О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 24.09.2019г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:Евгения
Генева
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 889/2015г. и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Депозиран е на 04.09.2019г.отговор по чл.131 ГПК от „С.Е.д.“
ЕООД,в който се иска прекратяване на производството на основание Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014г. поради
прекратяване на наказателното производство срещу ответника Г..Съдът намира
молбата процесуално допустима и основателна.
Делото е
образувано по искова молба изх.№ ТД10 СФ/УВ 14682/22.10.2015г. на КОНПИ за отнемане
на незаконно придобито имущество от ответниците И.Г.,
М.Д.- Б. и „С.Е.д.“ ЕООД,инициирано по повод наказателно производство срещу
ответника Г..С отговорите си по чл.131 ГПК М.Д. –Б. и И.Г. оспорват иска като
недопустим предвид прекратяване на производството,образувано срещу ответника Г.
по пр.пр. №5113/2015г. по описа на СГП,ДП № 111/2015г. с постановление от
03.02.2016г. на СГП.С определение от 17.06.2016г. съдът е прекратил
делото,позовавайки се на съдебна практика на САС по приложимия ЗОПДНПИ/отм./,според
която съществуването на наказателно производство е процесуална предпоставка за
допустимостта на иска за отнемане на имущество . Определението е потвърдено от
САС с определение от 04.01.2017г. по ч.гр.д. № 902/12г.С определение №
95/21.02.2019г. на ВКС Трето Г.О. по ч.гр.д. № 902/12г.делото е върнато на
СОС за продължаване на процесуалните действия.Мотивите са,че междувременно на 07.01.2019г.е влязло в сила изменение и допълнение
на ЗПКОНПИ и съгласно параграф 5,ал.2 от
ПЗР ЗПКОНПИ висящите производства за отнемане на имуществото се довършват „по
реда на този закон“.Съгласно новата разпоредба на чл.153,ал.6 на този закон/ДВ
бр.1/03.01.2019г./не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза
на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила
на присъда,с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления,посочени в
разпоредбата на чл.108,ал.1 от закона.
С отговора по чл.131 ГПК на ответното
дружество за пръв път се въвежда аргумента за недопустимост на производството
предвид Директива 2014/42 ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014г.,наричана по-долу за краткост
Директивата.При проверка на актуалната относима
съдебна практика настоящият състав установи,че с определение № 2042 от
19.06.2019г. на САС по ч.гр.д. № 2207/2019г. е потвърдено определение от
10.12.2018г. по гр.д. № 12040/2015г. на СГС,с което производството е прекратено
на основание ТР № 4/2016г. от 07.12.2018г. по т.д. № 4/2016г. на ОСГК на ВКС,с
което е прието,че прекратяването на наказателното производство за
престъпление,посочено в чл.22,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ представлява абсолютна
процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
за незаконно придобито имущество в полза на държавата.САС потвърждава
прекратяването,но с мотиви,извлечени от Директива 2014/42 ЕС на ЕП и Съвета от
03.04.2014г.Съдът приема,че Директивата е пряко приложима от националния съд на
държавата-членка, в случай,че е неправилно транспонирана в националното
законодателство.Според чл.153,ал.6 от ЗПКОНПИ/нова ДВ бр.1 /2019г./
прекратяването на производството поради липса на престъпление или оправдателна
присъда не е процесуална пречка за продължаване на производството по този
закон,т.е. за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.Тази
разпоредба е в противоречие с правовия ред на ЕС,в частност на горепосочената
Директива,която предвижда обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз.Правото на ЕС е приоритетно спрямо
националното право на държавите –членки.Макар и по дефиниция съгласно чл.288
ал. трета от ДФЕС директния ефект на Директивата е изключен,засегнатите правни
субекти могат да се позоват на нейни разпоредби,доколкото са ясни и
безусловни/т.н.“вертикален“ директен ефект /.Индиректният ефект се постига чрез
хармонично тълкуване на националната разпоредба от националната
юрисдикция.Съгласно константната съдебна практика, ако подобно тълкуване е
невъзможно,разпоредбите на вътрешното право,противоречащи на правото на
Съюза,следва да се оставят без приложение.Разпоредбата на чл.153,ал.6 на ЗПКОНПИ противоречи на чл.2,т.4,чл.3,чл.4 и чл.5 от Директивата и не следва да
бъде прилагана.Следователно,прекратяването на наказателното производство е
абсолютна процесуална пречка за продължаване на производството за отнемане на
имущество.
Настоящият състав споделя това
становище,защото намира,че е съобразено с принципната позиция и трайната
тенденция при тълкуването на законите за т.н.“гражданска конфискация“от ВКС на
Р.Б..Още при действието на ЗОПДИПП/отм./
с ТР № 7/30.06.2014г. на ВКС по т.д. №. 7/2013г. ,ОСГК материалното право и
правото на иск бе фокусирано само върху имущество,придобито чрез конкретна
престъпна дейност.С ТР № 4 от 07.12.2018г. на ВКС по т.д.№ 4/2016г. на ОСГК,
постановено по ЗОПДНПИ /отм./,бе прието,че прекратяването на наказателното
производство за престъпление,посочено в разпоредбата на чл.22 ,
ал.1,осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в
полза на държавата.Независимо от новата разпоредба в обратния смисъл, тълкувателното решение е
актуално, доколкото в мотивите се
съдържат аргументи , извлечени именно от Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета от
03.03.2014г.,която установява минимален стандарт като предвижда задължение за осигуряване
на ефективни гаранции за правата на засегнатите лица, а именно изискване за
влязла в сила присъда за извършено престъпление както при пряка,така и при
разширена конфискация.“Не е логично и не съответства на основните общи принципи
на правото осъдено лице да може да се ползва от засилени гаранции, а лице,срещу
което наказателното производство е прекратено/извън случаите на чл.22,ал.2 и 3
от закона/ не би могло да се ползва от аналогични гаранции“.Както се изтъква в
решението, в самите мотиви на законопроекта за изменение и допълнение на закона
от 2016г.има позоваване на Директивата.Ето защо не може да се приеме,че тя е
приложима само в наказателните производства.Въпреки,че тълкувателното решение
касае отменена правна норма от националното право,то илюстрира дълбокото и
обосновано убеждение на съда, тълкуващ закона и унифициращ съдебната
практика.По изложените съображения съдът намира,че делото следва да бъде
прекратено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените с
искова молба изх.№ ТД10СФ/УВ14682/22.10.2015г. по описа на КОНПИ искове и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 889/2015г. на СОС.
Определението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: