№ 742
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603411 по описа за 2022 година
С Решение от 28.06.2022 год., постановено по НОХД №5125/22 год., 107
състав на Софийски Районен съд, наказателно отделение, е признал
подсъдимата Д. Е. Е. от гр.София с ЕГН ********** за виновна в това, че на
24.05.2020 г. в гр.София, ж.к. „****“, пред ****, като родител оставила лице –
малолетното си дете Д.М.Р.А. **********, роден на **** г., намиращо се под
нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа – оставила детето
Д.М.Р.А. само върху тавана на паркиран на неохраняем паркинг лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №****, собственост на Г. Н.И., след което
напуснала мястото и с това създала опасност за неговото физическо развитие
/опасност за поражения върху физиката на детето и опасност от дългосрочно
негативно влияние върху физическото му развитие и върху неговото телесно
здраве/, душевно развитие /нарушена емоционална връзка майка-дете, при
което подсъдимата не би могла да бъде стимул за душевното развитие на
детето/ и моралното развитие /нарушена емоционална връзка майка-дете, при
което липсата на грижи и обучение от майката Д. Е. Е. по отношение на
детето Д.М.Р.А. би довело до отрицателно морално развитие на детето/,
престъпление по чл. 182 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК, вр. чл.378 ал.4
т.1 НПК я е освободил от наказателна отговорност и наложил
1
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. Съдът е
осъдил подсъдимата Д. Е. да заплати направените по делото разноски в
размер на 925,77 лева.
Против така постановения съдебен акт на СРС е постъпила въззивна
жалба и молба „доуточнение“ към нея от Д. Е. Е., чрез адв. Г. А. – САК, в
която се прави искане да се отмени наказанието, което е наложил
първоинстнционния съд. Счита, че решението се явява плод на субективна
преценка на съда и не са взети предвид наличието на фактори свързани с
обичта на майката към детето. Оплакването е, че районния съд не е взел под
внимание психическото състояние на майката. В заключение се иска отмяна
на решението, като неправилно и постановяване на нов съдебен акт, с който
подсъдимата бъде оправдана.
На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително заседание
делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
градска прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената
жалба. Счита, че решението на първия съд е правилно и законосъобразно.
Отбелязва, че в мотивите към атакувания акт е извършен пълноценен
доказателствен анализ на релевантните факти. Относно твърдението за
емоционалното състояние на майката, заявява че то не е оневиняващо вината
обстоятелство, като същото е намерило отражение в минималния възможен
размер на наложеното от съда наказание. В заключение моли въззивната
инстанция да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимата Е., редовно призована, се явява лично пред въззивната
инстанция и се представлява от служебния си защитник – адв. Л.Б..
Последната поддържа твърденията, изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея. Сочи, че подзащитната й е изпаднала временно в
състояние на депресия, като реално не е застрашавала живота на своето дете,
оставяйки го на капака на автомобила, тъй като веднага след това то е „било
придружено от своя баща“. Молбата към въззивната инстанция е да отмени
постановеното решение и подзащитната й Е. да бъде призната за невиновна.
Подсъдимата Д. Е., наред с казаното от защитата заявява, че реално не
е изложила живота на детето си на риск, като го е оставила върху капака на
колата. Отбелязва също, че месеците през които не е била с детето си са били
2
напълно достатъчно наказание за нея, за да размисли за живота си.
В предоставената й последна дума, иска наказанието й да бъде
отменено.
Софийски Градски съд, след като взе предвид депозираната жалба и
допълнение към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и
служебно провери изцяло законността, обосноваността и справедливостта на
решението, намери за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е било образувано по
внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура и разгледано от
съда по реда на глава 28 НПК – освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
След собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав
констатира пълна корелация между доказателствата по делото и изведените в
обжалваното решение фактически положения.
По делото е установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д. Е. Е. е родена на **** г. в гр. София, живуща в същия
град, българка, със средно образование, омъжена, неосъждана, не работи, с
ЕГН - **********.
Подсъдимата Е. е майка на малолетното дете Д.М.Р.А., роден на **** г.
Като баща на детето бил вписан М.Р.А., гражданин на Бангладеш.
Подсъдимата Е. и М.Р.А. имали сключен граждански брак в Кипър на
09.09.2016 г., но впоследствие се разделили. М.Р.А. се дезинтересирал от
детето Д.М.Р.А., не пребивавал в България и не поддържал връзка с
подсъдимата.
От раждането си детето Д.М.Р.А. се намирало под родителските грижи
на подсъдимата Е.. Последната имала връзка и със св.Г. И., който след като се
родило детето живеели заедно известно време. Предвид данните, че
подсъдимата ползвала наркотици, св.И. многократно се опитвал да я откаже
от тях и в тази връзка двамата се разделили.
На 24.05.2020 г. тя се намирала заедно с детето Д.М.Р.А. в гр. София,
ж.к. „****“, пред ****. Подсъдимата Е. взела решение да остави детето само
върху тавана на лек автомобил, паркиран на неохраняем паркинг пред ****. В
изпълнение на решението си Е. поставила малолетното си дете Д.М.Р.А.
3
върху тавана на паркирания на неохраняем паркинг, находящ се в гр. София,
ж.к. „****“, пред ****, лек автомобил марка „Опел Корса“ с per. № О ****,
собственост на Г. Н.И., след което напуснала мястото и оставила шест
месечното си дете Д.М.Р.А. само без надзор.
С тези си действия подсъдимата Е. оставила малолетното си дете
Д.М.Р.А. без надзор и достатъчна грижа и създала опасност за неговото
физическо развитие /опасност за поражения върху физиката на детето и
опасност от дългосрочно негативно влияние върху физическото му развитие
и върху неговото телесно здраве/, душевно развитие /нарушена емоционална
връзка майка-дете, при което подсъдимата не би могла да бъде стимул за
душевното развитие на детето/ и морално развитие /нарушена емоционална
връзка майка-дете, при което липсата на грижи и обучение от майката Д. Е. Е.
по отношение на детето Д.М.Р.А. би довело до отрицателно морално развитие
на детето/.
Свидетелите Д.Н. И.а сестра на Г. Н.И. видели детето Д.М.Р.А.,
оставено само върху тавана на горепосочения автомобил и го прибрали в
дома си, след което незабавно се обадили на бърза помощ и уведомили
полицейските органи.
По делото е установено, че подсъдимата Е. не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
За да приеме горната фактическа обстановка, първата инстанция,
проявявайки необходимата процесуална активност, предвид процесуалния
ред на неговото разглеждане, е изяснила всички правно значими
обстоятелства. По предвидения в НПК ред са били събрани и приобщени
множество гласни и писмени доказателства, а именно: Удостоверение за
раждане на Д.М.Р.А. /л. 44 от д.п./, удостоверение за съпруг и родствени
връзки /л. 45 от д.п./, фиш за спешна медицинска помощ /л. 7 от д.п./, заповед
за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица /л. 21 от д.п./, протокол
за предаване на съпровождани малолетни и непълнолетни лица /л. 22 от д.п./,
приемо-предавателен протокол за предаване на дете, на което е предоставена
полицейска закрила /л. 23 от д.п./, социален доклад № СЛ/Д-С-СЛ/539-
001/26.05.20г. /л. 24-25, л. 61-62 от д.п./, заповед № ЗД/Д-С-СЛ-006/26.05.20г.
за временно настаняване /л. 26, л. 63 от д.п./, показания на св. Д.Н. И.а /л. 27
4
от д.п./, показания на св. В.Б. /л. 28 от д.п./, показания на св. Д.М. /л. 29 от
д.п./, заключение на техническа експертиза /л. 34-38 от д.п./, веществено
доказателствено средство - аудиозапис от обаждане на тел. 112,
материализиран на диск /л. 39 от д.п./, писмо от СО, район „Лозенец“ /л. 43 от
д.п./, документи от Агенция за социално подпомагане /л. 48-55 от д.п./, писмо
от Агенция за социално подпомагане /л. 57-58 от д.п./, уведомително писмо
до ОС за социално подпомагане община Слатина /л. 59 от д.п./, протокол от
11.06.20г. /л. 60 от д.п./, социален доклад /л. 65 от д.п./, писмо от Агенция за
социално подпомагане до ДПБ „Св. Иван Рилски“ /л. 66 от д.п./, писмо от
Агенция за социално подпомагане до ДСП Слатина /л. 67 от д.п./, писмо от
ДПБ „Св. Иван Рилски“ /л. 68 от д.п./, документи от Агенция за социално
подпомагане /л. 69-83 от д.п./, писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“ /л. 85 от д.п./,
епикриза /л. 86 от д.п./, медицински документ от ДПБ „Св. Иван Рилски“ за
наблюдение и терапия /л. 87 от д.п./, показания на св. Г. И. /л. 88 от д.п./,
показания на св. Д.Д. /л. 89 от д.п./, показания на св. Ж.Ж. /л. 90 от д.п./,
показания на св. В.М. /л. 91 от д.п./, показания на св. Д.А. /л. 92 от д.п./,
показания на св. Г. Д. /л. 93 от д.п./, показания на св. Г. П. /л. 94 от д.п./,
показания на св. Б. Д. /л. 95-96 от д.п./, показания на св. Г. М. /л. 97 от д.п./,
писмо от ЦСМП София /л. 100 от д.пр./, писмо от ЦСМП-София /л. 102- 103
от д.п./, писмо от СО район „Лозенец“ ведно с приложени документи /л. 137-
141 от д.п./, справка от ОПП-СДВР за регистрация на МПС /л. 142 о д.п./,
заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
/л. 169-179 от д.п./, заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза /л. 194-210 от д.п./, справка за съдимост /от д.п. и
съд.д./.
От последната приложена на л.10 по делото е видно, че подсъдимата Д.
Е. Е. не е осъждана.
При така установената фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че подс. Е. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 182 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства, може да
се направи обоснован и несъмнен извод, че същата, на инкриминираната дата
- 24.05.2020 г. в гр.София, ж.к. „****“, пред ****, като родител оставила
малолетното си дете Д.М.Р.А. **********, роден на **** г., намиращо се под
нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа – оставила детето
5
Д.М.Р.А. само върху тавана на паркиран на неохраняем паркинг лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №****, собственост на Г. Н.И., след което
напуснала мястото и с това създала опасност за неговото физическо, душевно
и моралното развитие по отношение на детето Д.М.Р.А..
Настоящият съдебен състав възприе изцяло фактическите и правни
констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е спазил
предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на
доказателствата и възможността въз основа на тях да изгради изводите си за
релевантните по делото факти. В изпълнение на задълженията си,
първоинстанционният съд е извършил необходимия анализ на наличния
доказателствен материал, като непротиворечив и кредитиран в цялост -
показанията на свидетелите, дал е нужната преценка на депозираните
експертни заключения и писмени доказателства, като е заключил, че той е
достатъчен по обем, за да обоснове извода, че именно подсъдимата е автор на
инкриминираното деяние, при което СРС е изложил нужните съображения,
досежно приетата от него за установена по делото фактическа обстановка.
Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на
доказателствения материал и правилно, при изясняване на фактическата
обстановка е дала вяра на показанията на свидетелите Д. И.а и Г. И.. От
съдържанието на техните разпити се установява, че двамата са видели
оставено бебето Д.А. на капака на автомобила, собственост на св.И.. Наред с
тях в съвкупност показанията на свидетелите установяват, че именно
подсъдимата Е. е оставила детето си на капака на този автомобил, както и
данните събрани от показанията на полицейските служители, които след
подаден сигнал са установили намирането на малолетното дете /бебе/ Д. в
дома на свидетелите И. и И.а. Показанията на тези свидетели не влизат в
противоречие помежду си, а освен това кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства.
Последните допълват гласните доказателства, като основно са свързани
с факти по рамката на обвинението /данни за раждането на детето, данни за
съпруг и родствени връзки/, както и последващите действия на комптентните
органи по отношение на детето Д.М.Р.А. и майката Д. Е.. От документите от
ДПБ „Св. Иван Рилски“ се установява лечението, което е проведено по
6
отношение на подсъдимата Е. непосредствено след инкриминираното деяние.
Правилно първия съд е преценил, че от заключението на кредитираната
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се
установява, че при подсъдимата Е. е установено разстройство вследствие
комбинирана употреба на психоактивни вещества и късно появило се
остатъчно афективно разстройство, като тя е оценена като емоционално
лабилна личност. Към момента на деянието подсъдимата е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Депресивната й реакция е улеснила поведението й.
Самата подсъдима в съдебните прения не оспорва, че е оставила детето
си върху капака на лекия автомобил, а позовавайки се на този факт, заявява
че когато го е оставила върху колата, то веднага е било поето, без да уточнява
от кого.
Необосновано се явява искането подсъдимата да бъде оправдана. Това е
така защото, последното не почива и не кореспондира със събраната по
делото доказателствена маса, послужила на СРС за изложените правни
изводи.
СГС счита, че както преките, така и косвените доказателства, при
техния логически анализ, преценени в своя комплекс, водят до извода, че
липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК. В настоящия
случай, събраните по делото доказателства, установяват именно подс. Д. Е.
като извършител на инкриминираното й деяние.
Настоящата инстанция извърши щателна проверка на материалите по
делото и установи, че не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила в досъдебното производство и по време на
съдебната фаза. Разследващите органи, както и районния съд са спазили
всички изисквания на процесуалното законодателство. Липсват допуснати
пороци (регламентирани в НПК), които да съставляват отстраними
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
обвиняемата, респективно на подсъдимата и които нарушения да
представляват основания за отмяна на постановеното решение и за връщане
на делото за ново разглеждане. По никакъв начин не са били ограничени
процесуалните права на страните в настоящото наказателно производство и
не е било накърнено правото й на защита.
7
Неоснователни са оплакванията на защитника на подсъдимата пред
въззивната инстанция, че реално подсъдимата Е. никога не е застрашавала
живота на своето дете, оставяйки го на капака на автомобила, тъй като то не е
било само, а веднага е било придружено от своя баща. Последното твърдение
не кореспондира с установената фактология по делото, тъй като съгласно
кредитираните показания на св.И. и И.а когато са видели бебето оставено на
горния капак на автомобила и докато са го взимали, за да го приберат, около
него не е имало никой.
Първоинстанционният съд е подложил на прецизен анализ и преценка
всички налични доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка,
отчитайки тяхната непротиворечивост. Извод, който напълно се споделя при
въззивния прочит на делото.
По отношение на наложеното наказание, въззивната инстанция намира,
че същото е справедливо, правилно отмерено и не се налага и няма основания
за корекцията му. Била е съобразена както степента на обществена опасност
на деянието, така и на извършителя. Адекватно са оценени и останалите
обстоятелства, имащи значение при определяне вида и размера на
наказанието.
Правилно съставът на Софийския районният съд е счел, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на подс. Е. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Същата е пълнолетна,
за престъплението по чл. 182, ал. 1 НК се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода, както и обществено порицание, от престъплението няма
причинени съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава
осма от НК към датата на деянието.
При определяне на конкретното административно наказание първия съд
е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата
възраст на подсъдимата, критичността към деянието, улесняването на същото
от депресивното състояние, в което се е намирала, като не са констатирани
наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. При установените само
смекчаващи обстоятелства съдът е приел, че административното наказание
глоба следва да е в законоустановения минимален размер, а именно - глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Както първостепенния съд, така и въззивната
8
инстанция в настоящия състав намира, че административното наказание в
така определеното цифрово изражение съответства на обществената опасност
на дееца.
Според настоящата инстанция така индивидуализираното наказание се
явява справедливо и адекватно на извършеното и в най-пълна степен
съответства за постигане на целите, залегнали в чл. 36 от НК. Във връзка с
последното неоснователно се явява възражението на защитата и подсъдимата,
че СРС не е отчел психическото състояние на подсъдимата. Както правилно е
отбелязал първия съд в мотивите това обстоятелство е отчетено при
индивидуализация на наложеното наказание като размер.
Законосъобразно е и произнасянето на решаващия съд относно
възлагането на разноските по делото в тежест на подсъдимата.
По изложените съображения, Софийски градски съд намира, че
решението, постановено от Софийски районен съд, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка, не бяха констатирани допуснати
нарушения на материалния или процесуалния закон.
Предвид горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.06.2022 г., постановено по НОХД
№5125/2022 г. на по описа на Софийски Районен съд, НО, 107-и състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9