Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 13.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Адриана Атанасова
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Симеонова в.гр.дело № 753 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.04.2020
г. по гр.дело № 60874/18 г., СРС, ІІ ГО,
58 с-в е осъдил Т.С.У., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******* дължимите във връзка с топлоснабдяване на имот с аб.№ 27641 суми: 834,45
лв.- стойност на топлинна енергия
за периода 01.08.2015
г..-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането, 24,75 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2015 г.-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 222,63 лв.-лихва върху задължението за топлинна енергия за забава
в периода 01.10.2015 г,-11.09.2018 г.; 7
лв.- лихва върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение за забава в периода 01.10.2015 г.-11.09.2018 г., както и сумата 89,41
лв.-съдебни
разноски. Отхвърлил е предявените от
„Т.С.” ЕАД срещу Т.С.У., ЕГН ********** искове за стойност на топлинна енергия-за разликата над 834,45 лв. до
пълния претендирай размер 2297,60 лв. и за периода 01.05.2014 г.-31.07.2015 г.,
за цена на услугата дялово
разпределение-за разликата над 24,75 лв. до 27,50 лв. и за периода 01.05.2014
г.-31.07.2015 г., за лихва върху задължението за топлинна енергия-за разликата над 222,63 лв. до
613 лв. и за периода 15.09.2015 г.-30.09.2015 г.; за лихва върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение-за разликата над 7 лв. до 7,77 и за
периода 15.09.2015 г.-30.09.2015 г.
Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Т.С.У., ЕГН ********** сумата 378,23
лв.- съдебни
разноски.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.чрез процесуалния
представител юрисконсулт А. К. в частта,
в която СРС,
ІІ ГО, 58 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.С.У., ЕГН
********** искове за стойност на топлинна
енергия-за разликата над 834,45 лв. до пълния
претендирай размер 2297,60 лв. и за периода 01.05.2014 г.-31.07.2015 г., за цена на услугата дялово разпределение-за разликата над 24,75 лв. до
27,50 лв. и за периода 01.05.2014 г.-31.07.2015 г., за лихва върху задължението за топлинна енергия-за разликата над 222,63 лв. до
613 лв. и за периода 15.09.2015 г.-30.09.2015 г.; за лихва върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение-за разликата над 7 лв. до 7,77 и за
периода 15.09.2015 г.-30.09.2015
г., както и в
частта на присъдените разноски с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че задължението на ответника за
главница и лихви е погасено по давност за част от процесния период. Съгласно
чл.33 от ОУ-02/03.02.2014 г., купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат дължимите суми по
издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят. В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на издаването. В ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислява в случай,че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30
дневния срок от датата на публикуване на обшата фактура за съответния
отоплителен сезон. При тези данни дължимите суми не са погасени по давност.
Относно претендираната
сума за дялово разпределение, се сочи, че е приложима петгодишната погасителна
давност по чл.110 ГПК, тъй като вземането не е периодично плащане.
Ето защо моли съда да отмени решението в обжалваната част и да бъдат
уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Т.С.У., ЕГН **********, с адрес: ***, в.з. Ярема, у.“*******, чрез
пълномощника по делото адвокат Р.А. от САК, със съдебен
адрес: *** 1А, търговски дом, вх. „*******оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
По въззивна жалба на Т.С.У., ЕГН **********, с адрес: ***,
в.з. Ярема, у.“*******, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А. от САК, със съдебен адрес: *** 1А, търговски дом, вх. „*******в
осъдителната част с мотиви, че ответникът не е потребител на ТЕ, не живее на
адреса в ж.к*******2, като същият не е наследник на двете първоначални
ответнички Е.К.и С.У., починали в хода на производството.
Сочи, че вземането за мораторни лихви е недължимо, тъй като е претендирано
по реда на нищожна правна норма.
С клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ е регламентиран падежът за
изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Същите са нищожни,
на основание чл. 146, ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца -
търговец и тези на потребителите /купувачи/ С клаузата на чл. 33, ал.1 от ОУ от
2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в
30 дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.
А с клаузата на чл. 33, ал.2
от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими
суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл. 32, ал.2
от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на
продавача. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, е
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър или смартфон/, което да му дава възможност за достъп до интернет,
както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата
възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца. Потребителите не може да бъдат
задължавани да правят значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях - да плащат и
допълнителни парични вноски, които да им гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява натрапените им задължения. Следва да се приеме, че клаузите
на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. противоречат на императивната норма на чл. 143, ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание чл. 146. ал.1. предл.1 от ЗЗП- са нищожни, като в този смисъл е установена практика на СГС, 4 В въззивен сътав. В частта
за начислените суми по перо сградна инсталация се
позовава на нищожността на процедурата за начисляване на това перо и отмяната
на нормата по силата на която това перо е начислявано в процесния период.
Позовава се на влязло в сила решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. дело
14350/2019 г., с което са отменени нормите от Наредба 16-334/2007 г. на чието
основание се начислява перото сградна инсталация. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по съразмерност.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.чрез процесуалния
представител юрисконсулт А. К. оспорва тази въззивна жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
СГС намира, че и двете
въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално
допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Т.С. У., ЕГН **********, Е.С.К.и С.Я.У., като последните две са починали преди подаване на
исковата молба, поради което производството по делото е останало висящо само
срещу Т.С.У.,
ЕГН ********** предвид извършеното от ищеца уточнение за сумите,
дължими във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 27641, а именно: 2297,60 лв.-главница, претендирана като стойност на топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2018
г. до изплащане на вземането, 27,50 лв.-главница, претендирана като цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2018
г. до изплащане на вземането;
лихва в размер на 613 лв.-лихва върху задължението за топлинна енергия за
забава в периода 15.09.2015 г.-11.09.2018 г.; 7,77
лв.-лихва върху задължението
за цена на услугата дялово разпределение за забава в периода 15.09.2015 г.-11.09.2018 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
от 01.05.2014 г.- 30.06.2016 г. на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, като не е заплатил и
дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в
забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с възражението
за липсата на облигационна връзка и възражение
за изтекла погасителна давност.
Третото
лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по
предявените искове.
От
правна страна:
По делото е приложен списък
на етажните собственици, който съдържа положен подпис за С.М.У. като собственик
на апартамента, за който се твърди топлоснабдяване. Същият е починал, като видно
от удостоверението за наследници, С.М.У. е починал през 2000 г., като за свои
наследници по закон съпруга Е.К., дъщеря С.У., като по отношение на последните
две производството
е било прекратено поради смърт, настъпила преди завеждане на исковата молба, а ответникът Т.У. след смъртта на своята майка
и сестра се явява единствен наследник, съответно индивидуален собственик на
процесния имот. Отделно, на 23.11.2001
г. Т.У. е подал и Молба-декларация за откриване на партида на негово име и на
мястото на дотогавашния титуляр С.М.У. и за абонатен номер 27641, който се
отнася за процесния имот.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Същата действително е отменена, но действаща за процесния период.
СГС приема за установено, че ответникът, като собственик по
наследяване на процесния топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че ответникът изрично е признал възникването на задълженията за
главница и лихви в посочените от ищеца размери, поради което е отпаднала
необходимостта от назначаване на СТЕ и ССЕ. Същевременно, той своевременно е направил
възражение за изтекла погасителна давност, което е било зачетено от съда. Според
чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от Общите условия на топлофикационното дружество
задължението на потребителя на топлинна енергия да заплати месечните дължими
суми следва да бъде изпълнено в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
изискуемостта на задълженията за главница възниква с изтичане на месеца, за
който се отнасят, като задължението за главница възниква след изтичане на
30-дневния срок за съответния месец, за който задължението е изискуемо. При тези данни погасени по давност са
задълженията, изискуеми към 14.09.2015 г., три години преди подаване на
исковата молба.
Непогасени по давност са вземанията за периода 01.08.2015 г.-30.04.2016 г.
в размер на 834,45 лв. главница,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-14.09.2018 г.
до изплащане на вземането, сумата от 24,75
лв. цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2015
г.-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането.
Относно иска за обезщетение за забава за периода 01.10.2015
г.-11.09.2018 г. за сумата в размер на 222,63 лв., присъдена от районния съд, настоящата
инстанция намира, че искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изляло, но не поради изложените от въззивника/ответник доводи за
нищожност, а поради следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Вземането
става изискуемо след изтичане на 30-дневенния срок за съответния месец, като в
случая на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, а
значението на публикуването в интернет страницата на ищцовото дружество, което
на практика има характер на покана, се отнася именно до обезщетението за
забава. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на
сметките на процесните задължения за посочения период на интернет страницата на
„Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в
забава за процесния период, за който се претендира обезщетение.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която съдът е осъдил
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 222,63 лв., представляваща
лихва върху задължението за топлинна енергия за
забава в периода 01.10.2015г,-11.09.2018 г., като бъде отхвърлен
изцяло искът по чл.86 ЗЗД.
Променя се и размера на присъдените разноски.
За първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 241,90 лв.,
които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 71,12 лв. Решението
следва да бъде отменено в частта на
присъдените разноски в полза на „Т.С. ЕАД за сумата над 71,12 лв. до
присъдените 89,41 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, което и съгласно отхвърлената част от исковете възлиза на 423,60
лв. Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да доплати на ответника разноски
в размер на още 45,37 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция
въззивникът/ищец е направил разноски в размер на 204,26 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които и съгласно уважената част от исковете възлизат на 60, 05 лв. дължими
от ответника.
Въззивникът/ответник е направил разноски за въззивната инстанция в общ
размер от 413, 87 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение определено
по чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност,
държавни такси от 25 лв. и 73,87 лв. за подадената въззивна жалба и 15 лв. държавна
такса за частната жалба, които и съгласно отхвърлената част от исковете възлизат на 292,19 лв., дължими от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение от 30.04.2020 г. по гр.дело № 60874/2018
г. на СРС, ІІ ГО, 58 с-в в частта, в която съдът е осъдил Т.С.У., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******
дължимата във връзка с
топлоснабдяване на имот с аб.№ 27641 сума от 222,63 лв., представляваща
лихва върху задължението за
топлинна енергия за забава в периода 01.10.2015 г,-11.09.2018 г., както и в частта на
присъдените разноски в полза на „Т.С. ЕАД за сумата над 71,12 лв. до присъдените 89,41 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 222,63
лв., представляваща лихва върху задължението за топлинна енергия за забава
в периода 01.10.2015г-11.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.чрез процесуалния
представител юрисконсулт А. К. да заплати
на Т.С.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в.з. Ярема, у.“*******, чрез
пълномощника по делото адвокат Р.А. от САК, със съдебен
адрес: *** 1А, търговски дом, вх. „*******направените разноски за първата
инстанция в размер на още 45,37 лв.
ОСЪЖДА Т.С.У., ЕГН **********, с адрес: ***, в.з. Ярема, у.“*******, чрез
пълномощника по делото адвокат Р.А. от САК, със съдебен
адрес: *** 1А, търговски дом, вх. „*******да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.чрез процесуалния
представител юрисконсулт А. К. направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 60, 05
лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.чрез процесуалния
представител юрисконсулт А. К. да заплати на Т.С.У., ЕГН
**********, с адрес: ***, в.з. Ярема, у.“*******, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А. от САК, със съдебен адрес: *** 1А, търговски дом, вх. „*******направените разноски за въззивната инстанция в размер
на 292,19 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.