Решение по дело №25/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2023 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 09.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

       ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                             МАРИЯ БОЖКОВА

 

 

при секретаря Павлина Петрова

и с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 25 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Блясък 13" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез упълномощен от управителя процесуален представител. Оспорва се Решение №7/19.01.2023 г. на PC- Кърджали, постановено по а.н.д. №1016/2022 г. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, тъй като при постановяването му районният съд не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства. Посочва се, че  съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е доказано по безспорен и категоричен начин касаторът да е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, поради което се изразява становище, че е следвало наказателното постановление да бъде отменено. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, от които да се установи, че „Блясък 13" ЕООД е било в трудови правоотношения със С. М., които не са били оформени по надлежния ред. В касационната жалба се сочи, че от доказателствата по делото се установило, че процесният обект, който е бил проверяван на 10.08.2022 год., представлява строеж на жилищна сграда, собственост на Ш. Д. Ш. и на неговата съпруга и е еднофамилна жилищна сграда в посочения поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Кърджали. В конкретния обект на посочената дата „Блясък 13" не е бил изпълнител, а Ш. Ш. и неговата съпруга са уговорили две лица, едно от които е било С. М. да извършат определена строителна дейност, които е следвало да поставят блокчета итонг около тръбите и улуците. Работодател на тези две лица не е било „Блясък 13" ЕООД, а възложител на тези строително-монтажни работи е бил Ш. Д. Ш. като физическо лице. Този довод е с показанията на С. М. пред РС – Кърджали,  че  е  извършвал     дейност по поставяне на итонг около улуци в обекта на проверката, като се е бил договорил със собственика на процесния имот Ш. Д. Ш. в качеството му на физическо лице, а не като управител на „Блясък 13" ЕООД. На следващо място, че сам е попълнил и подписал декларацията, но проверяващите са му диктували на кой обект работи и дружеството „Блясък 13" ЕООД, както и че сам е решавал кога да си тръгне от строежа, тъй като това било „частна работа".

Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разоски за двете съдебни инстанции.

Ответникът  - Директор на ДИТ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна и посочва съображения за правилност на обжалваното въззивно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „ГИТ”, София. Представя писмена защита с подробно развити доводи за правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1016/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление Наказателно постановление № 09-2200272 от 26.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.З от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. на „Блясък 13" ЕООД ***, ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Със същото решение Районен съд е осъдил „Блясък 13” ЕООД, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РС – Кърджали е приел за установено, че на на 10.08.2022 г. около 11.30 служители на ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект: извършване на строително-монтажни дейности на строеж „Еднофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***, по КК на гр.Кърджали", находящ се на адрес ***, поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на град Кърджали. В обекта се изпълнявали дейности от „Блясък 13" ЕООД със седалище и адрес на управление ***. При проверката било установено, че на обекта  полага труд лицето С. М. М. с ЕГН **********. Той бъркал разтвор (теракол) за лепене на газобетонни блокчета итонг и извършвал дейност, характерна за длъжност работник в строителството. В декларация, която контролните органи му предоставили, С. М. декларирал писмено, че работи за фирма „Блясък 13" ЕООД на обект изолация на жилищна сграда, идент. *** по КК на гр.Кърджали, на длъжност ***, без да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни-събота и неделя, почивка в работния ден от 1 час, при дневно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Докато били още на място, на проверявания обект, служител на ДИТ – Кърджали успял да разговаря по телефона с Ш. Ш., който се представил за управител на „Блясък 13" ЕООД. Ш. обяснил, че това дружество извършва строителната дейност и следвало до него да адресират призовката за документите, които се изисквали от ДИТ гр.Кърджали. Проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че работникът С. М. М. няма сключен трудов договор с „Блясък 13” ЕООД, ***.

На 11.08.2022 г. Ш. Д. Ш. представил в ДИТ гр.Кърджали граждански договор № **/*** г., сключен между С. М. М., като изпълнител и „Блясък 13" ЕООД ***, като възложител. Според договора изпълнителят приемал да извърши следната дейност: да измаже 100 кв.м. външна мазилка на обект „Еднофамилна сграда в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Кърджали". Уговорено било, че изпълнителят се задължава да извърши посоченото в удобно за него време в рамките на една седмица, за което възложителят трябва да му изплати възнаграждение в размер на *** лв. за изработка и *** лв. за материали.

В оспореното решение е прието, че е безспорно доказано извършването на нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.  По отношение на представения, след проверката на място, граждански договор № **/*** г. съдът е изложил мотиви, че е бил съставен за нуждите на производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият действително установените отношения между жалбоподателя и С. М.

Решението е правилно.

РС – Кърджали правилно е установил фактите, на които съответства извода за доказаност на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ.

Спорният въпрос, пред РС – Кърджали и настоящата инстанция, е дали е правоотношението с лицето С. М. е гражданско или трудовоправно.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че извършваната от установеното при проверката лице С. М. М. дейност, е трудова дейност. Т.е. правоотношението между него и касатора в настоящото производство по този повод се характеризира като трудово, с присъщите му елементи, а именно: същият работи на определено работно място – описания строителен обект в поземлен имот, находящ се в землището на гр. Кърджали. Това лице е установено от проверяващите на строителния обект да извършва присъщата за такъв обект строително-монтажни дейности, а именно бъркане на разтвор (теракол) за лепене на газобетонни блокчета (итонг), като по тези факти между страните всъщност няма и спор. Изводът е, че в конкретния случай, лицето С. М. е предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между него и касатора „Блясък 13” ЕООД *** при предоставянето на работната му сила, е следвало задължително да се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило, разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а нормата на чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че този трудов договор следва да се сключи в писмена форма.

Тези норми в случая са били нарушени от работодателя „Блясък 13” ЕООД, тъй като при проверката на обекта, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали на 10.08.2022 год., е установено, че такъв трудов договор в писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на работа, което е установено и доказано, както от попълнената от този работник на място, в 12:00 часа, при извършване на проверката по работни места, декларация по чл.402 от КТ, в която С. М. изрично е декларирал, че няма нито сключен трудов договор, нито граждански такъв, но е декларирал всички останали елементи, присъщи на трудовото правоотношение, така и от извършената малко след това проверка в регистъра на уведомленията за трудови договори и уведомления за промяна на работодателя, при която е установено, че по ЕГН на конкретното лице –С. М. няма открити данни за трудов договор сключен с касатора, в качеството му на работодател, т.е. няма регистриран сключен трудов договор  между това лице и касатора „Блясък 13” ЕООД, ***.

В тази връзка неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че не били доказани предпоставките и условията за съществуването на трудово правоотношение, като място на изпълнение на трудовите задължения, работно време, почивки и заплащане. Надлежни доказателства, опровергаващи извода на административнонаказващия орган, а впоследствие и на първоинстанционния съд, че между С. М. и „Блясък 13” ЕООД, ***. Т.е. между тези две страни, е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, липсват по делото. Поради изложеното се споделят изводите на PC - Кърджали, че представеният граждански договор не доказва съществуването на правоотношения между страните, различи и от трудови правоотношения, както и че представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване на проверката от служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали и за нуждите на производството.

Логично би било, при положение, че това лице - С. М., е имало сключен граждански договор с дружеството на 02.08.20 22 г., то при извършената проверка една седмица след това на 10.08.2022 г., същото да го заяви, т.е. да го декларира в попълнената от него декларация, като вместо това е отбелязал, че няма никакъв сключен договор с „Блясък 13” ЕООД - нито трудов, нито граждански, посочвайки същевременно конкретни елементи за наличието на трудово правоотношение, като работно място, работно време, седмична почивка, месечно възнаграждение и др.

На следващо място, според настоящия състав на АдмС - Кърджали, неоснователни се явяват и въведените в касационната жалба възражения за неправилно ангажиране на административнинаказателната отговорност на касатора, аргументирани с доводите, че С. М. е имал договорка с Ш. Ш., в качеството му на физическо лице, а не като управител на „Блясък 13” ЕООД, ***, както и че собственици на поземления имот, в който е установено извършването на строително-монтажните дейности, са Ш. Ш. и Н. И. Ш., които са и титуляри на издаденото разрешение за строеж, Видно от коментираният по-горе граждански договор същият е сключен, от страна на възложител по договора, от дружеството-касатор, а не от Ш. Ш. като физическо лице, което навежда на извод, че именно „Блясък 13” ЕООД е било изпълнител на СМР на обекта, съответно, установено да престира труд на обекта, е бил в правоотношение именно с изпълнителя на обекта „Блясък 13” ЕООД, ***. В подкрепа на последното и изложеното от работника в попълнената декларация относно фирмата, в полза, на която той престира труда си. В тази връзка следва да се посочи, че декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценка на съдържанието йв съвкупност с останалите налични доказателства - писмени и гласни, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения.

Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото правоотношение, С. М. да е действал под натиск, грешка или при предварително оформени или зададени отговори. Декларацията е попълнена собственоръчно от С. М. като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение, с посочване на конкретния работодател, а именно касаторът в настоящото съдебно производство.

От изложеното следва, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение №7/19.01.2023 г. на PC- Кърджали, постановено по а.н.д. №1016/2022 г.  .

Осъжда Блясък 13" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, бул.„Княз Александър Дондуков” №3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева (осемдесет лева).

Решението е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.