в счетоводна предсрочна изискуемост на 25.10.2018 г., поради допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни на основание т. 18, т. 2
от общите условия към договора за кредит и обявяване на предсрочната
изискуемост чрез уведомление до длъжника съгласно изпратена до него нотариална
покана, връчена на 25.10.2018 г.
„Банка
ДСК" ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на което е образувано ч. гр. д. №
1178/2018 г. в PC - Троян. Искането на банката е
уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които
длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми: главница - 3 734,97
лева, договорна лихва - 357,63 лева за периода 04.04.2018 г. до 18.12.2018 г.,
лихва за забава - 45,47 лева за периода 11.05.2018 г. до 18.12.2018 г., разходи
изискуем кредит в размер на 120,00 лева, както и законна лихва върху
главницата, считано от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
85,16 лева-разноски.
За
събиране на вземането си „Банка ДСК" ЕАД е образувала изпълнително дело №
256/2019 г. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска, peг. № 903, с район на действие -
Окръжен съд -Ловеч. Установява се, че и по изпълнителното дело заповедта за
незабавно изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за "Банка ДСК" ЕАД се
е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си в рамките на определения от PC Троян
едномесечен срок срещу длъжника.
По делото е назначена и изслушана СИЕ с
вещо лице Н.Р., която след справки в счетоводството на ищеца и доказателствата
по делото, е установила за дължими процесните суми
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред ТРС.
С
оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан
по следните съображения: В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422 ал. 1 от ГПК е за
вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
След
съвкупен анализ на така представените документи, тяхното съдържание,
извършените действия с оглед връчването и приложимата нормативна уредба, съдът
намира, че тези доказателства не са годни да установят пълно и главно
твърдението за настъпила предсрочна изискуемост.
За релевантността
на узнаването е важен моментът на получаване от длъжника на уведомлението, а не
фактът на неговото изпращане /арг. от чл. 14 ЗЗД/. В
случая единственото доказателство, което представи банката – ищец е нотариална
покана, с изх. № от банката от 24.07.2018 г., на която Нотариус Борис
Кожухаров, рег. № 337 на НК, е удостоверил, че екземпляра е връчен по реда на
чл. 47 от ГПК, а именно при залепване на уведомление. В забележка е отразено,
че адреса на длъжника е посещаван на три дати, но същия не е открит, нито е
намерено лице на адреса, което да предаде поканата на К.. Отразено е също, че в
законовия срок лицето не се е явило в нот. кантора,
за да получи поканата, т. е. в случая фактическо връчване липсва.
Според Решение на СЕС по
дело С-327/10 от
17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. За да се направи извод дали длъжникът е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, несъмнено следва да се извърши
преценка дали са осъществени всички необходими действия от кредитора в тази
насока. Съдът в конкретния случай, не приема, че кредиторът е положил всички
необходими усилия с оглед уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Следва несъмнен извод, че
банката-кредитор не е упражнила по съответния ред правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, което е задължително условие за уважаване на предявения
иск, заявен на това основание.
Следва да се приеме, че по
делото не се установява отправеното от ищеца волеизявление за обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми да е достигнало до адресата преди подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК. Отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали
да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което
следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването
на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение заплащане на
уговорени суми и нарочно изявление на кредитора за отнемане преимуществото на
срока на договора.
Обективният факт на липса на
плащане на дължими суми по кредита е установен, но не и надлежно упражнено
право за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Чрез това
волеизявление се постига едностранно изменение на договора, за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.
С оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответника не е предявявал претенции за присъждане на сторени разноски.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от Банка „ДСК” ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представител: В.М.С. и Д.Н.Н.срещу
Е.М.К., ЕГН **********, адрес: *** установителен иск
за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК
общо за сумата 4 258,07 лева, представляващи неизплатено парично задължение по
договор за потребителски кредит, сключен на 04.04.2016 г., от които: сумата 3 734,97 – три хиляди
седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки, дължима сума
по Допълнително споразумение от 18.08.2017 г. към Договор за кредит от
04.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата 357,63 – триста петдесет и седем лева
и шестдесет и три стотинки, представляваща договорна лихва за периода от
04.04.2018 г. до 18.12.2018 г., сумата 45,47 – четиридесет и пет лева и
четиридесет и седем стотинки, представляваща мораторна
лихва за периода от 11.05.2018 г. до 18.12.2018 г., сумата 120,00 - сто и
двадесет лева, представляваща еднократна такса „разходи за изискуем кредит”.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: