Решение по дело №2215/2015 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№        327          /02.06.2016 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Десислава Вълканова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2215 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Й.Т.Й. с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ срещу С.М.М. и Т.А.М..

Ищецът твърди, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.740.51 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково, а ответниците – съпрузи притежавали в режим на съпружеската имуществена общност съседния му поземлен имот с идентификатор 77195.740.50. В последния имот била построена сграда - лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3, която представлявала незаконен строеж, тъй като за нея нямало издадени строителни книжа, не били спазени строителните правила и норми, в т.ч. и изискванията за отстояние и навлизала в имота на ищеца. Тази сграда му създавала пречки да упражнява правото си на собственост в пълен обем, защото освен че част от нея навлизала в имота на ищеца, нямал възможност да ползва улицата за достъп до проектиран от него строеж в имота му, засенчвала част от площта му, която не можела да бъде засаждана, а и дъждовните води от покрива и стрехата й се стичали в него. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконно изградената лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор 77195.740.50.3, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор 77195.740.50 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответниците оспорва исковете и изложените от ищеца обстоятелства. Твърдят, че лятната кухня била построена през 1964 г. с тухлени стени от всички страни, а в периода 1998 г. – 1999 г. ответникът С.М. извършил вътрешно преустройство, но без да събаря външни стени, като тя не попадала върху улица - тупик, общинска собственост, тъй като уличната регулация за предвидената улица-тупик не била приложена. Сградата не представлявала незаконен строеж, тъй като била била допустима по подробния градоустройствен план към момента на изграждането й, както и по действащите строителни правила и норми на ЗУТ, като за нея било издадено удостоверение за търпимост № 32/07.07.2008 г. на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. От друга страна незаконността на една сграда като строеж не било достатъчно да обоснове премахването й, тъй като следвало тя да препятства пълноценното ползване на имота на ищеца, което в конкретния случай не било налице. Сочи се и че в имота на ищеца съществувал построен гараж, поради което евентуалната невъзможност да построи още един гараж не можело да обоснове непълноценно използване на имота му, което да е в причинна връзка с процесната лятна кухня. Освен това нямало постановен отказ на общинската администрация за строителство на втори гараж. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответниците направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените писмени доказателства – нотариални актове, удостоверения за наследници и за сключен граждански брак се установява, че действително ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.740.51 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково, а ответникът С.М.М. – на 77195.740.50, като намиращата се в последния сграда - лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3 е придобита в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата Т.А.М..

По делото е представено и удостоверение за търпимост № 32/07.07.2008 г. от Община Хасково, според което процесната лятна кухня попада в условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ като временен търпим строеж по чл. 50, т. 1 „г“ от ЗУТ до реализиране на предвижданията на регулационния план. Верността на неговото съдържание е оспорена от ищеца, поради което и по искане на неговия пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Според настоящия съдебен състав оспорването е проведено успешно, като съображенията за това ще бъдат изложени по-долу.

Според показанията на водените от ищеца свидетели Т. В. Ц. и Ж. Т.Й. процесната лятна кухня била построена от ответника С.М. ***-тупик през 2004 г., като преди това на същото място съществувала дъсчена барака, която се ползвала от негови роднини, за да държат в нея различни вещи, а по-късно и автомобил. Тя се намирала на границата с имота на ищеца, който до преди 10-15 години също имал имал постройка на тази граница, но впоследстие била премахната и понастоящем там  имало  имало бетонова площадка. Първоначално улицата-тупик се ползвала от всички съседи, но през 2004 г. ответникът я затворил, поставяйки метална врата в началото й. Свидетелят Ж. Й. сочи и че ищецът имал намерение да построи гараж в своя имот, на мястото на премахната постройка в съседство с лятната кухня на ответниците, но не можал да го реализира поради затварянето на улицата.

Водените от ответниците свидетели Т. С.В., В. Д. Х. и Д. Г. Г. сочат, че процесната сграда била построена през 1964 г. от дядото на ответника С.М. с тухли и се използвала като гаражно и складово помещение до 1996 г. Няколко години по-късно ответникът й направил преустройство, като премахнал металната врата и една от стените, поставил стъклени витрини на тяхно място, подменил покрива и започнал да я използва за лятна кухня. Покривът на сградата бил наклонен към имота на ответниците, а поставените улуци отвеждали водата също в техния имот. Свидетелите заявяват и че пространството, водещо до имота на ответниците, винаги се е ползвало само от тях, като още през 1964 г. била поставена метална врата, която впоследствие била сменена с друга.

Действително в показанията на разпитаните свидетели съществуват противоречия, които обаче съдът счита, че не са от съществено значение за предмета на спора, който ще бъде обсъден по-долу.

От заключението на назначената по делото и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че към 1964 г., когато в сила е бил ЗПИНМ, процесната постройка е следвало да има одобрен архитектурен проект, строително разрешение и протокол за дадена строителна линия и да се намира на 3.00 м. от регулационната граница на съседния имот, но тя не е била съобразена с тези изисквания, както и с действащите такива понастоящем. Освен това е била построена в терен, отреден за задънена улица /тупик/ по подробно устройствения план на града, одобрен със Заповед № 853 от 1957 г. Тази улична регулация е била запазена и по следващия подробно устройствен план, одобрен със Заповед № 3 от 1977 г., който е действащ и понастоящем. Покривът й е с наклон 10% в западна посока към входа на постройката, като водите се отвеждат посредством малогабаритни улуци и водосточни тръби към изградената канализация. Според вещото лице уличната регулация на задънената улица /тупик/ е частично приложена. Част от имота на ищеца с площ от 20 кв.м. и частта от имот с пл. № 747 с площ от 50 кв.м., придаващи се към тази улица, е следвало да са отстъпени безвъзмездно, съгласно чл. 16 от ЗУТ и предшестващите закони. Предвид голямата денивелация са изградени подпорни стени от двете страни на улицата и на същата има изградена трайна бетонова настилка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 109 ЗС, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

За да бъдат уважени така предявените негаторни искове, е необходимо ищецът да установи чрез пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот и че ответниците са осъществили посочените в исковата молба неправомерни действия, които действия трябва да ограничават възможността му да упражнява пълноценно правото си на собственост и които той не е длъжен да търпи.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.740.51 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково, а ответникът С.М.М. – на 77195.740.50, като намиращата се в последния сграда - лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3 е придобита в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата Т.А.М.. На следващо място, няма спор, а и от събраните гласни и писмени доказателства се установява съществуването на процесната сграда на границата между двата имота. По отношение на спорния въпрос за законността й, съдът възприема изцяло изложеното в Решение № 238/17.07.2012 г. по гр. д. № 1081/2011 г. на ВКС, I г.о., не само защото е постановено по реда на чл. 290 ГПК, т.е. представлява задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а и доколкото има за предмет същия спор, но е било отменено с Решение № 88/03.04.2014 г. по гр. д. № 56/2014 г. на ВКС, IV г.о., тъй като ответницата Т.А.М. не е взела участие в първоинстанционното производство по гр. д. № 1110/2009 г. на Районен съд – Хасково. Прието е, че „дори и без извършеното преустройство, спорната сграда не представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като не е била допустима нито по плана от 1957 г., действал към момента на построяването й, нито по сега действащия план от 1977 г. По ЗРП на гр. Хасково от 1957 г. част от дворното място на ответниците е отредено за улица-тупик, която представлява лице на техния парцел. По отношение на това място, включено в улицата, планът има непосредствено отчуждително действие, тъй като законът не предвижда обезщетяване на собствениците. Съгласно § 78, ал. 1 ППЗПИНМ, при отчуждаване на места на частни лица за улици и булеварди всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения му парцел. Процесната сграда е построена през 1964 г. именно върху такова място, отредено за улица, за което не се е предвиждало обезщетяване на собствениците и по отношение на което отчуждаването настъпва по силата на плана. Затова извършеният през 1964 г. строеж е бил недопустим от гледна точка на действащия към този момент градоустройствен план, тъй като попада върху проектирана улица.
Строежът не е допустим и от гледна точка на сега действащия план, а именно - ЗРП на гр. Хасково от 1977 г. Видно от данните по делото, улицата-тупик е била прокарана, макар и не в точните граници, предвидени в плана от 1957 г. Налице е фактическо прилагане на плана, макар и без обезщетяване на собствениците на съседните имоти, които доброволно са освободили част от тях, за да могат ответниците да достигат до своя имот. Това е видно и от последващия план от 1977 г., в който освободените части са нанесени. По този план улицата е запазена. Спорната сграда попада върху тази улица и следователно няма как тя да бъде допустим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. В действащата кадастрална карта на гр. Хасково улицата-тупик неправилно е заснета като част от имота на ответниците. Тази карта обаче не отговаря на действителните им права и не следва да бъде отчитана при преценката по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Обстоятелството, че ответниците са считали тази улица за част от техния имот и са заплащали данъци върху по-голяма площ от притежаваната не ги прави собственици, тъй като за тях липсва придобивно основание по отношение на площта на приобщената към имота им част от улицата-тупик. От друга страна, без такава улица, техният УПИ няма да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ за осигуряване на минимален размер на лице към улица. От гледна точка на спора по чл. 109 ЗС процесната сграда представлява пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост върху съседния имот с идентификатор 77195.740.51. Улицата-тупик граничи с имота на ищеца и той няма достъп до своя имот по протежение на цялата улица, тъй като процесната сграда му пречи за това. Едно от обстоятелствата, изтъкнати от него в уточняващата му молбата 16.09.2009 г. /лист 89/ е невъзможността да ползва улицата за достъп до проектиран от него строеж в дъното на имота му.“

Тук е уместно да се отбележи и че настоящият съдебен състав споделя задължителната съдебна практика, според която когато незаконният строеж е изграден в нарушение на такива благоустройствени правила, които са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседния имот по предназначение /например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот, собственост на ищеца, какъвто е и настоящият случай/, се нарушава правото на собственика на този съседен имот да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничеща с тази на ответниците и не следва да се доказва някакъв друг вид пречки за правото му. В този смисъл са Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС, г.о., Решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 296/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 74 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 237/2010 г. на ВКС, I г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

При това положение е безпредметно да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните, доколкото не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложените по-горе съображения.

Ето защо съдът счита, че предявените негаторни искове следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 4 045,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.М.М. и Т.А.М.,***, на основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно изградената в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ххххх по действащата кадастрална карта на гр. Хасково лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор 77195.740.50.3, по предявените срещу тях искове от Й.Т.Й. ***, съдебен адрес:***, адв. Н. Стоянова.

ОСЪЖДА С.М.М. и Т.А.М.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Й.Т.Й. ***, съдебен адрес:***, адв. Н. Стоянова, сумата от 4 045,00 лв., представляваща направени разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                              СЪДИЯ: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

СЕКРЕТАР: /П.Н./