Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 11.07.2017од.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №16457 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Й.П.И. срещу З.„У.“АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на 180
000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
по повод възникнало ПТП на 23,06,2015год. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 23,06,2015год., около
8,40часа, на път І-6, км.331+800 е реализираното ПТП по вина на водача на МПС,
с марка „Мерцедес“, с рег.№ ******управляван от Н.С.С., който поради нарушаване
правилата за движение по пътищата реализира ПТП с т.а. влекач Мерцедес, с рег.№********и
прикачено ремарке с рег.№********, управляван от С.Х.и МПС с марка Опел, модел
„Астра“, с рег.№********, управляван от К.Ж.Д.. В резултат на пътно
транспортното произшествие е причинена смъртта на К.Ж.Д.. Деликтната
отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество по
застраховка ГО валидна към датата на застрахователното събитие.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.У. АД в указания законоустановен срок
по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие и наличието на
осъществено противоправно деяние от водача Савов. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност. Релевира
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата К.Д.е
пътувала без поставен предпазен колан, с несъобразена скорост и е разговаряла
по телефона. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
Оспорва дължимостта на лихва за забава. В съдебно заседание проведено на 12,12,2016год.
признава исковата претенция за основателна за сумата от 70000лв.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства –КП
№284р-16887/07,07,2015год. на ОД на МВР Стара Загора се установява реализирано
ПТП на 23,06,2015год. с участието на МПС, с марка Мерцедес с рег.№*******,
управляван от Н.С.С. и
лек автомобил, с марка Опел, модел Астра, с ДКН №********, управляван от К.Ж.Д.. В ПТП са
участвали и други автомобили, но соченото обстоятелство е ирелевантно за спора.
От приложените по делото доказателства - влязла в
сила на 06.10.2016год. присъда, постановена по НОХД №175/2016год., на Окръжен
съд Стара Загора, е видно, че подсъдимият Н.С.С. е признат за виновен в това, че на 23.06.2015г. на ПП-І-6,
км.331+800, в землището на с.Дъбово, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора при
управление на МПС-лек автомобил, марка Мерцедес, с рег.№*******, нарушил правилата за движение-чл.5, ал.1,
чл.5, ал.2, чл.16, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1
от ЗДвП и реализирал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице,
включително на К.Ж.Д. -престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 и пр.4, вр.чл.343,
ал.1, б.Б и б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК.
С определение постановено по реда на чл.146 от ГПК
в закрито съдебно заседание от 04,07,2016год. се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор застраховка гражданска отговорност при
ответника З. „У.“АД, за МПС с рег.№******към датата на настъпилото
застрахователно събитие 23,06,2015год.
Видно от удостоверение за родствени връЗ.и №0143/29,06,2015год.
на Община Мъглиж, област Стара Загора, ищцата Й.П.И. е родител-майка на
починалата.
От изслушаното по делото
заключение на комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява
механизма на ПТП, а именно: Процесното ПТП е
настъпило на ПП1 - 6 км., 331+800, област гр. Казанлък. Пътното
платно се състои от едно платно, предназначено за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието с добра видимост като процесният лек автомобил
„Мерцедес” се е движел по ПП1 - 6 в дясната пътна лента с посока от гр.Варна
към гр.София със скорост на движение 100 км/ч. В пътната лента за насрещно
движение са се движели последователно в противоположната посока товарна
композиция, състояща се от влекач и полуремарке, л.а. Опел Астра, управляван от
пострадалата Д. и л.а. Опел Вектра. Водачът на л.а. Мерцедес е насочил
управляваният от него автомобил в ляво, като е навлязъл в пътната лента за
насрещно движение и с предната си лява част странично се е ударил в зоната на
задното колело на влекач. След отделянето на автомобила от полуремаркето той се
е завъртял наляво на около 360° и е продължил да се движи под малък ъгъл наляво
спрямо посоката на пътя. В същото време л.а. Опел Астра, управляван от водача Д.
е приближавал срещу движението на лек автомобил Мерцедес като се е реализирал
удар на лекия автомобил Мерцедес в
предната лява част странично в л.а. Опел Астра. Скоростта на л.а. Мерцедес преди настъпването на ПТП е била не по - малка
от 100 км/ч, а скоростите на трите МПС в насрещната му пътна лента е била около
85км.ч. От техническа гледна точка ударът между л.а. Мерцедес и л.а. Опел Астра
не е бил предотвратим за пострадалата Д..
Причината за смъртта на К.Ж.Д. е травматичен шок развил
се в резултат на тежки и множествени травматични увреждания, в резултат на челен удар при навлезлия в неговото платно
неправомерно друг лек автомобил с висока
скорост и представляващи вътреавтомобилна травма. Становището на
вещото лице е, че поставянето на
предпазен колан, с оглед механизма на ПТП е без значение, тъй като и при
поставен предпазен колан биха могли да бъдат получени установените травматични
увреди, които да доведат до летален изход.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.А., от които се установяват сочените неимуществени вреди.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в хода на настоящото производство от страна на
ответника е открита сметка с титуляр Й.П.И.,
по която е извършен превод на сума в
размер на 70000лв., с основание за извършения превод „гр.д.№16457/2015год.,
СГС, 14 състав“ като сметката е заверена с посочената сума на 13,12,2016год. На
15,12,2016год. титулярът на сметката е
разпоредил извършване на обратен превод към сметка на З.„У.“АД като сметката на
ответното дружество е заверена на 16,12,2016год., а основанието за превода е
–неточно изпълнение.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Окръжен съд Стара Загора, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връЗ.а от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцът, в качеството на родител, е активно
материално-правно легитимиран да претендира обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на дъщеря си. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и блиЗ.ия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012-
II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените от увредения родител
на починалата неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 110000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази родствената връЗ.а между ищцата и пострадалата /родител-дете/,
възрастта на ищцата /62год./ и починалата /38год./ към датата на ПТП,
съществувалите преди инцидента много близки отношения между тях, макар и живели
в отделни домакинства, обстоятелството, че ищцата е разчитала на помощта на починалата,
както емоционално, така и финансово, обстоятелството, че ищцата много тежко е приела
загубата на родното си дете, постоянно споменавала дъщеря си, фактът, че е била
във възраст, която закономерно за в бъдеще предполага все по-голяма нужда от
подкрепа и грижи, които по причина настъпилия инцидент не биха могли да бъдат
полагани от дъщеря й.
За недоказано по делото съдът
намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради движение от страна на
пострадалата с несъобразена скорост, тъй като от заключението на КСМАТЕ се
установи управлявания от последната автомобил да се е движил със скорост под
разрешената от 90км.ч./85км.ч./.Неоснователно е релевираното възражение за
съпричиняване поради неизползване на предпазен колан. Заключението на изслушаната експeртиза сочи, че и при ползване на предпазен колан би настъпил летален изход и смърт на
пострадалата. Възражението пострадалата да е допринесла за вредоносния
резултат, тъй като към момента на инцидента е ползвала мобилен телефон е
недоказано по делото.
Исковата претенция следва да бъде уважена в посочения
размер и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер като неоснователна.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -23,06,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 ЗЗД от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2,
изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищцата е освободена от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 4400,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ЗК У. АД се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 247,00лв. от общо 650,00лв., от които 550,00лв.-в.л.,
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адв.К. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 1304,60лв. от общия размер-5930,00лв.
Върху присъдената сума следва да се начисли ДДС, с оглед представените
доказателства за регистрация по ЗДДС в размер на 260,92лв. или общо на адв.К. се
дължи 1565,52лв. / Съдът намира, че адв.хонорар следва да бъде определен върху
сумата от 40000лв. или разликата между сумата от 70000лв. до определения размер
от 110000лв. Основание за отговорността за разноски е размерът на уважения иск,
но доколкото отговорността за възнаграждение за процесуален представител върху
сумата от 70000лв. произтича от извънсъдебен спор, съдът съобразява спорния
размер от 40000лв. Лишено от разумно
обяснение е връщането на сумата платена в хода на делото в размер на 70000лв.
на ответника, тъй като при плащане в хода на производството искът би бил
отхвърлен за същата съобразно чл.235, ал.3 от ГПК. Ето защо настоящия състав
намира за същата да липсва съдебен спор, изхода от който да е основание за
ангажиране отговорността на ответника за възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК"У. "АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Й.П.И., с ЕГН: **********, със
съд.адрес ***, офис 10 на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 110000,00лв. (сто
и десет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 23.06.2015г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалата К.Ж.Д.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2015г. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 110000,00лв. до пълния
предявен размер от 180 000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК"У. "АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на основание чл.78, ал.6 от ГПК сума
в размер на 4400,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Й.П.И., с ЕГН: **********, със съд.адрес ***,
офис 10 да заплати на ЗК"У.
"АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 247,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК"У. "АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., с адрес ***0 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 1565,52лв.– адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: