№ 5236
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110209915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ,
срещу Електронен фиш № ХХХХХХХХХ, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и
неправилен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.
Конкретно се поддържа, че в случая е налице неяснота за наказаното лице в
какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, което е
предпоставка да бъде ангажирана неговата административна отговорност,
доколкото описаните в обжалвания фиш основния за ангажиране на
отговорността на юридическото лице не позволяват да се установи дали е
наказано за това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП - като е
допуснало движението на ППС без едновременно да са изпълнени
1
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или за това, че не е заплатило дължимата пътна такса.
Сочи се, че дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е
установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и
лица правна норма. На следващо място се излагат доводи, че действията на
доставчика на електронната услуга противоречат на разпоредбите,
съдържащи се в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
в чийто чл. 2 са разписани подробни задължения на доставчиците на ЕУЕПТ,
а именно че доставчиците на ЕУЕПТ трябва да информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и да предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство, каквито действия в
случая не са извършени.
В допълнение се сочи, че доставчикът на електронната услуга не е
претърпял каквито и да било вреди и е получил заплащане на всички
дължими такси, тъй като същите са били начислени на юридическото лице по
силата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.
Освен гореизложеното се поддържа също така, че при издаването на
процесния електронен фиш липсва предвиден конкретен негов издател, че
електронният фиш въобще не съответства на Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и в частност - на
разпоредбите на чл. 2 - чл. 4 от същия, както и че липсва дата на съставянето
му, което представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на атакувания акт.
Аргументира се тезата за наличието на предпоставките за приложение
2
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакувания електронен фиш. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания
електронен фиш, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 23.04.2021 г. в 12:23 часа, ППС – товарен автомобил ХХХХХХХХХ,
собственост на дружеството – жалбоподател „ХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК
ХХХХХХХХХ, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4,
екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, се движело в Столична община,
по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото било установено
нарушение с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427, изразяващо се в това, че за посоченото
ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
За извършеното нарушение срещу дружеството-жалбоподател
„ХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, като собственик на
регистрираното ППС, бил издаден обжалваният в настоящото съдебно
производство Електронен фиш № ХХХХХХХХХ от 23.04.2021 г.
Препис от електронния фиш бил връчен на представител на
дружеството – въззивник на 15.05.2023 г., като в законоустановения 14-
дневен срок последният подал жалба срещу горепосочения електонен фиш,
3
която инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
23.04.2021 г., 12:23 часа ППС с рег. № ХХХХХХХХХ се е движило по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа.
От приложения по делото тристранен договор от 26.02.2020 г. се
установява, че въз основа цитирания договор "Интелигентни трафик системи"
АД и "А1 България" ЕАД са се задължили да предоставят на
„ХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние, включително и за процесното МПС
с рег. № ХХХХХХХХХ.
От приложената по делото справка от "Интелигентни трафик системи"
АД се установява, че процесният тол сегмент с № ********** е заплатен на
23.04.2021 г. в 12:21:48 с номер на тол декларация ID ХХХХХХХХХ, като
бордовото устройство в МПС с рег. № ХХХХХХХХХ е работило коректно и
е предавало данни на процесната дата и не е имало прекъсване на подавания
сигнал.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
4
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалвания акт, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
С обжалвания електронен фиш на дружеството – въззивник е вменено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска
движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на ППС.
Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 и 3 от ЗДвП, собственикът на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с
"глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с "имуществена
санкция" в размер 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена
процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да
бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило за
протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
5
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. От горното следва изводът, че
ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.
3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179,
ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва изводът, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна
възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е
следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по
реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.
Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и
последващо наказателно постановление, административнонаказващият орган
е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени
императивни законови разпоредби, а същевременно са значително
ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на
защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори
6
фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен
фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗП вместо
съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателното производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш (в този смисъл са и решение №
4438/05.07.2023 г. по к. н. а. х. д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, Х III
касационен състав, Решение № 3184 от 5.07.2023 г. на СРС по а. н. д. №
10690/2022 г., Решение № 2829 от 14.06.2023 г. на СРС по а. н. д. №
5601/2022 г., Решение № 2780 от 13.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4118/2023
г., Решение № 2708 от 8.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 2626/2023 г., Решение
№ 2584 от 1.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4679/2023 г., Решение № 2344 от
19.05.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10689/2022 г.).
Отделно от изложеното съдът намира за нужно да посочи, че
формулираното в електронния фиш административнонаказателно обвинение
е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена.
Както вече беше посочено, отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана за това, че като собственик на посоченото МПС е допуснал
движение на посоченото МПС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП посочва, че за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса)
за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона/, даваща право на едно ППС да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол-
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти
такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП
7
и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно
данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол-такса. Освен
това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е било
конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното ППС е
навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти
такси. Действително съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна
маршрутна карта и тол декларация за преминаването, тоест размерът на
таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 10б, ал. 4 ЗП начин. В
същото време съгласно ал. 5, когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо
на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна
мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална
такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно, дължимата такса
за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната
разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш,
вкл. с посочване начина на формирането й. Липсата на конкретно посочване
на размера на дължимата тол такса за конкретното ППС с ясно описание на
начина на формирането й на свой ред ограничава правото на жалбоподателя
да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение, като
узнае какъв размер на такса не е заплатил и защо се приема, че дължи такса
именно в този размер.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални
8
нарушения, свързани с неясно описание на вмененото на жалбоподателя
нарушение и неспазване на процедурата по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, които представляват
основание за отмяна на обжалвания електронен фиш без да е необходимо
спорът да се разглежда по същество.
За максимална изчерпателност е необходимо да бъде посочено, че
настоящата съдебна инстанция намира, че отговорността на въззивника е
ангажирана и неправилно. Видно от приложената по делото справка от
"Интелигентни трафик системи" АД е, че процесният тол сегмент с №
********** е заплатен на 23.04.2021 г. в 12:21:48 с номер на тол декларация
ID ХХХХХХХХХ, като бордовото устройство в МПС с рег. № ХХХХХХХХХ
е работило коректно и е предавало данни на процесната дата и не е имало
прекъсване на подавания сигнал, респективно и процесното нарушение не е
извършено.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен, като обсъждането на останалите въпроси и доводи на
страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява
безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ХХХХХХХХХ, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на „ХХХХХХХХХ“ АД,
ЕИК ХХХХХХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10