№ 64
гр. С., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900146 по описа за 2021 година
Ищецът ГР. К. АРГ. , с ЕГН:., с адрес: гр.С. ж.к. „Манастирски ливади“ 111 вх.В ет.8
ап.69, чрез адв. М.Н. от С. адвокатска колегия, е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД
„Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ №87, за
осъждането му да му заплати сумата от 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на баща му К. Д. А., ведно със законната лихва, считано от
14.04.2021г. (дата на изтичане на срока за доброволно произнасяне от застрахователя) до
датата на окончателното плащане, както и да заплати направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2020г., около 09:30 часа в гр.Д., л.а. „БМВ
Х5“ с рег. №СО1800АТ, управляван от С.В. С. движейки се по ул. „Търговска“ с
несъобразена с пътните условия скорост, многократно превишаваща съобразената за
участъка, блъска излизащия от паркинг на същата улица л.а. „Опел Зафира“ с рег.
№РА0665ВТ, управляван от К. Д. А. и реализира ПТП. Вследствие на удара К. А. получава
телесни наранявания, несъвместими с живота и умира на мястото на инцидента.
Вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. „БМВ Х5“, рег. №СО
1800АТ, който не е съобразил поведението си с правилата за движението по пътищата и
виновно е реализирал ПТП, с което е причинил смъртта на К. Д. А..
Местопроизшествието е посетено от органите на МВР, които са съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който са описани обстоятелствата и
причините за ПТП и по случая е образувано досъдебно производство № 37/2020 по описа на
РУ-К..
К. Д. А. е починал, вследствие на уврежданията, получени при процесният пътен
инцидент, причинен по вина на водача на „БМВ Х5“, рег. № СО1800АТ.
Настъпилата внезапна смърт на К. Д. А. е приета изключително болезнено от ищеца,
1
който е негов син. Загуба на баща му е довела със себе си нестихващи душевни болки и
страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Макар да
осъзнава биологичната и философска истина, че животът има своя край, той не може да
приеме обстоятелствата, при които е настъпила. К. А. е напуснал този свят по изключително
трагичен начин, като е оставил без бащина подкрепа сина си - ГР. К. АРГ.. С настъпването
на смъртта му неговият свят се е срутил и никога вече няма да бъде същият.
Ищецът ГР. К. АРГ. е останал без баща във възраст, когато е достатъчно разумен да
приема бащините съвети и насоки относно грижата на собственото си семейство и
изградената връзка на уважение и респект към родителя е по-силна от всякога. За Г.А.
загиналият е бил не само баща, той е бил и негов най-близък приятел, морален стожер и
пример за съпруг, родител, и мъж. Той е бил човекът, който най-много е допринесъл за
изграждането на доверителя ми като личност. Починалият е възпитал у него висши
нравствени ценности като го е научил на отговорност, на това да спазва дадената мъжка
дума, да се труди, да бъде достоен и честен човек, отдаден на семейството си. През целият
съзнателен живот на доверителя ми баща му е бил зад гърба му-давал му е кураж и го е
подкрепял и напътствал. Дори когато Г.А. е пораснал и е поел по своя, двамата са останали
изключително близки. Чували са се ежедневно, виждали са се при всеки удобен момент.
Двамата винаги са съгласували помежду си важните решения, които се е налагало да вземат.
Починалият е бил неизменна и стабилна опора в живота на първородния си син.
Липсата му, загубата на емоционалния контакт с него, ще съпътстват Г.А. през
живота му занапред. Той никога отново няма на може да разчита на съвета или подкрепата
на баща си. Загубата за него е непреодолима и безвъзвратна.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо. Това прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга най- големи, ако трябва да бъдат
от морална гледна точка градирани в някаква скала.
Ищецът ГР. К. АРГ. страда за това, че К. Д. А.- авторитетът в живота му, човекът, на
когото дължи всичко, си е отишъл по този нелеп, неочакван и трагичен начин. Почти година
след инцидента, той все още страда за баща си и плаче всеки път, в който помисли за него.
Често ходи на гроба му и стои с часове там. Постоянно гледа техни общи снимки и си
спомня щастливото си детство, всички семейни почивки и моменти, в които баща му е бил
до него.
С научаването на новината за инцидента Г.А. се е сринал психически и никой и нищо
не е в състояние да го утеши. От тогава е налице е изострена чувствителност, тягостност и
емоционална лабилност. Той се е затворил в себе си, нищо не е в състояние да го накара да
се усмихне и да продължи напред.
Психологическите последици от инцидента- изживян шок, душевни болки и
страдания, ще съпътстват ищеца до края на живота му. ГР. К. АРГ. никога няма да
превъзмогне загубата на баща си и да бъде същият човек като преди.
Видно от справка от официалния сайта на Г. по отношение на л.а. „БМВ Х5“ с рег. №
СО1800АТ е налице застрахователен договор по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен с „Б.“АД, валиден към датата на произшествието. На основание
чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на
застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая
функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил л.а. „БМВ Х5“ с
рег. № СО1800АТ - С.В. С. е ЗД „Б.“ АД.
С претенция вх. № НЩ-342/14.01.2021г. на основание чл.380 от Кодекса за
застраховане ищецът е предявил застрахователна претенция с искане за обезвреда от
застрахователя на деликвента.
2
До момента, ЗД „Б.“ АД не се е произнесъл е окончателно становище. Поради
изтичане на законоустановения срок за доброволно изпълнение на задължението на
застрахователя да изплати обезщетение на увреденото лице, за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на правата му.
Ето защо ГР. К. АРГ. моли съда, да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, да й заплати по
банкова сметка IBAN: BG23 STSA 9300 0025 0619 54, на основание чл.432, ал.1 от КЗ
сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му К. Д.
А., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021г. (дата на изтичане на срока за
доброволно произнасяне от застрахователя) до датата на окончателното плащане, както и да
заплати направените по делото разноски.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“
АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Претенцията е неоснователна и необоснована.
Не е налице деликт. Не са представени доказателства, които да установяват, че С. С.,
като водач на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ е извършил виновно противоправно деяние в
причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП и негативния изход от него, в това
число смъртта на другия водач, управлявал л.а. „Опел” с рег. № РА 0665 ВТ - К. А..
Оспорва твърдението в исковата молба, че С. С., като водач на л.а. „БМВ” с рег. №
СО 1800 АТ се движел с несъобразена (превишена) скорост, за пътния участък. Това
твърдение следва да се уточни фактически, защото не е ясно спрямо, какво от пътната
обстановка не е била „съобразена” скоростта му (атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост).
Евентуално на горното възражение, твърди, че се касае се за случайно деяние от
страна на водача на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ - С. С.. Той не е действал
противоправно и виновно, като ПТП е непредотвратимо за него дори при движение е
разрешена за пътния участък скорост. Видно от приложения КП за ПТП, инцидентът се
дължи изцяло на противоправното поведение на посечения като участник № 1 водач,
наследодателят на ищеца - К. А..
В представения е исковата молба КП за ПТП изрично е посочено като причини за
ПТП поведението на участник №1 /наследодателя на ищеца/, който излиза от паркинг
/автомивка/, като отнема предимство на участник № 2 и реализира ПТП. В този смисъл
водачът на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ - С. С., не е действал виновно и противоправно,
като пътният инцидент се дължи изцяло на противоправното поведение на К. А.. От
техническа и професионална гледна точка причината за ПТП са действията на водача на л.а.
„Опел” - К. А., който при навлизане в пътното платно от извън пътно пространство, не е
пропуснал да премине движещият се по ул. „Търговска” и с предимство л.а. „БМВ”.
Твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане,
3
подлежат на пълно и главно доказване, като главен и обективен елемент от състава на
деликта.
Оспорва иска по размер. Претенцията е прекомерно висока и не отговаря на
принципа за справедливост. Сумата от 150 000 лева е прекомерно висока спрямо
действителната вреда и установеното в съдебната практика, като справедлив еквивалент на
неимуществени вреди от подобно естество. Сумата не е съобразена и е икономическата
конюнктура в страната към датата на деликта, като се явява прекомерна.
ЗД „Б.“ АД заявява, че: Претендираната от ищците сума за обезщетяване на
процесиите неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС №
4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на
ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9
Отговорността на застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за
отговорността на самия застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска
логика срещу застрахователите се претендират, а и присъждат по - големи обезщетения,
отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне
размера на обезщетението винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната
практика на ВС, за тази законова разпоредба (ППВС № 4/68 година). Такава е и конкретната
претенция в делото - прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и
„икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС №
4/68 година.
В случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и
по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да
обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на
съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са
налице задължителни за съдилищата указания, дадени е ППВС № 4/1968 г., доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост”
в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на
обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено
значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и
лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-
оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят
характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г.
на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II
4
ТО). Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за
конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да
представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение №
23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№
3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и
да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.
№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС,
ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.
В случай, че не се възприемат възраженията в т. 1 за неоснователност на исковата
претенция, то прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на К. А. като водач
на МПС. Той управлява л.а. „Опел” с рег. № РА 0665 ВТ, в противоречие с правилата,
установени в ЗДП и ППЗДП, като излиза от паркинг /автомивка/ върху път предназначен за
движение на МПС, без да пропусне движещия се по него и с предимство на л.а. „БМВ” с
рег. № СО 1800 АТ, като така поставя себе си и останалите участници в движението в
превишен риск. Той причинява вредата си в голяма степен, защото при адекватни действия е
могъл да избегне удара, като оказва постоянно контрол върху управлявания от него
автомобил и спазва правилата за предимство в конкретната пътна ситуация.
Към датата на ПТП К. А. е бил неправоспособен водач на МПС, без валидно за
територията на страната СУМПС и е бил повлиян от алкохол и/или наркотични вещества. С
поведението си създава опасност за себе си и останалите участници в движението, като
предприема рискова дейност, каквато е управлението на МПС, без да има необходимата
квалификация, удостоверена с предвиден в закон свидетелстващ документ и под
въздействие на вещества, които оказват неблагоприятно отражение върху способността да се
шофира.
К. А. е съпричинил неблагоприятните последици от ПТП, като е бил без поставен
предпазен колан. Поставил се е в превишен риск, като е можел да избегне смъртоносните
травми ако е бил с поставен предпазен колан.
Степента на приноса на К. А. е значително по-висока от тази на водача на л.а. „БМВ”
с рег. № СО 1800 АТ. Налице е обективна причинно-следствена връзка между поведението
на самия пострадал и ПТП от една страна и настъпилите вреди от това ПТП от друга, като
същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение.
ЗД „Б.“ АД моли да се съобразят указанията на ВС дадени в т. 7 на ППВС № 17/63
година, относно задълженията на съдилищата при прилагане на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: Пленумът
счита, че трябва да обърне внимание на съдилищата при разглеждане на делата за
отговорността за вреди от непозволено увреждане да прилагат правилно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Затова,
когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
5
съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
Прави евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът ГР. К. АРГ., е депозирал допълнителна искова
молба. Счита изложените доводи по оспорванията в отговора на ответника за
неоснователни.
Поддържа твърденията си, че процесното произшествие е настъпило в резултат на
противоправното поведение и по вина на водача изцяло по вина и в резултат на
противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ.
Поддържа претенцията за обезщетение за понесени от ищеца болки и страдания в
предявения размер.
Оспорва възражението на ответника, че пострадалото лице е съпричинило
вредоносния резултат.
В срока по чл.373 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД не представя допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица на 21.03.2020г. в гр.Д. л.а. „Опел Зафира“ с рег. №РА0665ВТ с водач К. Д. А. излиза от
паркинг на ул.Търговска №1 като отнема предимството на движещия се по ул.Търговска л.а.
„БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ, управляван от С.В. С. и реализира ПТП.
Видно от удостоверение за родствени връзки ищецът ГР. К. АРГ. е син на починалия
на 21.03.2020г. К. Д. А..
По делото е назначена и съдебна-автотехническа експертиза, от заключението на
която, се установява че на 21.03.2020 година около 09,20 часа, в зоната на населено място -
гр. Д., при дневна светлина, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав участък, по
ул. „Търговска” №1, изводимо от деформациите по купетата на автомобилите и
разположението им в мястото на окончателното им установяване, в посока от гр. Д., към
гр.К. в дясната си пътна лента, със скорост около 104 км/час, се е движил лек автомобил
„БМВ Х5” с регистрационен номер СО 18 00 АТ с водач С.В. С..
Платното за движение в този участък е било двупосочно, без наличие на действащи
пътни знаци и пътна маркировка, с обща широчина 7,00 метра, като в дясно, по отношение
посоката на движение на лек автомобил „БМВ”, в зоната на ПТП се е намирала сграда на
автомивка, пред която е имало паркинг, граничещ с платното за движение с широчина 12,5
метра. Към момента, когато лек автомобил „БМВ” е наближил паркинга, от него е излязъл
лек автомобил „Опел Зафира” с регистрационен номер РА 06 65 ВТ, с водач К. Д. А., като
същият е навлязъл изцяло в лентата за движение на БМВ –то. Настъпил е удар между
6
челната част на лек автомобил „БМВ” и задната лява част на лек автомобил „Опел Зафира” в
областта около задна лява врата, заден ляв калник и задно ляво колело, което следствие на
удара е откъснато. В материалите на търговското дело няма данни за движението на
автомобилите след удара, но като се има предвид разположението на деформациите по
автомобилите, спрямо масовите им центрове, следствие на удара, на лек автомобил „Опел” е
придадена кинетична енергия от БМВ-то с която същият е започнал ротационно движение в
посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и транслационно движение
в посока напред и вляво на движението на лек автомобил „БМВ”, като Опелът се е
установил на място „…От другата страна на улицата срещу Ор.2 на разстояние 7,50 метра
на тротоар…”
След удара, лек автомобил „БМВ” е продължил движението си напред, като най-
вероятно на 45 метра, преди мястото на окончателното си установяване е настигнал с
предната си част отхвърленото в посока напред откъснато от купето на Опела задно ляво
колело, при което е започнало материализиране на описаната в протокола за оглед „… по
улицата частични следи от завличане и спирачни следи с дължина 45,00 метра…” в края на
които се е установил на място - „…От автомобила на разстояние 68,00 метра в посока гр.Д.-
гр.К. се установи от лявата страна на улицата задна част на лек автомобил марка „БМВ X
5”… под предната част на автомобила има гума от друг автомобил” – описаното в протокола
за оглед.
Мястото на удара:
-по дължина на платното за движение – не може да се определи;
-по широчина на пътното платно – в зоната на дясната пътна лента, по отношение
посоката на движение от гр. Д. към гр. К..
Към момента на удара, лек автомобил „Опел” се е движил със скорост около
14км/час.
Към момента непосредствено преди удара, лек автомобил „БМВ”
се е движил със скорост около 104 км/час.
Към момента на навлизане на челната част на лек автомобил „Опел” в лентата за
движение на лек автомобил „БМВ”, челната част на последният е отстояла от мястото на
удара на 66 метра.
Горното, сравнено с опасната зона за спиране на лек автомобил „БМВ”, при
движение с реалната скорост на движение – 104 км/час, Оз =100 метра, показва, че при
движение на лек автомобил „БМВ Х5” с регистрационен номер СО 18 00 АТ – за водача
С.В. С. ПТП е било НЕПРЕДОТВРАТИМО.
При движение на лек автомобил „БМВ” в зоната на ПТП с нормативно допустимата
скорост - – 50 км/час, Оз = 30 метра - за водачът С.В. С., ПТП е било ПРЕДОТВРАТИМО и
при своевременна реакция от страна на С., челната част на управлявания от него автомобил
би се установил на около 36 метра преди мястото на удара.
Причините за възникване на ПТП следва да се търсят в:
7
1. Субективните действия на водачът на лек автомобил „Опел Зафира” с
регистрационен номер РА 06 65 ВТ - К. Д. А., който излизайки на път от крайпътна
територия не е пропуснал да премине лек автомобил БМВ Х5” с регистрационен номер СО
18 00 АТ, който се е движил по този път.
2. Субективните действия на водачът на лек автомобил „БМВ Х5” с регистрационен
номер СО 18 00 АТ - С.В. С., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение е
превишил нормативно допустимата скорост, което е в причинно следствена връзка с
настъпването на ПТП.
Няма данни и следи, въз основа на които по технически път да се установи дали
пострадалият К. Д. А. е бил с поставен колан.
От техническа гледна точка може да се каже, че ударът в автомобила, който е бил
управляван от пострадалият К. Д. А., съгласно определения по-горе механизъм е
осъществен в задната му лява част. Видно от деформациите в купето в тази част, ударът е
ексцентричен, приплъзващ, с висок по стойност ударен импулс, при което е откъснато
задното му ляво колело и автомобила е отхвърлен в посока надясно, по отношение посоката
на автомобила, към момента на удара. Следствие на този удар, лявата част на тялото на
водача на автомобила се е ударило в предна лява врата.
Триточковият предпазен колан, с какъвто е било оборудвано мястото на водача на
автомобила, при правилно поставяне фиксира тялото на ползващият го към облегалката на
седалката, но съгласно техническите норми има възможност за общо разтягане на колана в
хоризонтална посока до 125 мм. В същото време коланът не фиксира главата на ползвателя
на колана.
Предна лява седалката на лек автомобил „Опел Зафира”, фабрично е била оборудвана
с предпазен триточков колан.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че водачът на лек автомобил Опел е имал
директна видимост към лек автомобил БМВ, излизал е от двора на автомивката, който е
12,5м. широк. Няма никакви препятствия, които да ограничават видимостта.
По делото се изслуша съдебно-медицинска експертиза видно от заключението на
която пострадалият К. Д. А. е получил следните травматични увреждания:
Тежка шийна травма, изразяваща се в счупване на седми шиен прешлен, която
травма е довела до развитието на тежък оток на мозъка с вклиняване, оток на белия дроб,
остър кръвен застой на вътрешните органи, точковати кръвоизливи под серозите.
Мекотъканно контактно увреждане, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на
меките черепни обвивки челно вляво и кръвонасядания в околната зона.
Шийната травма е причинила възходящ оток на мозъка с последвало вклиняване и
разстройство на функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност,
локализирани в продълговатия мозък, довели до сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност, явяваща се и непосредствената причина за смъртта на лицето.
При извършената аутопсия на трупа на К. Д. А. не са установени увреждания, чието
получаване се наблюдава при поставен обезопасителен колан. На база констатираната
травматична находка и механизма на получаването й се налага извода, че А. е бил без
поставен колан.
Констатираните при аутопсията на К. Д. А. травматични увреждания се дължат на
8
удари с или върху твърди тъпи предмети с контакт в челната област на главата съчетани с
рязко преразтягане на шията/при отмятане на главата назад/.
Подобен механизъм на причиняване на уврежданията не може да се получи ако
пострадалият е с поставен обезопасителен колан, който ограничава движението на тялото
напред до около 12-15см.
По делото се разпита свидетелката Е.С.П., която се намира във фактическо
съжителство с ищеца ГР. К. АРГ..
„Зная за катастрофата на 21.03.2020г. Бяхме заедно с Г., когато се обадиха. На него
първо му се обадиха, независимо, че жената на К. беше в Б.. Те живеят в К., но беше дал
телефона на Г. за връзка. Всъщност Г. пръв научи за смъртта на баща си. Аз не съм го
виждала да реагира така. Стана му лошо. Беше като втрещен и не можа да повярва.
Разговорът беше много тежък с този, който му се обади. Той веднага се обади на съпругата
му, за да могат да организират нещата. Случи се по време на пандемията, която на 13-ти
беше обявена и имаше локдаун. С. беше затворена, трябваше да излезе от С., да отиде в Д.,
защото всичко се случи там, да организира всичко с втората съпруга на баща му. К. и Г.
живееха в различни домакинства. Той живееше в К.. Имат силна връзка баща и син. К. често
и за дълго време се връщаше в Б.. Винаги се е обаждал. Ходехме си на гости. Живееше в Д.
в къща. Беше ни звъннал преди два дни да се уговорим да се видим и това беше шок за
всички нас. Ние сме заедно от 26 години с Г., а баща му К. беше заминал няколко години
преди това в К.. По телефона непрекъснато се чуваха, а и той си идваше много често и за
дълго време. Като приятели бяха, не просто като баща и син. Баща му К. беше вече в К. като
се запознах с Г.. Няколко месеца след това дойде и се запознах с него. Като се роди детето,
той си дойде, подаръци донесе, беше щастлив от това, че има внук, той му е единствен. Г.
още преди запознанството ни с баща му, индиректно ме запозна с баща си. Знаех за силната
им връзка. Знаех за него още преди да го видя. Баща му понякога и два пъти в годината се
връщаше, но стоеше по няколко месеца тук. След смъртта му Г. много се затвори в себе си,
изолира се, промени се. Месеци наред не можеше да спи, взимаше приспивателни,
здравословно му се отрази, вдигаше кръвно. До ден днешен като се говори за това, му става
доста неприятно. К. като се връщаше от К., живееше в собствен дом в къща в Д.. Ние
живеем в С..“
По делото се разпита свидетеля Ст. В. Ст..
„Спомням си, че тръгнах надолу към бензиностанцията по главното, това стана в
град Д.. Карам си по пътя за К., за бензиностанция бях тръгнал, карах „БМВ Х-5“, беше
сутринта към девет и нещо часа. Движех се с 40 км/ч. Знак не съм забелязал там, където
стана катастрофата. Беше сухо времето, нормално. Участъкът там, където стана
катастрофата, е прав, имаше видимост и той, имах видимост и аз, виждаше се на 100-200 м,
но не очаквах той да излезе, той излезе в последния момент пред мен с автомобил „Опел
Зафира“. Излизаше от автомивката, от „Стоп“. Той ми излезе от дясната страна. Той ми отне
предимството, излизайки от автомивката, се движеше на преден ход. Моят автомобил беше
ударен отпред вляво, откъм моята страна, от страната на волана. Опелът беше ударен в
9
задната врата и калника отзад, в задната част. И аз го виждах, и той ме виждаше, но той
внезапно, не знам как така, излезе пред мене. Първия път бях малко замаян. Той си седеше в
колата, нямаше колан и говореше по телефона. Аз го питах как така, той ми каза, че няма
проблеми и той е виновен. Имаше свидетели зад нас - едни момчета, и докторът беше там.
Той още беше жив, призна си, че той е виновен. Обадих се на тел. 112, те заснеха, че няма
спирачен път, няма нищо, че има 4-5 м, нещо такова. Те там си снимаха, че той си говори по
телефона и излиза пред мене без... Спомням си, че дойдоха едни момчета, където караха зад
мене и ме попитаха как съм, казах им, че съм малко замаян. Слязохме с тези момчета и
отидохме при човека, и го попитах как е, той поиска малко вода, дадоха му момчетата, той
пи малко вода и се призна за виновен. На моя автомобил се задействаха въздушни
възглавници.
Водачът на опела нямаше предпазен колан. Имаше драскотини и малко кръв на
лявата вежда. Прозорецът на неговата шофьорска врата дали беше отворен не помня. Не съм
погледнал дали в колата има следи от кръв, но по него нямаше другаде кръв освен тук на
веждата.
Като слязох от колата да говорим той беше в колата. Видях, че беше без колан,
говорихме, питах го не гледа ли как кара. Той беше като замаян. Когато слязохме той
говореше по телефона, телефонът му беше в ръка, чуваше се звук. Когато слязох от колата
тогава видях, че той е без колан. Аз карах е 40 км/ч. в моята лента. Ударът ми е от лявата
страна, не си спомням къде се ударих, обаче в неговите врати се ударих - хвана задната,
предната му врата и калника, не помня колелото му изхвърча ли. На моята кола бяха
ударени преден ляв калник, фар, бронята и май че спукано долу стъкло, нямаше проблеми с
ходовата част след тоя удар. Когато го ударих нямах спирачен път, той излиза пред мен и аз
го удрям. Той внезапно излиза пред мен. Аз го виждах, обаче не съм мислел, че той ще
излезе, той излезе на 2-3 м пред мене вече. Аз го виждах на стопа и той излиза внезапно
пред мене, два-три метра и той излиза пред мене и аз го удрям. Там имаше знак „Стоп“,
зафирата излизаше от мястото, където има знак „Стоп“.
По делото се представи извадка от Гаранционния фонд видно от която лек автомобил
л.а. „БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ, е застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на пътно-транспортното произшествие-21.03.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
10
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателства и от заключението по назначената автотехническа
експертиза, че на 21.03.2020 година около 09,20 часа, в зоната на населено място - гр. Д.,
при дневна светлина, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав участък, по ул.
„Търговска” №1, изводимо от деформациите по купетата на автомобилите и разположението
им в мястото на окончателното им установяване, в посока от гр. Д., към гр.К. в дясната си
пътна лента, със скорост около 104 км/час, се е движил лек автомобил „БМВ Х5” с
регистрационен номер СО 18 00 АТ с водач С.В. С..
Платното за движение в този участък е било двупосочно, без наличие на действащи
пътни знаци и пътна маркировка, с обща широчина 7,00 метра, като в дясно, по отношение
посоката на движение на лек автомобил „БМВ”, в зоната на ПТП се е намирала сграда на
автомивка, пред която е имало паркинг, граничещ с платното за движение с широчина 12,5
метра. Към момента, когато лек автомобил „БМВ” е наближил паркинга, от него е излязъл
лек автомобил „Опел Зафира” с регистрационен номер РА 06 65 ВТ, с водач К. Д. А., като
същият е навлязъл изцяло в лентата за движение на БМВ –то. Настъпил е удар между
челната част на лек автомобил „БМВ” и задната лява част на лек автомобил „Опел Зафира” в
областта около задна лява врата, заден ляв калник и задно ляво колело, което следствие на
удара е откъснато. Триточковият предпазен колан, с какъвто е било оборудвано мястото на
водача на автомобила, при правилно поставяне фиксира тялото на ползващият го към
облегалката на седалката, но съгласно техническите норми има възможност за общо
разтягане на колана в хоризонтална посока до 125 мм. В същото време коланът не фиксира
главата на ползвателя на колана. Предна лява седалката на лек автомобил „Опел Зафира”,
фабрично е била оборудвана с предпазен триточков колан.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че водачът на лек автомобил Опел е имал
директна видимост към лек автомобил БМВ, излизал е от двора на автомивката, който е
12,5м. широк. Няма никакви препятствия, които да ограничават видимостта.
Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза, като
компетентна, задълбочена и непротиворечива, кореспондираща с показанията на
свидетеля С. и констативния протокол за ПТП. Ето защо съдът намира, че водачът С.В. С.
на л.а. „БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ, застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД не носи вина
за настъпилото ПТП, тъй като се е движил по път с предимство и пострадалият водач К. Д.
11
А. на л.а. „Опел Зафира“ с рег. №РА0665ВТ след като е имал видимост към
приближаващия се л.а. „БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ и неговата скорост е предприел
маневра навлизане в лентата за движение на л.а. „БМВ Х5“, като не е осигурил
предимство и е предизвикал настъпването на ПТП, от което са настъпили фаталните за
него последици, установени в съдебно-медицинската експертиза. Освен това е бил без
поставен колан видно от заключенията на СМЕ и САТЕ и показанията на свидетеля С..
Вещото лице по СМЕ категорично заявява, че подобен механизъм на причиняване на
уврежданията не може да се получи, ако пострадалият е с поставен обезопасителен колан,
който ограничава движението на тялото напред до около 12-15см. С това водачът К. Д. А.
е нарушил Чл. 25. (1) ЗДвП:
“Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
И чл. 50. (1) ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“
Водачът К. Д. А. е имал видимост към приближаващия се автомобил и е могъл да се
съобрази с неговата скорост, която макар и превишена не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на ПТП, тъй като след като го е възприел и е бил без предимство е следвало да
го пропусне. Водачът С.В. С. не е предвиждал и не е бил длъжен да предвиди едно такова
неправомерно поведение от страна на пострадалия, навлизането в лентата му за движение,
като сблъсъкът за него е бил непредотвратим. Ето защо съдът намира, че водачът на л.а.
„БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ С.В. С. няма вина за настъпването на ПТП във формата на
непредпазливост, още по малко на умисъл.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и в
настоящият случай се доказа, че водачът С.В. С., застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД
няма вина за настъпването на ПТП.
Съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали, като в случая на изцяло предизвикани вреди от
пострадалия обезщетение не се дължи.
Ето защо след като водачът не носи вина и отговорност по чл.45 ЗЗД за последиците
от настъпилото ПТП, то и застрахователят по застраховка гражданска отговорност не дължи
обезщетяване на тези вреди, поради което искът по чл.432 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52
ЗЗД е неоснователен. Неоснователен е и аксесорният иск за лихви по чл.497 КЗ върху
12
обезщетението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът ГР. К. АРГ. следва
да заплати на ответника ЗД „Б.“ АД направените деловодни разноски в размер на 5450,-лева
(400 лева за възнаграждение на в.л. по СМЕ, 400,-лв. за САТЕ, 120,-лв. за свидетел, и 4530
лева– адвокатско възнаграждение за процесуално представителство), съразмерно с
отхвърлената част на исковете. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно и следва да се присъди в минимален размер по
чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497 КЗ на ГР. К. АРГ. , с ЕГН:., с адрес: гр.С. ж.к.
„Манастирски ливади“ 111 вх.В ет.8 ап.69 срещу З. „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 да му заплати сумата
150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му К. Д. А., настъпила
при ПТП на 21.03.2020г. и задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на
л.а. „БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ С.В. С., ведно със законната лихва, считано от
14.04.2021г. до датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ГР. К. АРГ. , с ЕГН:., с адрес: гр.С. ж.к.
„Манастирски ливади“ 111 вх.В ет.8 ап.69 да заплати на З. „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 сумата от 5450,00
лева (пет хиляди четиристотин и петдесет лева), представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13