Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№260001,гр. Пловдив, 30.01.2024 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №2568 по описа за 2020г., и за де се произнесе взе предвид следното:
В
исковата си молба К.Д.А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН ********** против Т.М.П.,
ЕГН ********** ***, твърдят, че са *** и наследници по закон на И. М. А.,
починала на ****г. ,която страдала от заболяване „амиотрофична латерална
склероза”, поради което през месец март 2018г. била транспортирана от **** в ****
и настанена в жилището на нейната ***** Л. П..
След
смъртта на И. А. ищците узнали, че с нотариален акт №**, т.*, рег.№****, н.д.№****г.
на ********* тяхната **** Л. Б. П. като пълномощник на И. М. А. е дарила на Т.М.П.
/*** на ищците/ следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.******,
с административен адрес: гр.***, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор №***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нИ. на обекта
– 1, посочена в документа площ – 91.21 кв.м., прилежащи части – избено
помещение №1 и 10.50% идеални части от общите части на сградата, съседни
самостоятелни имоти в сградата: на същия етаж – ***.8, под обекта – ***.6, над
обекта – няма.
Ищците
твърдят, че дареният имот е тяхното жилище в **** и че ***** им никога не е имала намерение да се разпорежда
с него и не е давала съгласието си имотът да бъде дарен на нейния ***. Поддържа
се, че към 06.12.2018г. и към 13.12.2018г., когато е заверено пълномощното за
разпореждане с имота и когато е извършена сделката, И. А. е била в тежко състояние
и не е могла да формира воля; била е напълно зависима от участниците в
сделката; не е могла да си движи ръката, за да постави сама отпечатък от палеца
си върху документа; не е можела да се съпротивлява. Ето защо твърдят, че
упълномощаването за разпореждане с имота е нищожно, поради липса на съгласие от
страна на упълномощителката, евентуално – пълномощното е неистинско, тъй като
поставеният отпечатък от пръста не е на тяхната *****.
На
следващо място ищците твърдят,че сделката е привидна. Твърдят,че липсвали воля
и съгласие за пораждане на правните последици на сделката ; страните са
извършили волеизявления, които по съдържание и форма отговарят на дарение, но
те не са желаели правните му последици, като действителната им воля е била Т.М.
да пази имота, а не да стане негов собственик/ и при условията на евентуалност
- поради липса на основание на сделката /липса на дарствено намерение и липса
на намерение да се получи собствеността върху подарения имот/.
От
съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на извършеното
дарение, на основание липса на съгласие от страна на И. М. А., а в условията на
евентуалност – нищожност на сделката като привидна или нищожност поради липса
на основание на сделката.
В
срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.М.П., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Признават
се следните обстоятелства: ответникът е *** на ***** на ищците; семейството на И.
от дълги години живее в *****; И. е имала диагноза „амиотрофична латерална
склероза”. Навеждат се следните възражения: на 07.03.2018г. И. А. в инвалидна
количка е изпратена в ****; *** на нейния ***** я е посрещнал на летището, довел
е в ***** и е оставил пред дома на
родителите й; ответникът и неговата ***** са поели изцяло грижите за И. от този
ден до смъртта й; те двамата са се грижили и за Л. П., която също била с
влошено здравословно състояние; няколко месеца след пристигането на И. в **** по
настояване на ***** й са се развели; през цялото време до смъртта й ищците не
са търсили контакт с ***** си, поради което тя претърпяла емоционален срив;
опасявайки се, че ****та след смъртта й ще продадат апартамента и ще похарчат
парите, А. взела решение да дари имота на *** си, който да го запази и след
време, когато момчетата станат зрели и финансово стабилни мъже, да им прехвърли
собствеността; към момента на упълномощаването и сделката, И. е била с ясно
съхранено съзнание, неподвижни към този момент били само долните й крайници, а
от раменете нагоре е била подвижна – изразявала е мимики, движила си е главата,
очите, кимала е, издавала е звуци, чрез които изразявала съгласие или
несъгласие; до последно е ползвала таблета си чрез минимално съхранена
подвижност на дясната ръка; палеца на дясната ръка тя е можела да повдига
нагоре, изразявайки съгласие. Формулирано
е искане да се отхвърлят исковете като неоснователни.
От
фактическа страна в процеса се установи следното:
Като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: че ответникът е *** на *****
на ищците; семейството на И. от дълги години живее в *****; И. е имала диагноза
„амиотрофична латерална склероза”.
От удостоверение за
наследници ,изд. въз основа на акт за смърт № ***/****г.,съставен от Община
Пловдив се установява, че И. М. А., починала на ****г., е оставила свои законни
наследници – К.Д.А. и В.Д.А.,нейни *** –
ищци в настоящото производство.
От
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. на *********, вписана под № ***
по Регистъра на Нотариалната Камара на Република ****, с район на действие –
Районен съд – гр. Пловдив, вписан в Служба по вписванията с вх. № ***г., акт № ***
се установява, че на 13.12.2018г. И. М. А., действаща чрез пълномощника си Л.
Б. П. е дарила на своя *** Т.М.П. собствения си недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.******, с административен адрес: гр. ***, който самостоятелен
обект се намира в сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с
идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 91.21 кв.м.,
прилежащи части – избено помещение №1 и 10.50% идеални части от общите части на
сградата, съседни самостоятелни имоти в сградата: на същия етаж – ***.8, под
обекта – ***.6, над обекта – няма. Към нотариалната преписка е приложен предходен
акт за собственост, по силата на който И. А. се е легитимирала като собственик
на имота (от 19.07.2011г.), схема и данъчна оценка на имота, нотариално
заверено пълномощно в полза на Л. Б. П., включващо правото на извършване на
дарение на гореописания недвижим имот в полза на Т.М.П. от 06.12.2018г., както
и декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД, всички заверени
чрез полагането на отпечатък от палеца на дясната ръка на лицето.
От
събраните по делото медицински документи се установява : Видно от Етапна епикриза от 01.05.2018г.,
издадена от д-р ***, към момента на изготвянето й болната е била прикована на
легло, с невъзможност за говорима реч, комуникирала посредством телефона си,
със силно изразена мускулна слабост до невъзможност за движения в краката,
дясната ръка и големите мускулни групи на лява ръка. Издаден е медицински
документ от 18.04.2017г. от Център за здравни науки на ***след извършен
преглед, от който се установява, че към датата на прегледа пациентката е в
състояние самостоятелно да извършва елементарни дейности като къпане, обличане,
но има нужда от чужда помощ при рязане, затрудненост при хранене, преглъщане и
комуникация, вследствие на което й е предоставено приложение за телефон, което
да й помага в комуникациите. Съобщено е за затруднения при ходене. От
медицински документ от 23.01.2018г. е видно, че пациентът се нуждае от
допълнителна медицинска апаратура, спомагаща за ежедневните дейности. При
извършения преглед на 24.01.2018г. е установена прогресия на заболяването. В
Етапна епикриза от 01.05.2018г. е посочено, че И. А. е в увредено общо
състояние, но с ясно съхранено съзнание. Видно от становище от 27.02.2020г. на
д-р К.Ш., пациентката е била в тежко състояние, вследствие на което е починала
през 2019г., но грижите за нея са били съответни за състоянието.
Представена
е медицинска документация за Л. Б. П., от която е видно, че същата е претърпяла
мозъчен инфаркт на 02.08.2014г.; страдала е от световъртеж от централен
произход, артериална хипертония, хроничен гастрит.
Представени
са документи за превод на сумата от 25 000 канадски долара от Д. А. в
полза на Т.П., квитанции за платени данъци за имот с адрес: гр. ***** за
2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2018г. и 2019г., копие от постер за провеждане
на благотворителен концерт за И. А. в *****.
Събрани
са гласни доказателства. Разпитан е Н. А. А. – **** на ищците. Свидетелят
твърди, че е бил запознат със състоянието на И.. През март 2018г., **** му Д. А.
я е прибрал в **** и я настанил в дома на ***** й. Заявява, че е посещавал И. няколко пъти, като
първото посещение било още след пристигането й през месец март. Тогава
свидетелят протегнал ръка за поздрав, но И. не направила никакво движение,
опитала се да каже нещо, но гласът й прозвучал като детски плач и оттогава не
се е опитвала повече да говори пред свидетеля. Свидетелят твърди, че не е
забелязал никакви реакции от нейна страна по време на посещенията, както и че *****
й винаги е присъствала там, непрестанно говорила и се опитвала да внуши на И.,
че състоянието й се подобрява. Разказва за посещенията на семейството на И. в ****,
както и че ****та й и И. били в чудесни отношения. По време на заболяването, семейството на И. било в
много тежко състояние, големият й *** К. развил реактивна психоза, ***** й
напуснал работа, за да се грижи за нея. Решението да се върне в **** било взето
първо от самата И. и било подкрепено от нейния ***** и ***** й, и *** й. ****та
й искали да я посетят в ****, но били в много тежко финансово състояние и не
могли да си позволят билети. В крайна сметка закупили такива през 2019г., но
междувременно И. починала и пътуването се отменило. Свидетелят твърди, че е
участвал в ремонта на процесното жилище по-рано, тъй като идеята била когато
семейството се прибира в **** да отсяда там. Свидетелят твърди, че по време на
посещенията при И. не е забелязал каквото и да било движение от нейна страна,
същата гледала в една точка, лиги течели от устата й, не издавала звуци, не
реагирала по никакъв начин на чутото. Ответникът постоянно тормозил ищците за
пари, казвал им като идват в **** да носят пари. ****та и бившият ***** на И.
изпращали лекарства и други пособия за И.. Свидетелят научил за прехвърлянето
на апартамента след погребението на И..
Разпитан
е и свидетелят А. А. – **** на ищците. Заявява, че знае за апартамента на И.,
който бил подарък от **** й. Апартаментът бил ремонтиран с помощта на свидетеля
по настояване на И., която през 2016г. имала намерение жилището да се ползва от
семейството, когато е в ****. Ремонтът бил финансиран от **** му и малко от
самия свидетел. Инструкциите по извършване на ремонта били получавани от И..
Свидетелят бил запознат със здравословното състояние на И.. Участвал при
превозването на И. от летището до апартамента на ***** й при пристигането й в ****.
Към този момент, починалата била в доста тежко състояние – можела да произнесе
по някоя дума, но не можела да се движи. Главата й била клюмнала. След това
нямал впечатления за състоянието й.
От
показанията на Д. В. К. – помощник *****в кантората на *****А. се установява,
че заверката на пълномощното за прехвърляне на имота и съпътстващите декларации
е осъществена от свидетелката при домашно посещение в дома на И. А..
Свидетелката твърди, че жената била в доста тежко здравословно състояние,
лежащо болна, но прочела съдържанието на пълномощното, уверила се, че жената е
съгласна, след което извършила заверката чрез поставяне на отпечатък от палеца
й. Свидетелката заявява, че няма конкретен спомен как точно е била извършена
заверката, но е категорична, че се е уверила в съгласието на упълномощителката
и във възможността й самостоятелно да преценява последиците от
упълномощаването. Твърди, че не е взела ръката на А., за да положи отпечатък,
тъй като практиката била лицето самостоятелно да го постави, както и че не би
разрешила заверяване чрез поставяне на палеца от трето лице, а не от самата
упълномощителка.
Разпитана
е Е. П. К. – позната на Т. и М. П. и приятелка на Л. П.. Свидетелката заявява,
че е познавала И. А. като ***** на Л. П., но не поддържала особен контакт с нея
преди развитието на социалните медии, тъй като починалата живяла първо в *****,
после в *****. Откакто И. се прибрала в **** през 2018г. я посещавала доста
често – поне веднъж седмично. И. пристигнала в **** с поставена диагноза, в
инвалидна количка, но с напълно ясно съзнание, могла да движи двете си ръце,
главата, издавала звуци. Било й осигурено специално медицинско легло с
механизъм, което й помагало да участва в живота на семейството, да гледа
телевизия, да ползва социални медии и да чете. Използвала таблет, който й
помагал да контактува като отговаря с кратки изречения, изразявала съгласие или
несъгласие с вдигане на палеца. Свидетелката твърди, че И. можела да реагира на
поставените въпроси, имала мнение, била адекватна и разбирала всичко. Имала
проблем с гълтателния апарат, което водело също до отделяне на слюнки, които
трябвало да бъдат забърсвани. През м. декември 2018г. свидетелката си спомня,
че се е говорило, че И. ще дари апартамента на *** си. Към този момент
състоянието й не било значително влошено спрямо състоянието й при пристигането
в ****. И. можела да комуникира, разбирала всичко, движела лявата ръка доста
добре, главата й била изправена, можела да кима с нея, като изразява „да“ и
„не“, изразявала мнение с мигане на очи и със звуци. През този период все още
имала подвижност на пръстите, а състоянието й се влошило чак през пролетта на
2019г. Свидетелката твърди, че И. А. била доста категорична, можела да изразява
мнение и несъгласие със случващото се, ако е против волята й, независимо че
физически разчитала на чужди грижи. И. се прибрала в ****, за да има кой да се
грижи за нея. Това научила от общи разговори между И. и ***** й, когато Л. П.
разказвала за случилото се, а И. изразявала съгласие с разказите на ***** си.
Първоначално И. имала намерение да дари апартамента на *** си с цел да го
запази за ****, тъй като се притеснявала, че ще го продадат и ще изхарчат
парите, но след развода със ***** й Д. била много огорчена и разочарована от
безразличието на бившия си ***** и **** си, поради което решила да дари
апартамента на Т., на когото изцяло разчитала. Състоянието на И. се променило
драстично три – четири месеца преди смъртта й. През престоя на И. в ****,
свидетелката е виждала ***** на И. само веднъж – когато е пристигнала. ****
никога не посетили болната си *****. Твърди, че Т. е предлагал да купи билети
на ищците, за да дойдат да видят ***** си, но те отказали. Последните знаци, с
които се осъществявала комуникацията с И. били с мигване на очи като
потвърждение, а ползването на ръцете продължавало до 3-4 месеца преди смъртта
й. Главата й почти до края останала подвижна. Виждала е й други хора да
посещават И. – нейни приятели. Свидетелката е категорична, че Т. не се е
обаждал да иска пари от ищците.
Й. Р.
Х. се е грижила за И. А. като неин ****. Свидетелката посочва,че първоначално И.
можела да движи долните си крайници, пръстите на краката, отделни мускули,
движела ръцете си и работила с клавиатура, главата й била абсолютно подвижна,
можела да я върти, да кима, да прави гримаси, да издава силни звуци. През м.
декември И. била много развълнувана, защото я бил посетил някакъв *****за
прехвърляне. През този период, починалата можела да движи пръстите на ръцете си
и до някъде самите ръце, главата си е успявала да движи много добре, говорила с
клавиатурата, можела да издава силни звуци за неодобрение. През този ден И.
била усмихната, щастлива. Състоянието й се влошило през м. февруари – март
2019г., когато много отслабнала, не можела да държи главата си изправена.
Свидетелката идвала при болната сутрин и вечер всеки ден, а през другото време
грижи за И. полагали *** й и ***** й. Според свидетелката, И. не се е чувствала
зависима от своите близки, независимо че физически се е налагало да я
обгрижват. Винаги изразявала мнение, изисквала от близките си. Свидетелката
твърди, че **** на болната не са я посещавали, а Т. им предложил пари за
билети, за да го сторят. Компютърът, който ползвала, произнасял думи вместо
болната.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, чрез която е изследвана
кореспонденция между потребител с име **** и потребител **** за периода от 13.05.2018г. до
22.05.2019г., осъществена посредством електронна система Скайп. От заключението
се установява,че интернет платформата за комуникация предоставя възможност за
коригиране на собствените съобщения, но не и за промяна/изтриване на
съобщенията на отсрещната страна. Електронната платформа не предоставя
възможност за добавяне на информация относно гео-локацията на пишещия репликите.
През периода няма данни за провеждане на разговори между потребителите. От
комуникацията между двата профила се установява, че са провеждани разговори
между И. А. и бившия й ***** Д. А., насочени към уточняване на детайли по техния
развод, изпращане на финансови средства, документи и др., намиращи се в *****.
При разпита си, вещото лице заявява, че не може да определи категорично дали
кореспонденцията е автентична.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза
се установява,че „Амитрофичната
латерална склероза“ е тежко заболяване, което има летален изход, независимо от
медикаментите и грижите, които се полагат. За заболяването са характерни
двигателни нарушения, невъзможност за говор и хранене, а в крайните етапи на
болестта пациентите са зависими изцяло
от чужда помощ. Според изследваните документи, състоянието на И. А. се
влошавало прогресивно за периода от 2016г. до 2018г., която станала зависима от
чужда помощ за изпълнение на повечето ежедневни дейности. Комуникацията с нея
се в свеждала до издаване на звуци, мигане с очи, кимане на глава или други
способи за елементарна комуникация и/или с приложение на телефон, вероятно в
границите на получаване на прости отговори. Към датата на подписване на
пълномощното през м. декември 2018г. липсва медицинска документация, от която
да се установи какво е било обективното състояние на починалата.
Предявени
са евентуално съединени искове с правно основание по чл.26, ал.2, предложение второ,
пето и четвърто от ЗЗД.
Съгласно
чл. 26, ал 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори.
Липсата
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната
сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.
„съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е
без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Този
тежък порок е непоправим и непреодолим, поради което законодателят е предвидил
възможно най-тежката санкция за подобен тип договори, а именно – обявява ги за
нищожни, т.е същите не биха могли да породят правни последици.
За да
се приеме, че е налице хипотезата на липса на съгласие за осъществяване на
процесната сделка с оглед наведените в исковата молба твърдения, следва да се
установи по безспорен начин, че лицето не е могло да формира воля, в конкретния
случай – за извършване на дарение. Самото намерение за дарение, което се
оспорва, е обективирано в писмено пълномощно от 06.12.2018г., с което на Л. П.
са предоставени права да се разпореди от името на И. А. с недвижим имот – нейна
собственост, като го дари на *** й – Т.П..
С
други думи, спорният по делото въпрос на първо място се свежда до
обстоятелството могла ли е упълномощителката самостоятелно да формира воля,
съответно възможно ли е да изрази волята си външно, така че същата да бъде
възприета от околните.
За
целите на правоприлагането, биха могли да бъдат обособени две основни групи
увреждания – физически и психически. По делото безспорно се установи, че И. А.
е страдала от заболяване, водещо до трайно разстройство на двигателния апарат,
включително със затруднения при хранене, преглъщане, говор и др. Посоченото
квалифицира лицето като лице с увреждане.
С
оглед казаното по-горе, спор няма относно факта, че починалата е страдала от
физически увреждания, което на първо място не се оспорва от страните в
производството и на второ – е подкрепено от обилен доказателствен материал –
медицинска документация, заключение на вещо лице и събрани гласни
доказателства.
Именно
физическото състояние на лицето е било причина за удостоверяване на волеизявлението чрез полагане на отпечатък
вместо подпис, като в исковата молба се навеждат и твърдения за порочност на
нотариалното удостоверяване. Самото полагане на отпечатък от десния палец представлява
алтернатива. при невъзможност да се положи подпис поради неграмотност или
недъгавост. Като понятие недъгавостта е по-стар термин от инвалидността и
представлява синоним на тази дума, като включва в себе си всякакъв вид
заболявания, водещи до някакво трайно увреждане на здравето. Полагането на
подпис е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки
пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в
много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Предвид
това, само по себе си удостоверяването чрез полагане на отпечатък не води до
порок, ако е отразена действителната воля на лицето.
С
оглед изложеното по-горе е видно, че в случая се касае до лице с увреждане по
смисъла на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Според чл. 12, т.2 от
Конвенцията, Република България е задължена да признава правоспособността и
дееспособността на хората с увреждания наравно с всички
останали лица във всички сфери на живота, като е абсолютно
недопустимо да се ограничава дееспособността на тези хора. Правото на хората с
увреждания да упражняват лично правата си не може да се нарушава само защото
същите страдат от физически увреждания, създаващи затруднения при изявяването
на воля от тяхна страна. При това положение, съдът намира, че наличието на
заболяване от типа на това, от което страда починалата И. А., само по себе си
не може да обоснове извод, че същата не е могла да изразява и формира валидно воля. Способността за
формиране на правно валидна воля при данни за съществено
изменение на цялостното функциониране на организма следва
да бъде преценявана съобразно всички събрани по делото доказателства. Преценявайки
доказателствения материал по делото, съдът счита, че не е налице хипотезата на
липса на съгласие при извършване на упълномощителната сделка, респ.
последващото прехвърляне на въпросния недвижим имот. За да достигне до този
извод съдът взе предвид на първо място, че протичането на заболяването „Амитрофичната
латерална склероза“ само по себе си не се характеризира с увреждане на
мозъчната дейност, поради което И. А. е могла да формира валидно воля, а оттам и да изразява съгласие. От събраните
по делото гласни доказателства на свидетелите Е. П. К. и Й. Р. Х. се
установява, че И. А. е могла да комуникира с останалите, която комуникация се е
осъществявала посредством жестове с ръце, движения на главата, ползване на
специално приложение за комуникация и др. средства. Съгласно чл. 2 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания „комуникация“ включва всякакви
езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация,
уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови,
опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и форми на
комуникация, включително достъпни информационни и съобщителни технологии. Изложеното
обосновава, че не съществува правило, поставящо рамки при външното изявяване на
воля от лицата с увреждания, стига тя да е разбираема за околните. От разпита
на Д. В. К. – помощник *****в кантората на *****А., удостоверил волята на
лицето се установява, че длъжностното лице е могло ясно и конкретно да
възприеме волята на лицето. Съдът намира, че се установи също и самостоятелното
полагане на отпечатък от страна на И. А., което от една страна се потвърждава
от показанията на разпитания по делото ****, а от друга – от останалите гласни
доказателства на свидетелите – К. и Х., имащи преки впечатления относно
състоянието на лицето през периода на извършване на удостоверяването, които
заявяват, че е било възможно движение на пръстите на ръката на А. през
въпросния период.
По
изложените съображения, съдът намира, че не е налице твърдения от ищците порок
в извършената сделка, а именно – липса на съгласие в упълномощителната сделка
,който да доведе до порок на дарението, поради което този иск подлежи на
отхвърляне като неоснователен. При отхвърляне на тази претенция, съдът дължи
произнасяне и по останалите заявени пороци на сделката – липса на основание и привидност.
Съгласно
чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, дарението е договор, с който дарителят отстъпва веднага
и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Основание на договора е
причината страните да се задължат. Причината не е необходимо да е посочена в него,
тъй като се предполага до доказване на противното. Основанието на договора за
дарение се свежда до намерението на дарителя на надари надарения по договора,
като без значение са мотивите за извършването му.
При
разпределение на доказателствената тежест в процеса е възложено на ищците да
установят твърдените пороци на извършената правна сделка, включително липсата
на основание. По делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи извод за
липса на намерение за извършване на дарение от страна на И. А.. На първо място,
от показанията на разпитаните свидетели - А. А. и Н. А. А. се установява, че в
жилището е извършван ремонт в предходен момент – няколко години преди смъртта
на И. А.. Същевременно, нейното състояние към момента на дарението не е било
възприето от тези свидетели (с изключение на няколко срещи). В показанията си
св. Х. – имаща преки ежедневен контакт с И. А.,обаче заявява :„.. Спомням
си, И. тогава беше много развълнувана, защото трябваше да идва някакъв *****за
някакво прехвърляне, за което не съм запозната…. Ами усмихната, щастлива, а тя
по принцип не се усмихваше много..“. От заключението на СТЕ експертиза относно кореспонденциятя между И.
А. и нейния бивш ***** Д. А., както и от показанията на неговия ****, се
установява, че месеци по-рано И. е изискала да й предоставят от ****нотариален
акт за въпросния апартамент. Всичко това навежда на извод за намерение на
разпореждане с имота, което впоследствие е осъществено чрез извършване на
процесната сделка. При липса на доказателства, че А. не е имала дарствено
намерение, както и с оглед всички събрани доказателства в основния смисъл,
искът за прогласяване нищожността на процесната сделка и на това основание
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен
е и искът за нищожност на сделката поради нейната симулативност. На първо
място, за да се приеме, че е налице привидност на сделката, следва да се
установи по безспорен начин, че страните по нея не са имали намерение да се
обвързват, респ. че целените от тях правни последици са различни от тези,
обективирани в сключената сделка. Фактът, че ищците не са страни по нея, не ги
освобождава от задължението при условията на пълно и главно доказване да
установят, че сделката е привидна, като законът им позволява да сторят това с
помощта на всички доказателствени средства. Както вече беше посочено по-горе,
част от разпитаните по делото свидетели нямат преки впечатления за състоянието
на лицето към момента на сключване на сделката, още по-малко пък за намеренията
на починалата (св. А. А. и Н. А.). Същевременно в показанията си св. К. заявява
следното „.. Отначало намеренията на И.
бяха едни, но в последствие се промениха. В началото тя се надяваше, че
дарявайки апартамента на *** си Т., ще успее да го запази за своите ****,
защото ми каза, че се притеснява, че след развода със ***** й Д. той може да
окаже влияние върху **** да го продадат. Те не са свързани чак толкова с ****,
не я посещават често и тя се надяваше това наследство да успее по този начин,
давайки го на Т. да го запази за **** си. Известно време след развода обаче,
разбрахме колко е огорчена и разочарована от безразличието на нейните близки
бивш ***** и ****, които не я потърсиха и намерението й се промени по такъв
начин, че тя си го дари на Т., човека на който изцяло разчиташе да я гледа“.
При липсата на други доказателства, в противен смисъл, както и предвид
удостоверяването на волята на И. А. в пълномощното за прехвърляне на процесния
имот, не може да се направи извод за привидност на сключената сделка, още
повече като се вземе под внимание, че съвсем житейски обосновано е желанието на
болната да надари близките, полагали грижи за нея до нейната смърт. По
изложените съображения ,предявеният иск за прогласяване нищожността на сключената
сделка поради нейната привидност, също следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на присъждане на сторените по делото разноски. Претендират се разходи за
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от
08.12.2020г. в размер на 2000 лв. и Договор за правна защита и съдействие,
представен по гр. дело № 2198/2021г., присъединено за разглеждане към
настоящото производство, в размер на 1500 лв. съгласно приложен списък по чл.
80 от ГПК. Процесуалният представител на ищците е заявил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото
следва да се разгледа от съда.
На
първо място, в случая се касае до обективно съединяване на искове, като
съгласно чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в предходната й редакция, действаща към момента на
сключване на договорите, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Самият минимален размер на
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и в
конкретния случай се равнява на 2679,73 лв. за всеки иск. Доколкото съгласно
приложения списък се претендират 2000 лв. по единия и 1500 лв. по другия договор, които не надхвърлят
минималните размери за всеки иск, предвидени в посочения нормативен акт,
възражението за прекомерност на ищцовата страна се явява неоснователно, а в
полза на ответника се присъдят общо 3500 лв. съобразно направеното искане и
приложените доказателства.
По изложените съображения, Окръжен съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.А.,
ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН **********,двамата със съдебен адрес ***- адв. С.В.
ПРОТИВ Т.М.П., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.26, ал.2,
предложение второ, пето и четвърто от ЗЗД
за прогласяване нищожността на дарение на недвижим имот, обективирано с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. на *********, вписана под № ***
по Регистъра на Нотариалната Камара на Република България, с район на действие
– Районен съд – гр. Пловдив, вписан в Служба по вписванията с вх. № ***г., акт
№ ***,поради липса на съгласие,основание и като привиден договор, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Д.А., ЕГН **********
и В.Д.А., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес *** -адв. С.В. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.М.П., ЕГН ********** *** сумата в размер на 3500 лв. (три хиляди и
петстотин лева), представляваща сторени по дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
Пловдив.
Съдия: