Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Ивета ПЕКОВА
при секретаря Веселка
Крумова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 75 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1092
от 14.12.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д.
№ 20213110204774/2021 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-014355/23.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон. Касаторът счита, че извършването на административното
нарушение е доказано категорично, тъй като санкционираната М. В. към датата на
извършване на нарушението – 28.05.2021 г. е пребивавала на територията на
Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в
Република България и по отношение на нея е действала установената в чл. 8, ал.
1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност забрана за достъп
до пазара на труда у нас. Ето защо счита за неправилен извода на въззивния съд,
че нарушението следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на
наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация М.В.
чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението
на ВРС.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за
правилни изводите на районния съд за маловажност на нарушението по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 03-014355/23.09.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на М.В., ЛНЧ **********,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева
на основание чл. 8, ал. 1, т. 2, вр. чл. 75а, ал. 5 и ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
От доказателствата,
представени с административнонаказателната преписка и събрани в съдебното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
проверка на хотел „Холидей Парк“ в гр. Варна, к.к. Златни пясъци, стопанисван
от „Би Ес Ей“ ООД, извършена от служители на дирекцията, била установена М.В.,
която полагала труд като администратор хотел. От попълнената от В. декларация
било установено, че тя работи в обекта от 28.05.2021 г., с посочени месечно
трудово възнаграждение, работно време и почивни дни, за което има сключен
трудов договор и е получила копие от уведомление за регистриране. Проверени
били още предварителен поименен график за работа, отчетна форма за явяване на
работа. От тези документи било установено, че В. е гражданин на трета държава,
която е полагала труд, без да има право на достъп до българския пазар на труда,
тъй като имала разрешение за продължително пребиваване в Република България, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България,
тоест като представител на чуждестранно търговско дружество. От Агенция по
заетостта била изискана информация, според която В. няма издавано разрешение за
достъп до пазара на труда. Предвид тези констатации, проверяващите преценили,
че В. е извършила нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, за което на
16.09.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз
основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, в което изцяло били възприети изводите за извършено
административно нарушение и неговата правна квалификация и на М. В. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева на основание чл. 75а,
ал. 2 и ал. 5 от ЗТМТМ.
При така установените
факти, районният съд приема от правна страна, че налагането на глоба на
основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ предполага особено качество на субекта на
нарушението, предвиждащо наказание по ал. 1, и на работодател – физическо лице,
за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация
в Агенцията по заетостта. Приема, че в конкретния случай В. няма такова
качество, а е „работник – гражданин на трета държава“, което обосновава
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено на основание чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Освен това съдът е приел, че лицето е пребивавало на
законно основание в Република България, вписано е било в регистрите за
населението и е работило по надлежно подписан и регистриран трудов договор.
Предвид това, съдът счита, че незнанието на лицето, че предоставя работна сила
в нарушение на закона, липсата на предходни нарушения и на вредни последици
обуславят извод за маловажност на нарушението. По тези съображения районният съд отменя
наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление като краен резултат.
Извършеното от В. нарушение е
квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 75а, ал. 2 и ал. 5 от
ЗТМТМ, а както се вижда от самото наказателно постановление, санкцията е
наложена на основание чл. 75а, ал. 1,
ал. 2 и ал. 5 от ЗТМТМ. Различните алинеи на чл. 75а от ЗТМТМ се отнасят до
различни хипотези на нарушение с оглед дееца, а именно, ал. 1 се отнася до
чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е
приет като командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация; ал. 2 се отнася до работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, а ал. 5 предвижда
налагане на наказанията по ал. 1 и 2, когато се предоставя работна сила при
условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец който няма право на достъп до пазара на
труда.
В конкретния случай В. попада в хипотезата
на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ, доколкото няма достъп до пазара на труда на
основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ като пребиваваща на основание чл. 24, ал.
1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България. В същото време в
наказателното постановление като нарушени и санкционни разпоредби са посочени
едновременно две, съответно три разпоредби, в резултат от което е нарушено
изискването за съответствие на описанието на нарушението от фактическа страна с
правната му квалификация, и неправилно са определени като санкционни норми,
които не съответстват на фактическите твърдения на органа. Това обосновава
еднозначно извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Като е
достигнал до същия извод, макар и с различни мотиви, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1092 от 14.12.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 20213110204774 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.