№ 1120
гр. Варна, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900529 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Д. Л. СТ., с ЕГН
********** и С. Л. СТ., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес гр.Варна, *****8
действащи чрез адв.П.Б., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.*****8, против “ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч., заедно с всеки един от Б.А.В., Е.Й.Б. и
И.Д.Г., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на всяка от ищците сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на баба
им-Б.Е.С.., починала на 24.06.2019г. в следствие от ПТП настъпило на 23.06.2019г., около
21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след кръстовището между бул.”Осми приморски
полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, по вина на Л.В.С.-водач на лек автомобил
”Ауди А5”, с рег.№*********, който към датата на инцидента е бил застрахован при
ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №*****,
със срок на покритие от 01.06.2019г. до 11.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие-26.06.2019г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова
1
молба, с който поддържа вече изложените си съображения за неоснователност на
претенцията.
По допустимостта на предявеният иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищците, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищците за издаване на удостоверение, което да послужи пред Община
Варна, за снабдяване с друго такова, от което да е видна историята на постоянния и
настоящия адрес на ищците и починалата им баба, следва да се уважи, доколкото със същото
ще се установява твърдението, че те са живели в едно домакинство.
Искането ищците за събирането на гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели, за установяване на отношенията на ищците с починалата, както и
интензитета на претърпените неимуществени вреди.
Искането на ответника за изискване на НОХД №307/2021г. по описа на Окръжен съд
Варна, следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват релевантни
за спора факти.
Предвид наличието на стабилен съдебен акт ползващ се със задължителна сила по
смисъла на чл.300 от ГПК, установеността на родствената връзка между починалата и
ищците и липсата на спор за наличие на действащ договор за застраховка “ГО“ между
ответника и водача на л.а., причинил процесното ПТП, останалите доказателствени искания
на ищците за издаване на удостоверение, за изискване на медицинска документация, за
допускане до разпит на свидетели очевидци, за назначаване на СМЕ и САТЕ, и за
изслушване на представител на застрахователя по реда на чл.186 от ГПК и за задължаване
ответника да представи застрахователна полица, следва да се оставят без уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Д. Л. СТ. и С. Л. СТ., против “ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, с ЕИК *********, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за осъждане
на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 50000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от
смъртта на баба им-Б.Е.С.., починала на 24.06.2019г. в следствие от ПТП настъпило на
23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след кръстовището между
бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна по вина на Л.В.С.-водач
на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№*********, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с Полица №******, със срок на покритие от 01.06.2019г. до 11.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие-26.06.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетенията.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2019г., около 21.50ч. Л.В.С., при управление
на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№*********, виновно и в нарушение на правилата на
ЗДвП, предизвикала ПТП на пешеходна пътека, намираща се след кръстовището между
бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, в резултат, от което
настъпила смъртта на пешеходките Л.Д.Б. и Б.Е.С... Твърди се, че по отношения на
процесното МПС към датата на описаният инцидент с ответника е имало сключена и
валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица №******. Сочи се,
че деянието, вината на Л.В.С. като водач на МПС и причинно-следствената връзка между
деянието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Б.Е.С.., са установени с
влязла в сила Присъда от 26.05.2021г. по НОХД №307/2021г. по описа на Окръжен съд
Варна. Сочи се още, че ищците, са ищците са внучки по бащина линия на починалата Б.Е.С..,
както и че между тях е съществувала близка и силна емоционална връзка, до степен на
симбиотичност и надхвърляща обичайната за този тип родствени отношения близост. Двете
ищци са живели в едно домакинство със своята баба от раждането им, която ги е отглеждала
и възпитавал по време на тяхното израстване, осигурявала е хармонична среда,
осъществявала е физическите и материални грижи за тях, участвала е при формиране на
техните морални ценности и виждания за живота. Починалата е изпълнявала спрямо
внучките си родителски отговорности свързани с училищната им подготовка и приготвяне
на храна, като предвид факта, че е била учителка по математика, тя изключително много ги
3
е подпомогнала при обучението и при кандидатстването им в гимназия след 7 клас. Твърди
се, че ищците нямат друга баба и дядо в гр.Варна, поради което отговорността за тях е била
изцяло на починапата и на нея те дължат успехите си в училище. Сочи се, че поради това
ищцата Д.Л. отишла да получи наградата си в Министерството на образованието в София за
спечелено 3 място в България на състезание по математика ”Европейско кенгуру” в
категорията 3-4 клас, придружена само от баба си. Сочи се, че бабата е подпомагала и
насърчавала й другата ищца-С.Л. в писането, като разказ на последната е включен в
Алманаха на руското училище. Освен развитието в училище, бабата е била ангажирана и с
всички извънкласни дейности на своите внучки-водела е децата на уроци по китара, на
вокален педагог във вокално студио “Да“ и Общински детски център, на лека атлетика и др.
Сочи се, че когато ищцата С.Л. е била по-малка, баба й е била организатор на клуб на бабите
в класа и е организирала игри и разходки на децата от класа в свободното им време. Твърди
се, че служебните ангажименти на родители на ищците са били свързани с непрекъснати,
включително дългосрочни командировки в страната и чужбина, обучения и
квалификационни курсове, което налагало честото им отсъствие от дома за продължително
време. Ето защоп починалата не само е поемала изцяло родителската отговорност за двете
деца и полагала непосредствена грижа за тях, а е била тяхна ежедневна морална опора и
обединител на семейството, и в този смисъл фигурата и е била от основна важност за децата
и правилното им личностно формиране. Поддържа се, че честото отсъствие на родителите, е
направило връзката между прародител и деца още по-силна и важна за тях, като децата от
най-ранна детска са споделяни всичко възраст с баба си, били са много привързани към нея,
доверявали са своите тайни, болки и притеснения, търсили са нейния съвет, водели са много
сериозни и задълбочени разговори. Поддържа се още, че с годините тези отношения са се
задълбочили, като ищците чувствали баба си като своя майка. Твърди се, че внезапното
прекъсване на така изградените отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и
взаимопомощ, се е отразило изключително негативно на психиката на двете момичета.
Особено мъчително те са изживели узнаването за пътния инцидент, трагичните
обстоятелства по причиняването на травмите на баба им и очакване на кончината й в
лечебното заведение. Сочи се, че след настъпилия трагичен инцидент характера на двете
ищци рязко се е променил, като от жизнерадостни и общителни млади момичета, те са се
затворили в себе си, ограничили рязко контактите си с приятелския си кръг, променили се,
физически много отслабнали. Поддържа се, че загубата им е непреодолима, тъй като
нелепата смърт на баба им завинаги отнела възможността да живеят в хармония, в топла
семейна среда, загубили са своята опора и стожер в живота. Поради загуба на най-близкия
си човек в живота, те чувстват състоянието на празнота и безпомощност, защото в бъдеще
любимата баба няма да е до тях, няма да споделят с нея, загубата й е сложила край на
получаваната морална и психологическа подкрепа. Невъзвратима е загубата на човек, върху
който са били концентрирани както положителните спомени и признателност на деца,
получили грижа и подкрепа при израстването им, така и очакване на взаимност и споделяне
на вече самостоятелно натрупван житейски опит между възрастни, ползващи се с
изключително взаимно доверие. Твърди се, че и до днес двете ищци не са преодолели
4
психическата и емоционална травма от преждевременната загуба на толкова близък за тях
член от семейството. С оглед изложеното се поддържа, че освен формалната връзка на
родство между ищците и починалата, е била установена трайна и дълбока емоционална
връзка, сходна на тази между майка и деца, заради съдържанието на която ищците са
претърпели морални болки и страдания от смъртта на своята баба, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Ето защо се твърди, че в
случая са налице предпоставките на визираното в TP №1/21.06.2018г. изключение
позволяващо присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг. На следващо
място се сочи се, че на 26.06.2019г. ответния застраховател е бил уведомен от виновния
водач за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ с
Уведомление вх.№87/26.06.2019г. На 11.09.2020г. при условията на чл.380, ал.1 от КЗ към
ответника е била отправена претенция за изплащане на обезщетение за нанесените на двете
ищци неимуществени вреди в резултат на смъртта на баба им, за което е образува преписка
по щета №43072951900156, но застрахователят е отказа изплащането на обезщетение.
Сочат се банкови, по които евентуално да бъде преведено застрахователно
обезщетение, а имено с ****** за ищцата Д.С. и с ******** за ищцата С.С..
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на
застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил
към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между деянието и
смъртта на Б.Е.С... Не се оспорва и уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, извършено от застрахования с Уведомление с вх.
№87/26.06.2019г., както и че ищците са депозирали застрахователна претенция, по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е била образувана Преписка №43072951900156, по която е
постановен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на
“особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по
смисъла заложен в т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното
изключение, което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищците и
починалата, като се твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, а са
налице традиционните за българското общество семейни отношения в близкия родствен и
семеен кръг, каквито са бабата и внуците. В условията на евентуалност се поддържа, че в
случая е налице нормативно регламентиран лимит на отговорността на застрахователя,
почиващ на изменения в Кодекса за застраховането, направени със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ
бр.101 от 07.12.2018г., а именно в § 96, ал.1, според който до влизането в сила на Наредбата
за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя в размер до 5000лв.
Освен това се поддържа, че претендираните обезщетения от по 50000лв., са прекомерни и не
отговарят на понесените от ищците болки и страдания, с оглед критерия за справедливост
визиран в чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа се, че
претенциите се явяват завишени и с оглед икономическата обстановка в страната, преценена
5
към датата на събитието. Оспорваме се претенцията за присъждане на законна лихва за
забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ-26.06.2019г.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в
отговора на исковата молба възраженията на ответника за отсъствието на изключението
предвидено в решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и наличието на нормативно
регламентиран лимит на обезщетението. Поддържа се, че ищците са активно
материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на тяхната баба в резултат на ПТП, тъй като между тях и починалата им
баба, е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, респективно те са претърпели
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания от смъртта й.
Оспорват се доводите на ответника за приложимост на разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на
ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр.101/2018г./. тъй като същата противоречи на правото на ЕС, доколкото
предвижда значително по-малка сума от лимитите посочените в чл.1, § 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. Поддържа се, че при наличие на противоречие между европейското и
националното право, съдът следва, да приложи общностното право в неговата цялост, като
остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му
противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма,
без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. Сочи се относима задължителна съдебна
практика постановена от СЕС преюдициално запитване.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече
развитите съображения за неоснователност на претенциите.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 вр. чл.493,
ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-23.06.2019г., с ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№*********,
което е обективирано в Застрахователна полица №*****/27.05.2019г., валидна за периода от
01.06.2019г. до 31.05.2020г., сключена със собственика Л.В.С.. Също така, че застрахования
е уведомил с застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с Уведомление с вх.
№87 от 26.06.2019г. и че на 11.09.2020г. ищците са депозирали застрахователна претенция,
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, в резултат, от което е била образувана Преписка
№43072951900156, по която е постановен за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищците, следва да установят, че са създали
6
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и че търпят от негйната смърт
продължителни болки и страдания. Следва да установят още, че смъртта на починалата им
близка, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила,
станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера
на претърпените вреди. Ответника следва да установи обстоятелства изключващи
отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и
противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие на
съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищците писмени доказателства.
ДА се изиска НОХД №307/2021г. по описа на Окръжен съд Варна, за послужване.
ДА се издаде съдебно удостоверение, което да послужи на ищците пред Община
Варна, Район “Одесос“, за снабдяване с друго такова, от което да е видна историята на
постоянните и настоящи адреси на Б.Е.С.., с ЕГН **********, Д. Л. СТ., с ЕГН **********
и С. Л. СТ., с ЕГН **********.
ДАВА възможност на ищците да се ползват от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на отношенията на ищците с починалата, както и за
интензитета на претърпените неимуществени вреди.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на ищците.
НАСРОЧВА производството по т.д.№529/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 06.10.2022г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7