№ 1288
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501502 по описа за 2024 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ****,
действащ чрез адв.С. Н., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“ №11, против
Решение №1285/15.04.2024г. по гр.д.№9303/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е
уважен иска на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано
от Я. Б. Я., действащо чрез юрк.Н. Т., с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, чл.9
от ЗПК, чл.79, чл.99 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължения на
жалбоподателя, произтичащи от Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г.,
сключен с “Аксес Файнанс“ ООД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., Приложение №1 към него от
29.08.2022г., чиито общ размер възлиза на 1103.42лв., от които: 900лв.-главница, 60.11лв.-
договорна лихва за периода от 03.06.2021г.-датата на първата транзакция по картата до
06.08.2021г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост и 143.31лв.-мораторна лихва
върху непогасената главница, за периода от на настъпване на предсрочната изискуемост-
07.08.2021г. до 21.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.02.2023г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2628/2023г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалният и процесуалният закони, и необосновано. Поддържа се, че съдът не е взел
предвид, че процесният договор за цесия е нищожен, тъй като към датата на сключването му
вземането по договора за кредит не е съществувало. Твърди се, че от каузалния характер на
цесионният договор следва, че предмет на цесионна сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания, т.е. съществуването на вземане е условие за действителност
на договора за цесия. Сочи се относима съдебна практика и се поддържа, че престацията по
сключения с ответника договор за кредит през 2021г., не може да бъде предмет на
прехвърляне с договора за цесия от 2016г., както и че включването на вземането в
Приложение №1 от 29.08.2022г. към договора за цесия, води до недействителност на
последното, поради това, че договорът за цесия, предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В обобщение се поддържа, че предвид
нищожността на договора за цесия, в частта касаеща процесното вземане, ищецът не е
активно материалноправно легитимиран по предявения иск. На следващо място се
поддържа, че ищцовото дружество не ангажирало доказателства и не е оборило
своевременно предприетите от ответника оспорвания за отсъствие на облигационна връзка
по предоставена кредитна карта, в това число, че е издадена, получена и активирана такава
карта, както и че ответникът е усвоявал суми посредством картата. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на предявените претенции, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения за нищожност на
процесният договор за цесия, като се твърди, че съгласно уговореното в рамковият договор
за прехвърляне на вземания, всяка една партида от вземания се индивидуализира отделно от
страните в ново Приложение №1, което има силата на допълнително споразумение към
рамковия договор. Поддържа се, че функцията на Приложение №1 е да измени, като допълни
едно вече съществуващо правоотношение, без значение на периодът от време, след който е
сключено допълнителното споразумение. Поддържа се още, че когато става въпрос за
безсрочен договор, какъвто е настоящия случай, не съществува законово ограничение по
отношение на срока, в който един договор може да бъде допълван и изменян, посредством
допълнителни приложения. На следващо място се излагат доводи за установеност на
основанието и размера на вземането, като по-конкретно се сочи, че наличието на кредитно
отношение се установява от представеният препис от Договор за кредит “Бяла карта“ с
№926764 от 26.05.2021г. Сочи се, че заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна карта,
издадена от “Интеркарт Файнанс“ АД, ведно с ПИН код за ползване на картата, чрез което
кредитополучателят могъл да усвои изцяло максималния размер на кредита. Сочи се още, че
страните по кредитно отношение, са подписали и Приложение №1, съдържащо Условия за
2
ползване на международна платежна /кредитна/ карта Access Finance/iCard/Visa и Тарифа за
дължимите такси за ползване на картата. Твърди се, че от заключението по проведената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е теглил/усвоявал суми
от предоставената му кредитна карта в общ размер от 918.42лв., но не е извършвал
погашения, както и че същият е изпаднал в забава, считано от 02.06.2021г. Ето защо се моли
за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител, поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят претенциите.
Въззиваемата страна, чрез постъпила писмена молба от пълномощник, оспорва жалба
и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:
Съдът е сезиран искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.9 от
ЗПК, чл.79 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за приемане на установено, че Г. Д. Д.,
дължи в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, суми, произтичащи
от Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г., сключен с “Аксес Файнанс“
ООД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение №1 от 29.08.2022г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2628/2023г. на РС Варна, а именно: -900лв., съставляваща главница; -60.11лв.,
съставляваща договорна лихва за периода от 03.06.2021г.-датата на първата транзакция по
картата до 06.08.2021г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост; -143.31лв.,
съставляваща мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от 07.08.2021г.-
денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до
21.02.2023г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК-28.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимите.
В исковата молба се твърди, че между ответника и “Аксес Файнанс“ ООД
/преобразувано в последствие в АД/ е сключен Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от
26.05.2021г., по силата на който дружеството в качеството на кредитодател е предоставило
на ответника-кредитополучател, платежен инструмент-кредитна карта издадена от
“Интеркарт Файнанс“, след чието активиране е възможно да се усвои изцяло максималния
размер на кредита. Сочи се, че с подписване на договора за кредит, кредитополучателят е
удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита. Твърди се, че
страните са подписали и Приложение №1 към договора за кредит, съдържащо Условия за
ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитната карта. Поддържа се, че ответникът е усвоил изцяло
3
предоставеният му максимален кредитен лимит в размер от 900лв., които понастоящем не са
погасени. Твърди се, че на основание чл.4, ал.1, т.2, чл.8 и чл.22, ал.2 от договора върху
усвоената и непогасена главница, се дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, който
за периода от първата транзакция до датата на настъпване на предсрочна изискуемост,
възлиза на 60.11лв. Сочи се, че поради трайната забава на ответника, цялото му задължение
е станало предсрочно изискуемо, като същата му е обявена на 06.08.2021г. Твърди се, че
след тази дата, на основание чл.22, ал.3 от договора, ответника дължи мораторна лихва
върху главницата, чиито размер за периода 07.08.2021г.-21.02.2023г. възлиза на 143.31лв.
Твърди се, че между кредитора и ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., като с Приложение №1 от 29.08.2022г. и
Потвърждение за сключена, процесните вземания са прехвърлено, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, в полза на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, чиито правоприемник е “Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, считано от 25.11.2022г. В условията на евентуалност, ако не се установи настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, се моли за уважаване на исковите претенции до
размера на сумите, за които е настъпил падеж,
В срока по чл.131 от ГПК от пълномощника на ответника, е постъпил отговор на
исковата молба, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва се съществуването на твърдяната от ищеца облигационна
връзка-договор за кредит, чрез предоставена за ползва не предоставена кредитна карта,
ведно с последиците от това, в това число, че са усвоени претендираните суми. Поддържа
се, че при сключване на договора не са спазени специфичните наративни изисквания,
уреждащи ползването на платежни инструменти, както и не е предоставена нужната
предварителна информация по чл.60 от ЗПУПС. На следващо място се поддържа, че
процесният договор за кредит е унищожаем на основание чл.31 от ЗЗД, тъй като към
момента на сключването му, ответникът не е бил в състояние да разбира и да ръководи
действията си, поради ментални и психични проблеми, водещи до разстройване на
съзнанието му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
4
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая част
от оплакванията на въззивника касаят правилността на изводите на първоинстанционният
съд за облигационна обвързаност на страните, които преповтарят вече направени с отговора
на исковата молба оспорвания. Останалата част от доводите на въззивника, съставляват
оспорване на формираните от районният съд изводи за валидност на процесният договор за
цесия. Така направеното едва във въззивната инстанция, оспорване за нищожност на
договора за цесия, не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, тъй
като касае приложение на императивна норма на закона, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
Сключването на процесният договор за кредит се установява от представеният по
делото документ-Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г., който носи
подпис на ответника, поради което същият има обвързваща за последният сила. Факта на
ползване на кредитната карта се доказва от неоспореното заключение на ССч.Е, което
установява усвояването на сумите предмет на договора за кредит, съответно размера на
претенциите. Наред с това с оглед преустановяване на плащанията, т.е. допусната забава от
повече от два последователни месеца и на основание чл.19.1 от договора, с нарочно
изявление, кредитора е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит. Посоченото изявление на кредитора, е обективирано в
исковата молба и е достигнало до ответника, най-късно с връчване на съща за отговор по
реда на чл.131 от ГПК. Ето защо се е реализирал фактическия състав на предсрочната
изискуемост и кредитора, е легитимиран да получи изпълнение на цялото задължение,
отнемайки преимущество на срока договорен в полза на длъжника.
Извършената от настоящият състав на съдът служебна проверка за валидност на
договора за потребителски кредит, чрез приложение на закрилата съдържаща се в ЗПК, не
установи нарушения на изискванията заложени в посоченият закон, относно претенциите
предмет на настоящото въззивно произнасяне, респективно недействителност на договора
или на част от него, която да води до нужда от редукция на задълженията на
кредитополучателя.
С Рамков договор за цесия от 11.11.2016г. “Аксес Файнанс“ ООД и ищеца са
постигнали съгласие за прехвърляне в полза на втория на вземанията на първия, описани в
Приложение №1, като е договорено преминаването на собствеността да настъпи към
момента на подписване на съответното приложение. В съответствие с предвиденото в
договора за цесия, страните по същия са изготвили и подписали Приложение №1 от
29.08.20212г., като сред прехвърлените със също вземания, попада и вземането по
процесният Договор за кредит с №926764 от 26.05.2021г.
По делото са представени Уведомление за цесия, ведно с пълномощно, от които, е
видно, че изрично упълномощеният за това цесионер, е съобщил за цесията на длъжника,
като за дата на уведомяването, следва да се зачете момента на връчване на съдебните книжа
5
на ответника.
Изложеното обосновава извод, че е налице надлежно прехвърляне на процесното
вземане, респективно че доводите на ответната страна за нищожност на договора за цесия,
основаващи се на обстоятелството, че към момента на сключване на договора, е прехвърлено
едно бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата, са неоснователни.
В допълнение, следва да се посочи, че действително съдебната практика приема, че
според правилото, установено в чл.99, ал.2 от ЗЗД предмет на цесионната сделка не могат да
бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. че тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. В разглежданият казус, обаче от съдържанието на представения
Рамков договор за цесия, ведно с Приложение №1, което е последващо договора за заем и
индивидуализира прехвърлените вземания като произтичащи от конкретен договор за заем,
с посочен размер на главницата и общо дължими суми, се налага извод, че процесните
вземания са определени и определяеми, въз основа на валиден договор за заем, по който
заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката няма за предмет бъдещи
неопределени вземания. Наред с това следва да се има предвид, че не съществува пречка с
договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил падеж.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че предявените претенции, са
основателни, съответно че изводите на районният съд, които са довели до постановяване на
атакуваният съдебен акт, са правилни и законосъобразни. Ето защо решението на РС Варна,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемият, се следват деловодни разноски за
ю.к. възнаграждение, което според правната и фактическа сложност на делото, съдът
определя на 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1285/15.04.2024г. постановено по гр.д.№9303/2023г. по
описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Я. Б. Я.,
сумата от 150лв., представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7