№ 2728
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201332 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Закона за лечебните заведения, вр.
чл. 59 и сл. oт ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от д-р Ю.Н. Б. - А., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № НП – 125 от 22.12.2021 г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) – гр.
София, с което за нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, на жалбоподателката е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните
заведения.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради неговата
незаконосъобразност. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
липса на извършено нарушение, тъй като не се касаело за „спешен пациент“. Освен
това не било задължение на дежурния лекар, който отговарял за цяло отделение с
болно лежащи деца, да организира междуболничния транспорт. Претендира се, че
субект на това задължение било лечебното заведение, а не лекарят физическо лице.
Сочи се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Евентуално се
иска намаляване размера на наложената глоба.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
атакуваното НП. Счита, че не се касаело за „спешен пациент“ и не било задължение на
дежурния лекар, който отговарял за цяло отделение с болно лежащи деца, да
организира междуболничния транспорт. Заявява, че субект на това задължение било
лечебното заведение, а не лекарят физическо лице. Претендира разноски.
АНО, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, излага доводи за
неоснователност на жалбата. Счита наказателното постановление за законосъобразно,
а нарушението за категорично доказано и моли съда да потвърди издаденото НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите
реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На основание Заповед № РД-13-491 от 18.05.2021 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в периода от 18.05.2021 г. до
24.06.2021 г. вкл. била извършена проверка на лечебното заведение „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.“ ЕАД
(УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД). При проверката било установено, че лечебното заведение
осъществявало своята дейност съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна
дейност № МБ-156 от 17.07.2018 г., издадено от Министерство на здравеопазването, на
основание чл.46, ал.2, вр. чл.50, ал.2 от Закона за лечебните заведения. Съгласно
разрешението, в лечебното заведение било разкрито „Отделение по педиатрия“ с второ
ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Педиатрия“,
„Мултипрофилно спешно отделение“ (МСО) с трето ниво на компетентност в
изпълнение на медицинския стандарт „Спешна медицина“. Дейността на лечебното
заведение се осъществявала в съответствие с утвърдения от изпълнителния директор
Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред. В отделението по педиатрия
били разкрити 15 легла за пациенти - деца от 0 до 18 годишна възраст: 10 броя
стандартни легла и 5 броя легла тип кошара. На 12.05.2021 г. в отделението по
педиатрия всички легла били заети, а на посочената дата, съгласно предоставения
график на лекарите в отделение по педиатрия, жалбоподателката д-р Ю.Н. Б. - А. е
била нощна смяна.
На 12.05.2021 г. по повод на кашлица и висока температура била потърсена
медицинска помощ за детето М.Й., на 9 месеца в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД. Детето
било прегледано от дежурния педиатър д-р Ю. Б. - А., като в „Амбулаторна книга на
педиатрия - спешен кабинет“ под № 8158/69442 в 21:55 часа било записано детето М.
2
А. Й., 9 месеца, температура 39°С, Диагноза: „Остър бронхиолит неуточнен“. На
12.05.2021 г. в 21:55 часа в „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ д-р Ю. Б. - А.
отразила следното: „самонасочил се“. Поставена била основна диагноза: „Остър
бронхиолит, неуточнен“. От анамнезата: „От 2 дни фебрилен, след преглед от лекар
установен бронхиолит, назначена терапия с АБ, Амбрекс, вентолин сироп. Днес
повишил температура до 40°С, с трудно повлияване от антипиретици. В 21:30 часа
даван Нурофен“. Обективно състояние: „В увредено общо състояние, фебрилно 39°С, с
тахидиспнея, епигастрален тираж, Кожа - бледо-розова, без обриви. ПЛВ (периферни
лимфни възли) - не се палпират уголемени на достъпните места. Нос - проходим, гърло
- нехиперемирано, език - влажен, необложен. Дишане - отслабено везикуларно с
удължено издишване, сухи свиркащи и разнокалибрени влажни хрипове двустранно.
Sp 02 93 %, ДЧ (дихателна честота) - 50/мин. РСД (ритмична сърдечна дейност) - с
ясни тонове, без шумове. Корем - мек, спокоен, неболезнен, без ХСМ. Терапия:
„Детето подлежи на хоспитализация, но поради липса на места в Детско отделение П.
детето се насочва към друго лечебно заведение. В 22:00 часа дадени 8 капки Аналгин“.
В графа „Насочен към“ било маркирано: „Личен лекар“ и „Лечебно заведение за
болнична помощ“. Заключение след прегледа: „Необходимост от продължаване на
лечението в друго лечебно заведение за болнична помощ“. Описаните обстоятелства се
отнасяли за М. А. Й., на 9 месеца, родителите на който по повод висока температура
били потърсили за детето медицинска помощ в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П.“ ЕАД. Детето не е било
хоспитализирано в Отделение по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. П.”, поради липса на
свободни легла. Преценено било, че той има необходимост от продължаване на
лечението в лечебно заведение за болнична помощ. Насочено било към друго лечебно
заведение без да бъде уговорена такава хоспитализация.
Предвид на установените обстоятелства, проверяващите приели, че д-р Юлия Б.
- А., в качеството й на специалист педиатър прегледал детето и направила преценка, че
детето има „Необходимост от продължаване на лечението в друго лечебно заведение за
болнична помощ“, не е осигурила хоспитализацията на детето в друго лечебно
заведение, а само го е насочила без да бъде уговорена такава хоспитализация, което
представлявало нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010
г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-
социални грижи. Нарушението било установено на 24.06.2021 г.
Срещу жалбоподателката бил съставен АУАН № А-94 от 14.09.2021 г. за
нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението,
3
след което бил предявен на нарушителката, която го подписала без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № НП – 125 от
22.12.2021 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, на жалбоподателката е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните
заведения.
Изложената фактическа обстановка категорично се установява от събраните в
хода на настоящото производство гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелката Мария Н. и приложените по делото писмени доказателства. Показанията
на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват
на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло си
кореспондират и с приложения по делото писмен доказателствен материал.
Свидетелката Н. лично е извършила документална проверка относно прегледа на
пациента М. А. Й., на 9 месеца в отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. П.“,
като в съдебно заседание тя преразказа констатациите, направени при прегледа на
предоставената й от болницата медицинска документация.
За да установи обективната истина по делото и за да направи правната преценка,
дали се е касаело за „спешен пациент“, съдът допусна изготвянето на
съдебномедицинска експертиза от две вещи лица – д-р С. – педиатър и специалист
детска пулмология и д-р Н. – специалист спешна медицина и Началник „Спешно
отделение“, тъй като съдът няма специфичните медицински познания, на база
описаното в медицинската документация обективно състояние на пациента при
прегледа – температура, сатурация и т.н., да прецени дали това състояние отговаря на
категорията „спешен пациент“. Вещите лица депозираха експертното заключение и в
съдебно заседание при разпита си дадоха категорично становище, че към момента на
прегледа в отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. П.”, не е имало
непосредствена опасност за живота на пациента М. А. Й., на 9 месеца. В експертизата е
посочено, че при прегледа на 12.05.2021 г. в 21:55 часа при пациента М. А. Й. е
установено увредено общо състояние, с повишена телесна температура до 39°С, с
тахидиспнея и епигастрален тираж. Аускултаторно е установено отслабено
везикуларно дишане с удължено издишване, сухи свиркащи и разнокалибрени влажни
хрипове двустранно. Измерената кислородна сатурация е била 93%, с дихателната
честота 50 вдишвания в минута. В утвърдения с Наредба № 3 от 06.07.2017 г.
медицински стандарт по „Спешна медицина“ нямало разписани критерии за
определяне на триажна категория по възрастови групи, тоест едни и същи
4
физиологични показатели, отнесени към различните възрастови групи, особено при
децата, определяли различни триажни категории. Определянето на триажната
категория в конкретния случай вещите лица базирали на единствените общи критерии,
посочени в стандарта по спешна медицина - чл.1.12 от глава 4, раздел 5 - „Триажната
категория на спешния пациент в спешно отделение се определя на базата на входящата
информация (основно оплакване), моделирана от физиологични индикатори“: телесна
температура - СЗ „Фебрилен, увредено общо състояние, < 3 SIRS критерия“;
хемодинамика - СЗ „Стабилна, близо до физиологичните граници“; дишане - СЗ „Лека
дихателна недостатъчност, тахидиспнея, диспнея при усилие, изговаря цяло изречение,
кислородна сатурация 92 - 94 %“. Към момента на прегледа пациентът М. А. Й. е бил с
учестена дихателна честота, на фона на повишена телесна температура. Физиологично
всеки градус по-висока телесна температура повишавал дихателната честота с 5 - 10
вдишвания за 1 минута. Следователно, реалната дихателната честота при детето,
изключвайки високата температура, била около 30 - 35 вдишвания в минута, което се
определяло като лека вентилаторна недостатъчност. Състоянието на пациента не
можело да се определи като критично, с непосредствена опасност за живота и не
изисквало специализиран транспорт до друго лечебно заведение, съгласно „Раздел V -
Транспорт на спешния пациент“, глава Втора, чл. 2.2. „Категория 2 Спешен вторичен
транспорт“, който е транспорт на спешен пациент от приемното лечебно заведение към
друго лечебно заведение, предоставящо специализирано лечение, при: изчерпване на
локалните болнични ресурси за интензивно лечение на критичен (категория А1) и
нестабилен (категория В2) спешен пациент; необходимост от интензивен мониторинг и
интензивни грижи по време на транспорта и след транспортирането; липса на болничен
ресурс за специфично третиране на животозастрашаващо състояние при спешен
критично болен“. Въз основа на това, вещите лица са приели, че детето М. А. Й. е било
в увредено общо състояние, но това състояние не е попадало в категорията „спешен
пациент“. Съдът намира експертното заключение за компетентно изготвено, подробно
мотивирано и добре аргументирано, поради което го кредитира изцяло.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази
задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314,
ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, но
съдът намира, че е неправилен правният извод на наказващия орган за наличие на
5
извършено нарушение по чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-
социални грижи.
Съгласно посочената разпоредба, приемът на пациенти, насочени от лечебни
заведения за извънболнична помощ и от центрове за спешна медицинска помощ, или
на самонасочили се пациенти се осъществява в консултативно-диагностичния блок
чрез консултативните кабинети или чрез спешното отделение, където въз основа на
преценка, основаваща се на оценка на необходимостта от диагностика и лечение в
болнични условия и медицински обоснования срок за провеждане на тези дейности, се
пристъпва към организиране на подходящ междуболничен транспорт на спешен
пациент в друго лечебно заведение, което може да осигури необходимия обем спешна
медицинска помощ. Следователно, за да е налице съставомерно деяние от обективна
страна, тоест за да е необходимо организиране на подходящ междуболничен
транспорт, то трябва да става въпрос не за какъв да е пациент и какво да е увредено
общо състояние, а за „спешен пациент“. Именно, за да направи правната преценка,
дали се е касаело за „спешен пациент“, съдът допусна изготвянето на
съдебномедицинска експертиза от вещи лица със специалности педиатрия, детска
пулмология и спешна медицина, тъй като съдът няма специфичните медицински
познания, на база описаното в медицинската документация обективно състояние на
пациента при прегледа – температура, сатурация и т.н., да прецени, дали това
състояние отговаря на категорията „спешен пациент“. Заключението на вещите лица е,
че към момента на прегледа не е имало непосредствена опасност за живота на
пациента М. А. Й.. Той е бил в увредено общо състояние, с повишена телесна
температура до 39°С, с тахидиспнея и епигастрален тираж. Аускултаторно е
установено отслабено везикуларно дишане с удължено издишване, сухи свиркащи и
разнокалибрени влажни хрипове двустранно. Измерената кислородна сатурация е била
93%, с дихателната честота 50 вдишвания в минути. В утвърдения с Наредба № 3 от
06.07.2017 г. медицински стандарт по „Спешна медицина“ нямало разписани критерии
за определяне на триажна категория по възрастови групи, тоест едни и същи
физиологични показатели, отнесени към различните възрастови групи, особено при
децата, определяли различни триажни категории. Определянето на триажната
категория в конкретния случай се базирало на единствените общи критерии, посочени
в стандарта по спешна медицина - чл.1.12 от глава 4, раздел 5 - „Триажната категория
на спешния пациент в спешно отделение се определя на базата на входящата
информация (основно оплакване), моделирана от физиологични индикатори“: телесна
температура - СЗ „Фебрилен, увредено общо състояние, < 3 SIRS критерия“;
хемодинамика - СЗ „Стабилна, близо до физиологичните граници“; дишане - СЗ „Лека
дихателна недостатъчност, тахидиспнея, диспнея при усилие, изговаря цяло изречение,
6
кислородна сатурация 92 - 94 %“. Към момента на прегледа пациентът М. А. Й. е бил с
учестена дихателна честота, на фона на повишена телесна температура. Физиологично
всеки градус по-висока телесна температура повишавал дихателната честота с 5 - 10
вдишвания за 1 минута. Следователно, реалната дихателната честота при детето,
изключвайки високата температура, била около 30 - 35 вдишвания в минута, което се
определяло като лека вентилаторна недостатъчност. Състоянието на пациента не
можело да се определи като критично, с непосредствена опасност за живота, поради
което не изисквало специализиран транспорт до друго лечебно заведение, съгласно
„Раздел V - Транспорт на спешния пациент“, глава Втора, чл. 2.2. „Категория 2
Спешен вторичен транспорт“, който е транспорт на спешен пациент от приемното
лечебно заведение към друго лечебно заведение, предоставящо специализирано
лечение, при: изчерпване на локалните болнични ресурси за интензивно лечение на
критичен (категория А1) и нестабилен (категория В2) спешен пациент; необходимост
от интензивен мониторинг и интензивни грижи по време на транспорта и след
транспортирането; липса на болничен ресурс за специфично третиране на
животозастрашаващо състояние при спешен критично болен“. Вещите лица
категорично са приели, че детето М. А. Й. е било в увредено общо състояние, но това
състояние не е попадало в категорията „спешен пациент“. Предвид на това и
позовавайки се на заключението на вещите лица специалисти в областта на спешната
медицина, педиатрията и детската пулмология, съдът приема, че от обективна страна
детето М. А. Й. не е покривало категорията „спешен пациент“, поради което за
жалбоподателката д-р Ю.Н. Б - А. или за лечебното заведение не е възникнало
задължение да организират подходящ междуболничен транспорт на пациента М. А. Й.
в друго лечебно заведение. Следователно деянието на д-р Ю.Н. Б - А. е несъставомерно
от обективна страна, тоест тя не е извършила нарушение на цитираната разпоредба и
незаконосъобразно е била ангажираната отговорността й за извършено нарушение по
чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Въз основа на изложеното и поради липса на твърдяното нарушение,
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В последното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателката е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото обаче е представено единствено пълномощно (страница 9), но не и договор
за правна защита или друг документ, доказващ, че жалбоподателката е заплатила
адвокатско възнаграждение на адв. М. или неговия колега. Следователно по делото
няма представени доказателства за реално сторени от жалбоподателката разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение – не се установява какъв е бил размерът на
възнаграждението, кога е била заплатена сумата и по какъв начин (в брой или по
7
банков път). Предвид на това, съдът няма как да осъди наказващия орган да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение, за каквито няма доказателства, че са били
сторени, тъй като се дължи заплащане само на действително направени разноски. С
оглед на това, искането на адв. М. за присъждане на разноски, следва да бъде оставено
без уважение.
В случая съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на
възнаграждение на вещите лица, които са изготвили служебно назначената
съдебномедицинска експертиза. Същата беше с основно значение за правните изводи
на съда относно обстоятелството, дали е налице извършено нарушение от обективна
страна. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс. Според чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ
характер остават за сметка на държавата. Понятието „държава“ е използвано в
широкия смисъл на думата, като държава са както съдебните органи, така и
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която е към Министерството на
здравеопазването. В случая обаче, съдът намира, че не следва да бъде ощетяван
бюджетът на съдебната власт за сметка на бюджета на изпълнителната власт и в
частност на Министерството на здравеопазването, тъй като макар и част от понятието
държава в широкия смисъл на думата, то се касае за структури към отделни власи –
съдебна и изпълнителна, които имат самостоятелни и независими бюджети. След като
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която е към Министерството на
здравеопазването е предприела настоящата проверка и действия по наказване на
нарушителя, но издаденото НП е незаконосъобразно, то именно този орган следва да
понесе разноските, сторени във връзка с действията му, които са довели до настоящото
дело. Както при потвърждаване на издадено НП разноските се понасят от
жалбоподателя, така и при отмяната му наказващият орган следва да възстанови на
съда по бюджета на съдебната власт направените разноски за изготвяне на експертиза в
размер на 979,80 лева. Освен това и в чл.143, ал.1 от АПК е посочено, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ, което е още един аргумент в полза на
застъпеното становище. Предвид на това Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС посочената сума в размер на
8
979,80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – 125 от 22.12.2021 г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) – гр.
София, с което за нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, на д-р Ю.Н. Б. - А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание
чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) – гр. София да
заплати по сметка на РС-София сумата от 979,80 /деветстотин седемдесет и девет лева
и осемдесет стотинки/ лева, представляваща сторени по делото разноски за
възнаграждение на вещите лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателката адв. М. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9