Решение по дело №1240/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 158
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20197170701240
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 158

Плевен, 26.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1240 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр.  чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Административното дело е образувано по жалба В.Н.С.,***Р., съдебен адрес: ***  срещу заповед № 293з-161/30.10.2019 година на началника на РУ Левски, с която е наложено дисциплинарно наказание „ мъмрене“за срок от 1 месец.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 210. ал. 1 от ЗМВР, тъй като не е посочено мястото на извършване па твърдяното нарушение и не  е ясно, какво  е наложеното наказание. В заповедта на първа страница е посочено „Налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на държавен служител от РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен“, а в обстоятелствената й част е записано, че „деянието съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200. ал. 1, т. 11, пр. първо  от  ЗМВР “, която касае налагането на дисциплинарно наказание „порицание, а в края на същата се посочва, че на основание чл. 198. ал. 2 от ЗМВР се налага наказание „мъмрене“.Намира, че не може да се установи, кой е автор на същата, тъй като  е подписана „за началник“, а е посочено, че е изготвена от друго дл. лице. Счита, че липсват материално правните предпоставки за издаване на заповедта и  нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Системата за видеоконтрол е предназначена за проверки за спазване правилата за движение, а не да заснема служителите, които работят с тази система в периодите, в които не извършват проверки, поради липса на график на мястото, на което е позициониран служебния автомобил, или по някаква друга причина. Счита, че не следва наказващият орган се позовава на видеозаписи от Автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол", предоставени от Дирекция „Вътрешна сигурност" на МВР, тъй като в ЗМВР липсва норма, която да регламентира използването им в хода на дисциплинарното производство при постъпили данни за нарушения на служебната дисциплина, поради което същите не могат да бъдат годно доказателствено средство. Изготвените видеозаписи и разпечатки по реда на чл. 189. ал. 15 от ЗДвП са веществено доказателствено средство, но само в административно-наказателния процес, а в случая е налице дисциплинарно производство по ЗМВР, което е административно по своя характер, а не административно-наказателно, а и съгласно чл. 32. ал. 2 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде видеозаснеман , без изричното негово съгласие, освен в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Намира, че не е доказано  нарушението- неизпълнение  на служебни задължения и липсва посочване конкретна правна норма, която е нарушена. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - В.Н.С.,*** не се явява, представлява се от адв. Р.Р., която поддържа жалбата и твърди,  че заповедта е немотивирана, тъй като се твърди, че нарушението е неизпълнение на служебни задължения, което е нарушение на служебната дисциплина по см на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в неуплътняване на работното време, което е нарушение на глава VIII от ЗМВР и заповед № 1154 и № 1155 от 2017 година, а в следващо изречение, се приема, че деянието представлява дисциплинарно нарушение по см. на чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Счита, че въобще не може да се установи, кои според дисциплинарно-наказващия орган са нарушените правни норми. Поддържа твърдението, че записите не следва да се ползват за установяване на поведението на служителите на МВР и не могат да бъдат взети предвид от органа, като намира, че нарушението, прието за такова продължило само 10 минути е неприемливо. Излага доводи, че оспорващият е изложил доводи, за лице, което е наблюдавал, а не са събрани доказателства от дисциплинарно-наказващия орган в тази насока ,не се посочва място на автомобила, нито са представени доказателства за запознаване със заповед от 2017 година. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – началник на РУ –Левски към ОД на МВР Плевен не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо рег.№7855р-8482/02.09.2019г. от Дирекция „Вътрешна сигурност” (л. 23) се уведомява директор на ОД на МВР Плевен , че при преглед на видеофайлове, се установява, че служител на МВР, седящ на място на шофьорското място на служебен автомобил не изпълнява служебните си задължения, обръщайки се с гръб към камера 2, не се вижда лицето му продължително време.

Със заповед рег.№ 293з-151/30.09.2019г. на Началник РУ-Левски, е възложено извършване на проверка по получени данни за извършени дисциплинарни нарушения и установяване на неговите извършители , като е определен председател и членове на комисията.

Изготвен е въпросник до В.С. на 22.10.2019 година, връчен му на същата дата и с оглед протокол на л. 31 по делото на 21.10.2019 година С. е запознат с файловете от време на дежурство.

На 29.10.2010 година оспорващият е предоставил сведение по въпросник и е посочил, че на  09.08.2019 год. от 04.04 часа до 04.14 часа e изпълнявал служебните си задължения по предварително утвърден график с Л.Л.със сл. автомобил ***” с per. № ***и с позивна № 515, като седящ на мястото на водачът, като е седнал в  лявата за времето от 04.04 часа до 04.14 часа на 09.08.2019 год., и е наблюдавал уличното пространство, където е забелязал лице от мъжки пол говорещо по мобилен телефон, за което предположил,че може да извърши някакво нарушение на обществения ред, но след това при него е дошло лице от женски пол и хванати за ръце са се отдалечили.  Посочва, че всички действия са отразени в РСОД и счита, че работното време е уплътнено.

Изготвена  е обобщена справка на 29.10.2019 година на л. 18 по делото за резултати от извършена проверка, в която е отразено, че проверката е извършена в изпълнение на заповед на началника на РУ Левски и са прегледни видеофайлове за 08.08.2019 година и на 09.08.2019 година и с оглед постъпилата информация за служител от група „Охранителна полиция“, изпълняваш дейности по пътен контрол от РУ Левски, определен в наряд за времето от 20,30 часа па 08.08.2019 год. до 08.30 часа на 09.08.2019 год., съгласно утвърден Седмичен график с рег ..№ 293р-7776/ 02.08.2019 год. по описа па РУ Левски е установено, че от 04.04 часа до 04.14 часа на 09.08.2019 год., младши инспектор В.Н.С., като водач на патрулен автомобил при РУ Левски КИА „***", с рег.№ ***, с отпуснат на предна дясна седалка в патрулния автомобил, обръщайки се с гръб към камерата, като не се вижда лицето му продължително време в тъмната част па денонощието, като не изпълнява служебните си задължения, като е основното задължение на наряда в часовия диапазон от 04,00 часа до 06.00 часа е било работа по пътен контрол в с. Българене, общ. Левски, съгласно Часови график за работа па нарядите от ПК при РУ Левски с рег.№ 293р - 7962/ 09.08.2019 год. по описа на същото управление. Отразено е , че по изготвен въпросник лицето е предоставило сведения, в които посочва, че е наблюдавало мъж, който се отдалечил с друго лице от женски пол в горепосочения интервал. Установено е от проверяващите, че в часовият диапазон от 02,50 часа до 04,42 часа на 09.08.2019 год. служителите от  наряда  нямат отбелязани извършени дейности по пътен контрол, както и не е отбелязано извършването на друг вид дейности. При прегледа да видеофайловете, комисията установява, че в обхвата на камери 01,02 и 03, с които с оборудван служебният автомобил КИА „***", е рег.№ ***, не се заснети лица, за които мл. инспектор В.С. твърди. Прието е от комисията, че С. е извършил нарушение па служебната дисциплина, тъй като като определен в наряд, изпълняващ дейности по пътен контрол по утвърден график не изпълнява вменените му служебни задължения, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващо се в неуплътняване на работното време, което е в нарушение на глава VIII от ЗМВР, M3 № 1154/ 2017 год. и M3 № 1155/ 2017 год. и деянието съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал.1, т.11 предложение първо от ЗМВР. Справката е връчена на лицето на 29.10.2019 година.

До оспорващия и изготвена покана за даване на писмени обяснения от 29.10.2019 година , връчена на същата дата, а на л. 42 по делото с дата 29.10.2019 година е подадено възражение, че е запознат с цитираните в справката документи, не е извършил твърдяното нарушение и не счита, че следва да бъде наказан.

За резултатите от проверката е уведомен  и директор на ОД на МВР Плевен с оглед справка на л. 15 по делото, като са приложени график на дежурството от горепосочените дати.

На 30.10.2019 година  е издадена процесната заповед от началника на РУ Левски. В същата се посочва, че е установено, че за времето от 20,30ч. на 08.08.2019 г. до 08,30 ч. на 09.08.2019 г. . младши инспектор В.Н.С. младши автоконгрольор при РУ Левски е бил в наряд с младши инспектор Л.Н.Л.- младши автоконгрольор при РУ Левски, назначен със служебен автомобил „Киа ***“ е рег.№ *** и при преглед и запознаване с част от видеофайлове, е констатирано, че на файлове от камера № 02 (съгласно указаната техническа спецификация) за часовия диапазон от 04.04 часа до 04.14 часа на 09.08.2019 год., младши инспектор В.Н.С., като водач па патрулен автомобил при РУ - Левски - КИА „***“, е рег.№ ***. е отпуснат на предна дясна седалка в патрулния автомобил, обръщайки се е гръб към камерата, като не се вижда лицето му продължително време в тъмната част на денонощието, като не изпълнява служебните си задължения, а основното задължение на наряда в часовия диапазон от 04.00 часа до 06.00 часа е работа по пътен контрол в с. Българене, общ. Левски, съгласно Часови график за работа на нарядите от ПК при РУ -Левски . Прието е, че с тез си действия лицето е извършило нарушение на служебната дисциплина  - като определен в наряд, изпълняващ дейности по пътен контрол по утвърден график  не изпълнява вменените му служебни задължения, което представлява нарушение па служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от Закона за МВР , изразяващо се в неуплътняване на работното време,  което е в разрез с Глава VIII от ЗМВР, M3 № 1154/ 2017 год. и M3 № 1155/ 2017 год и това е дисциплинарно нарушение по смисъла па чл. 200, ал.1, т. 11 предложение първо от Закона за МВР -  неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание по чл.198, ал.1 от Закона за МВР дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 1 до 3 месеца. Прието ,че е налице хипотеза на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР и е определено наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец. В заповедта на първа страница се посочва, че се налага наказание „Писмено  предупреждение.

Заповедта е връчена на 01.11.2019 година на С..

Представени  са Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол и заповед за утвърждванатето ил № 8121з-1154 от 01.09.2017 година, , заповед № 8121з-1107/25.08.2017 година  на министъра на МВР за организиране на контролната дейност по ЗДвП, с която липсва изготвен протокол за запознаване на оспорващия, протокол от 18.01.2019 г. за запознаване на лицето със заповеди № 8121з-1154 и № 8121з-1155/2017 година, длъжностна характеристика, , заповед № 316з-3350/30.09.2019 година, с която е определен ст. инсп. В.И. да замества началника на РУ Левски.

Така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. Приложена е заповед за компетентност на л. 84 по делото за определяне на В И. да замества началник на РУ Левски и доводът за липса на компетентност на оспорващия е неоснователен.

Заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване н административно-производствените правила, но същата не е мотивирана и е постановена в несъответствие с материалния закон, тъй като не е доказано извършване на дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно-наказващият орган  не е доказал извършено нарушение – неизпълнение на служебни задължения по см на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Описаното за периода от 04.04 часа до 04.14 часа на 09.08.2019 година  поведение на С. като неуплътняване на работното време не е подведено като нарушение на конкретна норма, заповед или задължение , произтичащо от норма в ЗМВР или сочените правила. Приетото от органа като нарушение, че със сядането си  на предна дясна седалка в патрулния автомобил, обръщайки се с гръб към камерата и невъзможност да се види лицето му,  лицето не изпълнява служебните си задължения, по никакъв начин представлява такова. В акта се посочва, че това е в нарушение на глава 8 от ЗМВР, която глава регламентира реализирането на дисциплинарната отговорност , а не се посочва конкретна норма в заповеди № 8121з-1154 и № 8121з-1155/2017  г., която е нарушил С.. С тези заповеди се утвърждават правила за работа на служителите, които съдържат конкретни задължения, които следва да спазват при изпълнение на служебните задължения при осъществяване на контрол по ЗДвП и работа със система за видеонаблюдение, но липсва въобще посочване, кои конкретно норми от тези правила са нарушени от лицето и какво, точно е извършеното от него. В случая осъществяването на пътен контрол е възможен при наличие и движение на МПС, а в процесния период от 10 минути не са ангажирани доказателства от дисциплинарно-наказващия орган, че не е извършена проверка на водач, който е преминавал с МПС и въобще, че е заснето премиващо МПС, а липсата  на посочване на конкретна правна норма, която е нарушена от лицето поставя съдът в невъзможност да провери съответствието на акта с материалния закон.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна  и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ОД на МВР Плевен следва да заплати на В.Н.С.,*** разноски в размер на 10 лева държавна такса.

На л.7 от делото е приложено адвокатско пълномощно , в което е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника на основание чл. 143, ал. 1 от АПК адвокатско възнаграждение на адв Р. в размер на 400 лева с оглед чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

 

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед № 293з-161/30.10.2019 година на началника на РУ Левски.

Осъжда ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на В.Н.С.,*** разноски в размер на 10 лева.

Осъжда ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на адвокат Р.Р.,*** разноски в размер на 400 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно съгласно чл.211, изр.трето от Закона за Министерството на вътрешните работи.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/