РЕШЕНИЕ
№ 2856
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. А. А. ЕГН ********** чрез адв. И. А. срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-025035 от 19.10.2023г., издадено от Началник Сектор към
СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли
се НП да бъде отменено като бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки от 23.02.2024г. процесуалния представител на въззиваемата страна
поддържа становище за законосъобразност на НП и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
1
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 05.10.2023г. около 22:22ч. жалб. В. А. А. управлявал лек автомобил „**. Същият се
движел по бул. „**” в посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Екзарх Йосиф”.
В същото време на кръстовището с бул. „Сливница” свидетелят С. Н. – полицейски
инспектор в 03 РУ-СДВР и негов колега * също полицейски служител в 03 РУ-СДВР
изпълнявали служебните си задължения.
Полицейските служители забелязали автомобила, управляван от А. и установили, че на
МПС не работи предна лява къса светлина. Установили също така, че водачът на
автомобила е без обезопасителен колан. Поради това спрели водача автомобила. По време
на проверката установили, че МПС се управлява от жалбоподателя В. А..
Свид. С. Н. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 891987 за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и нарушение на чл. 139,
ал. 1 т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязването, че
има възражения, без да бъдат посочени конкретни такива. Препис от акта му бил връчен.
Въз основа на акта на 19.10.2023г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетеля С. Н.,
който е очевидец на нарушенията, като същият си спомни и пресъздаде достатъчно
подробни сведения относно обстоятелствата, които са установени по време на проверката.
Същият след предявяване на акта си спомни случая и потвърди обстоятелствата, описани в
АУАН.
Първоначалната липса на спомени относно конкретния случай е напълно допустима
предвид изминалия период от време от датата на нарушенията до разпита на свидетеля пред
съда, както и предвид служебните ангажименти на свидетеля, свързани с ежедневно
установяване на нарушения на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, а за
актосъставителя Заповед № 513з-4530 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР, с която се
определени длъжностните лица, полицейски служители, успешно издържали изпита по
ЗДвП, на които е възложено правомощието да издават АУАН при установени нарушения на
този закон. Относно заеманата от наказващия орган длъжност към датата на издаване на
АУАН и НП, по делото са приобщени заповед № 8121К-13312 от 2019г. и акт за встъпване в
2
длъжност на **.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, от свидетел –
очевидец на нарушенията и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП, като същото съдържа реквизитите
по чл. 57 ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административните нарушения, като същите съответстват на
посочените правни квалификации.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, обективирани в жалбата, съдът ще
посочи следното:
На първо място, нормите на АПК, посочени от жалбоподателя като нарушени, не
намират приложение в производство по ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя, доколкото това производство протича по реда на ЗАНН.
Възражението на жалбоподателя, че не му е предоставена преписката във връзка с
образуваното производство, е ирелевантно, тъй като подобно изискване законът не поставя.
Тази преписка е била на разположение на жалбоподателя след образуване на съдебното
производство, като жалбоподателят е имал достатъчно възможност да организира защитата
си по адекватен начин.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и
място жалбоподателят като водач на МПС, управлявал същото без да си постави
обезопасителен колан, с който автомобилът бил оборудван, с което виновно при форма на
вина пряк умисъл е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Водачът е бил длъжен да
постави обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобила, който е управлявал, но
съзнателно не е сторил това, нарушавайки правилата за движение по пътищата и целейки
именно този резултат.
Съгласно посочената разпоредба на закона - Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Не е налице
нито една от хипотезите, визирани в ал. 2 на същия текст на закона, в които законодателят
допуска водачите на МПС да управляват същите без поставено обезопасителен колан.
За така извършеното нарушение законодателят в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7
3
ЗДвП е предвидил глоба във фиксиран размер от 50,00 лева, каквато и е наложена в случая.
Не е налице маловажност на нарушението, доколкото от една страна същото е
формално такова, а от друга – управлението на МПС без поставен обезопасителен колан от
водача винаги поставя под опасност както здравето, така и живота на самия водач.
С оглед на това, НП в частта по пункт 1 следва да бъде потвърдено.
На следващо място, установява се също така, че жалбоподателят е управлявал
неизправен автомобил, доколкото на МПС не е светела предна лява къса светлина. По този
начин е осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма
на закона - движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни.
В чл. 10 ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се
определя като технически неизправно - съгласно т. 12, б. "в" такова е и това, на което не
светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините. В конкретния случай не
е светела една от късите светлини на МПС и то в тъмната част на денонощието, а именно
22.22ч.
За пълнота съдът ще посочи и следното:
От съдържанието на чл. 101 ЗДвП и чл. 11 ППЗДвП се установява, че законът
провежда разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е
възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото
тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не
е възникнала по време на движението (т.е., водачът управлява автомобил, който е
технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване), придвижването
му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на
движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в
определени хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11
ППЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение,
респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и
кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно, е
забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата
неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се
налага незабавното спиране на автомобила.
Липсата на светеща къса светлина по време на движението на автомобила не е
техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗДвП, за
придвижването му до гараж или сервиз, но в случая не е установено незиправността да е
възникнала по време на движението, а оттук се извежда укоримото поведение на водача-
жалбоподател, тъй като за същия е налице забраната, визирана в чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а
именно да управлява технически неизправно МПС.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост - водачът е
бил длъжен и обективно е имал възможност да предвиди настъпването на
4
общественоопасните последици, но не е сторил това, проявявайки небрежност. Водачът е
бил длъжен да провери изправността на светлините на автомобила, но не е сторил това,
проявявайки небрежност.
За това нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП законодателят е
предвидил административно наказание глоба във фиксиран размер от 50,00 лева, каквато е
била наложена. Тази глоба е предвидена за водачите, които управляван технически
неизправни автомобили, когато се касае за незначителна повреда, за каквато правилно е била
определена конкретната такава предвид обстоятелството, че се касае само за неработеща
една светлина.
В тази насока следва да бъде съобразено определението за „незначителни
неизправности”, дадено в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства. Съгласно посочената норма на визирания подзаконов нормативен акт –
„незначителни” са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху
безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и
малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на
превозното средство.
Не е налице маловажност и на това нарушение, доколкото и конкретната
неизправността на техническото средство поставя под непосредствена опасност както
здравето и живота на самия водач, така и на останалите участници в движението. Още
повече, че се касае за управление на неизправен автомобил в тъмната част на денонощието.
С доводите изложени до тук, касателно двете вменени нарушения, съдът не приема за
обосновано и възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, чл. 7 и чл. 27 ЗАНН,
още по-малко на чл. 18 ЗАНН, като видно от съдържането на жалбата твърденията в тази
насока са общи и без конкретни доводи. Това е така, тъй като от една страна по делото
безспорно се установява както извършването на двете нарушения от обективна страна, така
и субективната им страна – вина на нарушителя. От друга размерът и на двете глоби,
предвидени в закона за така вменените нарушения, е фиксиран, поради което и не е налице
нарушение при определянето им, което да сочи за неправилно приложение на чл. 27 ЗАНН.
С аналогични доводи не може да бъде прието да е налице и нарушение на нормите на НПК,
които биха намерили приложение субсидиарно по силата на чл. 84 ЗАНН.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
5
именно 80 лева.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-025035 от 19.10.2023г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗАНН В. А. А. ЕГН ********** да
плати на СДВР, ул. „Антим I” № 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6