РЕШЕНИЕ
№ 22393
******, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110141088 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу
Р. М. Х. и И. С. И., с която са предявени искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които по ч.гр.д. № 29882/2025 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците в качеството им на
собственици договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. *********,
аб. № *********, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците по наследство са придобили
правото на собственост върху имота при равни квоти, с оглед което и имат качеството
на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са
изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и
за присъждане на разноски.
Ответниците чрез адв. М. са подали в срок отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете. Заявяват възражение за изтекла погасителна давност. Поддържат,
че отоплението и топлата вода в имота са били прекъснати още през 1996 г., когато е
бил подписан акт за изключване на отопление и топла вода с ищеца. Оспорват в имота
да е било доставено количеството ТЕ, чиято цена се претендира в производството.
Молят за отхвърляне на исковете и претендират разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
2
че ответниците са придобили по наследство правото на собственост върху процесния
недвижим имот, съответно са притежавали същото през процесния период. Установява
се, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 117 ЗТСУ на
06.07.1987 г. С. Д. Х.а и М К. Х. са придобили правото на собстеност върху
*********, находящ се в *********. Не е спорно, че ***** идентичен с ж.к.
*********. От представените по делото справка от НБД Население и удостоверение за
наследници на М К. Х., съдът намира, че към смъртта на последния през 2005 г.
единствен негов наследник по закон е ответникът Р. М. Х., докато двамата ответници
са наследници на своята майка С. Д. Г.а. При това положение и при липсата на други
данни следва да се приеме, че ответниците са придобили от своята майка по 1/4 ид.ч.
от имота, а останалата 1/2 ид.ч., която е била собственост на М Х., е придобита от
неговия наследник по закон – ответника Р. Х.. Следователно и ответниците са
съсобственици на процесния имот, като Р. Х. притежава 3/4 ид.ч. от него, а И. И. – 1/4
ид.ч.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответниците
право на собственост върху недвижимия имот, макар и при различни от твърдените от
ищеца квоти.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на
чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не установяват по делото по
отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С оглед горното съдът намира, че страните са обвързани от договор за продажба
на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
3
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В случая на 10.06.2002 г. етажните собственици от етажната собственост от
адрес: ********* на проведено общо събрание са взели решение да се сключи договор
за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Т.СС.“ ЕООД. Такъв договор е
бил сключен на 01.07.2002 г. Съгласно чл. 2.4 от същия е предвидена възможност за
автоматичното му продължаване, в случай че никоя от страните не поиска
предсрочното му прекратяване. По делото не са налице данни договорът за
извършването на тази услуга да е предсрочно прекратен, като от събраните
доказателства е установено, че вкл. и през процесния период от осъществявана от
третото лице помагач.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ
съдът приема за установено, че в конкретната сграда топлинната енергия е
разпределяна по системата за дялово разпределение между потребителите в етажната
собственост. В списъците за разпределение на кубатурата процесното жилище
фигурира с кубатура 142,41 куб.м., а заедно с общите части – 152 куб.м. През
процесния период в имота не е имало отоплителни тела и узаконен водомер за
4
отчитане на разход на топла вода. На 16.12.1996 г. е изключено отоплението на общите
части. Начислявана е топлинната енергия за подгряване на вода по нормативен път за
три лица (140 л. на денонощие за едно лице). Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е начислявана по нормативен път за пълен отопляем обем на
имота (152 куб.м.). Вещото лице е посочило, че през целия исков период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до
извод, че дяловото разпределение за периода е извършено в съответствие с
нормативните изисквания на ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и публично
известните общи условия. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на
27.09.2021 г. и на 21.03.2024 г., при които не са констатирани отклонения, с оглед което
и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ. Съгласно заключението на СТЕ общо
дължимата сума за ТЕ за процесния период е в размер на 4563,36 лева, от които 252,65
лева – ТЕ за сградна инсталация и 4310,71 лева – ТЕ за подгряване на вода.
По искане на ответниците в настоящото производство е изискано и е приложено
гр.д. № 28044/2018 г. по описа на СРС, 42 състав. По това дело е приет акт за
изключване на отопление и топла вода в процесното жилище на 26.09.1996 г. Със
същия акт е определена и коригираната кубатура на имота (с оглед изключване на
отоплението в определени части от жилището) от 152 куб.м. на 81 куб.м.
В проведеното на 12.11.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице инж. С.
е пояснил по реда на чл. 200 ГПК заключението си, като е посочил, че за изготвянето
на заключението и при изискването на документи от фирмата за дялово разпределение
не му е бил представен акта за изключване на отопление и топла вода, приет като
доказателство по настоящото дело. От страна на „Т.СС.“ е било посочено, че откакто е
въведена системата на дялово разпределение в имота не е имало водомер за топла
вода, с оглед което топлинната енергия за подгряване на вода е начислявана на база
брой ползватели, в случая за три лица. За процесния период е начислявана топлинната
енергия за сградната инсталация на база пълен отопляем обем, а именно 152 кубика,
както е посочено и в заключението. Вещото лице е заявило също, че ако подаването на
топлинна енергия за подгряване на вода е било прекъснато, не би трябвало да се
начислява такава. Също така от разясненията на вещото лице по отношение на
начислената ТЕ отдадена от сградната инсталация, съдът приема за изяснено по
делото, че същата се начислява и се разпределя на база пълен отопляем обем на имота,
който включва всички ползвани помещения предвидени за отопление по проект, в това
число и общите части, независимо че отоплението там е било изключено през 1996 г. В
тази връзка вещото лице е пояснило, че актът за изключване на отоплението и топлата
вода в имота, е бил съставен преди да се въведе системата за дялово разпределение и
тогава, ако се е изключвало отоплението на дадено помещение, от общата кубатура е
приспадана кубатурата на това помещение. След въвеждане на системата за дялово
разпределение през 2000 г., сградната инсталация се изчислява на база на всички
помещения, които са предвидени за отопление по проект, в т.ч. и общите части.
Въз основа на съвкупния анализ на представените по делото доказателства и
заключението на СТЕ, вкл. разясненията на вещото лице инж. С. по реда на чл. 200
ГПК, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал по делото при
условията на пълно и главно доказване основание за начисляване на ТЕ за подгряване
на вода за процесния недвижим имот. Не са ангажирани доказателства след
преустановяване на топлоподаването към имота съгласно акта за изключване на
отопление и топла вода в процесното жилище на 26.09.1996 г. същото да е било
впоследствие възстановено. В откритото съдебно заседание на 12.11.2025 г. ищецът
чрез процесуалния си представител не е заявил допълнителни доказателствени
искания в тази насока, при положение, че с доклада по делото съдът е разпределил
5
тежест по това възражение на ответниците, съответно в това съдебно заседание като
доказателство е приет акта за изключване на отоплението. Ищецът не е провел
насрещно доказване и не е заявил твърдения за възстановяване на топлоподаването в
имота, както и през процесния период в жилището на ответниците, макар узаконен
измервателен уред да не е бил монтиран, че за последните е била налице възможност
да ползват топлинна енергия за подгряване на вода, а за ищеца да е възникнало
правото да начисли такава на база потребление 140 л. на денонощие за 3 лица.
Следователно и в тази част (за ТЕ за подгряване на вода) искът за главница следва да
бъде отхвърлен.
Във връзка с възраженията на ответниците срещу начисляването на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация и Решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/2023 г.,
което разглежда този въпрос и на което те се позовават, следва да се посочи, че в това
решение изрично е прието, че в свои предходни решения Съдът вече е постановил, че
в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като
разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо да може
изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до
сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що
се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно
да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във
всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само
топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти
на сградната инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните
обекти. Всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са
топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко
отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5
декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т.С., C-708/17 и C-725/17, EU: C:
2019: 1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по същество, че национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието
"насоки", посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази
правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия
за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на
имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки
свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна
енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в
съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в
този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т.С., C-
708/17 и C-725/17, EU: C: 2019: 1049, т. 90— 92). В диспозитива на решението е
прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен
да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от
всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия
в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани
с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна
енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
6
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба,
според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена,
дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за
топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това
количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е
дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива
отдадена в самата сграда. При изчисляване на сметките топлофикационното дружество
се води от показанията на общия топломер в сградата, който показва реално
доставеното количество топлоенергия до нея.
Съдът не възприема и доводите, че сградна инсталация въобще не се дължала,
тъй като формулата била неясна и е отменена с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д.
№ 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-чл.състав. По отношение на отмяната, следва да се
има предвид, че същата действа занапред и не засяга процесния период. Според
изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е
приложението към Наредба № Е–РД– 04–1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се
счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което в случая е
станало на 10.02.2025 г., когато с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело №
85/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.
дело № 746/2021 г. по описа на ВАС. Тоест, това решение има действие за в бъдеще и
не засяга отношенията, възникнали до този момент, какъвто е процесният случай. В
този смисъл е и установената съдебна практика Решение № 260516/23.03.2023 г. по в.
гр. д. № 4928/2021 г. на СГС, Решение № 1771/06.04.2023 г. по в. гр. д. № 10261/2022 г.
на СГС и др.
Дори да се приеме, че това решение на ВАС, има действие, считано от
приемането на Наредбата, следва да се посочи, че въпросът относно дължимостта на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е такъв относно размера на
предявения иск. Доколкото съдът е достигнал до извод, че страните са били обвързани
от неформален договор за продажба на ТЕ, а от документите по делото и
заключението на СТЕ е установено, че ТЕ преминава в сградата в режим на етажна
собственост посредством изградената сградна инсталация, то и тази топлинна енергия
(отдадената от сградната инсталация) се ползва от етажните собственици и следва да
бъде разпределена между тях. Съгласно правилото на чл. 162 ГПК с оглед доказаната
доставка на топлинна енергия до сградата, която се разпростира по сградната
инсталация с оглед топлоснабдяване на самостоятелните обекти, чиято стойност е за
сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се получило неоснователно
обогатяване от тяхна страна за сметка на доставчика), то и няма как в тази част искът
да се отхвърли изцяло, тъй като касае не основателността, а размера на предявения
иск. При това положение съдът намира искът за доказан от страна на ищеца до сумата
съгласно заключението на СТЕ от 252,65 лева. Следва да се посочи, че ищецът е
претендирал това вземане от ответниците при условията на разделност (по 1/2 от всеки
от тях). Установява се обаче от приетите по делото доказателства, че квотите в
съсобствеността на имота са различни – ответникът И. И. притежава 1/4 ид.ч., а
ответникът Р. И. – 3/4 ид.ч. от апартамента, това са и квотите, при които те следва да
отговарят към ищеца за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Искът по отношение на
ответника И. И. следва да се уважи за сумата 63,16 лева и да се отхвърли за разликата
до пълния претендиран размер от 2281,72 лева. Ответникът Р. Х. на основание
правилото на чл. 6 ГПК и изявлението на ищеца, че следва да отговаря до 1/2 част от
задължението, дължи заплащане на сумата 126,32 лева, доколкото съдът не може да
уважи иска срещу този ответник за 3/4 части, тъй като това би означавало да се
произнесе за нещо повече и различно от заявеното от ищеца като основание на
7
предявения иск. За разликата до 2281,72 лева искът за главница срещу този ответник
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност е неоснователно с оглед датата, от която искът се
счита предявен /21.05.2025 г./ и настъпването на изискуемостта на месечните
задължения за топлинна енергия съобразно общите условия, приложими към договора.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответниците, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от ищеца, като са били изготвени изравнителни
сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период, още повече в конкретния случай именно ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на приобщението по делото писмени доказателства и договорът, сключен
между третото лице помагач и етажните собственици, съдът приема, че искът е
доказан по размер за сумата 41,70 лева. От тази сума ответникът Р. Х. дължи 1/2 част
– 20,85 лева, а ответникът И. И. 1/4 част или сумата 10,43 лева. За разликата над
10,43 лева искът срещу ответника И. следва да се отхвърли с оглед установените права
собствеността на имота.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
8
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. – 16.05.2025 г. следва да се уважи за сумата от 20,55 лева срещу
ответника Р. Х. и за сумата 10,28 лева срещу ответника И. И., които съдът,
съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни сметки и с помощта на
онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер
от 719,10 лева (по 359,55 лева срещу всеки ответник) тези искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 10,45
лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 31 лева от общо 656,69 лева /за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за изготвяне на СТЕ/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 7,40 лева от общо 156,69 лева съгласно
заповедта за изпълнение.
За исковото производство съдът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК присъжда в
полза на ответниците сумата 762,20 лева от общо сторени от двамата ответници
разноски в размер на 800 лева (за адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Р. М. Х. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******, *********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата 126,32 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. *********,
инсталация **********, аб. № *********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението /21.05.2025 г./ до окончателното плащане, сумата 20,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2023 г. -
16.05.2025 г., сумата 20,85 лева, представляваща цена на услугата за дялово
9
разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /21.05.2025 г./ до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 16160 от 04.06.2025 г. по
ч.гр.д. № 29882/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете
срещу този ответник за признаване дължимостта на сумата над 126,32 лева до сумата
от 2281,72 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
м.05.2022 г. - м.04.2024 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. *********, инсталация
**********, аб. № *********, сумата над 20,55 лева до сумата от 359,55 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.05.2025 г., както и
за сумата 5,22 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 16.07.2022 г. до 16.05.2025 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че И. С. И. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *********, дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 63,16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. *********,
инсталация **********, аб. № *********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението /21.05.2025 г./ до окончателното плащане, сумата 10,28 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2023 г. -
16.05.2025 г., сумата 10,43 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /21.05.2025 г./ до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 16160 от 04.06.2025 г. по
ч.гр.д. № 29882/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете
срещу този ответник за признаване дължимостта на сумата над 63,16 лева до сумата
от 2281,72 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
м.05.2022 г. - м.04.2024 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. *********, инсталация
**********, аб. № *********, сумата над 10,28 лева до сумата от 359,55 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.05.2025 г., за сумата
над 10,43 лева до сумата 20,85 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., както и за сумата 5,22 лева,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022 г. до 16.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Р. М. Х. с ЕГН: **********,
и И. С. И. с ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: *********, да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, сумата
31,00 лева - разноски в исковото производство (гр.д. № 41088/2025 г. по описа на СРС,
41 състав) и сумата 7,40 лева - разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
29882/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********* да заплати на Р. М. Х. с ЕГН: **********,
и И. С. И. с ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: *********, сумата 762,20
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство (гр.д. №
41088/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.СС.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11