Решение по дело №2841/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260432
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20205640102841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260432

 

    гр.Хасково, 28.10.2021год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на шести октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: Христина Жисова

 

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2841 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Московска“ № 19 против О.Б. *** исковата молба се твърди, че на основание Договор за револвиращ кредит № 01800-2655 от 19.10.2012г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *********, като кредитор, от една страна, и ответника като кредитополучател, банката предоставила на кредитополучателя потребителски револвиращ кредит в размер на 500 лева с банкова карта MasterCard Classic, безсрочен, при лихва, формирана съгласно договора за кредит. Кредитът бил усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита при кредитора. Съгласно чл. 11 ал. 3 от Общите условия към Договора за кредит, Банката имала право да обяви кредита за изискуем в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна месечна погасителна вноска, като след обявяване на изискуемост Кредитополучателят бил длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит. Кредиторът бил изпълнил своето задължение по предоставяне на кредита, на основание Договор за револвиращ кредит № 01800-2655 от 19.10.2012 г., сумата по кредита била усвоена на 19.10.2012г. от кредитополучателя по разплащателна сметка, открита при кредитора "Експресбанк" АД - клон Хасково с IBAN ***. От своя страна, кредитополучателят бил допуснал неизпълнение на Договора за кредит, тъй като не бил извършил плащане на четири поредни дължими месечни вноски, поради което, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 20.01.2020г. За обявената предсрочна изискуемост на кредита, длъжникът бил уведомен с покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит и изявление за предсрочна изискуемост, което било получено лично.

На 04.02.2020 г. кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката. По него било образувано ч. гр. д. № 297/2020 г. по описа на Хасковския районен съд и на 07.02.2020г. била издадена исканата заповед за незабавно изпълнение. Бил издаден и изпълнителен лист от 10.02.2020г. по образуваното ч.гр.д. № 297 по описа на съда за 2020г., като длъжникът бил осъден да заплати на кредитора следните суми: 238,68 лева - главница, дължима по Договор за револвиращ кредит № 01800-2655 от 19.10.2012 г.; 51.21 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 15.04.2018 г. до 04.02.2020 г.; 0,96 лева - обезщетение за забава за периода от 20.01.2020 г. до 04.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 25,00 лева за заплатена държавна такса по сметка на Районен съд - Хасково. За събиране на така присъдените суми било образувано изпълнително дело № 20208740400446 по описа на ЧСИ Самуил Пеев - peг. № 874 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Хасково, което на основание Определение № 260808/29.09.2020 г. на РС-Хасково по ч.гр.д. № 297/2020 г. било спряно.

Ищецът по настоящото дело се явявал общ правоприемник на прекратената чрез вливане „Експресбанк“ АД, ЕИК *********.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника като правоприемник на „Експресбанк“АД,  съществуването на гореописаните вземания на ищеца спрямо него по Договор за револвиращ кредит № 01800-2655 от 19.10.2012 г., а именно: 238.68 лева - главница; 51.21 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 04.02.2020г.; 0,96 лева - обезщетение за забава за периода от 20.01.2020г. до 04.02,2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Сочи, че така, както е предявена претенцията не става ясно как точно е формирана дължимата главница, от кой момент е станала изискуема и дали изобщо е станала изискуема, тъй като липсвало валидно обявена предсрочна изискуемост на претендираното от банката вземане по договора за револвиращ кредит. Не ставало ясно кога е настъпил падежът на претендираните суми. Волеизявлението на банката - кредитор за настъпила предсрочна изискуемост следвало да бъде обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2  от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В приложената по делото покана не се съдържали конкретни факти и правното основание въз основа на които да е настъпила предсрочна изискуемост, същата била без подпис, а приложената куриерска разписка не установявала съдържанието на същата. Исковете се явявали неоснователни и поради липса на уговорки в договора за срок на предоставената карта, за падеж на плащанията по нея, лихви, гратисен период, такси. Ответникът излага твърдения, че в настоящия случай важат правилата на ЗПК в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., с актуална редакция изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г. и същият имал качеството на потребител по смисъла на чл. 9 от същия закон. Прави се възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като същият предвиждал различни начини на олихвяване на заемната сума - три различни годишни процента в зависимост от точността на изпълнението; липсвал ясно посочен критерий (условия) за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам - и на размера на дължимите за погасяването суми, който били в пряка зависимост от метода, по който банката изчислява лихвения процент. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лв. като представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 297/2020г. по описа на Районен съд-Хасково се установява, че „Експресбанк“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата 238,68 лева – главница; 51,21 лв. – договорна (възнаградителна лихва) за периода от 15.04.2018г. до 20.01.2020г.; 0,96 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.01.2020г. до 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г. до изплащане на вземането, по Извлечение от счетоводни книги по Договор за револвиращ кредит от 19.10.2012г., както и разноски в размер на 25 лева за държавна такса. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 125/07.02.2020г. по ч.гр.д. № 297/2020г. по описа на Районен съд Хасково, връчена  на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът - „Банка ДСК“ ЕАД е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

От удостоверение изх. № 20201023143359/23.10.2020г. на Агенция по вписвания, е видно че „Експресбанк“ АД е преобразувано чрез вливане в „Банка ДСК“АД - правоприемник на „Експресбанк“ АД.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.10.2012 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, като кредитор и О.Б.Б., като кредитополучател е сключен Договор за револвиращ кредит № 01800-2655/19.10.2012г. Съгласно Договора „Сосиете Женерал Експресбанк“АД е предоставило на ответника потребителски револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, в размер на 500.00 лева, безсрочен, с месечна падежна дата от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период. Кредитът се е усвоявал и погасявал чрез разплащателна сметка, свързана с кредита IBAN ***анкова револвираща карта MASTERCARD CLASSIK в лв., с номинален годишен лихвен процент 18% към момента на сключване на договора, респ. 0.05 % - на ден; надбавка при просрочие 6 % и ГПР 50,73%. Неразделна част от Договора и посочени като част II от него, са т. нар. „Общи условия“, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора. Съгласно Общите условия Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски револвиращ кредит с банкова карта MasterCard (в случая CLASSIK), издадена според условията на отделен Договор за револвираща кредитна карта от съответната търговска марка, който е неразделна част от настоящия договор. Кредитополучателят може да използва кредита за теглене на пари в брой, чрез терминални устройства АТМ/ПОС в страната и чужбина; плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при търговец в страната и чужбина; плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални устройства в интернет сайтове на търговци, които е указано, че приемат плащания с банкова карта от съответната търговска марка, както и чрез усвояване по разплащателната сметка, свързана с кредита в офис на банката. Кредитополучателят се задължава да погасява всеки месец минимална погасителна вноска (МПВ), в размер на 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва. МПВ включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва.

Съгласно чл.5 от раздел II от Договора, лихвите се начисляват само върху размера на усвоените суми за съответния брой дни от датата на извършване на операцията до погасяване на сумата по тази операция, с изключение на сумата, за която се прилага гратисен период, а начисляването на лихви не води до намаляване на разполагаемата част на кредитния лимит. В случай, че до 15-то число на месеца, следващ отчетния период, Кредитополучателят погаси изцяло всичките си задължения по кредита, той няма да дължи лихви върху частта от кредита, използвана за извършване на платежни операции за плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при търговец, които са осчетоводени през отчетния период. В случай, че до 15-то число на месеца, следващ отчетния период, Кредитополучателят не погаси изцяло всичките си задължения по кредита, върху непогасената част от кредита, използвана за извършване на платежни операции за плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при търговец, които са осчетоводени през отчетния период, се начислява лихва, считано от датата на извършване на съответната платежна операция. Лихвата, начислена по този начин, се включва в МПВ в края на месеца, следващ отчетния период. За частта от кредита, използвана за извършване на операциите теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ/ПОС и за усвояване по разплащателната сметка, свързана с кредита в офис, не се прилага гратисен период. Годишният номинален лихвен процент, начисляван по кредита съгласно уговореното в договора, в зависимост от търговската марка на основната револвираща карта, свързана с кредита, е в размер на: за Visa Classic и MasterCard Classic -18 % за кредити в лева и евро. При забава в плащанията се дължи наказателна надбавка от 6 %, която се начислява върху размера на просрочената главница отделно извън минималната погасителна вноска. При неиздължаване (изцяло или частично) на минималната погасителна вноска до 22-ро число на съответния месец, считано от 23-то число Банката блокира възможността за усвояване на суми по кредита (включително блокира револвиращата/ите карта/и, издадена/и с кредита). Банката възстановява възможността за ползване на кредита (включително деблокира револвиращата/ите карта) най-късно на следващия работен ден след погасяване на всички просрочени задължения по кредита. Банката има право да обяви кредита за изискуем в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ. След обявяване на изискуемост Кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит (чл.11, ал.1 от Общите условия). По – нататък, в чл.12 и чл.13 от Общите условия, инкорпорирани в договора за револвиращ кредит е предвидена възможността на банката да обяви кредита за изискуем при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя с последица – изискуемост на цялата главница по кредита, ведно с лихва в размер на сбора от договорената лихва (18% годишна лихва или 0.05% -лихвен процент на ден и наказателна надбавка – 6 пункта над посочените, до окончателното погасяване на задължението).

По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение на задължения и изявление за предсрочна изискуемост, изх. № SV 15606-07/24.10.2019г. от кредитора „Експресбанк“ АД, адресирана до ответника, за размера на задължението по договор за кредитен продукт  PRI BGN револвиращ кредит 002655, сключен на 19.10.2012г. към 18.10.2019г. в размер общо на 150.39 лв., включващ 113.46 лв. главница, 20.80 лв. лихви и 16.13 лв. начислени наказателни лихви, както и че същият е в просрочие 550 дни. В поканата е посочено, че в случай, че просрочието не бъде погасено до 7 дни от получаването на поканата, задължението ще се счита за предсрочно изискуемо.

Видно от товарителница  с № 5151910243243 от 29.10.2019г. на МиБМ Експрес ООД, документи с изх. № SV 15606-07/24.10.2019г., с отбелязване по договор са изпратени от „Експресбанк“ АД на ответника, с подпис в графа: „получател“ на същия и посочена дата 30.10.2019г.

Според представените от ответника документи за плащанията, които е извършил по описания договор, а именно - Погасяване по револвираща кредитна карта № 01800-361-008458 от 17.01.2014г. с наредител О.Б.Б. по кредит № 00002655/19.10.2012г. за сумата от 482.54 лева, Нареждане разписка № 01800-020-025312 от 17.01.2014г. с наредител О.Б.Б. за сумата от 1160.00 лева, Вносна бележка № 01800-015-012467 от 18.08.2018г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 50.00 лева, Вносна бележка № 01800-016-014473 от 18.01.2016г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 140.00 лева, Вносна бележка № 01800-016-014835 от 24.02.2016г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 100.00 лева, Вносна бележка № 01800-016-015427 от 25.04.2016г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 100.00 лева, Вносна бележка № 01800-015-016740 от 18.05.2016г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 1009.70 лева, Погасяване по револвираща кредитна карта № 01800-361-056968 от 18.05.2016г. с наредител О.Б.Б. по кредит № 00002655/19.10.2012г. за сумата от 482.54 лева, Вносна бележка № 01800-015-017171 от 04.07.2016г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 25.00 лева, Вносна бележка № 01800-015-019691 от 10.04.2017г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 100.00 лева, Погасяване по револвираща кредитна карта № 01800-361-089824 от 10.04.2017г. с наредител О.Б.Б. по кредит № 00002655/19.10.2012г. за сумата от 100.00 лева, Вносна бележка № 01800-016-022620 от 21.01.2019г. в полза на О.Б.Б. за сумата от 100.00 лева, се установяват извършените от него плащания по процесния договор.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че кредитният лимит по Договор за револвиращ кредит № 01800-2655/19.10.2012г. с възможност за ползване/усвояване с банкова карта MASTERCARD CLASSIK е усвоен от кародължателя на 01.12.2012г. (03.12.2012г. счетоводна дата). Пълно усвояване на лимита е извършено на 18.03.2012г. чрез плащане на ПОС. Последната счетоводна дата, на която са внесени суми за погасяване на кредитния лимит е на 21.01.2019г. като са разнесени и погасени с вальор закъснели плащания на падеж от 15.09.2017г. до 15.04.2018г. в размер на 76.58 лв. просрочена главница и 23.42 лв. лихви. Датата 15.04.2018г., според вещото лице е тази, на която е преустановено плащането по кредитното задължение. Така, задълженията по Договор за револвиращ кредит № 01800-2655/19.10.2012г. по пера били следните: главница – усвоена и непогасена 238.68 лв.; възнаградителна лихва – начислена и непогасена за периода от 15.04.2018г. до 20.01.2020г. – 51.21лв.; лихва за забава от 20.01.2020г. (датата на счетоводното отнасяне на задължението като предсрочно изискуемо) до 04.02.2020г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) – 0,98 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, предвид настъпилото универсално правоприемство, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, поради следните съображения:

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по заповедта за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените Договор за револвиращ кредит № 01800-2655/19.10.2012г., инкорпорирал в себе си в част II, „Общи условия“. Договорът е подписан от ответника в цялост, като автентичността му не е оспорена. Във връзка с ответните възражения касаещи наличие на основание за недействителността му по чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК, тъй като договорът предвиждал различни начини на олихвяване на заемната сума - три различни годишни процента в зависимост от точността на изпълнението; липсвал ясно посочен критерий (условия) за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам - и на размера на дължимите за погасяването суми, които били в пряка зависимост от метода, по който банката изчислява лихвения процент, следва да се посочи, че подобни пороци не се установяват да са налице. Както бе посочено по-горе, в договора е предвиден номинален годишен лихвен процент от 18 % или лихвен процент на ден от 0.05%, съответно при забава наказателна надбавка от 6 пункта, а при обявена предсрочна изскуемост – изискуемост на цялата главница по кредита, ведно с лихва в размер на сбора от договорената лихва (18% годишна лихва или 0.05% -лихвен процент на ден и наказателна надбавка – 6 пункта над посочените, до окончателното погасяване на задължението). Неоснователно е и възражението за липса на уговорки в договора за срок на предоставената карта, падеж на плащанията по нея, лихви и т.н., тъй като процесният договор, макар и свързан с пластиката, с която следва да се осъществяват плащанията, не е идентичен с договора за издаване на револвиращата карта съобразно чл. 1 ал.1 от раздел II от него. Освен това, от констатациите на вещото лице се установява, че ответникът е усвоил уговорената сума, който факт също не се оспорва. Договорът освен горепосоченото, отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание. От договора става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейният размер, кога е падежът на всяка една вноска. Освен това, още в началото на подписания от страните договор са визирани размерите на отделните плащания за главница, лихви и т.н. Съдът не констатира противоречие между размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват данни, от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния случай. Договореният между страните размер на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят изводи в обратната насока. Следва да се отбележи също така, че и Общите условия са подписани от ответника, поради което съдът приема, че последният е изцяло запознат със съдържанието им.

Ето защо, следва да се приеме, че договорът е породил уговорените с него правни последици, а именно Банката, чийто универсален правоприемник се явява ищеца, е отпуснала на ответника кредит, който последният е трябвало да погасява чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо място няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното. Следователно, в случая са били налице предпоставките за настъпване и на предсрочна  изискуемост.

Съгласно т. 18 на Тълкувателно решение /ТР/ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, каквито възражения касаещи ненадлежно обявена предсрочна изискуемост са релевирани и от ответника. Това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че в случая е доказано и установено както изпращането, така и получаването от ответника на представената „покана“, съдържаща в себе си и изявление за предсрочна изискуемост, доколкото в товарителницата е описан конкретен изходящ номер, съответстващ на изх. № на същата, а именно изх. № SV 15606-07/24.10.2019г., което свърва изявлението на „Еспресбанк“АД с достигането му до адресата, получил и подписал лично тази товарителница на 30.10.2019г., който факт също не се оспорва, а възражението от ответника за неустановяване на съдържанието на куриерската пратка, не може да бъде споделелно. При това положение, следва да се приеме, че твърдяното уведомяване е извършено по надлежния ред, респ. че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор.

С оглед всичко изложено и като съобрази депозиранато по делото заключение, съдът намира предявените установителни искове за изцяло доказани по основание и размер, в това число и иска за обезщетение за забава. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в случая размерите на непогасените вземания на ищеца са за главница – 238.68 лв.; възнаградителна лихва – за периода от 15.04.2018г. до 20.01.2020г. – 51.21лв.; лихва за забава от 20.01.2020г. (датата на счетоводното отнасяне на задължението като предсрочно изискуемо) до 04.02.2020г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) – 0,98 лв. Във връзка с разликата от 0.02 ст., касаеща изчисления от вещото лице размер на обезщетението за забава, следва да се посочи, че с оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 0,96 лв. и не може и да присъжда по-голям. При това положение, вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 297/2020г. по описа на РС – Хасково - 04.02.2020г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство са в размер на 25 лева – платена държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 475 лева, от които 125 лева – платена държавна такса, 250 лева – разноски за вещо лице и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда.

Водим от горното, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Московска“ № 19 (правоприемник на „Експресбанк“ АД), сумата 238.68 лева – главница по Договор за револвиращ кредит от 19.10.2012г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2020г. до изплащане на вземането; 51.21 лв. – договорна (възнаградителна лихва) за периода от 15.04.2018г. до 20.01.2020г.; 0.96 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.01.2020г. до 04.02.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 125/07.02.2020г. по ч.гр.д. № 297/2020г. по описа на Районен съд Хасково за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

ОСЪЖДА О.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Московска“ № 19, сумата в размер на 500 лева, от която 475 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 25 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 297/2020г. по описа на Районен съд Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                 СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.