№. 1241 / 6.11.2018 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
06.11.2018 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в закрито заседание от 06.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2332 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.119 ал.3, във връзка с чл.113 ГПК и чл.118 ГПК.
Ищецът А.Л.К., ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез процесуалния си представител адвокат И.Т.И., вписана в САК, е предявила иск срещу ,,С. Г. ГРУП“ ООД, XXXX , със седалище и адрес на управление гр. Монтана, п.к. 3400, ул. „. Л. №. 2.
В исковата си молба твърди, че с Изпълнителен Лист, издаден на 30.04.2013 г. от СРС, доверителката и е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 419,25 лв. за неизплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 25.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 124,35 лв. за периода от 09.03.2010 г. до 22.01.2013 г., както и разноски по делото в размер на 205 лв., от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. възнаграждение за адвокат.
С молба с вх. №. 24517 / 03.12.2013 г. , ответникът е поискал пред ЧСИ: Орлин Мендов, рег. №. 846 КЧСИ образуване на изпълнително дело. Същото е образувано под номер 1442/2013 г. (2013 - 846 - 04 - 01442).
Тъй като задължението касае период от 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г., на основание чл. 111 ,,в" ЗЗД, счита, че е погасено по ДАВНОСТ, поради което и за нея възниква правния интерес от установяване на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение.
Изпълнителното дело е образувано на 03.12.2013 г., а Изпълнителният Лист е издаден на 30.04.2013 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2013 г., без да е водено дело за установяване вземането на ,,С. Г. ГРУП” ООД, XXXX по отношение на доверителката и.
За изясняване ситуацията следва да се съобразят следните правни положения: вземанията за далекосъобщителни услуги съставляват периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В тази насока е и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №. З / 2011 г. от 18 май 2012 г. по тълкувателно дело №. З /2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Моментьт, в който давността се счита за прекъсната, при липса на възражение от страна на длъжника срещу вземането по заповедта за изпълнение е не датата, на която кредиторът е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а моментът, в който в полза на кредитора (взискател по изпълнителното дело е предприето валидно изпълнително действие).
Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
В тази насока е и точка 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №. 2 / 2013 от 26 юни 2015 г. по тълкувателно дело №. 2/2013 г. на ОСГГК на ВКС.
Предвид факта, че задължението на доверителката и касае периода от 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 25.01.2013 г.(което непредставлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. ,,в" ЗЗД), а молбата за образуване на изпълнително дело е от 03.12.2013 г., то вече вземането е било погасено по давност предвид неговия характер - същото е периодично и не е установено със съдебно решение, а със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то счита, че разпоредбите на чл. 111, буква ,,В” ЗЗД във връзка с чл. 116, буква ,,В" ЗЗД във връзка с точка 14 от ТР по т.д. №. 2/2013 г. на ВКС намират приложение и подкрепят изложените и твърдения.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между доверителката и и ответното дружеството по делото, че А.Л.К., ЕГН: xxxxxxxxxx НЕ ДЪЛЖИ на ,,С. Г. ГРУП“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 419, 25 лв. за неизплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 25.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 124, 35 лв. за периода от 09.03.2010 г. до 22.01.2013 г., както и разноските по делото в заповедното и изпълнителното производство, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Претендира да и бъдат присъдени всички разноски в настоящето производство, включително и адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Счита така предявения иск за допустим на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е правен интерес на ищеца от установяването на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение. За да бъде допустим отрицателен установителен иск, то следва с едно положително решение по него, ищецът пряко да почерпи права и изгодни последици в своята правна сфера. В случая, такъв интерес е налице за доверителката и, тъй като ответното дружество е предприело действия по принудително изпълнение за събиране на погасени по давност задължения, което поражда правния интерес от воденето на това дело.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заявени са доказателствени искания.
Ответникът ,,С.Г.Груп”ООД, XXXX , представлявано от Султанка И. Цампарова, чрез процесуалния си представител адвокат Виолета Петкова Герова, вписана в САК, в законоустановения едномесечен срок, на основание чл.131 ГПК, подава отговор на искова молба, депозирана от А.Л.К..
Счита, че така предявеният иск е процесуално недопустим, а по същество неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.
С настоящия отговор на исковата молба прави и възражение за местна неподсъдност, поради което моли, да се прекрати производството по делото и да изпратят материалите по делото на РС София за продължаване на съдопроизводетвените действия.
С настоящия писмен отговор, в преклузивния едномесечен срок по чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 131 ГПК, прави възражения за местна подсъдност.
Искът е предявен на 27.09.2018г, респ. при определеяне на местно компетентния съд, следва да се вземе предвид актуалната редакция на чл. 113 ГПК /Изм. -ДВ, бр. 65 от 2018 г. в сила от 07. 08.2018г.), съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес по постоянния. В настоящия случай, предявсният иск е от потребител и това е така,токолкото вземането, което се оспорва, произтича от договор за далекосъобщителни услуги с мобилен оператор. По това правоотношение, ищецът има качеството потребител и то не може да бъде променено от обстоятелството, че взмането с преквьрлено. В настоящия случай се касае за иск на потребител, затова и делото следва да се гледа от родово компетентния съд по настоящ
или постоянен адрес на потребителя. Видно е от исковата молба, че ищцата е с постоянен и настоящ адрес xxx, затова и делото ее явява неподсъдно на РС- гр.
Монтана.
Моли съда да прекрати производството по делото и да се изпрати по подсъдност в Софийски районен съд.
В отговора са изложени становища по допустимостта и основателността на предявения иск.
Съдът, при преценка редовността и допустимостта на иска, а и съобразно възражението за местна неподсъдност, направено в срока за отговор от ответника, намира следното:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е недължимостта на претендираното от ответника вземане.
Искът не е предявен съобразно правилата на родовата и местната подсъдност - пред Районен съд София - районния съд (тъй като неговата цена е до 25 000 лв. - чл.104, т.4 ГПК), като е направено възражение от страна на ответника за местна неподсъдност в предвидения от закона срок.
Изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато от една страна ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а от друга търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието "потребител" е възприето в широк смисъл и особената подсъдност по чл. 113 от ГПК е отнесена към исковете на физически лица по съответните специални закони – например по искове на потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори, към исковете на физически лица - потребители на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на електроенергия и т. н. В случая ищецът е физическо лице и има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Правоотношението между страните е възникнало по договор за далекосъобщителни услуги. Ето защо, в случая намира приложение особената местна подсъдност по чл. 113 от ГПК в редакцията й по време на предявяване на исковата молба. Следва да се посочи, че понастоящем е налице и изменение на сочената разпоредба, като превес за специалната местна подсъдност е даден на настоящия адрес на потребителя, докато по предишната уредба по преценка на потребителя – ищеца, същият може да предяви исковете си пред съда по постоянния или настоящия адрес.
Съгласно чл.113 ГПК, в сила от 7.08.2018 година исковете на и срещу потребители, каквито са настоящите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Съгласно чл. 119 ал.3 от ГПК, в сила от 7.08.2018 година възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 може да се да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ръководен от цитираните законови разпоредби и данните от извършената служебно справка за адресната регистрация на ответника, докладчикът намира, че исковите претенции е следва да се предявят пред съда по настоящия адрес на ответника, който е в град София, а именно пред РС - София.
Ето защо и на основание чл. 118 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело №. 2332/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Монтана.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от изпращане на препис от него на страните.
След влизане на определението в законна сила, делото да се изпрати на РС - София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: