Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4320 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявени
обективно съединени искове за връщане на заета сума по договор за кредит с
правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът
"Кредитреформ България" ЕООД, гр. С., твърди, че на 27.08.2015г.
между ,,4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка ,,Вивус” и ответника Й.О.Р. е сключен договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР, явяващ се втори по ред договор за кредит между тях.
Поддържа, че в заявката си Й.О.Р. е заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер 500,00 лева, като е заявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Изтъква, че
кредитополучателят е подписал договора чрез натискане на бутона
"Подпиши", с натискането на който се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. Посочва, че кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 26.09.2015г. в ,,Изи Пей” на същия
ден - 27.08.2015г. Изтъква, че съгласно условията по кредита, към главницата са
начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер 16,84 лв.,
начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими към Договор за
кредит № ********** за период от 27.08.2015г. (дата на отпускане на кредита) до
26.09.2015г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в
размер 78,16 лева. Твърди, че с настъпване на падежа по договора -
26.09.2015г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в
забава, поради което, съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите
условия, от 27.09.2015г., ,,4финанс” ЕООД (Вивус) е започнало да начислява
наказателна лихва от 40,98% върху неизплатената главница за периода на
просрочието. Поддържа, че от ,,Вивус” са изпратени три броя напомнителни писма
до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит, които съдържали
информация за просрочения кредит и се таксували по 10.00 лева всяко за сметка
на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани,
ответникът не е погасил гореописаните вземания. Посочва, че на 01.02.2018г. ,,4финанс”
ЕООД, в качеството на цедент, е сключило с ,,Кредитреформ България” ЕООД, в
качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018г., по силата
на който цедентьт е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********,
както следва: главница 500,00 лева; договорна лихва 16,84 лева; такса за
експресно разглеждане 78,16 лева; наказателна лихва 601,30 лева за периода
27.09.2015г. - 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма)
- 30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Изтъква, че по силата
на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ,,Кредитреформ България” ЕООД е изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством ,,Български
пощи” ЕАД, която е върната с отметка ,,непотърсен", поради което, към
исковата молба, прилага уведомление за извършената цесия. Твърди, че в
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ад. 4 от ЗЗД,
,,4финанс” ЕООД е предоставило на ,,Кредитреформ България” ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до
подаване на исковата молба забавата на ответника продължава. Моли съда, след
установяване на изложеното да постанови решение, с което да осъди ответника Й.О.Р.
да му заплати сума в общ размер 1179,46 лева, от които: 500,00 лева - неплатена
главница по Договор за кредит № **********; 78,16 лева - такса за експресно
разглеждане; 601,30 лева наказателна лихва за периода от 27.09.2015г. до
31.01.2018г.; законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по
настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева.
Ответникът Й.О.Р. ***, чрез
назначеният му особен представител адв. В.И. ***, в писмения отговор по делото
в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове като недоказани и
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че договорът за кредит е
изцяло недействителен, тъй като не е подписан от обявеният за кредитополучател
и ответник по делото и не е потвърден от него с конклудентни действия - липсва
съгласие, което е основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Поддържа, че договорът не е подписан от ответника с квалифициран електронен
подпис и ответника не е получил реално депозираната в ,,Изи пей” на негово име
сума от 500.00 лв. Оспорва, че ответникът е бил запознат с договора, с
отделните договорни клаузи и с Общите условия на кредитора за този вид
договори, и че се е съгласил с тях, поради което прави възражение за нищожност
на целия договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. На следващо място
изтъква, че се касае за договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) и за сключване на договор за
паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), поради което същият е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9а и т. 12
от ЗПК. В посочения смисъл прави възражение за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, поради
противоречието му с посочените по-горе императивни разпоредби на ЗПК. Счита
също, че сумата от 601.30 лева, която представлява наказателна лихва, е
недължима заради нищожност на клаузите за лихвата за предоставяне на кредита —
поле ,,Лихвен процент” (40.98%) от раздел ,,Условия по кредита” на договора за
кредит, а така също и на т. 13.3, б. ,,а” от Общите условия, поради
противоречието им с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и поради
заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1, ал. 2 ЗЗД. На основание на последното
моли, ако т. 13.3, б. ,,а” от Общите условия не бъде обявена за нищожна, съдът
да приеме, че същата представлява по същността си неустойка и, на общо
основание, да упражни правомощията си по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като намали
поисканата сума от 601.30 лв. до справедливият й размер, съгласно установената
търговска и съдебна практика, и обичаи. Смята също така, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката, на която е основана претенцията за 78.16 лв., е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща допълнителна услуга се нарушава изискването
годишният процент на разходите (ГПР) да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Предвид изложените съображения, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 21 ЗПК, поради противоречие и заобикаляне
с/на посочените по-горе императивни правни норми, отделно прави възражение за
нищожност и на всички клаузи на раздел ,,Условия на кредита” от договора за
кредит, с изключение на тези отнасящи се за размера на сумата по кредита от
500.00 лв., срокът на кредита от 30 дни, датата на получаването и датата за
връщане на сумата. Намира, че и в посочените случаи е налице накърняване на
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като договорната свобода е
използвана от едната страна — кредитора и ищец по делото, за да възложи на
другата, по-слаба страна в договарянето - ответника по делото, несъразмерни
тежести, като се е възползвал от по-благоприятното си положение. Предвид
горното, ако съдът приеме, че договорът като цяло не е недействителен, а само
отделни негови клаузи, алтернативно моли да отхвърли като неоснователни и
недоказани исковите претенции в частта им за сумата от 601.30 лв., претендирана
като наказателна лихва и за сумата от 78.16 лв., претендирана като такса за
предоставена допълнителна, незадължителна услуга ,,Експресно разглеждане” на
молбата за отпускане на кредит.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен неподписан документ с
наименование Договор кредит № **********/27.08.2015 г. В специалните условия на
този договор като кредитодател е вписан "4финанс" ЕООД, гр. С., а
като кредитополучател - Й.О.Р. ***; вид на кредита - потребителски; сума на
кредита - 500 лв.; лихвен процент 40, 98%, ГПР- 49. 60%, срок за изплащане 30
дни, дата на получаване - 27.08.2015г. с падеж 26.09.2015 г.; сума за експресно
разглеждане - 78, 16 лв.; обща дължима сума 595 лева.
Представени са Общи условия за договора за кредит на "4финанс"
ЕООД.
По делото е представена и разписка за извършено
плащане от 27.08.2015 г., в която е отразено, че на тази дата "4финанс"
ЕООД, като наредител е превел сумата от 500, 00 лева в полза на Й.О.Р. чрез
системата на epay.
Представен е договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г. (само стр.1 и стр.15), сключен между
"4финанс" ЕООД и "Кредитреформ България" ЕООД и приложение №
1 към него, в което на стр. 11 фигурира Договор кредит № **********/27.08.2015
г. с кредитополучател Й.О.Р.. Представено е пълномощно - приложение № 4 към
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от
01.02.2018 г., с което "4финанс" ЕООД е упълномощил "Кредитреформ
България" ЕООД да извърши уведомяването на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът е представил и уведомление за прехвърляне на
вземания до ответника Й.О.Р., но липсват доказателства за неговото получаване
от същия, с оглед приложената разписка, че пратката не е била потърсена.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е получил препис от
исковата молба, както и от приложенията към нея, включително уведомлението за прехвърляне
на вземания, редовно на 14.01.2019 г.
Автентичността на представения от
ищеца Договор
кредит № **********/27.08.2015 г. бе оспорена от ответника в настоящото производство и
поради липса на заявление от ищцовата страна относно това дали ще се ползва от
този документ или не, същият бе изключен от доказателствения материал по делото.
От страна на ответника не се твърди и не се ангажират
доказателства да е заплатил на "4финанс" ЕООД или на
"Кредитреформ България" ЕООД претендираните суми.
Въз основа на тези фактически
констатации, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора
за заем/кредит заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият
се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите
пари или вещи бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство предмет
на спора на първо място е дали между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за заем, както се твърди в исковата молба,
и ако е така, дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в
какъв размер.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже в
условията на пълно и главно доказване основанието, от което произтича то, а
именно: да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, наличието на сключен договор за заем/кредит между неговия
праводател и ответника, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, както и уговорена такса за експресно разглеждане; настъпил падеж
и конкретния размер на дълга, който се претендира; че в договора е уговорена
възнаградителна лихва, нейния размер и период; както и факта на забавата,
включително продължителността й. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
За да обоснове твърдението си, че
между "4финанс"
ЕООД и ответника са
създадени отношения, произтичащи от договор за заем/кредит, ищецът се позовава
на представеното по делото писмено доказателствено средство, наименовано Договор кредит №
**********/27.08.2015 г. Този документ обаче бе изключен от доказателствения материал по делото,
поради което същият не е годно писмено доказателство, установяващо наличието на
валидно сключен между посочените в него лица договор за заем.
Но дори и да не бе изключен от доказателствата по
делото, съдът намира, че този договор и общите условия към него, не
удостоверяват наличието на облигационна връзка между "4финанс" ЕООД и
ответника, породена от договор за заем. Не са представени доказателства, че е
постигнато съгласие между кредитодателя и кредитополучателя чрез договаряне,
осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Липсват всякакви
доказателства, че ответника, посредством електронната страница на кредитодателя
е подал искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв
или изобщо е изразил воля в тази посока, както се твърди от ищеца. За да
възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем/кредит,
като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е.
предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към
този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние,
което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по делото липсват технически или електронни
записи, от които да е установено по безспорен начин, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договора, за да е спазено изискването за
съхраняването му на траен носител. Съгласно чл. 2 и 3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е
съставен. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 70/
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК).
В конкретния случай се твърди от ищеца, че
представеният договор /неподписан/ представлява електронен документ, който
представлява електронно изявление, което е представено в цифрова форма словесно
изявление на неговия автор, които доводи настоящия съдебен състав не споделя.
След като се договаря от разстояние е невъзможно електронния документ да е
едновременно електронно изявление и на двете страни. Съгласно чл. 5 от ЗЕДЕП
адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е
длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. Както се посочи вече липсват доказателства по
делото, че ответника се е съгласил да получи изявлението в електронна форма,
както и че е направил такова като страна по представения договор. Електронни
документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни отправени
една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито на хартиен
носител не бяха представени. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Съдът намира, че не е възможно съгласието да бъдат
получавани изявления в електронна форма и изходящите от лицето такива да се
считат за подписани от него и установяващи неговото авторство, да бъде в същата
електронна форма. Съгласието следва да бъде изразено в писмена форма с
удостоверяване авторството от страна на лицето, като едва след това същото може
да бъде ангажирано от изявления в електронен формат, изходящи от посочените от
него канали за комуникация и електронни адреси.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между "4финанс"
ЕООД и ответника, с която на обикновения електронен подпис да е придадена
стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между
тях изобщо е възникнало заемно правоотношение. Следователно, при липсата на
предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че представеният по
делото електронен документ не е саморъчно подписан документ и не се ползва с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Въпреки това, той не е
"правно нищо" – налице е волеизявление, но при оспорване на неговото
авторство това обстоятелство следва да бъде установено с други доказателствени
средства (например техническа експертиза), каквито в настоящото производство не
бяха ангажирани от ищеца.
В случая ищецът не доказа по безспорен начин наличието
на облигационна връзка между "4финанс" ЕООД и ответника по договор за
заем/кредит, както и наличието на уговорки за заплащане на лихви и такси по
такъв.
Доколкото договорът за заем е реална сделка, при която
следва да бъде доказано по безспорен начин получаване на сумата от заемателя,
съдът намира, че и това обстоятелство не се установява от представените по
делото доказателства. Представена е разписка за извършено плащане, от която е
видно, че сумата е наредена чрез системата на epay в полза на ответника Й.О.Р.,
но същата не доказва получаването на сумата от него. За установяване на това
обстоятелство следваше да бъде представена разписка, от която да е видно, че
лицето е получило сумата на каса на epay.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между
"4финанс" ЕООД и ответника Й.О.Р. валиден договор за заем/кредит
посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните условия,
поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на
претендираната сума, респ. за плащане на лихви и други такси по договора. Не са
налице елементите от състава на разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД, което
обосновава разбирането на съда за недоказаност на иска по основание, поради
което същия следва да се отхвърли, като неоснователен.
Неоснователността на иска чл.
240, ал.1 от ЗЗД обуславя и неоснователност на исковете за договорна лихва и
законова такава по чл.86 от ЗЗД и такса за експресно разглеждане, поради което
и тези претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. По делото не са представени доказателства
за сторени разноски от него, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
"Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "***" ***, представляван от управителя Р.В., против
Й.О.Р. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86
от ЗЗД за
сумата 500 лева – главница по Договор кредит № **********/27.08.2015 г.,
сключен между "4финанс" ЕООД, гр. С. и Й.О.Р., 78,16 лева - такса за експресно
разглеждане; 601,30 лева наказателна лихва за периода от 27.09.2015г. до
31.01.2018г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд – гр. В.в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: