Р Е Ш
Е Н И Е № 260079
Гр.Враца, 17.06.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 18.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ана
Ангелова-Методиева
при участието на секретаря В.Вълкова, като разгледа
докладваното от съдията Ангелова-Методиева т.д. № 77 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен
съд – Враца е сезиран с искова молба вх.№4899/20.07.2020г., депозирана от З.А.И.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Й.Д. от САК против ЗК "Лев
Инс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***. Твърди, че на 26.12.2019г., около 17.00ч., в с.***, област
Враца, св.Г. М. Р. управлявала л.а. "АУДИ ТТ" с рег. №ВР***СВ, като
заедно с нея в автомобила на предна дясна седалка пътувал ищеца З.И.. Поддържа
се, че водача на автомобила, движейки се по ул. "Никола Парапунов",
поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си
възможности, при извършване на ляв завой, изгубил контрол над управлението на
автомобила, при което се отклонил вдясно от пътното платно и самокатастрофирал
в бетонен стълб до дом № 20. Сочи се, че за така настъпилото ПТП били уведомени
органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ
"Полиция" – Бяла Слатина и екип на Спешна Медицинска Помощ. Твърди
се, че полицейските служители извършили необходимите действия, като съставили
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №248р-730/13.01.2020г., а спрямо
виновния водач е съставен АУАН №12931/26.12.2019г.
Поддържа
се в исковата молба, че ищеца вследствие на настъпилото ПТП е получил следните
травматични увреждания:1) Средна телесна повреда, представляваща
многофрангментна фрактура на десния ацетабулум, довело до ограничение на
движенията на десен долен крайник, за период по- дълъг от 30 дни; 2) средна
телесна повреда, представляваща фрактура на дясна тазобедрена става в областта
на хирургичната шийка, довела до оперативна намеса и заменяването й с
изкуствена такава – разстройство на здравето, причинило физически болки,
страдания и ограничения на движенията на десен долен крайник, за период по-дълъг от 30дни;
разкъсно-контузна рана на ляв горен крайник – разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни.
Твърди
се, че след настъпване на ПТП ищецът е откаран по спешност в ФСМП – гр.Бяла
Слатина, където са му извършени редица прегледи и на 30.12.2019г. е постъпил за
лечение в "Първа частна МБАЛ - Враца" ЕООД, като е бил настанен за
лечение в отделение по ортопедия и травматология. Ищецът посочва, че когато е
постъпил за лечение в болничното заведение е имал остри болки в областта на травмираните
зони по тялото си, като движенията му били силно болезнени и ограничени, до
почти невъзможни. Според изложеното от ищеца на 30.12.2019г. му е извършена
оперативна интервенция - репозиция на тазобедрена става, като на 06.01.2020г.
отново се е било наложило оперативно лечение – извършена е алопластика на дясна
тазобедрена става. Твърди се, че на 12.01.2020г. е изписан от лечебното
заведение и е му е предписано приемане на медикаменти,бил е под наблюдение от
специалист.
Поддържа
се в исковата молба, че ищеца З.И. е изпитвал изключително силни физически
болки и страдания, като преживените от него травматични увреждания са били
влошили изключително неговия начин на живот. Сочи се, че с цел овладяване на
болковия синдром е използвал обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Наведени са доводи, че дълго
време след настъпване на ПТП същият трудно се придвижвал, като чувствал
постоянна слабост и обърканост, все още не можел да осъзнае случилото се.
Вследствие на получените травми се изморявал от най-елементарни физически
усилия, постоянно се нуждаел от съдействието и подкрепата на своите близки.
Твърди се, че ищеца е изпитвал страх да излиза от дома си, чувствал се е като
един непълноценен човек. Получените травматични увреждания са влошили драстично
качеството му на живот. Това е и причината да се чувства непълноценен и
безполезен, изпълнявайки най-обикновени действия. Получените физически и
емоционални травми и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и
затруднения в ежедневието на ищеца се явяват неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП на 26.12.2019 г. и с оглед
справедливостта, те следва да бъдат репарирани, като според ищеца сума в размер
на 80 000 лв. би успяла до някаква степен да обезщети претърпените от него неимуществени
вреди.
Ищецът З.И. претендира и
заплащането на имуществени вреди в размер на 5524.50 лв., включващи заплатени
от него средства за платена алопластика, медицински изследвания, медикаменти,
потребителски такси и др.
Наведени
са доводи, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а "АУДИ
ТТ" с peг. № ВР *** СВ е била налице валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица BG/22/11900278106, валидна от
01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., сключена при ЗК "Лев Инс" АД. Твърди
се, че на 17.02.2020 г. пред ответното дружество ищеца е депозирал искане за
обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от 26.12.2019 г.
имуществени и неимуществени вреди, но дружеството нито е заплатило, нито е
отказало да заплати обезщетение за търпените от ищеца вреди.
С
молбата се иска ответното дружество да заплати на З.А.И., обезщетения в размер на 80 000 лева, за претърпени
неимуществени вреди, и в размер на 5 524.20 лева за претърпени имуществени
вреди, претендирани от ищеца в следствие на настъпило ПТП от 26.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 17.05.2020г. -
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответника по
доброволната претенция, до окончателното заплащане на обезщетенията. Претендират се и направените по делото
разноски.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№248р-730/13.01.2020г.;Епикриза от "Първа частна МБАЛ - Враца" ЕООД -
гр.Враца – ИЗ 6518/2019г.; Епикриза от "Първа частна МБАЛ - Враца"
ЕООД - гр.Враца – ИЗ 97/2020г.; медицинско направление за ТЕЛК от 17.01.2020г.;
фактура №**********/13.01.2020г.; фискални бонове-3 бр.; искане до ЗК "Лев
ИНС" АД за изплащане на обезщетение доставено на 17.02.2020г.;проверка за
сключена застраховка "Гражданска отговорност"; адвокатско пълномощно.
В срока
по чл.367, ал.1 ГПК, от страна на ответното дружество ЗК "Лев Инс"АД,
представлявано от М. М. - Г. – изп.директор и П. Д.-изп.директор, чрез
пълномощника си адв.И.М. *** е депозиран писмен отговор, с който е оспорена
исковата претенция за неимуществени и имуществени вреди както по основание,
така и по размер.
С
отговора се оспорват: описания в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие от 26.12.2019г.; поддържа се становището, че
процесното ПТП не е настъпило с оглед виновно поведението от страна на водача
на лекия автомобил "АУДИ ТТ" с peг. № ВР *** СВ; оспорва се
твърдението за настъпил риск, покрит по застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; твърдението
за наличие на причинно- следствена връзка на претендираните с исковата молба
вреди и механизма на произшествието; твърдението за интензитета и проявлението
на твърдените неимуществени вреди; твърдението за негативно отражение на
събитието върху здравословното и емоционално състояние на ищеца, предвид
липсата на медицински документи, установяващи заболявания на ищеца, доказано
възникнали в причинна връзка с произшествието.
Твърди
се, че пострадалия З.И. е съпричинил настъпването на заявените неимуществени
вреди, чрез поставянето си в риск. Счита се, че размера на предявения иск за
неимуществени вреди е неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва
се по основание и размер претендираната лихва.
С
допълнителната искова молба процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло
исковата молба. Взема становище по наведените от ответника възражения. Твърди
се, че правния интерес от водене на делото произтича от мълчаливия отказ на
застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, вследствие на
непроизнасянето му по претенцията на ищеца, в законоустановения от КЗ
тримесечен срок. Според изложеното в молбата оспорванията на ответника на
основанието, размера на исковата
претенция,на претенцията за лихва, за вида и характера на вредите, както
и наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответника
водач са неоснователни и бланкетни.
В срока
по чл. 373 ГПК, отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Предявеният иск е процесуално допустим.
Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по
реда на чл.432 КЗ е прогласено с правна норма средство за защита на ищеца, при
наличие на нормативно регламентирани предпоставки.
Налице
е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
Доказателствената
тежест за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия
състав-деяние под една от двете форми-действие или бездействие, противоправност
на това деяние,причиняване на вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на
деянието с настъпилия резултат е на ищеца-арг.чл.154,ал.1 ГПК. В негова тежест е докаже както наличието,
така и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Субективният
елемент-вината следва да се опровергае от ответника -арг.ал.2 чл.45 ЗЗД.
Представените
доказателства са допустими и относими към спора, не са оспорени от ответника и
следва да бъдат приети.
По
делото е представена и приета като доказателство административнонаказателната преписка, образувана въз основа на АУАН №12931/26.12.2019г. Материалите са необходими
за определяне механизма на ПТП, вината и причинно- следствената връзка, за
установяване на свидетели- очевидци и за изготвяне на съдебна автотехническа
експертиза.
Изслушана е съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, като
вещото лице е посочило, че ищеца З.И. е получил счупване на дясна ставна ямка
на таза с изкълчване на дясна тазобедрена става, като е налице
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените увреждания на И..
Експертът е посочил, че получените увреждания са индиректни и към момента на
извършване на заключението са налице остатъчни явления от извършената
алопластика. Посочено е в заключението, че лечението, което е било приложено на
И. е било оперативно и адекватно, като продължителността на същото е била от
30.12.2019г. до 12.01.2020г. Експертът е посочил, че към момента ищеца е бил
възстановен от получените телесни увреждания на пациента,като прогнозата за развитие на
здравословното му състояние по отношение на травмата дясна тазобедрена става е
неблагоприятна. В съдебно заседание експерта установи, че вследствие на това
счупване и изкълчване на дясна тазобедрена става, е поставена изкуствена
тазобедрена става, която във времето търпи развитие с неблагоприятен ход. Това
са усложненията, които настъпват във времето - разхлабване, износване на самите
компоненти на ставата, които са и в реакция на организма към чуждото тяло. Тези
промени, които настъпват с времето могат да доведат до постепенно затрудняване
на движението и походката. Експертът посочва още, че към момента не се
наблюдават такива изменения, тъй като тя е поставена скоро, трябва да минат
повече от 10 години, за да се установят някакви промени като реакция от страна
на организма, както е и възможно такива
реакции и да не се появят, това зависи от самото натоварване на крайника.
Заключението не е оспорено от
страните, поради което съда намира същото за обективно и компетентно изготвено.
По делото е назначена и
изслушана съдебно автотехническа експертиза, от чието заключение е установено,
че произшествието е настъпило през светлата част от
денонощието на 26.12.2019г. около 17.00 часа в с. *** на ул. ***срещу №20 при
ясно време и нормална видимост. Експертът установява, че платното за движение в района на произшествието е прав
хоризонтален участък от път, покрит с износен асфалт с много напуквания и
неравности. Вещото лице е установило, че скоростта на лекия автомобил "Хонда HRV" с
рег.№ВР***СВ преди ПТП е била около 80
км/ч. Водачът на лекия автомобил "Хонда HRV" с рег.№ВР***СВ преди
ПТП е оставил без контрол управлението на автомобила, което е довело до
отклонение на автомобила в дясно и челен сблъсък в железобетонен стълб.
В заключението на експерта е посочено, че в пътния
участък, на който е станало процесното ПТП се намира в с. ***, в населено
място, където максимално разрешената скорост за движение на лекия автомобил "АУДИ
ТТ" с рег.№ВР***СВ е била 50 км/ч,
съгласно ЗДвП. Вещото лице установява, че от техническа гледна точка може
да се приеме, че при движение с разрешената за движение скорост от 50 км/ч
лекият автомобил "АУДИ ТТ" с рег.№ВР***СВ не би напуснал платното за
движение и се блъснал в железобетонния стълб. Експертът установява и че предпазният
колан или обезопасителния колан е средство за пасивна защита, предназначено за
удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на
внезапно спиране при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните
колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с
други пасажери.Ако водачът седнал на предната дясна седалка е без поставен
обезопасителен колан, главата му ще може да контактува с арматурното табло,
челното стъкло на лекия автомобил или с други части и елементи от купето на
автомобила.Имайки предвид механизма на ПТП и контактната скорост,
според вещото лице ако пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, то
неминуемо биха настъпили увреждания в областта на главата в следствие на
инерционните сили действащи върху тялото, както и контактни увреждания в областта на арматурното табло и
панорамното стъкло, което дава основание да се приеме, че от техническа гледна
точка пострадалия най-вероятно е бил с поставен обезопасителен колан. Експертът сочи в заключението си, че ефективността на предпазния колан
зависи от местоположението на човека в колата - водач или пътник в лекия
автомобил "АУДИ ТТ" с рег.№ВР***СВ и от типа на пътнотранспортно
произшествие - челен удар, какъвто е установения механизъм на възникване на
ПТП.Ефективността на предпазните колани е най голяма при скорости на
автомобилите до 65 км/ч, като с увеличаване на скоростта рязко намалява тяхната
ефективност т.е. в конкретния механизъм на ПТП водачът на лекия автомобил "АУДИ
ТТ" с рег.№ВР***СВ не е могъл да предотврати получените увреждания, а само
да ги намали в определена степен, както и да предотврати настъпване на
неблагоприятен смъртен изход. Заключението не е оспорено от страните, поради което съда намира същото за
обективно и компетентно изготвено.
Пред Окръжен съд – Враца са събрани и гласни доказателства:разпитани
са свидетелите Г. Р., която живее на семейни начала с ищеца З.И. и св. М. Р., тъст на ищеца.
Св. Г. Р. установява, че живее на семейни начала със ищеца З., като на 26
декември той е претърпял инцидент. Свидетелката сочи, че на тази дата ищеца е
бил отишъл при свой приятел да празнуват Коледа, като е било сутринта и някъде
следобед той й се обадил, като поискал да го прибера с колата, тъй като е бил
пийнал. Р. сочи, че отишла и го прибрала, но по пътя са се скарали, защото той
се е бил напил. Същата твърди, че била му казала, че е оставила децата сами, за
да го прибере. Докато шофирала й звъннал телефона, който бил на таблото на
колата, но той паднал долу и тя се е навела, за да го вдигна и тогава се ударила
челно в дирек, стълб. Свидетелката сочи, че двамата със З. са били с колан.
Колата не се е завъртала, директно се е ударила в стълба, не се е премести след
удара, тя си остана директно в стълба. Колата и към настоящия момент не е в
движение. Свидетелката установява, че колата е била смазана отпред и стълбът в
който са се ударили е разцепил колата наполовина. Според св. Р. тя се е движела
със скорост около 100 км/час, тъй като са бързали да се приберат при децата,
защото ги е била оставила сами.
Според свидетелката Р. в първия момент не е осъзнала какво се е случило,
минали са 10-ина минути и е започнала да звъни на линейка, полиция, тъй като
видяла, че З. е в безсъзнание. Свидетелката установява, че З. е бил на
седалката до нея отпред в автомобила, на предната седалка. Същата сочи, че не е
могла да изчака линейката и полицията и тъй като е имало много хора там, които са
се били събрали, с колата на едно от момчетата го закарали в болницата в гр.Бяла
Слатина. Докато пътували той е дошъл в съзнание. Св.Р. сочи, че в болницата
установили, че има счупване на тазобедрената става.
Съдът цени дадените показания, макар и през призмата на чл.172 ГПК, същите
са обективни и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
Св. М. Р. сочи, че зет му е бил катастрофирал, а дъщеря му е шофирала
леката кола. Според Р. зет му е бил в много лошо състояние. Същият твърди, че е
бил постоянно при него, тъй като живеят
един срещу друг, в съседство. Св. Р. установява, че З. е имал счупване на таза,
правили са му операция, сменяли са му става, бил е в болница, но не се оправил
напълно. Според свидетеля, след като З. е изписан от болницата не е могъл да се
движи сам. Според свидетеля около три месеца е бил в това лошо състояние. После
е започнал да става по -малко и да се движи сам. Свидетеля сочи, че през тези
три месеца той се е оплаквал постоянно, че го боли. Той неможеше да стъпи на
крака си, куцаше. И към настоящия момент той продължа да куца, няма подобрения.
Куцането му е видимо. Свидетеля установява, че зет му не може да работи, не
може да се движи, като преди инцидента е работел в строителството, не на
постоянна работа. Съдът цени и тези показания, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.
От
представената по делото справка от Гаранционния фонд е видно, че към датата на
ПТП по отношение на увреждащия л.а "АУДИ ТТ" с peг. № ВР *** СВ е
била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица BG/22/11900278106, валидна от 01.10.2019г. до
30.09.2020г., сключена при ЗК "Лев Инс" АД. От представеното по
делото искане от страна на ищеца З.И. и известие за доставяне на същото се
установява, че на 17.02.2020г. пред ответното дружество ищеца е депозирал претенцията
си за заплащане на обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от
26.12.2019г. имуществени и неимуществени вреди, но дружеството не се е
произнесло по тези негови искания.
При така изведеното от фактическа страна съда приема
за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че 26.12.2019г. около 17.00 часа, в с. ***, област Враца, в светлата част на
денонощието лек автомобил марка и модел "АУДИ ТТ" с рег.№ВР***СВ,
управляван от Г. М. Р. от с. *** се движел по платното за движение на ул.***при
ясно време и нормална видимост със скорост от 80 км/ч., при разрешената за
движение скорост от 50 км/ч. Улицата е с двупосочна организация на движението,
като платното за движение е покрито с износен асфалт с много неравности и
пукнатини. В определен момент водачът на лекия автомобил "АУДИ ТТ" с
рег.№ВР***СВ си е отклонил вниманието от управлението на автомобила, при което
той е напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и се
блъснал челно в железобетонния стълб, който се намирал на десния тротоар. В
резултат на удара е разрушен железобетонния стълб, в основата на който
се установил лекия автомобил след ПТП.В резултат на станалото ПТП пътникът З.А.И.
*** е получил описаните в медицинските документи наранявания.
Следствие на станалото ПТП лекият автомобил "АУДИ ТТ" с peг. №ВР***СВ
е получил големи повреди и деформации. При обсъждане данните по конкретното
произшествие от техническа гледна точка се стига до извода, че причина за
настъпване му са субективни действия с органите за управление на водача на
лекия автомобил "АУДИ ТТ" с рег.№ВР***СВ, което е довело до движение
с превишена скорост от 80 км/ч., както и отклонение вниманието от управлението на
автомобила, при което той е напуснал платното за движение в дясно по посока на
движението и се блъснал челно в железобетонния стълб.Установеният механизъм на
ПТП съда базира както на приетото по делото и неоспорено заключение на
изслушаната съдебно автотехническа експертиза, така и от показанията на
деликвента Г. Р. и приложената административнонаказателна преписка.
Съвкупният анализ на
обсъдените писмени и гласни доказателства води до категоричния извод, че в
случая е установено наличието на предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника ЗК "Лев Инс" АД застрахователя спрямо увредения ищец, а
именно: наличието на действителен застрахователен договор, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения
ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на
вредите-управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП при управление на МПС с
несъобразена скорост, която е довела до изгубване на контрол върху
управляваното МПС и блъскането челно в железобетонния стълб и причиняване на
ПТП и телесни увреждания на ищеца; вредоносен резултат причиняване на имуществени
и неимуществени вреди на пострадалия-болки и страдания от настъпилите
увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
От приложената по
делото административно-наказателна преписка се установява, че на виновния водач
е наложено административно наказание за извършеното от него противоправно
деяние, а именно съставен е АУАН №12931/26.12.2019г.
и е наложено наказание "глоба" в размер на 200.00 лв., като е
издадено и Наказателно постановление 19-0248-001269/08.01.2020г., което е
влязло в сила на 06.03.2020г.
Ищецът З.И. претендира
заплащането както на имуществени вреди в размер на 5524.50 лв., включващи заплатени
от него средства за платена алопластика, медицински изследвания, медикаменти,
потребителски такси и др., така претендира заплащането на неимуществени вреди в
размер на 80000.00 лв.
1) По отношение претенцията за заплащане на имуществени
вреди в размер на 5524.50 лв.,
включващи заплатени от него средства за платена алопластика, медицински
изследвания, медикаменти, потребителски такси и др., съда намира същата за
частично основателна. От представените и приети по делото писмени
доказателства - Епикриза от "Първа
частна МБАЛ - Враца" ЕООД - гр.Враца – ИЗ 6518/2019г.; Епикриза от
"Първа частна МБАЛ - Враца" ЕООД - гр.Враца – ИЗ 97/2020г.;
медицинско направление за ТЕЛК от 17.01.2020г.; фактура
№**********/13.01.2020г. издадена от "Първа частна МБАЛ –Враца" ЕООД
съда приема, че е основателна претенцията в размер на 5346.80 лв. От
представената фактура №**********/13.01.2020г. издадена от "Първа частна
МБАЛ –Враца" ЕООД се установява, че ищеца З.И. е заплатил тази сума за
извършването на оперативни процедури с алопластика на тазобедрена става.От
представените по делото фискални бонове за закупени медикаменти и извършен
скенер не може да се установи, че същите са предназначени за ищеца И.. От
приложената медицинска документация липсват данни да е извършван скенер на И.
или да му е назначено такова изследване.В епикризите издадени от Ортопедо-травматологично
отделение е видно, че на И. е правена
рентгенография, не и скенер.При изложените съображения иска се явява
основателен за сумата в размер на 5346.80 лв., като следва да бъде отхвърлен за
горницата над 5346.80 лв. до пълния предявен размер от 5524.20 лв. като
недоказан. Върху така определеното обезщетение следва да бъде начислена
законна лихва, считано от 17.05.2020г. – датата на изтичане на тримесечния срок
по доброволната претенция до окончателното плащане на присъдената сума.
2) По отношение претенцията за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 80 000.00 лв.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, установени по делото, които представляват неблагоприятно
засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема
на причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени
в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на Окръжен съд - Враца съобрази следните обстоятелства: вида
и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер, установен от заключението на СМЕ, като И. е получил счупване на дясна ставна ямка на таза с изкълчване на дясна
тазобедрена става; вида и продължителността на проведеното лечение и
свързаните с това ограничения за ищеца-болнично за общо 12 дни с извършване на две
оперативни интервенции и домашно-амбулаторно; продължителността на лечебния и възстановителен
период, установена от гласните доказателства около 3 месеца. Окръжният съд
съобрази и мнението на лекаря
изготвил медицинското заключение – д-р К., че вследствие на това счупване и
изкълчване на дясна тазобедрена става, е поставена изкуствена тазобедрена
става, която във времето търпи развитие с неблагоприятен ход. Това са
усложненията, които настъпват във времето - разхлабване, износване на самите
компоненти на ставата, които са и в реакция на организма към чуждото тяло. Тези
промени, които настъпват с времето могат да доведат до постепенно затрудняване
на движението и походката. Експертът посочва още, че към момента не се
наблюдават такива изменения, тъй като тя е поставена скоро, трябва да минат
повече от 10 години, за да се установят някакви промени като реакция от страна
на организма, както е и възможно такива
реакции и да не се появят, това зависи от самото натоварване на крайника.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на
ПТП - 36 годишен млад човек, който сравнително бързо би преодолял получените
травматични увреждания в сравнение с един по-възрастен индивид,
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, фактическата му съпруга е
шофирала с превишена скорост, той е бил употребил алкохол, като според св. Р.,
ищеца е бил пиян социалноикономическите условия в страната към 26.12.2019 г. и
лимита на застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези
фактори съставът на съда намира, че сумата 17 000.00 лева е справедливото
обезщетение, което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди. Това е размерът, който според окръжния съд, в най-пълна
степен отговаря на изискването за справедливост и съответства на установените в
настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за
размера на дължимите обезщетения.
Предявеният
размер обезщетение – 80 000 лв. съдът намира за прекомерен и несъответен на
неимуществените вреди. Не са събрани, въпреки предоставената на ищеца
възможност и указаната му доказателствена тежест, доказателства за понесени
по-големи от обичайните болки, страдания и дискомфорт, за претърпени
емоционални и психологически травми, за остатъчен дефицит било във физически,
било в емоционален аспект. Такива биха могли да бъдат както медицински
документи, така и свидетелски показания, т. е. всички допустими доказателствени
средства.
С
представения по делото писмен отговор от страна на ответното дружество е
направено възражение за наличието на принос на вредоносния резултат от страна
на ищеца З.И.. Съдебният състав намира това възражение за основателно.
От показанията на свидетелката Г. Р.,
се установява, че преди настъпването на инцидента двамата са бързали, и двамата
са били съгласни с тази скорост. Те са били наясно, че движението на автомобила
е в нарушение на ЗДвП и нито единият, нито другият е направил нещо по въпроса.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установи, че
деликвента е шофирал със скорост от около 80 км/ч., а в съдебно заседание св. Р.
сочи, че е била с около 100 км./ч. при всички положения тя е над ограничението
за населено място, т.е. ищеца е знаел, какво се случва, че се кара извън
ограничената скорост, но въпреки това нищо не е направил в тази посока. Съгласно Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. №
762/2010 г. на Второ т. о., при определяне на поведението на пострадалото лице
като съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно установено
несъответствие на това поведение със съответните правни норми, а следва същото
да е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди. В
тази насока е и Р № 159/24.10.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, Второ т.
о.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може
да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. Ето защо, съда
намира, че в случая с бездействието си да не реагира на превишената скорост на
автомобила, пострадалия има принос към настъпване на ПТП. Този принос настоящия
съдебен състав определя на около 1/10, поради което справедливият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от 17000.00 лв. следва да редуцира на 15 300.00 лв. Върху така определеното обезщетение следва да бъде
начислена законна лихва, считано от 17.05.2020г. – датата на изтичане на
тримесечния срок по доброволната претенция до окончателното плащане на
присъдената сума.
Предвид
изхода на спора, на страните следва да се присъдят направени разноските по
делото, съобразно уважената част на иска /за ищеца/ и съобразно отхвърлената
част на иска /за ответника/.
Ищецът З.И.
е освободен от заплащане на държавни такси. В случая, иска предявен от него е в
размер на 85524.20 лв., същият е уважен в размер на 20646.80 лв. за заплащане
на обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди, поради което
дължимата държавна такса в случая е в размер на 825.72 лв. и същата следва да
се възложи на ответника.
По делото
от страната на ищеца е депозиран списък с разноски, който е претендирал
разноски в размер на 400.00 лв., поради което с оглед изхода на спора в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 96.56
лв. А в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени по компенсация направените от
ответника разноски в размер на 1441.30 лв.
В съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че в
полза на адв. Й.Д. следва да бъдат присъдени разноски в размер на за адвокатско
възнаграждение, предвид цената на уважения иск, съгл. чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1149.38 лв., платими от ответника.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. ***
да заплати на З.А.И., ЕГН ********** със съдебен адрес чрез пълномощника му
адв.Й.Д.,*** сумата в размер на 5346.80
лв./пет хиляди триста читиредесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца средства за алопластика, като
отхвърля иска за горницата над 5346.80 лв. до пълния предявен размер от 5524.20
лв. като недоказан. Върху така определеното обезщетение следва да бъде
начислена законна лихва, считано от 17.05.2020г. – датата на изтичане на
тримесечния срок по доброволната претенция до окончателното плащане на
присъдената сума.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с
адрес гр. *** да заплати на З.А.И., ЕГН ********** със съдебен адрес чрез
пълномощника му адв.Й.Д.,*** сумата в размер на 15 300.00 лв. представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 17.05.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 15 300.00
лв. /петнадесет хиляди и триста лева/ до претендирания от 80 000.00 лв. /осемдесет
хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. ***
да заплати на адв. Й.Д. от САК, с адрес *** сумата в размер
на 1149.38 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, предвид цената на
уважения иск, съгл. чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. ***
да заплати на З.А.И., ЕГН ********** със съдебен адрес чрез пълномощника му
адв.Й.Д.,*** сумата в размер на 96.56 лв. направени по компенсация разноски в
производството.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П.
В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. *** да заплати в полза на Окръжен съд – Враца
сумата в размер на 825.87 лв./осемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки/ държавна такса съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З.А.И.,
ЕГН ********** със съдебен адрес чрез пълномощника му адв.Й.Д.,*** да заплати в
полза на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***,
представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. *** сумата в
размер на 1441.30 лв./хиляда четиристотин четиридесет и един лева и тридесет
стотинки/ представляваща направените от ответника разноски по съразмерност на
отвхърлената част от иска.
Решенето
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: