№ 127
гр. Харманли, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Административно
наказателно дело № 20225630200457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул. ****
чрез адвокат А. Г. против Наказателно постановление № 21-0271-001784 от 04.10.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20,00 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от С. Д., чрез адвокат А. Г., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича
да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП
фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание
незаконосъобразно и несправедливо. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят С.
Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат Г..
Депозирана е молба-становище с вх. рег. № 7386 от 03.10.2022г. по описа на РС-Харманли, с
която се развиват изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.09.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 994147 от свидетеля Я. Г. Я. на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Харманли
в присъствието на И. Л. Я., за това, че жалбоподателката на 16.09.2021г. около 21:55 часа на
в гр. Харманли по бул. „България“ в посока към ул. „Ханска“ управлявала собствения си лек
автомобил – Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № **** без обезопасителен колан по време на
движение, с който автомобилът бил оборудван. Същевременно управлявала МПС с глоби
влезли в сила, но незаплатени в срока. При извършване на проверка жалбоподателката не
представила СУМПС, контролен талон и СРМПС втора част.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 16.09.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001784 от
04.10.2021г. от Пламен Димитров Петков на длъжност началник група към ОДМВР-
Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на С.
Г. Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Я. Я. и на свидетеля по АУАН И. Л.. В съдебно
заседание, провело се на 05.10.2022г., свидетелят Я. Я., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
още при приближаването на лекия автомобил го осветил с прожектор и към момента на
движението на колата видял, че водачът е без обезопасителен колан. Допълва, че при
извършване на проверката е попитал жалбоподателката дали има причина да не използва
колан, при което тя отговорила отрицателно. В хода на проверката жалбоподателката не
представила СУМПС и контролен талон, както и СРМПС част втора.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по АУАН – И. Л..
Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП.
Свидетелят Л. уточнява, че при извършване на проверка в системите на МВР било
установено, че проверяваното лице има неплатени в срок глоби.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят многократно е нарушавал
правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 17.08.2022г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 09.08.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
2
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи
допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на групи в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 16.09.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 04.10.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят И. Л. е бил автопатрул заедно с
актосъставителя Я. Я.. Заедно спрели за проверка процесния автомобил и установили, че
водачът управлява без обезопасителен колан. Пред тях жалбоподателя не представил
СУМПС и КТ към него. Пред двамата жалбоподателя не представил СРМПС. При
извършване на проверка на място двамата установили, че жалбоподателката има неплатени
в срок глоби. Свидетелят Л. присъствал и на съставянето на АУАН-а.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
3
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 16.09.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за
тяхната форма и съдържание по отношение на това нарушение.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Я. Г. Я. –
младши автоконтроьлор), датата на съставяне на АУАН (16.09.2021г.) и датата и мястото на
извършване на нарушението (16.09.2021г. в гр. Харманли по бул. „България“ в посока ул.
„Ханска“). В него е описано, че жалбоподателят С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Свиленград, ул. **** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършила нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в
присъствието на свидетеля И. Л. Я., ЕГН ********** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен
АУАН-а, като са записани възраженията на нарушителя (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от Пламен
Димитров Петков –началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 04.10.2021г. с
номер № 21-0271-001784, въз основа на АУАН № АА994147 от 16.09.2021г., издаден от Я. Г.
Я. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул. **** (чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, (чл. 57, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на
наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е
посочено, че същото подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му по реда на
чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган (издадено е преди
изменението на ЗАНН от 23.12.2021г.).
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2,
М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства за оборудвани.
В процесните АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението, за което се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така че да не бъде
нарушено правото му на защита и в частност да разбере в извършването на какво
административно нарушение се обвинява. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
4
процесните АУАН и НП е описано, че жалбоподателката на 16.09.2021г. около 21:55 часа в
гр. Харманли на бул. „България“ в посока ул. „Ханска“ управлявала лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ****, тоест посочен е първият елемент от
обективна страна на нарушението – жалбоподателят да има качеството на водач на пътно
превозно средство. Съгласно съдържанието на АУАН и НП жалбоподателят не е имал
поставен предпазен колан, с какъвто е било оборудвано процесното ППС.
В процесните АУАН и НП липсва конкретната категория, към която се числи
управляваното от жалбоподателя МПС, но изрично в дадените описания на нарушението е
посочено, че МПС представлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, категория М са моторни превозни средства,
проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж, като категория
М1 са превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за
сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници;
броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача).
Така направеното описание е достатъчно за изясняване на обстоятелството, че
процесното МПС спада към някоя от подкатегориите за категория М. Това от своя страна
пък прави напълно ясно за наказаното лице, че същото е длъжно, когато управлява такава
категория ППС, да използва предпазен колан, когато същото е оборудвано с такъв, а се
установява по делото и не е било спорно, че това е така. В този смисъл е постановено от
касационната на настоящата инстанция – решение № 176 от 15.03.2018г. по к.а.н.д. № 25 по
описа за 2018г. на Административен съд – Хасково.
Следователно може да се направи извод, че описанието на извършеното нарушение
съдържа всички обективни и субективни признаци от състава му и е изпълнено изискването
на ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП по
отношение на това нарушение. Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване
на предвидената в закона административна процедура.
В процесния случай от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се
установява както извършването на нарушението, така и автора му. Разгледани в своята
съвкупност -събраните писмени и гласни доказателства водят до единствено възможен
извод за извършване на твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се поиска събиране на
каквито и да е било доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена
стойност на съставения АУАН. Напротив събраните по делото гласни доказателства са
единствено в подкрепа на изложеното в процесния АУАН. Свидетелите имат ясен спомен за
време, място и начин на извършване на процесното нарушение. Показанията им са
последователни, подробни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра и ги
постави в основата на доказателствените си изводи. От описанието на извършената
проверка, мястото на разположение на полицейски автомобил, посока на движение на
процесния, скоростта на движението му и местоположението им на пътното платно един
спрямо друг водят до извода, че е било обективно възможно да се възприеме от
полицейските служители преди спиране за проверка на процесния автомобил дали
жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан или не. В тази насока са показанията
на свидетеля Я., който завява, че е осветил с прожектор движещото се срещу него МПС и
още в процеса на движението му е възприел липсата на обезопасителен колан, поставен от
водача.
Ето защо при тази доказателствена съвкупност и липсата на опровергаване на
доказателствената стойност на процесния АУАН следва да се приеме, че извършването на
процесното административно нарушение и неговото авторство се установят по ясен и
5
категоричен начин.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание за процесното нарушение се явява правилно
определено съгласно чл. 27 от ЗАНН и справедливо предвид извършеното нарушение.
С оглед на изложените мотиви НП следва да се потвърди по отношение на това
нарушение.
По отношение на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Посочената правна норма обаче не предвижда конкретно задължение за водача на МПС,
чието неизпълнение да представлява административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предвижда в какъв срок задължените лица
могат доброволно да заплатят наложените им наказания глоби, тоест това представлява срок
за изпълнение на задължението, уговорен в полза на длъжника. Преди изтичане на този срок
не може да се търси принудително изпълнение на задължението му. С изтичане на
едномесечния срок, без да е заплатено наложеното административно наказание, не се
извършва ново административно нарушение, а се дава възможност на кредитора да събере
вземането си по принудителен ред.
От изложеното следва, че неплащането на наложените глоби за нарушения по ЗДвП
не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Законодателят не е
обявил неизпълнение на задължението за наказуемо, а го е скрепил с друг вид санкция –
възможността за принудително изпълнение.
В този смисъл са мотивите, изложени в решение № 3 от 23.03.2021г., постановено по
к.д. № 11 по описа за 2020г. на Конституционния съд на Република България.
В допълнение следва да се посочи, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не предвижда
като елемент управлението на МПС. Ако се възприеме тезата на административно-
наказващия орган, че неплащането на наложените по ЗДвП глоби представлява
административно нарушение, то всяко едно лице, което не е заплатило глобите си подлежи
на нова санкция.
Предвид изложеното оспореното НП следва да се отмени по отношение на
нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В процесния случай са вменени нарушения на правилото на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, съгласно водач на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Следователно от обективна страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние
– нося, както и специален предмет – свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Както вече беше посочено изискването за описание на нарушението в АУАН и НП
ще бъде изпълнено тогава, когато съдържа твърдения за обективното осъществяване на
6
всеки един от елементите от състава на твърдяното нарушение.
В процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил
на процесната дата и място. Следователно същият е бил водач на моторно превозно
средство по смисъл на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП – „водач е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Като управляващ моторно
превозно средство по пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към него. Задължение на водачите на МПС е при извършване на проверка от контролните
органи да представят СУМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да
установи наличието му съответно правилно стига до заключението, че не се носи от водача
на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението по отношение на
изпълнителното деяние в АУАН и НП е достатъчно ясно и не ограничава правото на защита
на нарушителя с посочването, че не представя СУМПС и КТ. Същевременно следва да се
отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение „не носи СУМПС и КТ към него“.
Задължението на водачите е да носят свидетелство за управление на съответната
категория МПС, тоест на категорията МПС, което управляват. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок
на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, като в ал. 2 от същата разпоредба са предвидени различните
видове категории МПС-а. Всъщност задължението на водачите на МПС да носят СУМПС за
съответната категория МПС има за цел удостоверяването на правоспособността на водача
на управляваното от тях МПС.
В съдържанието на оспорените АУАН и НП е посочен единствено вида на
автомобила – лек, но не и неговата категория. Същевременно липсва твърдение, че
жалбоподателят не е представил СУМПС за съответната категория МПС, но изрично е
посочено, че водачът не представя изобщо СУМПС и КТ към него. Съдът намира, че
непосочването на конкретната категория МПС не е довело до нарушение на императивните
изисквания за съдържанието на АУАН и НП, гарантиращи правото на нарушителя да
разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му.
Действително е възможна хипотеза, в която нарушителят да притежава СУМПС, но
за друга категория МПС различна от управляваното от него, тогава ще е необходимо в
описанието на нарушението да се посочи, че водачът не носи СУМПС за съответната
категория (за категорията на управляваното от него МПС). Това е така, тъй като
нормативната уредба не предвижда издаване на отделни свидетелства за управление на
МПС за всяка една категория. Документът е един като в него се отбелязва за кои категории
лицето е правоспособно. Когато водачът изобщо не представи СУМПС е логично, че той не
носи СУМПС за съответната категория МПС.
Описанието на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП също отговаря
на изискванията на закона. Като изводите на съда са аналогични с тези за нарушението за
изискване за носене на СУМПС за съответната категория МПС.
От доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява
извършването на нарушенията. Разгледани в своята съвкупност събраните писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и
безпристрастни, водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното
7
нарушение.
По безспорен начин се установява, че жалбоподателят на процесната дата е
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № **** и при
проверка от съответните контролни органи не е представил СУМПС и КТ към него. В тази
насока са както писмените доказателства, така и гласните, на които съдът даде вяра,
доколкото са дадени от незаинтересовани от изхода на спора лица, последователни са и
вътрешно непротиворечиви.
С оглед изложеното съдът намира, че деянието и неговият автор са установени по
безспорен и категоричен начин.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който не носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство, контролен талон и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с глоба в размер на
10 лева. Следователно, правилно в случая е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и е
било определено наказанието.
Предвид изложеното НП следва да бъде потвърдено за нарушението на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
съгласно водач на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
Следователно от обективна страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние –
нося, както и специален предмет – свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което се управлява.
В представените по делото АУАН и НП е извършено подробно описание на времето
и мястото на извършване на деянието. Изложени са твърдения за всички признаци от
състава на твърдяното административно нарушение – качеството на жалбоподателя на водач
на МПС и неносеното на свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Следователно
може да се направи обоснован извод, че оспореният АУАН и НП има всички изискуеми
реквизити.
Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Задължение на водачите на МПС е при извършване на проверка от контролните органи да
представят СРМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да установи
наличието му съответно правилно стига до заключението, че не се носи от водача на МПС.
Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно ясно и
не ограничава правото на защита на нарушителя с посочването, че не представя СРМПС.
Същевременно следва да се отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение „не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява“.
Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е приложима за всички категории МПС-а.
Законодателят е въвел в тежест на водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация за
МПС-то, което управляват, тоест конкретното МПС, а не просто свидетелство за
регистрация на МПС от определена категория. В описанието на нарушението, направено
както в АУАН, така и в НП управляваното от нарушителя МПС е описано с
индивидуализиращите го белези, а именно регистрационен номер. Задължението на водача е
било да носи свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ****, като е посочено, че
нарушителят не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, а именно
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ****.
От доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението. Разгледани в своята съвкупност събраните писмени и гласни
8
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и
безпристрастни, водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното
нарушение.
По безспорен начин се установява, че жалбоподателят на процесната дата е
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № **** и при
проверка от съответните контролни органи не е представил свидетелство за регистрация на
управляваното от него превозно средство. В тази насока са както писмените доказателства,
така и гласните, на които съдът даде вяра, доколкото са дадени от незаинтересовани от
изхода на спора лица, последователни са и вътрешно непротиворечиви.
С оглед изложеното съдът намира, че деянието и неговият автор са установени по
безспорен и категоричен начин.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който не носи
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с глоба
в размер на 10 лева. На жалбоподателя е наложено наказание в посочения от закона размер.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореното НП следва да се потвърди по
отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ, а според ал. 3 на същата разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай предвид отмяната на наказателното постановление досежно
едното нарушение и потвърждаване по отношение на другите три и двете страни имат право
на разноски, но такива са били поискани единствено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане. Предвид частичната
отмяна на наказателното постановление разноски следва да се присъдят съразмерно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, районен съд -
Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001784 от 04.10.2021г., издадено
от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли В ЧАСТТА , с която на С. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул. **** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
9
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0271-001784 от 04.10.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли В ЧАСТТА, с която на
С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул. **** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ОД на МВР – Хасково да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Свиленград, ул. **** сума в размер на 75,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10