Р Е Ш Е Н И Е № 382
гр. Видин 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:НИНА НИКОЛОВА
при
секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 366 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.2, ал.1 т.3 и чл.4 от ЗОДОВ.
Подадена е
искова молба от Г.Б.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** против Прокуратурата на
Република България за присъждане на
обезщетение в размер 11 000 лева за причинени неимуществени вреди и 1290.00 лева обезщетение за имуществени вреди
вследствие повдигнато на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ
характер и последващото оправдаване на ищеца по повдигнатото обвинение с влязла
в сила присъда.
Твърди се, че с Постановление от
24.04.2020г. на Прокурор в РП Видин
ищецът е привлечен като обвиняем по ДП 340/2020г. по описа на МВР Видин, пр.пр.
960/2020г. за извършено престъпление по чл.326, ал.1 НК. Взета му е мярка за
неотклонение парична гаранция в размер 2000.00 лева, която била непосилна за
ищеца. След обжалването и, размерът на същата бил намален на 300.00 лева.
Ищецът ангажирал адвокат, за да защити интересите си. На 13.05.2020г. РП- Видин
внесла предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, по което било образувано АНД 458/2020г.
С решение №213/29.07.2020г. ВРС признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатото обвинение. Решението е потвърдено с решение №1/15.02.2021г. по
ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин , което е окончателно.
Исковата молба, заедно с приложенията
на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия
текст е подал отговор, със съдържанието по чл.131, ал.2 от ГПК, в който излага,
че оспорва търпенето на вредите, оспорва,че същите са причинени от
неправомерните действия на Прокуратурата, сочи се , и че делото е разгледано в
кратък и разумен срок. Оспорва се и размера на исковете за имуществени и
неимуществени вреди като недоказан.
В производството са събрани писмени и
гласни доказателства. Приложено е АНД
458/20г.на ВРС, ведно с ДП 340/2020г. по описа на ОД МВР Видин и ВАНД 173/20г.
на ВОС, писмените доказателства,
съдържащи се в които са приети по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Постановление за образуване на бързо производство от
21.04.2020г. на Прокурор в РП Видин срещу ищеца е образувано такова за престъпление по чл.326, ал.1 НК. С
Постановление от 24.04.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем по БП №
ЗМ-340/2020г. по описа на РУ Видин, за извършено престъпление по чл.326, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000.00 лева.
Постановлението е предявено на същия на 28.04.2020г.
С Постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а НК от 13.05.2020г. РП внесла предложението до съда, по което било
образувано АНД 458/2020г. с мярка за неотклонение парична гаранция в размер
300.00 лева- невнесена, впоследствие отменена от ВРС. С решение
№213/29.07.2020г. ВРС признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото
обвинение. Решението е потвърдено с решение на Видински окръжен съд
№1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин , което е окончателно.
Видно от
показанията на разпитания в производството свидетел Г.- съпруга на ищеца,
ищецът бил притеснен, терзаел се, че е третиран като криминален престъпник,
лъжец, психическото и физическото му
състояние се влошило, открили му диабет. Ищецът бил гневен,че вместо да да
разследват и да опазват населението, му е повдигнато на него обвинение, във
връзка с което е следвало да му бъде направена и криминална регистрация. Взели
заем, за да платят на адвокат, тъй като всички спестени пари отишли за
операцията по трансплантация на свидетелката, която е с диагноза хронична
бъбречна недостатъчност. Обвинението станало достояние на широката
общественост, обаждали се хора и му казвали по телефона“ Умри и ти, и семейството
ти, щом не вярваш в Ковид“. Всички тези чувства и емоции продължава да изпитва и
до момента .
Свидетелят И.
сочи, че ищецът разбрал за обвинението
от „Свободна Европа“, прочел за лице с инициали Г.Г., свидетелят написал пост
във Фейсбук, че това може да е само Г., ищецът отишъл в Прокуратурата, отказали
му информация, след това разбрал от призовкар. Много му било обидно да дава
отпечатъци за криминална регистрация, за това ,че го третират като престъпник,
че се петни името му и това на организацията „БОЕЦ“, на която са основатели,
заедно със свидетеля Г.. Чувствал се афектиран, приемал го като голяма
несправедливост , дори като поръчка срещу него и БОЕЦ, заради дейността на
организацията.След като се разболял от Ковид в социалните мрежи го обвинявали
,че горил маски, че не взимал мерки. Не е чул лъжа, изречена от ищеца за
времето на осемгодишното им познанство, ищецът окуражавал и членовете на БОЕЦ
да говорят истината, ползвал се в гражданското общество като стожер против
корупцията, чуждестранни медии се свързвали с него за интервюта -Франс прес,
Дойче веле, Ройтерс, Франкфуртер Алге Майне цайтунг. Г. и сдружението имат
преди 3 години признание за гражданска организация на годината от „Правосъдие
за всеки“, ищецът е канен за участия в международни антикорупционни конференции
и лично от М.М.. Сочи, че не смее да твърди, че е първият, който е
разпространил във Фейсбук информацията, която прочел във Свободна Европа за гражданнин с инициали Г.Г., срещу когото е
повдигнато обвинение. Ищецът не е търсил медийна изява, медиите го търсят, след
като има обществен отзвук.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 11 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, и за сумата 1290.00 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за
извършвано престъпление по чл. по чл.326, ал.1 НК, по което е
оправдан с влязло в сила решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС,
потвърдено с решение №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин.
Съгласно
чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват
самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение
по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат
да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди,
причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените.
Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени
случаи.
От
доказателствата по делото е установено, че ищецът е оправдан по повдигнатото
обвинение с влязъл в сила съдебен акт. Производството в досъдебната и съдебна
фаза е продължило около десет месеца. На ищеца е била взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер 2000.00 лева, който по реда на обжалването е намален
на 300.00 лева. Следователно в процесния случай безспорно е налице хипотезата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, като материално-правно основание за
обезвреда е оправдаването на подсъдимия, което е основание за търсене на
обезщетение за вреди.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за
действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря
независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните
действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно
производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление.
Нормата
на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта и достойнството и доброто име на гражданите.
Държавата може да накърни законно това право единствено когато чрез своите
органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В
наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и
да му наложи наказание за извършено престъпление по реда предвиден в НПК.
Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на
предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не
съответства на истината, то задължението за разкриването й е станало
неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението,
чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата
основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния
случай.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС. Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства,
както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ.
задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е индивидуален и се свързан с
конкретния случай. Съгласно т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдяните от ищеца неимуществени вреди.. В
настоящия случай, от ангажираните от ищеца доказателства –свидетелските показания на свидетелите Г. и И. се
установява, че ищецът е изпитвал силни негативни
емоции, чувствал
се е дискомфортно от това, че несправедливо му е повдигнато обвинение за извършено престъпление, че е бил много притеснен, гневен,
обиден, много тежко преживявал
обвинението. Същият, следва да се
вземе предвид , и че е неосъждан, както и че му е била взета мярка
за неотклонение „парична гаранция” в размер 2000.00 лева, която бил затруднен
да плати, поради липса на средства, което допълнително тревожело ищеца, като
след обжалването и била намалена на 300.00 лева, като не е внасяна, а
впоследствие с определение от 29.07.2020г. по АНД 458/20г. е отменена. Установи
се от свидетелските показания, че информацията за повдигнатото обвинение е била широко разпространена, като съдът
приема, че не се установи разпространяването и от свидетеля И., видно от
показанията на същия, публикации в електронни медии, представени на хартиен
носител по делото от интернет страниците на Евроком, Лупа, Свободна Европа,
Актуално. Обвинението, съдът приема, че е повлияло на оценката на общественото
мнение, с оглед общественото доверие , с което се е ползвал ищеца като личност
и като представител на организацията, чиято дейност е борба с негативните
социални явления. Същият се установи, че е получавал телефонни обаждания, в
които същият бил упрекван и проклинан за поведението си, които засилвали
негативните преживявания на ищеца.
Следва да се отбележи, и че
продължителността на воденото наказателно производство е било в разумен срок – от 24.04.2020г. - датата на образуване на
ДП срещу ищеца до 15.02.2021г. – датата на постановяване на решението от
въззивната инстанция, като извършения обем на процесуално следствени действия с
участие на ищеца е сравнително нисък и
същият е оправдан още на първа инстанция.
Видно е, че досъдебното производство е продължило около месец,
разглеждането на делото в първа инстанция е приключило в две съдебни заседания
в рамките на по-малко от три месеца, второинстанционното производство е
приключило за около пет месеца, част от които са съдебна ваканция , и е
разгледано в две съдебни заседания.С оглед изложеното и предвид пар. 1 на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и чл. 60а ЗСВ и чл. 2б ЗОДОВ , съдът счита , че е спазен
разумният срок за разглеждане на делото.
Съдът взе предвид и факта , че в същия период от време срещу ищеца е било
образувано още едно НОХД № 258/2020г. на ВРС, което е висящо, и във връзка с което
ищецът изпитва отрицателни емоции.
При
тези обстоятелства, следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания са извън
обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи , поради което настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 8
000.00 лева.
Този размер е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Безспорно е, че ищецът е преживял отрицателни емоции в резултат
на това, че е привлечен като обвиняем
и обвинението е поддържано от ответника на две съдебни инстанции. Искът за разликата над тази сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Правото на
обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, респ. на акта, с
който се прекратява наказателното производство, от който момент същото става
изискуемо. В случая, законната лихва, следва да се присъди така, както е
поискано в исковата молба – 26.02.2021г.
По
отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът
намира същия за основателен. С решение по гр. д. № 55/2009 г., решение по гр. д. №
563/2009 г., двете на IV г. о. , решение по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о. , решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС е прието,
че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване, приключило
с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му
дължи обезщетение по чл.
4
ЗОДОВ. Видно от представените
доказателства -Договор за правна защита и съдействие от 29.07.2020г.по АНД №458/2020г
на ВРС е уговорено и внесено от ищеца възнаграждение е в размер на 650.00 лева,
по ДПЗС от 25.11.2020г. и по ДПЗС от 13.01.2020г. пред ВОС по ВАНД № 173/20г. е
внесено възнаграждение 400.00 лева и 120.00 лева. Установени са и разходите за
транспорт и нощувка на адвокат –пълномощника на ищеца в размер на 120.00 лева от представените
фискални бонове и билети за автобусен транспорт. С оглед горното искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер. С оглед
изхода на делото, ответната страна ще следва да заплати на ищеца разноските съобразно уважената част от иска в размер на 8.00 лева за платена държавна такса. На адвокат-пълномощника на ищеца следва да бъде заплатено
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 ,предл.второ от ЗА
в размер 794.50 лева ,съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното , Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България , със седалище гр.С., бул.В. №2
да заплати на Г.Б.Г. с адрес *** с ЕГН ********** сумата от 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за
извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г.
ВРС, потвърдено с решение №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС
Видин, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г до окончателното
издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до
сумата от 11 000.00 лева – отхвърля .
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България с адрес гр. С., бул.В. №2
да заплати на Г.Б.Г. с адрес *** с ЕГН ********** сумата
от 1 290.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконно привличане
като обвиняем за извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което
обвинение е оправдан с решение
№213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение №1/15.02.2021г.
по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г
до окончателното издължаване, както и разноски по делото в размер от 8.00 лева
ДТ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България с адрес гр. С., бул.В. №2 да заплати на адвокат К. Д. Д. ***
адвокатско възнаграждение в размер 794.50 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : П
Вярно с оригинала
Секретар: