№ 407
гр. Видин, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320101559 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – София, чрез
юрисконсулт Мартин Недков против А. К. В. от с.Антимово, общ. Видин, с която е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата,
на които ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 2105.24
лева, включващ еднократна такса за оценка на риска в размер на 225.56 лева , дължима в
деня на подписване на договора, която сума се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план.
Поддържа се, че потребителят е пожелал и сключване на застраховка „Банк Живот
Агент“ в размер на 129.68 лева. Така общо крайното задължение по договора е в размер на
2627.86 лева, платимо на 19 месечни погасителни вноски, от които 18 вноски по 138.31 лева
и последна изравнителна вноска в размер на 138.28 лева. Посочено е също, че уговореният
лихвен процент, изразен в ГЛП е в размер на 27.88%.
Със заявление за рефинансиране на задължение от 20.06.2017г. кредитополучателят е
пожелал да рефинансира свое задължение по договор № ********** в размер на 743.68
лева. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като непогасени вноски са с
падежи 25.02.2018г., 25.03.2018г. и 25.04.2018г. , поради което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем с уведомление, получено от длъжника на 20.07.2018г.
Посочва се, че по реда на заповедното производство банката се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника. Поради това, че длъжникът не е
открит, се обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск.
1
Иска се от съда да се признае за установено вземането на ищеца против ответника за
сумата от 672.98 лева – неизплатена главница, сумата от 292.11 лева – обезщетение за забава
за периода от 25.02.2018г. до 19.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител е оспорил
исковата претенция по основание и размер.
Оспорил е сключването на Договор за потребителски кредит № ********** от
20.06.2017 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, заедно с всичките му приложения,
включително и погасителен план, оспорил е неговото съдържание, дата и подписите на
кредитополучателя, като твърди, че този договор и всичките му приложения, включително и
погасителния план не са подписани от А. К. В. и е направил възражение, че ответникът не е
сключвал този договор.
Направил е следните възражения:
1/. А. К. В. НЕ се е подписал под графата „потребител” в Договор за потребителски
кредит № ********** от 20.06.2017 г. и не е изписал саморъчно имената си А. В. на
страница 6 от този договор.
2/. А. К. В. НЕ е подписал искане - декларация за потребителски кредит от 20.06.2017
г. и не е написал саморъчно имената си А. Кручов В. на страница първа от тази декларация.
3/. А. К. В. НЕ е подписал заявление за рефинансиране на задължение от 20.06.2017
г„ както и не е изписал саморъчно имената си А. К. В. , ЕГН, номер на лична си карта и
адреса си в това заявление.
4/. А. К. В. НЕ е подписал Рамков договор за платежни услуги за физически лица от
20.06.2017 г. под графата „потребител“.
5/. А. К. В. НЕ е подписал искане за откриване на банкова сметка на физически лица
от 20.06.2017 г.
6/. А. К. В. НЕ е подписал и не е изписал саморъчно трите си имена под графата
„декларатор“ в Декларация от 20.06.2017 г. за предоставени Общи условия, за запознаване с
тях и за приемане на задължителната им сила, както и за получаване на уведомления чрез
съобщения на посочени телефонни номера.
7/. А. К. В. НЕ подписал Застрахователно удостоверение по Групова застрахователна
полица, издадено от ЗК „Уника живот“ АД. Срещу графата „подпис застрахования
кредитополучател“ няма положен никакъв подпис.
Оспорил е истинността на следните документи: Договор за потребителски кредит №
********** от 20.06.2017 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, искане - декларация
за потребителски кредит от 20.06.2017 г„ заявление за рефинансиране на задължение от
20.06.2017г., Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 20.06.2017 г„ искане
за откриване на банкова сметка на физически лица от 20.06.2017 г„ Декларация от 20.06.2017
г. за предоставени Общи условия за запознаване с тях и за приемане на задължителната им
2
сила, както и за получаване на уведомления чрез съобщения на посочени телефонни номера,
Застрахователно удостоверение № 81001NLB201170002820502017 по Групова
застрахователна полица № 81001NLB2011, издадено от ЗК „Уника живот“ АД.
Оспорил е достоверността на датата на посочените документи, оспорил е , че те са
подписани от А. К. В., както и че той е изписал саморъчно имената си или друг текст в тези
документи.
Поискал е откриване на производство по чл.193 от ГПК за проверка на тяхната
истинност.
Направил е искане за назначаване на съдебна графическа експертиза.
Направил е възражение, че Договор за потребителски кредит № ********** от
20.06.2017 г. е нищожен поради липса на съгласие - чл.26, ал.2 от ЗЗД. В случай, че
ответникът не е подписал договора, то между него и ищеца не е възникнала никаква
облигационна връзка и следователно за него не са се породили предвидените в този договор
задължения, което прави исковите претенции неоснователни и недоказани.
Претендираните суми не се дължат, тъй като ищецът твърди, че с подписването на
процесния договор ответникът е бил застрахован и е представил застрахователно
удостоверение № 81001NLB201170002820502017 по Групова застрахователна полица №
81001NLB2011, издадено от ЗК „Уника живот“ АД. Това удостоверение е представено с
много малък размер на шрифта и текста не може да бъде прочетен, поради което е поискал
ищецът да бъде задължен ако ще се ползва от този документ, то да го представи във вид,
който може да бъде прочетен.
Твърди, че претендираните от ищеца суми са получени от застрахователя, поради
което той няма право да ги претендира втори път от ответника.
Иска да бъде задължена ЗК „Уника живот“ АД да даде информация заплатила ли е
суми и в какъв размер на „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД по Групова застрахователна полица №
81001NLB2011 със застрахован кредитополучател А. К. В..
Оспорил е твърдението, че А. К. В. е подписал застрахователна полица, издадена от
ЗК „Уника живот“ АД и моли да бъде открито производство по чл.193 от ГПК за проверка
истинността на този документ, като ищецът бъде задължен да представи неговия оригинал.
Направил е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните с исковата
молба суми.
Оспорил е размера на предявените искове. Претендираните от ищеца суми не се
дължат от ответника. Размерът на тези искове е недоказан. В исковата молба не е посочено
колко вноски и в какъв размер са направени от ответника за изплащане на кредита, не е
посочено претендираното обезщетение за забава как е изчислено с какъв лихвен процент.
Оспорил е по основание и размер претендираната главница от 672,98 лв. и
обезщетение за забава в размер на 292,11 лв.
Оспорил е твърдението на ищеца, че с част от отпуснатия кредит е било
3
рефинансирано друго задължение на ответника по договор ********** в размер на 743,68
лв.
Оспорил е твърдението на ищеца, че е уведомил кредитополучателя за предсрочната
изнскуемост на кредита на 20.07.2018 г. с писмо, доставено с обратна разписка на
„Български пощи“ ЕАД.
Направил е възражение, че Договор за потребителски кредит № ********** от
20.06.2017 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********* е нищожен поради липса на
съгласие - чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Направил е възражение, че клаузите на Договор за потребителски кредит №
********** от 20.06.2017 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********* е нищожен и
недействителен на осн. чл.22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.
Погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи - задължително изискване за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.12 от
ЗПК.
Направил е възражение, че клаузите на Договор за потребителски кредит №
********** от 20.06.2017 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********* са нищожни на
основание чл.146 във вр. с чл.143 от Закона за защита на потребитЕ.те. С процесния договор
на ответника е наложено приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора /чл.143, т.9 ЗЗП/. Освен това ответникът не е имал
възможност при подписването на този договор, в случай, че го е подписал, да прецени
икономическите последици от сключването на договора /чл.143, т.18 ЗЗП/. От текста на
самия договор е видно, че той не е индивидуално уговорен, а представлява бланков
формуляр, изготвен едностранно от банката, без възможността кредитополучателя да
участва и влияе върху неговия текст и клаузи и в този бланков формуляр само се нанасят
имената на кредитополучателя и конкретните цифри на отпуснатия кредит.
Направил е възражение за нищожност на клаузата, предвидена в чл.7.1 от Договор за
потребителски кредит № ********** от 20.06.2017 г. като еднократна такса за оценка на
риска в размер на 225,56 лева поради противоречие със закона и като заобикаляща закона
във връзка с чл.19, ал.5 от ЗПК, противоречаща и заобикаляща чл.19, ал.5 във връзка с ал.4
от Закона за потребителския кредит.
Направил е възражение за нищожност на всички точки /клаузи/ на Договор за
потребителски кредит № ********** от 20.06.2017 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл.143 във вр. с чл.146 и чл.147 от Закона за защита на
потребитЕ.те, както и на основание чл.20 и чл.21 от Закона за потребителския кредит във
връзка с чл. 11 и чл. 12 от Закона за потребителския кредит.
Всички точки /клаузи/ на този договор са неравноправни, тъй като всяка една от тях е
4
уговорена в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.
В открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2025г. особения представител на
ответника е заявил, че с оглед приетото заключение на вещото лице и това, че ответникът е
получавал част от кредита лично на каса и е извършвал погасителни вноски, не поддържа
възраженията, че договорът за кредит не е подписан от ответника, както и не поддържа
искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК и искането назначаване на
съдебно-графическа експертиза.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно –счетодовна
експретиза.
Оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
На 20.06.2017г. между «ТИ БИ АЙ БАНК» ЕАД и ответника А. К. В. е сключен
договор за потребителски кредит № **********, по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 1750.00 лева със срок на погасяване – 25.02.2019г.
Към кредита е включена и сумата от 129.68 лбева – застраховка. В договора е уговорена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 225.56 лева. Посочен е ГПР – 45.55%, както
общо дължимата сума по кредита – 2627.86 лева. В договора е включен и погасителен план
за срока на договора с месечна вноска от 138.31 лева.
На същата дата кредитополучателя е подал до банката заявление за рефинансиране на
задължение по договор за потребитлески кредит № ********** за сумата от 743.68 лева.
Поради просрочие на погасителните вноски по кредита, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което надлежно е уведомила кредитополучателя с уведомление,
връчено лично на кредитополучателя, видно от представеното по делото известие за
доставяне с клеймо – 07.08.2018г.
От приложеното ч. гр.д. № 1986/2023г. по описа на Районен съд – Видин е видно, че в
полза на « ТИ БИ АЙ БАНК»ЕАД – гр. София е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК № 1073/06.10.2023г. за заплащане от ответника – длъжник на сумите по кредита.
Ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това е предявен настоящия
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
От представеното извлечение от счетоводните книги на банката към 19.09.2023г., се
установява, че има просрочени 3 броя месечни погасителни вноски в общ размер на 414.93
лева, а след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е настъпил падежа и на
останалите дължими месечни погасителни вноски.
Вещото лице по назначената съдебно-счетодовна експертиза е потвърдило данните от
извлечението от счетоводните книги на ищцовата банка, като е дало заключение, чеобщият
размер на кредита е 2105.24 лева, ГЛП е фиксиран – 27.88%, а ГПР е 45.55% и общата
дължима сума е 2627.86 лева. Според заключението, сумата е разсрочена на 19 погасителни
вноски . Към 02.10.2023г. от ответника са направени плащания в общ размер от 2192.87
лева като последното плащане е на 19.09.2023г. на сумата от 80.00 лева. Други плащания
5
към момента на изготвяне на експертизата вещото лице не е установило да са извършвани.
Според заключението с направените плащания са погасени- главнциа в размер на 1432.25
лева, лихва до 20.07.2018г. в размер на 522.62 лева и обезщетение за забава в размер на
237.99 лева. Останали не платени са неплатена част от главница в размер на 672.98 лева и
обезщетение за забава в размер на 292.11 лева за периода от 25.02.2018г. до 19.09.2023г. или
общо неплатената сума към 02.10.2023г. е в размер на 965.09 лева.
Вещото лице е посочило също, че ответникът има и друг договор за кредит при
ищеца № ********** от 15.03.2017г. с усвоена сума в размер на 1035.10 лева, от която сума,
платена такса от 35.10 лева и 1000.00 лева – изтеглени в брой на каса от ответника. По този
договор ответникът е внасял вноски, като на 20.06.2017г. с платежно нареждане са
прехвърлени 743.68 лева от клиентска сметка съгласно подадено заявление за
рефинансиране. По този кредит са погасени задълженията на ответника.
Вещото лице е посочило, че по процесния кредит ответникът е изтеглил на каса в
брой сумата от 1005.00 лева, като останалите суми по кредита са покрили такса за оценка на
риска, застрахователна премия и рефинансиране на предишен кредит.
Вещото лице е посочило, че е налице застраховка, с която ответникът е застрахован
по сключения договор със застрахователна сума 1750.00 лева и премия 129.68 лева. Ищецът
е превел на застрахователя «Уника Живот»АД застрахователната премия.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Безспорно се установи, че между страните са налице договорни отношения по
сключен договор за потребителски кредит от 20.06.2017г., сключен между ищцовата банка и
ответника като кредитополучател. Кредиторът е изпълнил поетото задължение да отпусне
уговорената сума, а ответникът е усвоил сумата по кредита. От приложения договор се
установява, че са уговорени всички параметри по кредита – срок на усвояване, размер на
договорна лихва, плащане на наказателна лихва при забава, както и начина на изчисляването
й. Посочен е срок на договора – 25.02.2019г. Посочен е ГПР по кредита, както и
общодължимата сума при сключването му. Страните са уговорили, че плащането ще бъде на
равни месечни анюитетни погасителни вноски по погасителен план, включен в договора.
Поради не изпълнение на поетите по договора задължения, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването му е извършено надлежно от кредитора и същото е
стигнало до длъжника, чрез писмо с обратна разписка.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено, се установява размерът на
задължението към банката. По делото не се представиха доказателства ответникът да е
изпълнил задълженията си по договора и да е извършвал погасяване на всички дължими
суми. Установи се също, че с част от кредита е рефинансиран друг кредит на ответника,
както и че остатъка от сумата по кредита е изплатена на ответника в брой на каса на
6
банката.
С оглед на така установените факти, съдът намира за неоснователни всички
направени от процесуалния представител на ответника възражения, свързани със сключване
на договора, а именно , че не бил подписан от ответника, както и не били подписани
съпътстващите с договора документи. Тези възражения не се подкрепиха от събраните по
делото доказателства, в т.ч. и приетата ССчЕ. Напротив, установи се, че ответникът е имал в
ищцовата банка повече от един кредит, като с процесния е рефинансирал старо задължение
за сумата от 743.68 лева, а остатъкът е усвоил в брой на каса от банката. Установи се също,
че ответникът е извършвал погашения по кредита, което обстоятелство също оборва
възражението за липсата на надлежно сключен договор.
Неоснователни са възраженията относно сключената застраховка, като се установи от
заключението на вещото лице, че ищцовата банка е превела към застрахователя
застрахователната премия.
Неоснователно е възражението за ненадлежно уведомяване за предсрочна
изискуемост на вземанията по договора. Напротив, от представеното известие за доставяне,
се установява, че преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК банката надлежно е
уведомила длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем и същото е получено,
видно от поставеното клеймо на 07.08.2018г. Следва да се отбележи, че към момента на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 02.10.2023г. , срокът на договора вече е бил
изтекъл.
По отношение на възраженията за недействителност на клаузите на договора за
потребителски кредит, по - конкретно за нищожността на клаузата за дължимост на таксата
за оценка на риска, както и на клаузата за лихвения процент, настоящият съдебен състав
намира същите за частично основателни: в /чл.9/ от договора, по достатъчно ясен начин е
посочен начинът на формиране на годишния лихвен процент- по метода на простата лихва
върху оставащия размер на главницата, както и процентната стойност на същия, която е в
съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Относно възражението за недействителност на клаузата за предвидената такса за
оценка на риска, настоящият съдебен състав приема, че същата се явява нищожна поради
противоречие с императивни разпоредби на закона - чл.10а, ал 4 от ЗПК. Според тази
разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената такса е
уговорена в чл. 7.1 от процесния договор като задължителна. Според тази клауза таксата е
еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4
ЗПК, тъй като липсва яснота относно основанието и размера на исканата такса (проста такса
по тарифа на банката или като процент от разрешения кредит). По този начин не би могло
обосновано да се приеме, че действително от страна на кредитора са извършени разходи по
7
проучване платежоспособността на кредитополучателя и оценка на риска от евентуалното
негово кредитиране, чието компенсиране се търси с тази такса. Доколкото оценката на
риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита,
във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като
такава процесната клауза е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочената в
договора „еднократна такса за оценка на риска“ в размер на 225.56 лева, включена в
главницата на кредитния дълг, по съществото си представлява прикрита такса за управление
на кредита, поради което и на основание чл.21, ал.1 ЗПК клаузата от договора,
предвиждаща нейното плащане, е нищожна и не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
С оглед гореизложеното, настощият съдебен състав намира, че ответникът дължи
изискуемата главница, която обаче следва да бъде намалена с размера на приетата за
нищожна такса за оценка на риска, тъй като е предвидено същата да бъде погасявана от
длъжника с месечните вноски по кредита или дължимата главница е в размер на 447.42 лева,
до който размер исковата претенция следва да се уважи.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца
по процесния договор, съдът намира следното:
В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на договора за кредит. Видно е,
че същият е обявен за предрсочно изискуем, считано от получаване на уведомлението от
длъжника за това на 07.08.2018г. Поради това, съдът приема, че от този момент е започнала
да тече и погасителната давност на вземането по договора, която е общата пет годишна
давност. В този срок обаче попада извънредното пандемично положение. Съгласно чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от
14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. В
случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от
21.05.2020 г., така, петгодишният давностен срок следва да изтече на 15.10.2023г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено в съда на
02.10.2023г. преди изтичане на давността. Съдът е издал заповедта за незабавно изпълнение
на 06.10.2023г., а изпълнителния лист на 09.10.2023г. При спазен едномесечен срок по
чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, прекъсването на давността от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако
изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора. Видно е, че след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредиторът е образувал изпълнително дело в разумен срок и
не е бездействал. ПДИ и заповедта за изпълнение са връчени на длъжника лично на
07.03.2024г. и същият е подал възражение против заповедта за изпълнение. Съдът е указал
на кредитора за възможността да предяви иск по чл. 422 от ГПК и такъв е предявен на
8
28.06.2024г. Поради това, в съответствие с указанията на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че с предявяване на исковата молба по чл. 422 от
ГПК, погасителната давност се прекъсва от момента на подаване на заявлението -
02.10.2023г.
По отношение на вземането за лихва е приложима кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Следователно, към дата 02.10.2023г. вземането за лихва за
просрочие / наречена от кредитора обезщетение за забава/ за периода от 25.02.2018г. до
01.10.2020г., е погасено по давност. Такава се дължи за периода от 02.10.2020г. до
19.09.2023г. върху намаления размер на главницата от 447.42 лева и след направени
изчисления, същата възлиза на сумата от 140.94 лева, до който размер тази искова претенция
следва да се уважи.
С оглед на горното, съдът намира, че ще следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 447.42 лева- неизплатена главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
02.10.2023г. до изплащане на задължението и сумата от 140.94 лева – лихва при просрочие
за периода от 02.10.2020г. до 19.09.2023г., като исковите претенции над присъдените суми и
лихвата при просрочие за периода от 25.02.2018г. до 01.10.2020г., следва да бъдат охвърлени
като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ размер от 75.00
лева, както и разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете, както
следва: сумата от 15.24 лева за платена държавна такса, сумата 243.86 лева за особен
представител, сумата от 91.45 лева за вещо лице, както и сумата от 60.96 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен
съд – Видин разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. К. В. с ЕГН ********** с адрес: с.
Антимово, общ. Видин, ул. Трета № 2, че дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-
54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров-
изпълнителни директори сумата от 447.42 лева- неизплатена главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 02.10.2023г. до
изплащане на задължението по Договор за потребителски кредит № ********** от
20.06.2017 г., за което е издадена Заповед № 1073 от 06.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1986/2023г. по описа на
Районен съд – Видин, като исковата претенция над посочената сума до претендираната
такава – ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна.
9
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. К. В. с ЕГН ********** с адрес: с.
Антимово, общ. Видин, ул. Трета № 2, че дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-
54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров-
изпълнителни директори сумата от 140.94 лева – лихва при просрочие за периода от
02.10.2020г. до 19.09.2023г., по Договор за потребителски кредит № ********** от
20.06.2017 г., за което е издадена Заповед № 1073 от 06.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1986/2023г. по описа на
Районен съд – Видин, като исковата претенция над посочената сума до претендираната
такава ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, а за периода от 25.02.2018г. до 01.10.2020г. –
ОТХВЪРЛЯ, като погасена по давност.
ОСЪЖДА А. К. В. с ЕГН ********** с адрес: с. Антимово, общ. Видин, ул. Трета №
2 да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от
Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров- изпълнителни директори
разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лева и разноски по
настоящото производство в общ размер от 411.51 лева.
ОСЪЖДА А. К. В. с ЕГН ********** с адрес: с. Антимово, общ. Видин, ул. Трета №
2 да заплати по сметка на Районен съд – Видин разноски за вещо лице в размер на 100.00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10