Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми септември, през
две хиляди и двадесет и трета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия КЮРКЧИЕВ гр. д. № 5654 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Съдът е сезиран от „У.Б.“
АД за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника Р.Е.Р. за
следните суми: 20 259,75 евро - главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 238/0187/18365120 от 28.12.2012 г., договорна лихва
върху просрочена главница в размер на 922,55 евро, начислена за периода от
15.08.2015г. до 16.02.2016г.; лихва върху просрочена главница в размер на
2739,96 евро за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016 г. включително, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 65163 /2016 г. по
описа на СРС, ГО, 155 състав.
В исковата молба се
твърди, че между „У.Б.“ АД и И.В.М.– като кредитополучател, „К.Т.777“ ЕООД –
като солидарен длъжник и Р.Е.Р. – като поръчител бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 238/0187/18365120 от 28.12.2012г., по
силата на който страните уговорили Банката да предостави потребителски кредит в
размер на 25 000 евро за текущи нужди на кредитополучателя. С договора,
страните са предвидили, че кредитът се предоставя за срок от 10 години, като
крайният срок за погасяване на всички задължения по него е уговорен до
28.12.2022 г. Страните са уговорили, че анюитетните вноски по главницата и
лихвите се дължат на 15-то число на месеца, съгласно чл. 7.1 във връзка с чл.
12.2 от договора за кредит. Поддържа се, че в изпълнение на задълженията си по
договора, банката е предоставила уговорената сума по кредита по разплащателна
сметка на кредитополучателя, заверявайки я със сумата от 48 895,75 лв.
/равняваща се на левовата равностойност на 25 000 евро/, като кредитът е бил
усвоен по банков път, еднократно с платежно нареждане от 28.12.2012г. Излагат
се твърдения, че поради допусната забава в плащанията на дължимите месечни
погасителни вноски, банката- кредитор е упражнила на 16.02.2016г. правото си да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, на основание чл. 29 от раздел IX
от Общите условия, при които банката предоставя потребителски кредити на
физически лица, и които следва да се считат неразделна част от Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 238/0187/18365120 от
28.12.2012г., поради просрочие на падежа на седем броя дължими вноски по
главницата и лихвата, считано от 15.08.2015 г.
Ищецът поддържа, че
поръчителят Р.Е.Р. е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с
Нотариална покана, peг. № 2100/2016 г., том 1, № 137, на нотариус Б.Н., с peг.
№ 142 на НК, по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, видно от разписката към която,
адресатът е бил посетен три пъти в рамките на един месец, като същият не е бил
открит, не е открито и лице, което да е съгласно да получи поканата, във връзка
с което е било залепено уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК на 18.09.2016г.
В двуседмичния срок, адресатът Р.Р. не се е явил, за да получи екземпляр от
нотариалната покана, поради което същата се счита за връчена, считано от
03.10.2016 г. В тази връзка се излагат
твърдения, че отговорността на поръчителя е ангажирана в рамките на
преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, изр. 1 ЗЗД, с подаване на заявлението
в съда на 15.11.2016г. Поддържат се доводи, че с връчването на нотариалната
покана за предсрочна изискуемост се счита, че банката е изпълнила задължението
си съгласно т. 18 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да
уведоми кредитополучателя и съдлъжниците за обявената предсрочна изискуемост
преди предприемането на съдебно производство. Поради обстоятелството, че в
дадения в поканата срок, както и към датата на заявлението, задължените по
кредита лица не са погасили произтичащото от договора за кредит парично
задължение, банката- кредитор предприела действия за принудително
удовлетворяване на вземанията си, подавайки заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. По заявлението било образуваното ч.гр.д. № 65163/2016 г.
по описа СРС, 155 с-в и сезираният съд издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист от 25.11.2016 г., с които
длъжниците И.В.М.- кредитополучател, Р.Е.Р. – поръчител и „К.Т.777“ ЕООД –
солидарен длъжник били солидарно осъдени да заплатят на кредитора „У.Б.“ АД
следните суми: 20 259,75 евро – главница; договорна лихва върху просрочена
главница в размер на 922,55 евро за периода от 15.08.2015г. до 16.02.2016г.;
лихва върху просрочена главница в размер на 2739,96 евро за периода от
15.08.2016г. до 14.11.2016 г. вкл., ведно със законна лихва, считано от
15.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2416 лв. разноски по
делото, от които 936,84 лева – държавна такса и 1479,16 лева – адвокатско
възнаграждение. На 13.04.2017 г. в „У.Б.“ АД е получено съобщение с
разпореждане от съда за депозирано от ответника Р.Е.Р. възражение по реда на
чл. 414 от ГПК, което процесуално действие обуславяло възникване на правен интерес
на ищеца за предявяване на положителен установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване съществуването на
заявените вземания. При изложените фактически твърдения, ищецът моли да бъде
установено съществуването на заявените вземания, а с оглед очаквания
благоприятен изход на процеса – претендира за осъждане на ответника да му
заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът Р.Е.Р. е
депозирал отговор на исковата молба, извън
законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 ГПК. В отговора се
поддържа становище, че предявените искове са недопустими, поради недължимост на
сумите, поради това, че на 05.03.2010 г., ответникът е заплатил сумата от 30
000 лева. Оспорва исковете по основание и размер в останалата част, както и
като погасени по давност, поради което поддържа, че следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани по изложени съображения в отговора.
Ищцовата страна „У.Б.“
АД, не е депозирала допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 238/0187/18365120
установява, че на 28.12.2012 г. между ищеца „У.Б.“ АД и И.В.М.– като
кредитополучател, „К.Т.777“ ЕООД – солидарен длъжник и ответника Р.Е.Р. – като поръчител
е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала
потребителски кредит в размер на 25 5000 евро за текущи разходи на
кредитополучателя със срок на издължаване – десет години, считано от 28.12.2012
г. до 28.12.2022 г. Според клаузата на чл. 4.1.а от договора, уговорената
възнаградителна лихва се формира като сбор от Базов лихвен процент /формиран от
тримесечен EURIBOR, съгласно Раздел III от ОУ и премия/ в размер на 0.22 % към момента на сключване
на договора и надбавка в размер на 7.73 % или общо годишен лихвен процент от 7.95
%, а съгласно чл. 4.2. е предвиден годишен лихвен процент върху просрочена
главница, формиран от БЛП и надбавка към него в размер на 17.95 %.
В т. 29 от приетите като
доказателства Общи условия, които са неразделна част от договора е изрично
уредена възможността за реализиране на правото на банката, да превърне
задължението на кредита в предсрочно изискуемо, а в т. 29.1. до т. 30.12. са
уредени и предпоставките за упражняване на това право на кредитора (при
допускане на забава за плащане на падежа на част или пълния размер на вноската,
за което и да е вземане на Банката (анюитетна, за главница, за възнаградителна
лихва, за обезщетителна лихва - неустойка) по кредита и др.
По делото е представено и прието
като писмено доказателство Извлечение от счетоводни книги по сметка към
15.11.2016 г. по Договор за банков кредит от 238/ 0187/18365120 от 28.12.2017
г., в което са описани дължимите суми от кредитополучателя към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Като доказателства по делото са
представени и приети Справка по чл. 366 от ГПК „Движение за сметка за период от
28.12.2012 г. до 18.04.2017 г.“, Справка „Лихвен лист по кредит от 28.12.2012 г.
до 18.04.2017 г. “ и „Информация за сметка на клиент от 28.12.2012 г. до
18.04.2017 г.“ по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
238/0187/18365120 от 28.12.2012 г.
Приетата като доказателство
Нотариална покана рег. № 2100/2016 г., том 1, № 137 на нотариус Б.Н.,
адресирана от името на „У.Б.“ АД съответно до кредитополучателя И. В.М.,
солидарния длъжник „К.Т.777“ ЕООД и Р.Е.Р. мотивират извода, че копие от същата
е било връчено лично и срещу подпис на кредитополучателя И. В.М., действащ
лично за себе си и в качеството си на Управител на „К.Т.777“ ЕООД – солидарен
длъжник на 18.08.2016 г..
Видно от удостоверяването на
нотариуса, поръчителят Р.Е.Р. е бил уведомен за изявлението на банката за
упражняване на правото на предсрочна изискуемост, чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.09.2016 г. на административния адрес,
посочен в нотариалната покана като адрес за връчване, като в двуседмичния срок,
адресатът не се е явил в кантората на нотариуса, за да получи екземпляр от същата.
Страните не спорят, че ищецът
сезирал Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - с вх. № 3076242/15.11.2016 г. и въз
основа на него било образувано ч.гр.д. № 65163/2016 г. по описа на 155 с-в при
СРС.
Въз основа на споменатото
заявление е издадена Заповед от 25.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата въз
основа, на който е образувано изпълнително дело № 20168440403975 по описа на
ЧСИ С.Я.. Съдържанието на самата заповед сочи, че е издадена в полза на
кредитора „У.Б.“ АД против длъжниците И. В.М., „К.Т.777“ ЕООД и поръчителят Р.Е.Р. за
осъждане на същите солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД сумите от 20 259,75 евро
- главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
238/0187/18365120 от 28.12.2012 г., договорна лихва в размер на 922,55 евро,
начислена за периода от 15.08.2015г. до 16.02.2016г.; лихва в размер на 2739,96
евро за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 2416 лв. разноски по делото, от които: 936,84 лв. - държавна такса и 1479,16
лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била
издадена въз основа на представения със заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката – заявител по Договор за
потребителски кредит № 238/0187/18365120 от 28.12.2012 г.
Със съобщение от 13.04.2017 г. банката
– кредитор е била уведомена, в качеството на заявител в заповедното
производство, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК на 25.01.2017г. от
длъжника Р.Е.Р., във връзка с което на заявителя са били дадени указания за
предявяването на иск за установяване на заявеното вземане.
Заключението на изслушаната и
приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.И.,
дава следното заключение по подлежащите на установяване факти:
Усвоеният размер на кредита
възлиза на 48 750 лева, съгласно представеното извлечение от сметка в
кориците на делото /стр. 20-25/, видно от което на 28.12.2012г. по сметка BG**********
с титуляр И.В.М.ЕГН********** - кредитополучател по договора е била преведена
сумата от 48 750 лева с основание - усвояване на кредит. Получената сума е
в следствие по превалутирането на кредита в размер на 25 000 евро по курс
Купува“ 1EUR=1.950 BGN. Размерът на отпуснатия от „У.Б.“ АД и усвоен кредит е в
уговорения размер от 25 000 евро.
Размерът на дължимата, неплатена
главница по кредита възлиза на 20 095.14 евро.
Размерът на невнесените договорни
лихви върху просрочената главница за периода 15.08.2015 г. - 15.11.2016 г. е 1993,73
евро.
Размерът на невнесените главници
за периода от 15.08.2015 г. до 15.11.2016 г. /16 броя/ са 2776,29 евро.
Размерът на дължимите наказателни
лихви върху невнесените главници за периода от 15.08.2015 г. до 16.11.2016 г.
са 313,33 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.11.2016 г.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът е сезиран с иск за
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 65163
по описа на 155 състав при СРС за 2016 г.
В изпълнение на указанията на
районния съдия, заявителят в заповедното производство и ищец в настоящото е
предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на
вземането, предмет на произнасяне в Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. След като извърши проверка за спазване на
преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният специален установителен иск, с който е
сезиран е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на предявения иск:
Съдът е сезиран с иск за
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Тъй като предмет на делото по настоящия
специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто вземането,
произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което
основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417, т. 2
от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката - заявител, произнасяйки
се, съдът ще трябва да прецени дали, споменатото вземане за главницата и
лихвите съществува, такова както и било изрично заявено пред заповедния съд -
отчитайки и настъпилите факти към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящия процес, с изключение на онези, които са настъпили в процеса на
принудителното изпълнение (виж т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014
г., ОСГТК на ВКС ).
С оглед посочването в исковата
молба на кредитното правоотношение, като източник на заявените вземания - чието
съществуване ищецът се домогва да установи - в хода на съдебното дирене ищецът „У.Б.“
АД носи тежестта да установи три основни групи от факти:
Първата група е свързана с
правното действие на кредитното правоотношение, произтичащо от процесния
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 238/0187/18365120 от
28.12.2012 г.
Втората група е свързана с
твърдението на заявителя/ищец в настоящото производство/ за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита - след надлежно отправено от него едностранно
волеизявление.
Третата група от факти има
отношение към установяване на размера на заявеното вземане, за главницата и за
лихвите, както са изчислени в посочените в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение периоди, вкл. настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение факти, повлияващи върху съществуването на вземането и/
или неговия размер (виж т. 11-12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г.,
ОСГТК на ВКС ).
Анализирайки внимателно
съвкупността от събраните доказателства, настоящият състав на съда счита за
доказани твърденията на ищеца - които имат отношение към установяване на
посочените факти от първата група.
Налице е валидно възникнало договорно
правоотношение между кредитора (ищец в настоящия процес) и кредитополучателя И.
В.М., солидарния длъжник „К.Т.777“ ЕООД и ответника Р.Е.Р. – в качеството на
поръчител, което произтича от договор за банков кредит. Този договор е породил
правно действие, понеже е сключен в установената за целта писмена форма (чл.
430, ал. 3 от ТЗ), а клаузите на договора - доколкото не противоречат на
императивни разпоредби от позитивното право - регламентират действието на
правоотношението.
Нещо повече - фактът, че след
сключването на договора за кредит, банката е превела сумата, а
кредитополучателят И.В.М.е усвоил сумата по кредита бе установен посредством
заключението на съдебно – счетоводна експертиза, която не бе оспорена по
отношение на този извод.
В настоящия случай, ищецът
основава релевираните в исковата молба свои права на правното действие на
процесния Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от
28.12.2012 г., по силата на който за ответника Р.Р. е възникнала отговорност, в
качеството му на поръчител по договора.
Съдът приема, че процесният договор
за кредит е действителен и като такъв - обвързва страните по него с уговорените
права и задължения. Отговорността на ответника, в качеството му на поръчител е
солидарна, но субсидиарна - доколкото е предпоставена от неизпълнението на
договорното задължение на кредитополучателя.
Възникването, съдържанието и
факта на неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да погасява в срок
предвидените в погасителния план вноски бе установено пряко – посредством
приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, както и посредством
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Конкретните параметри на
частичното изпълнение и на забавата, както и размера на извършените погашения
на дълга и на задълженията - главница, лихви, разноски са отразени в
заключението на споменатата съдебно- счетоводна експертиза, която съдът
кредитира и на която основава доказателствените си изводи в тази насока.
Неизпълнението на договорното
задължение от страна на кредитополучателя- длъжник е породило две правно
значими за спора последици: първата е, че за банката- кредитор е възникнало
правото да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо, а второто -
че за банката кредитор е възникнала правната възможност да потърси изпълнение
от лицето, което е поръчителствало при отпускането на кредита, т.е. от ответника
Р.Р.. Събраните в хода на делото доказателства мотивират извода, че банката -
кредитор е упражнила и двете споменати по- горе възможности.
Съгласно задължителните указания,
изложени в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на
ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от неплащането на
определен брой погасителни вноски или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника-кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост. С
оглед на така дадените разрешения, които са задължителни за настоящия съд при
разрешаването на спора - моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е онази дата на която волеизявлението на банката за превръщане на
кредитното задължение в предсрочно изискуемо е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то само ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Именно в този момент -
целият неплатен остатък от кредитното задължение става изискуем, както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и
началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и
отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл. От тук
следва и че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с
поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
(Решение № 23/24.03.15 г. по т.д. № 1717/13 г. на ВКС, І Т. О. на ВКС, Решение
№ 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., І Т.О. на ВКС)
В настоящия случай, потестативното
право на кредитора, да обяви предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено
надлежно, посредством отправянето на нотариална покана, съдържаща едностранно
писмено изявление с недвусмислено съдържание, адресирана от кредитора до
посочените в договора адреси на кредитополучателя И. В.М., солидарния длъжник „К.Т.777“
ЕООД и поръчителя Р.Р.. От съдържанието на приетата като доказателство нотариална
покана, рег. № 2100/2016 г., том 1, № 137 на нотариус Б.Н. се установява, че в
същата се съдържа уведомление от Кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита след изтичането на седемдневен срок от получаването на
същата при непристъпване към доброволно изпълнение. Приетият като доказателство
препис от нотариалната покана, установява, че същата е била връчена лично и
срещу подпис на кредитополучателя И. В.М., действащ лично за себе си и в
качеството си на Управител на „К.Т.777“ ЕООД – солидарен длъжник на 18.08.2016
г. Видно от удостоверяването на нотариуса, поръчителят Р.Е.Р. е бил уведомен за
изявлението на банката, за упражняване на правото на предсрочна изискуемост на
кредита, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.09.2016 г. на
административния адрес, посочен като адрес за връчване. В двуседмичния срок
след залепването на уведомление, адресатът не се е явил в кантората на
нотариуса, за да получи предназначените за него книжа. Следователно, представените
доказателства мотивират извода, че ответникът – в качеството му на поръчител по
договора за кредит е бил надлежно уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, считано от 03.10.2016 г. По
изложените съображения, съдът възприема извода, че в конкретния случай
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл - в периода от момента
на пораждането на предсрочната изискуемост на дълга, като последица от
упражняването на правото на 03.10.2016 г. - до предявяването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Р.Р. на 15.11.2016 г.. От
изложеното следва, че отговорността на поръчителя е ангажирана при спазването
на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, налага
се изводът, че банката - кредитор е упражнила надлежно своето право правото да
обяви предсрочната изискуемост на кредита (виж т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При този извод, съдът следва да
съобрази правните последици на настъпилата предсрочна изискуемост на процесното
кредитно задължение за дължимата главница - като приеме, че процесните
задължения действително са станали изискуеми преди падежите, предвидени в
погасителния план. По изложените съображения. От изложеното следва извод, че всяко
от лицата, конституирани като длъжници в заповедното производство /сред които и
ответникът по делото/, вече дължи плащането на всички неизплатени вноски,
относно главницата по кредита, както и дължимите лихви и такси по кредита,
които са предмет на настоящото производство.
В контекста на разрешаване на
спора е уместно да се отбележи изрично обстоятелството, че ответникът не
релевира никакви конкретни възражения за наличие на неравноправни клаузи и
поради това съдът извърши служебен преглед на съдържанието на договора за
кредит, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК и съобразно тълкувателната практика на
Съда на ЕС в Люксембург.
Особено внимание при общия
преглед за неравноправни клаузи заслужават онези клаузи от процесния договор,
определящи размера на лихвата, възможността да бъде изменян едностранно
размерът на лихвения процент; клаузите относно възможността за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредитното задължение и относно възможността на кредитополучателя
да се откаже от договора, при наличие на основателна причина.
Внимателният преглед на събраните
доказателства мотивира съда да приеме, че в съдържанието на процесното кредитно
правоотношение не се откриват такива клаузи, които съществено и неоправдано да
нарушават равновесието между правните възможности на страните в
правоотношението. Ето защо, съдът намира, че правоотношението не е обременено с
неравноправни клаузи по смисъла на ЗПП и Директива 93/13 на ЕП и Съвета.
Действително, банката - кредитор
т.е. ищецът „У.Б.“ АД е предвидила възможността да увеличава едностранно
лихвения процент. Клаузите, регламентиращи тази възможност обаче не са
неравноправни, понеже от една страна споменатата възможност е обусловена като
изключение от общото правило, на второ място - тя е поставена в зависимост от
настъпването на определено условие, а от друга страна - размерът на
потенциалното увеличение е обусловен и оправдан от обективни, външни за
страните по договора фактори, каквито са например лихвените нива на ЕURIBOR.
В процесния договор за банков
кредит, от който ищецът черпи правата си, в действителност са уговорени и
санкционни клаузи, които предвиждат настъпване на неблагоприятни последици за
длъжника, в случай на забава и/ или неизпълнение на поетите договорни
задължения. Сами по себе си обаче, тези санкции не могат да бъдат приемани като
"неравноправни клаузи", понеже прилагането им е обусловено от
поведението на длъжника, като страна в правоотношението. Предвидените в
процесния договор за кредит санкции, са съразмерни с риска, който кредиторът би
понесъл в случай на договорно неизпълнение и това е така, доколкото кредиторът
(банка) по дефиниция съществува за да оперира с чужд, заемен (т.е. на
вложителите), а не със собствен капитал.
За да възприеме този извод,
настоящият състав на съда съобрази, че съгласно чл. 4, § 1 от Директива 93/13
на ЕП и Съвета, "..преценката за неравноправност на дадена клауза се
извършва като се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен
договорът и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му,
към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в
договора.." (виж Решение от 16.01.2014 г. по дело С-226/12 на Съда в
Люксембург).
Впрочем уместно е да се отбележи,
че институтът на защита от неравноправни клаузи не измества основния принцип в
правото - принципът на изпълнение на поетите договорни задължения. Във всеки
случай, този принцип остава водещ, защото той гарантира сигурността на
гражданския оборот. Не всяка санкционна клауза (напр. за лихва и/ или
неустойка) следва да бъде възприемана като "неравноправна" и да бъде
използвана превратно - за да бъде "защитен" неизправният длъжник от
негативните последици, които влече собственото му договорно неизпълнение. От
друга страна, не всяка неравноправна клауза е недействителна, а само онази,
която води до значителна неравнопоставеност (виж Решение от 14.03.2015 г. по
дело С-415/11 на Съда в Люксембург).
По всички изложени съображения,
предявените субективно съединени искове за установяване на вземането следва да
бъдат уважени.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни наведените доводи на ответника за извършено плащане на част от
вземането чрез извършен от него банков превод на 05.03.2010 г. на сума в размер
на 30 000 лева. В хода на настоящия процес, в действителност не бяха
ангажирани и приети писмени доказателства, подкрепящи твърдението на ответника,
че е извършил банков превод на сумата от 30 000 лева, както и че с
посочената сума са били погасени дължими суми по процесния договор за банков
потребителски кредит от 28.12.2012 г.
По отношение размера на вземането
(отделните елементи на задължението и техният размер), което ищецът се домогва
да установи, съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като същото е обосновано и ясно, а при това не бе оспорено при
изслушването му. Основавайки се на изводите на експертизата, съдът приема, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
ответникът дължи на ищеца непогасена главница в размер на 20 095,14 евро. В исковата молба се претендира сумата
от 20 259,75 евро и следователно,
в частта за горницата над сумата от 20 095,14 евро до претендирания в
исковата молба размер от 20 259,75 евро, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Неплатената договорна /възнаградителна/ лихва
по договор за потребителски кредит от 28.12.2012 г., считано от 15.08.2015 г.
до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
15.11.2016 г. е в размер на 1993,73 евро, но с исковата молба се претендира
по-малка сума от 922,55 евро, поради което искът, в частта относно дължимата
възнаградителна лихва следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Дължимата наказателна
/санкционираща/ лихва върху невнесените главници за периода от 15.08.2015 г. до
16.11.2016 г. е в размер на 313,33 евро. В исковата молба се претендира сумата
от 2739,96 евро и следователно, в
частта за горницата над сумата от 313,33 евро до претендирания в исковата молба размер от 2739,96 евро - искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за разноски:
Ищцовото дружество е представило
списък по реда на чл. 80 от ГПК, въз основа на който претендира възстановяване
на направените разноски в настоящото производство, а именно сумата от 949, 68
лева за заплатена държавна такса за установителен иск, сумата от 600 лева -
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и сумата от 2322,30
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са приложени надлежно
изготвени банкови документи за извършени плащания на направените разноски,
поради което съдът намира, че ищецът е легитимиран да получи от ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 3452,56 лева съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд, както и сумата от 2154,30 лева съдебни
разноски, направени в заповедното производство пред Софийски районен съд.
С оглед обстоятелството, че по
настоящото дело от ответника не е заявена изрична претенция за присъждане на
разноски по делото, както и непредставянето на доказателства за реално сторени
такива, не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземане на „У.Б.“ АД с ЕИК ******** и адрес на управление:***, пл. „********срещу
Р.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, произтичащо от качеството му на поръчител
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 238/0187/18365120
от 28.12.2012 г. за сумата от 20 095,14
евро – представляваща незаплатени
вноски за главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ 238/0187/18365120 от 28.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 15.11.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението; за сумата от 922,55 евро –
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2015г. до 16.02.2016г. и
сумата от 313,33 евро – представляваща лихва върху просрочена главница за
периода от 15.08.2016 г. до 14.11.2016 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 65163 /2016 г. по описа на СРС,
ГО, 155 състав.
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземането, в частта
по претенциите за вземанията по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 238/0187/18365120 от 28.12.2012 г. за незаплатена главница в
останалата част – над 20 095,14 евро до пълния предявен размер от 20
259,75 евро, както и за незаплатена лихва върху просрочена главница за периода
от 15.08.2016 г. до 14.11.2016 г. в останалата част – над 313,33 евро до пълния
предявен размер от 2739,96 евро.
ОСЪЖДА Р.Е.Р., ЕГН ********** да заплати на „У.Б.“ АД с ЕИК ********
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 3452,56 /три хиляди четиристотин
петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд и сумата от 2154,30 /две хиляди сто
петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева съдебни разноски, направени в
заповедното производство пред Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: