№ 160
гр. Сливен, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200730 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от „с.т.” ЕООД,
представлявано от С. Д. СТ. против НП № 22-0000279 от 11.05.2021 г.,
издадено от Директор на РД „АА“ – гр. Бургас, с което на дружеството е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.последно от ЗАвтП,
вр.чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ. Моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа депозирана жалба.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 29.04.2021 г. служители на РД „АА” гр. Бургас извършили
комплексна проверка в офиса на „с.т.” ЕООД, притежаващо лиценз за
международен превод на товари. При проверката от страна на служители на
дирекцията – актосъставителя А. и свид. Л. е било констатирано, че на
07.06.2020 г. с товарен автомобил С. 144 Л460, с рег. № ... е бил извършен
1
обществен превоз на товари по маршрут гр. Бургас – с. Б. – гр. Бургас. В
пътен лист № 0045352 като водач на товарния автомобил е посочено лицето
Н.С., който не е отговарял на изискванията за психологическа годност. По
отношение на това лице не е имало издадено удостоверение, като в
последствие на Н.С. е било издадено ново удостоверение № 674849, валидно
до 24.04.2024 г.
За констатираното, в присъствието на управителя, е бил съставен
АУАН, за нарушение на чл. 7а ал. 2, предл. последно от ЗАвтП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице
имащо право на обжалване, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не беше
безспорно установено, че дружеството е допуснало нарушение на
разпоредбите на ЗАвтП. Действително лицето Н.С. към 07.06.2020 г. не е
притежавало валидно удостоверение за психологическа годност, а съгласно
разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП, едно от изискванията за лицензираните
превозвачи /какъвто безспорно е дружеството жалбоподател/, за да могат да
осъществяват превоз на товари, е това да става само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност.
В същото време по делото не беше установено по безспорен и
категоричен начин, че именно това лице е осъществило превоза на товари на
07.06.2020 г. По делото е приложен и още един пътен лист с № 0045367, с
посочен водач Р.К.. И двата пътни листа касаят товарен автомобил С. 144 L с
рег. № ..., за дата 07.06.2020 г., за маршрут Бургас – Б., Б. – Бургас. Еднакви
са и показанията на километропоказателя – начален 596147 км. – краен
596494 км. , както и посочените на гърба изминати километри на отиване и на
връщане. Номерът на товарителницата на издадения на Р.К. пътен лист е
894909, а на другия пътен лист е 894908, но последната цифра е поправена и
не може да установи дали е била 9, както в пътен лист № 0045367 или друга
2
цифра. Съдът положи всички усилия /дори възобнови съдебното дирене, за да
се разпитат лицата издали пътните листи – М.Д. и водачът Р.К./, но въпреки
това не можа да установи защо са били издадени два пътни листа, с
идентично съдържание, но с различни водачи и кое от две лица в крайна
сметка е извършило превоза. Защото ако е бил извършен от Р.К., същият
притежава валидно удостоверение и нарушение не би било констатирано.
Доказателствената тежест при административно наказателни дела лежи
върху АНО. Той е този, който е следвало да установи кое от двете лица е
осъществило превоза и дали е налице нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП или
не. Той е и този, който следва в хода на съдебното дирене да докаже
допускането на нарушението от страна на санкционираното дружество.
Въпреки това /съобразно служебното си начало/ съдът положи
усилия да установи това обстоятелство, но нито лицето издало пътните листи
успя да отговори защо са издадени два различни, нито посоченият водач Р.К.
беше категоричен дали той е осъществил този превоз или не. При това
положение съдът няма как да приеме за безспорно установено, че името
лицето Н.С., който не е притежавал валидно удостоверение към датата на
осъществяване на превоза, е извършил този превоз и оттам дали е допуснато
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.последно от ЗАвтП.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 440 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес от 1000 лева
до 5000 лева е 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева и доколкото
заплатеното възнаграждение е по-голямо от този размер, то искането за
разноски следва да се уважи до размера от 440 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № 22-0000279/11.05.2021 г., издадено от Директор на
РД „АА“ Бургас, с което на „с.т.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
С. Д. СТ. е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2 предл.
последно от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „с.т.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.
Д. СТ. сумата от 440.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4