№ 252
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110205176 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на В. СТ. М. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 21-0819-004087/08.10.2021 г. на С.М.С. – началник група в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което са наложени наказания глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата си въззивницата счита, че наказателното постановление същото е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като собственикът на процесния автомобил по
никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че регистрацията на посочения
автомобил е била прекратена служебно, поради което моли съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява, не се
представлява. Преди съдебното заседание постъпи молба от М., че не се
противопоставя делото да се гледа в нейно отсъствие, поддържа жалбата и моли съда
да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, редовно
призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Преди заседанието са
постъпили писмени бележки от ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., с
които моли да се даде ход на делото, да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно, излага доводи по същество, моли да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че бъде уважена жалбата и претендиране
на адвокатско възнаграждение, моли то да е в минимален размер.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за законност,
не изпраща представител и не взема становище.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
1
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
В.Д. Д. притежавал лек автомобил лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В 6617
НН, който бил ползван и от В. СТ. М., с която Д. живеел на семейни начала и имали
двама сина.
На 11.05.2020 година била сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В 6617 НН.
При извършена проверка от служители на Гаранционен фонд София било
установено, че не е платена втората вноска по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите през месец ноември 2020 година. До собственика на
МПС В.Д. Д. било изпратено уведомление № 027010/13.12.2020 г. с дата на изпращане
18.12.2020 г., че в 14-дневен срок от изпращане на уведомлението следва да представи
чрез застрахователя си информация за наличие на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Тъй като срокът на застраховката не бил подновен, Гаранционен фонд София на
основание чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането на 25.01.2021 г. по електронен
път е уведомил Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна да прекрати
регистрацията на МПС, което е извършено на 03.02.2021 г.
На 25.04.2021 г. в 11:51 часа въззивницата управлявал автомобила в гр.Варна по
бул.Република и била заснета от камера в полицейски автомобил. При проверката било
установено, че автомобилът е с прекратена регистрация на 03.02.2020 г. поради
несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Към датата на
извършване на деянието автомобилът все още бил с прекратена регистрация.
На 23.06.2021 г. било снето сведение от В.Д. Д./приложено копие/, в което той
посочва, че притежава два леки автомобила, за застраховките по които е ангажирал
застрахователен брокер и внасял необходимите вноски след уведомяване от него. Но в
конкретния случай не е бил уведомен за изтичане на срока на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил лек автомобил Субару Легаси
с рег.№ В 6617 НН, който бил управляван и от приятелката му М.. Д. констатирал
изтичането на срока и внесъл необходимата вноска за застраховката. Не е получавал
известие от полиция или гаранционен фонд за служебно прекратената регистрация на
автомобила и не е знаел за нея.
В декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП от 03.09.2021 г./приложен оригинал/ от собственика на лек автомобил
Субару Легаси с рег.№ В 6617 НН В.Д. Д. декларира, че на 25.04.2021 г. около 11:51
часа автомобилът му е бил управляван от В. СТ. М..
В декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП от 03.09.2021 г./приложен оригинал/ В. СТ. М. декларира, че на
25.04.2021 г. около 11:51 часа тя е управлявала лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В
6617 НН.
На 03.09.2021 г. младши автоконтрольор СТ. ИВ. Д. от Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна съставил срещу въззивницата М. акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ серия Г бл.№ 778346/приложен оригинал/ за това,
че на 25.04.2021 г. в 11:51 часа в гр.Варна по бул.Република, на място с координати
43.216309,27.8777, управлява лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В 6617 НН,
собственост на В.Д. Д., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП и не е регистриран по надлежния ред от дата 03.02.21
2
г. В АУАН е отбелязано, че е съставен по постановление на Районна прокуратура
Варна с УРИ № 819 ЗМ-202/21 г. от 09.07.2021 г., като водачът е установен от
попълнени декларации по чл.188 от ЗДвП. Според актосъставителя М. е извършила
нарушение на чл.140 ал.2 от ЗДвП. АУАН е връчен на същата дата на М., която
записала, че има възражения.
Материалите от проверката били заведени като преписка № 8609/2021 г. по
описа на Районна прокуратура Варна. С постановление от 07.07.2021 г. на прокурор
Р.П. от Районна прокуратура Варна/приложено заверено копие/ е отказано да се
образува наказателно производство по чл.345 ал.2 от НК поради липса на извършено
престъпление и е прекратена преписка № 8609/2021 г. по описа на Районна
прокуратура Варна, като препис от постановлението е изпратено на началника на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за преценка за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Материалите по преписка № 8609/2021 г.
по описа на Районна прокуратура Варна бяха изискани и приложени по делото.
В последващото наказателно постановление № 21-0819-004087/08.10.2021 г. на
С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна/приложен
оригинал/ административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
отразени в АУАН, като е квалифицирал нарушението на въззивницата по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, за което е наложил административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като за основание за
налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. В
наказателното постановление е отбелязано, че се издава на основание постановление
№ 8609/2021 г. от 07.07.2021 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да се образува
наказателно производство по ЗМ № I-202/2021 г. по описа на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна.
От служебно изисканата справка рег.№ 819000-1632/14.01.2022 г. от Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна е видно, че лек автомобил лек автомобил Субару
Легаси с рег.№ В 6617 НН е собственост на В.Д. Д., на 03.02.2021 е била прекратена
служебно регистрацията на автомобила по чл.143 ал.10 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство не е бил уведомяван по реда на чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., на 30.04.2021 г. е отразено служебно възобновяване на регистрацията на
автомобила. Към 25.04.2021 г. автомобилът е бил с прекратена регистрация.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че В. СТ. М. притежава
свидетелство за управление на МПС от 2007 г. и към датата на установяване на
деянието 25.04.2020 г. е била правоспособен водач на МПС, имала е наложени 2
наказания с наказателни постановления и 1 наказание, наложено с фиш, за извършени
нарушения за ЗДвП.
Към преписката е приложена разпечатка със фотоснимки от нарушението.
Приложена е и разпечатка от Гаранционен фонд/копие/, че към 25.04.2021 г.
няма за автомобила активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така отразената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмени доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на
основание чл.283 от НПК, а именно:
материалите по административно-наказателната преписка - наказателно
постановление № 21-0819-004087/08.10.2021 г. на С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна; акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ серия Г бл.№ 778346/03.09.2021 г., съставен
3
от младши автоконтрольор СТ. ИВ. Д. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна; Заповед рег.№ 8121-з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи и Заповед рег.№ 8121-з-825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните
работи; справка за извършените нарушения от В. СТ. М. като водач на МПС;
постановление от 07.07.2021 г. на прокурор Р.П. от Районна прокуратура Варна за
отказ да се образува наказателно производство по чл.345 ал.2 от НК поради липса
на извършено престъпление и прекратяване преписка № 8609/2021 г. по описа на
Районна прокуратура Варна; разпечатка от автоматизираната информационна
система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за прекратена
регистрация на лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В 6617 НН;
служебно изискани и приложени материалите от преписка № 8609/2021 г. по
описа на Районна прокуратура Варна бяха;
служебно изискани и приложени към материалите по делото: справка рег.№
819000-1632/14.01.2022 г. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна;
удостоверение УРИ 365р-1285/10.01.2022 г. от Сектор „Човешки ресурси“ при
ОД на МВР Варна; писмо рег.№ 10-00-1332/06.01.2022 г. от Гаранционен фонд
София с приложени уведомление по чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането и
разпечатки от информационната система на фонда и
приложените към въззивната жалба заверени копия от: акт за раждане на
Радослав Валериев Д. – син на жалбоподателката; акт за раждане на В.В. Д. – син
на жалбоподателката; епикриза на В.В. Д.; експертно решение на ТЕЛК за В.В.
Д.; свидетелство за регистрация част I за лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В
6617 НН; застрахователна полица за лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В
6617 НН от 29.04.2021 г.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е връчено на М. на 01.12.2021 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана в Сектор Пътна полиция на ОД
на МВР Варна на 07.12.2021 г. Жалбата е подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2
от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган - СТ. ИВ. Д. - младши автоконтрольор в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, длъжностно лице от служба за контрол
съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и упълномощен със Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С.М.С. –
началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, определена от
министъра на вътрешните работи длъжностно лице съгласно изискванията на чл.189
ал.12 от ЗДвП, упълномощена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи и удостоверение УРИ 365р-1285/10.01.2022 г. от Сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР Варна.
При преценка на доказателствата съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
На първо място: различна цифрова квалификация на нарушението в АУАН и в
наказателното постановление.
4
Съгласно чл.42 ал.1 т.5 от Закона за административните нарушения и наказания
и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление следва да
бъдат посочени законовите разпореди, които са нарушени. В този смисъл е
необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на
нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в наказателното постановление.
В конкретния случай АУАН нарушението е квалифицирано като такова по
чл.140 ал.2 от ЗДвП. Но разпоредбата на чл.140 ал.2 от ЗДвП регламентира наредба на
министъра на вътрешните работи, с която се определят условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, както и случаите, в които на моторните превозни средства и
теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за
техническата им изправност и тяхното комплектуване. В тази законова разпоредба не
се съдържа задължение за водача на МПС и неправилно е определена от
актосъставителя като нарушена материална норма. В Наказателното постановление
нарушението е квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е правилната
квалификация на нарушението съобразно словесното описание на нарушението.
Посочването на различните алинеи на чл.140 от ЗДвП в акта и наказателното
постановление създава неяснота относно приетото от административно-наказващия
орган за нарушение. От една страна, е налице несъответствие между цифровата
квалификация на нарушението в акта и наказателното постановление, а от друга - е
налице несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в
АУАН. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има
право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е
извършил. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение.
На второ място: субективна несъставомерност на деянието.
С разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(изм. ДВ
бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-
45/24.03.2000 г. на МВР. Възможността за служебно прекратяване на регистрацията на
МПС е регламентирана в чл.18 от Наредбата, като в чл.18б ал.1 т.8 изрично е посочено,
че служебното прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва
след уведомление от Гаранционния фонд. В чл.143 ал.10 от ЗДвП е посочено, че се
прекратява служебно регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП от своя страна предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което
5
управлява пътно превозно средство.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателката В. СТ. М. на 25.04.2021
г. е управлявала МПС - лек автомобил Субару Легаси с рег.№ В 6617 НН, поради което
е имала качеството "водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване - гр.Варна по бул.Република, като това МПС към датата
25.04.2021 г. е било със служебно прекратена регистрация.
Административно-наказващият орган не е ангажирал абсолютно никакви
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него
МПС е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния
автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП,
но не е изпълнено задължението, посочено в същата разпоредба, да се уведоми за това
собственикът на пътното превозно средство.
Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата
регламентация касателно регистрацията на МПС, респективно прекратяването и
възстановяването , обуславя извода, че водачът на лек автомобил Субару Легаси с
рег.№ В 6617 НН не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него
МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване
в автоматизираната информационна система КАТ. Освен това не е имало и никакви
обективни признаци, от които тя да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е
бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с
всички изискуеми документи и най-вече със свидетелство за регистрация на МПС на
същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от
нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че В. СТ. М. не е
действала виновно, поради което и извършеното от нея деяние не съставлява
административно нарушение.
В съпроводителното писмо за изпращане на преписка в Районен съд Варна от
ОД на МВР Варна е отбелязано, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление се съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват
вмененото на Д. нарушение, но в случая не е вменено нарушение на Д., а на В. СТ. М..
Съдът не приема становището на въззиваемата страна, изложено в
придружителното писмо, че е ирелевантно за отговорността на водача обстоятелството
дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е
със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не било елемент от
фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. Но това обстоятелство
пряко вляе за преценката дали деянието е извършено умишлено или не, като вината е
една от съставките за наличие на административно нарушение съгласно чл.6 от ЗАНН.
Имайки предвид изложеното Наказателно постановление № 21-0819-
004087/08.10.2021 г. на С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Според разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в производството по обжалване на
наказателни постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща
към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
6
В случая от въззивницата не е направено такова искане.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява
неоснователно.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 21-0819-004087/08.10.2021 г. на С.М.С. –
началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на В. СТ. М.
ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 6 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата за извършено от нея
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането от ОД на МВР Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и В.
СТ. М., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане на решението в сила преписка № 8609/2021 г. да се върне на
Районна прокуратура Варна.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да
се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7