О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер 248 Година, 2019 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На осми февруари .…………............…….…..
Година две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели: …………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………...……………………………….…………….
като разгледа
докладваното от ……...….. Р. Калиманова …………………………….
гражданско дело № ………
66 .....…. по описа за …... 2017………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на М.К.Г., ЕГН **********,***,
офис 3 чрез процесуалния му пълномощник против В.Н.Н., ЕГН **********,*** и Н.В.Н.,
ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключеният
между ответниците с нотариален акт вх. рег. № 7411/ 19.10.2016 година, акт №
82, том 22, дело № 4298 по описа на Агенция по вписванията в Несебър, а по
описа на нотариус с рег. № 110 с район на действие Несебърския районен съд акт
№ 27, том IX, рег. № 7188, дело № 1155 от 18.10.2016 година договор за дарение
на недвижим имот, по силата на който ответникът В.Н.Н., ЕГН ********** е дарил
на ответницата Н.В.Н., ЕГН **********, следните недвижими имоти, а именно: сграда
с идентификатор № 11538.501.456.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК, с адрес град Свети
Влас, п. к. 8229 Св. Василий, която сграда е разположена в поземлен имот №
11538.501.456, със застроена площ 46 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение на
сградата: курортна, туристическа сграда, ведно с 90 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 11538.501.456, целия с площ от 2592 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 395, квартал 60, парцел
II, при граници ПИ № №11538.501.457, 11538.501.502, 11538.502.258,
11538.501.503 и 11538.501.455, които недвижими имоти съгласно предходен
документ за собственост са описани като масивно бунгало № 2, застроена площ от
50 кв. м., разгъната площ от 100 кв. м., изградено в парцел ІІ-395, в кв. 60 по
плана на Свети Влас, област Бургас, урегулиран от 2650 кв. м., при граници:
улица, парцел III- 396, път, парцел І-405. Претендира се от ищцовата страна и присъждането
на направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди
се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че на 16.10.2015 година страните по делото сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се
задължил да продаде на ищеца или на посочено от него лице своята ¼ (3/4
от 1/3) идеална част от недвижим имот, находящ се в град Бургас, ул. „Шейново“
№ 110, представляващ дворно място с площ
153.50 кв. м. идеални части, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ ІХ-24,
25, целия с площ 307 кв. м., в кв. 144, бивш парцел VII, в бивш кв. 118 по ПУП
на град Бургас, които заснети по кадастралната карта са поземлен имот с
идентификатор №07079.615.59, с площ от 135 кв. м., при граници: изток - улица
„Шейново” № 07079.615.61, запад - поземлен имот № 07079.615.57, север - поземлен
имот №07079.615.58, юг - поземлен имот № 07079.615.60 и поземлен имот с идентификатор
№07079.615.60, с площ 137 кв. м., при граници изток - улица „Шейново” №
07079.615.61, запад - поземлен имот № 07079.615.57, север - поземлен имот № 07079.615.59, юг - улица „Цар Самуил” №
07079.615.70, ведно със съсобствените на продавача идеални части от сгради и
подобрения в имота срещу заплащане от страна на последния на продажна цена в
размер на 50000 евро, равняващи се на 97792 лева, от която към момента на
подписване на договора той бил заплатил сумата от 53500 лева. Остатъкът се задължил
да заплати при подписване на нотариалния акт за покупко-продажба.
Страните
се задължили да сключат окончателен договор в срок от 45 работни дни, считано
от подписване на предварителния договор за покупко-продажба, а именно до
18.12.2015 година. На тази дата такъв не бил сключен поради неизпълнение на
задълженията на продавача да предостави всички необходими документи за
изповядване на сделката по нотариален ред. В същото време ищецът му заплатил
допълнително и сумата от 2500 евро. Било постигнато съгласие срока за
изповядване сделката във формата на нотариален акт да бъде удължен до 15.01.2016
година, но и на тази дата продавачът не е изпълнил задължението си по същите
причини. Последвало ново писмено споразумение между страните срокът да бъде
удължен още веднъж. За тази цел уговорили новата дата за сключване на
окончателен договор да бъде 21.01.2016 година. На тази дата ищецът заплатил и
останалите 39402 лева. Въпреки неколкократно проведените разговори, ответникът
не изпълнил задължението си да сключи окончателен договор по нотариален ред.
Това
негово поведение обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
окончателен, както и съобразно предоставената с т. 4 от договора възможност за
това от предявяване на осъдителен иск за сумата от 10000 евро, платена на
отпаднало основание поради наличие на неизпълнение на продавача по договора да
прехвърли имота в уговорените срокове и свързаното с това упражняване на
потестативното му право по по съдебен ред чрез предявяване на иск по чл. 19 ал.
3 от ЗЗД.
По тези
негови искови претенции било образувано гражданско дело № 1088/2016 година по
описа на Бургаският районен съд, които с определение на съдията-докладчик по
него били разделени. По иска за заплащане на сумата от 10000 евро като платена
на отпаднало основание било образувано гражданско дело № 1713/2016 по описа на
Бургаския районен съд, което било спряно до приключване на гражданско дело №
1088/2016 година по описа на Бургаския районен съд с влязъл в сила съдебен акт,
по което продължило да се разглежда производството по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С решение по посоченото по-горе гражданско дело съдът обявил за
окончателен сключения на 16.10.2015 година предварителен договор за покупко-
продажба на гореописания недвижим имот.
След
справка в имотния регистър ищецът установил, че малко преди произнасянето на
съда с решение по гражданско дело № 1088/2016 година по описа на Бургаският
районен съд ответникът на 19.10.2016 година дарил на втория ответник - дъщеря
си Н.В.Н. следните недвижими имоти, а именно: сграда с идентификатор №
11538.501.456.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Свети
Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-48/
03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК, с адрес град Свети Влас, п.
к. 8229 Св. Василий, която сграда е разположена в поземлен имот №
11538.501.456, със застроена площ 46 кв. м., брой етажи 2, с предназначение на
сградата: курортни, туристическа сграда, ведно с 90 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 11538.501.456, целия с площ от 2592 кв. м. с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване
ниско застрояване /до 10 м/, номер на предходен план: 395, квартал 60, парцел
II, при граници: ПИ №№ 11538.501.457, 11538.501.502, 11538.502.258, 11538.501.503 и 11538.501.455,
които недвижими имоти съгласно предходен документ за собственост са описани
като масивно бунгало № 2, застроена площ от 50 кв. м., разгъната площ от 100
кв. м., изградено в парцел ІІ-395, в кв. 60 по плана на Свети Влас, област
Бургас, урегулиран от 2650 кв. м., при граници: улица, парцел ІІІ-396, път,
парцел I - 405. Данъчната оценка на дарените недвижими имоти била 57895.70
лева.
По
смисъла на чл. 135 от ЗЗД кредиторът можел да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го увреждал, ако при
извършването им последния е знаел за увреждането. Основателността на иска
предполагала кумулативно наличие на две предпоставки: обективна - да е налице
увреждане на кредитора и субективна - да е налице знание за това увреждане от
страна на длъжника. Знанието за увреждане интересите на кредитора у третите
лица-приобретатели в конкретната правна хипотеза било ирелевантно, тъй като
сделката била безвъзмездна и те не били извършили насрещна престация.
Първата
предпоставка за уважаване на иска била налице, тъй като ищецът бил кредитор на
ответника В.Н.. Той имал парично вземане от него, възникнало преди извършване
на действието, чието обявяване за недействително се иска, доколкото вземането било
претендирано с искова молба на 27.01.2016 година, която той лично бил получил
на 20.04.2016 година, а увреждащото кредитора действие било извършено на
19.10.2016 година. На 28.04.2016 година ответникът Н. се бил запознал и с
материалите по гражданско дело № 1713/2016 по описа на Бургаския районен съд,
видно от заявката му за копиране на същите по делото.
Втората
предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск била извършване на
действие, което увреждало кредитора. В случая длъжникът дарил на дъщеря си свои
недвижими имоти и по този начин увредил интересите на кредитора си, тъй като с
договора за дарение се намалявало общото обезпечение, за каквото служело цялото
имущество на длъжника, съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Следващото
условие, а именно наличие на знание за увреждане също било налице. Когато
действието било безвъзмездно, какъвто бил настоящия случай, правото да се иска
отмяна възниквало, щом длъжникът е знаел за увреждането. Не било необходимо да
се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно било в момента на
извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор и че действието
го уврежда. Всичко така изложено до тук обосновавало наличието на правен
интерес от предявяването на настоящия иск.
Налице били
действия на ответника, които следвало да бъдат обявени за недействителни спрямо
ищеца, тъй като същите били извършени с цел да бъдат увредени интересите му като
кредитор по претенции за заплащане на сумата от 10000 лева, включително
разноски по гражданско дело № 1088/2016 година по описа на Бургаския районен
съд и следващите инстанции, както и гражданско дело № 1713/2016 по описа на същия
съд и следващите инстанции, тъй като с тях се намалявало имуществото на
длъжника.
Ответницата
Н.В.Н., на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в указания от съда и закона срок е депозирала чрез назначения и по реда
на предоставянето на безплатна правна помощ процесуален представител писмен
отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова
претенция. Изтъква се в него на първо място, че иска е процесуално допустим, но
неоснователен.
Оспорени
са фактите по искова молба с твърдения, че същите не отговарят на обективната
истина. Изтъква, че не бил осъществен фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД и не
били налице предпоставките на посочената законова разпоредба за претендираното
от ищеца прогласяване на относителна недействителност на сделката между
ответниците.
В
исковата молба ищецът твърдял, че бил кредитор на първия ответник на няколко
основания, изброени хронологично, а именно сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, неизпълнение на първия ответник по него,
заведена искова молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и акцесорна такава по чл. 55 от ЗЗД с включена клауза за неустойка в размер на 10000 евро, постановяване на
решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.
В тази
връзка се изтъква, че в производството, образувано по иск по чл. 135 ЗЗД,
определянето на момента на възникване на кредиторовото вземане спрямо момента
на увреждащото действие било от особено значение. Този момент бил важен, тъй като
ако действието предхождало възникването на вземането, това обуславяло
евентуалната необходимост от доказване на намерение за увреждане на кредитора.
Освен това, в този случай щяла да бъде неприложима хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД и презумпцията за знание между ответниците не важела.
Оспорва
твърдението, че ищецът притежавал качеството кредитор към момента на сделката,
която се претендира да го увреждала. Счита, че качеството кредитор по смисъла
на чл. 135 ЗЗД не било възникнало до постановяване на конститутивното решение
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Оспорва това му
качество да произтича от другата допълнителна претенция по чл. 55 от ЗЗД, която
била в зависимост от уважаването на главния иск. Евентуално, тъй като съдебното
решение било постановено след извършването на разпоредителната сделка - дарение,
счита, че следвало да се приложи хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, където не
важела презумпцията за знание по ал. 2 ЗЗД и ищецът следвало да докаже не само
знание, а и намерение за увреждане на интереса на кредитора.
Счита,
че с атакуваната прехвърлителна сделка нямало обективно увреждане правата на
ищеца. Към 19.10.2016 година срещу първия ответник нямало парична претенция, а
само искане за заместване съгласието на ответника за сключване на окончателен
договор. Ответникът към този момент разполагал с парични средства получени по
предварителния договор, тъй щото да е в състояние да заплати дължимите разноски
по съдебното производството, които били незначителна част в сравнение със
стойността на сделката, за която се твърди да е увредила кредитора. Ето защо, с
прехвърлянето на имота, интересът на кредитора не се засягал по никакъв начин и
искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Счита,
че липсвала и субективната предпоставка за уважаване на иска - знание на
длъжника, че с действията си уврежда кредитора. Тъй като договора за дарение от
19.10.2016 година бил сключен преди възникването на вземането на ищеца по
решение №1704/04.11.2016 година по гражданско дело №1088/2016 година по описа
на Бургаския районен съд /постановяването на конститутивното съдебно решение по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД/, изисквало се ответниците да са имали и намерение да увредят
кредитора М.К.Г..
Ответникът
В.Н.Н., на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в указания от съда и закона срок също депозирал чрез назначения му по
реда на безплатната правна помощ процесуален представител писмен отговор, с
който е изразил становище по така предявената против него искова претенция.
Изтъква се в него, че същата е недопустима, като в тази връзка се иска
прекратяване на производството по делото. При условията на евентуалност са
наведени доводи за нейната неоснователност.
Твърдяната
недопустимост се извежда от следните факти, а именно:
Заявената
претенцията била неясна. Първоначално се сочело, че ищецът бил кредитор на
основание сключен предварителен договор, като в същото време се заявявало, че
качеството на кредитор произтичало от наличие на парично вземане, възникнало от
същия този предварителен договор. Прилагали се доказателства за образувани две
съдебни производства - за прогласяване на предварителния договор за окончателен
и за признаване на паричното вземане. В заключителната част на исковата молба,
обаче се твърдяло, че качеството на кредитор на ищеца се основава на парично
вземане, възникнало преди прехвърлителната сделка, което било предявено с
искова молба на 27.01.2016 година.
В
случай, че ищецът основавал качеството си на кредитор въз основа на това, че бил
купувач по предварителния договор, той нямал правен интерес от воденето на
сегашното производство предвид обстоятелството, че в момента течало
производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване на предварителния договор
за окончателен, което не било приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Възможните изходи от делото били два - или съдът да прогласи предварителния
договор за окончателен, или да отхвърли претенцията на ищеца. В исковата молба
в сегашното производство нямало твърдения, че ответникът се бил разпоредил с
недвижимия имот, предмет на сделката по предварителния договор. Затова, при
евентуално прогласяване на предварителния договор за окончателен, претенцията на
ищеца, произтичаща от него щяла да бъде удовлетворена и интересите му
максимално защитени. Предвид това смята, че производството по чл. 135 от ЗЗД се
явявало прекомерно и реално за ищеца липсвал правен интерес от провеждането му.
Ако
ищецът основавал качеството си на кредитор на база паричната претенция, без
значение дали тя произтичала от приложения към исковата молба предварителен
договор или от евентуално уважително съдебно решение, то и при този вариант
смята, че за ответника липсвал правен интерес от воденето на сегашното
производство. В исковата молба, с която съдът бил сезиран за произнасяне по
този спор, ищецът бил поискал да бъде допуснато обезпечение на вземането му,
като се наложи запор на банкова сметка ***. Макар, че в книжата по делото нямало
данни, от които да се направи извод дали това искане било уважено, в исковата
молба в сегашното производство нямало твърдения в обратна посока. Затова трябвало
да се приеме, че обезпечението било допуснато. Предвид това смята, че и по
паричната претенция, ако се приемело, че ищецът действително е кредитор,
провежданата от него защита пред съда по гражданско дело № 1713/2016 година по
описа на Бургаския районен със била достатъчна и искането му в сегашното
производство се явявало прекомерно и реално същият нямал правен интерес от
него.
С всички
тези доводи са изложени в подкрепа на твърдението, че предявената искова
претенция била злоупотреба с право, поради което и била недопустима.
Във
връзка със заявената евентуална неоснователност са изложени следните доводи, а
именно:
Предвидените
в приложимата норма на чл. 135 от ЗЗД предпоставки не били налице в случая. Същият
обосновавал качеството си на кредитор с признаването или не на претендирано от
него парично вземане, произтичащо от приложения към исковата молба
предварителен договор. Това означавало, че той признавал, че все още няма
качеството на кредитор.
Другото
безусловно условие, за да бил основателен иска по чл. 135 от ЗЗД, било
кредиторът да е бил увреден. В случай, че ищецът бил кредитор на ответника като
купувач по предварителен договор, вредата щяла да бъде налице в случай, че длъжникът
се бил разпоредил с предмета на дължимата престация и се бил поставил в
положение да не може да изпълни задължението си. В сегашното производство,
обаче ищецът не твърдял подобно нещо. Нямало дори заявено съмнение, че имота,
предмет на предварителния договор можело да бъде отчужден. В случай, че ищецът бил
кредитор по парично вземане, вредата щяла да бъде налице, когато длъжникът нямал
средства, за да обезпечи изпълнението на задължението си. В исковата молба,
обаче нямало твърдение, че ответникът се бил разпоредил с цялата получена по
предварителния договор сума, нямало изложено и съмнение за евентуално
разпореждане. При сезирането на съда по другите производства било поискано
обезпечение чрез запор върху сметката на ответника, което вероятно било
уважено, защото нямало изявление в обратна посока. Предвид това ищецът
необезпокоявано можел да събере вземането си в случай на признаването му.
Затова смята, че реална вреда за ищеца не била настъпила.
Субективният
елемент - знанието за увреждането и намерението да бъде причинена вреда също не
бил налице. В случай, че ищецът обосновавал качеството си на кредитор в
зависимост от изхода на висящия пред Бургаския районен съд съдебен спор за
паричното вземане, то тогава прехвърлителната сделка трябвало да се атакува по
реда на ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД. А в тази хипотеза не било достатъчно длъжникът
да знаел, че има кредитор и причинява вреда, а било необходимо и третото
лице-съдоговорител също да знаело за вредата и сделката сключена именно с тази
цел. Доводи в исковата молба в тази насока, обаче изобщо липсвали.
Освен
това смята, че към момента на изповядване на прехвърлителната сделка ответникът
Н. не приемал ищеца за свой кредитор, тъй като много преди това бил предприел
действия за прекратяване на предварителния договор. Още повече, че разполагал с
уверението на нотариуса, подготвящ окончателния договор, че той нямал вина за
забавянето на нотариалното действие и смятал, че всъщност ищецът бил в забава.
Така, че към момента на извършване на дарението ответникът Н. едва ли бил
допускал мисълта, че прехвърляйки на дъщеря си свой недвижим имот, при това
различен от този по предварителния договор, увреждал ищеца пряко или по какъвто
и да е начин осуетявал изпълнението на евентуалното си задължение към него.
Съдът
намира, че предявените искове по повод на които е образувано настоящото
производство с правно основание чл. 135 от ЗЗД са допустими, поради което и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Исковата молба, с която
същите са предявени е редовна, като наведените от ответната страна в тази
насока твърдения не могат да бъдат споделени. Спорът е родово и местно подсъден
на настоящия съд в съответствие с установените в закона за това правила. В тази
връзка следва да се посочи, че цената на исковете е ясно посочена - същата,
съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 от ГПК се формира от данъчната
оценка на съответния недвижим имот. В изпълнение на разпореждането на съда ищецът
е представил такава, като от нея е видно, че данъчната оценка на процесните такива,
предмет на настоящото дело, възлиза на сумата от 37678.60 лева. При
съобразяване на това обстоятелство и нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК,
родово компетентен да разгледа и се произнесе досежно същия е окръжния съд, а
местно компетентен, съобразно чл. 109 от ГПК при отчитане местонахождението на
имота е именно настоящият Бургаски окръжен съд. Необходимо е да се посочи и
това, че депозираната искова молба съдържа ясни и конкретни фактически
обстоятелства, на които ищецът е основал своите претенции, което именно
обстоятелство е мотивирало съда да даде и посоченото по-горе правно основание
на заявените с нея такива. Тук само за пълнота на изложението е необходимо да
де посочи че ищецът основава, при това заявено на повече от едно място в текста
на исковата молба, качеството си на кредитор на парично вземане от ответника в
размер на 10000 евро.
Направеното
възражение за недопустимост на образуваното производство е неоснователно.
Конкретният правен спор и в този смисъл конкретните засегнати субективни права
предопределят и тяхната защита. Твърденията в случая са, че ищецът има
качеството на кредитор на първия ответник, който с извършената от него разпоредителна
сделка е увредил неговия интерес. Твърди се също така и наличие на негово
парично вземане против първия ответник наред с такива за увреждането му предвид
разпореждането от страна на длъжника и намаляването като цяло на неговото
имущество, служещо за общо обезпечение на всички негови кредитори. Тези
твърдения несъмнено сочат и обуславят правен интерес у ищеца от предявените
претенции. Дали той има твърдяното качество, съответно ответниците и дали са
налице и всички останали предпоставки от фактическия състав на приложимата и
посочена по-горе правна норма съставляват въпроси по съществото на спора, на които
съдът ще следва да даде отговор с крайния си съдебен акт, а не са свързани с
неговата допустимост. Всичко това казано обосновава и неоснователност на
направеното искане за прекратяване на производството по делото поради
недопустимост на същото.
Съдът счита,
че следва да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства. Същите са допустими и относими към правния спор. С отговорите си
на исковата молба ответниците са направили доказателствени искания и
по-специално да бъде изискано и приложено гражданско дело №1088/2016 година по
описа на Бургаския районен съд и за издаване на съдебно удостоверение, въз
основа на което ответникът Н. да се снабди с банково извлечение за наличността
и движението по неговите сметки за периода от 18.12.2015 година до момента в
„Първа инвестиционна банка“ АД за установяване посредством същото на
обстоятелства, посочени от него на това място. По същите съдът ще се произнесе
в рамките на откритото съдебно заседание след като даде възможност на ищеца да
се запознае с тях и изрази своето становище по тях.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че съобразно чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от материалноправните норми. При съобразяване на посоченото
по-горе правно основание на предявените искове, по повод на който е образувано
делото, ищецът следва да установи, че има качеството на кредитор спрямо първия ответник,
т. е. факта на притежаване на вземане, както и момента на неговото възникване;
че ответникът е извършил действие, с което го уврежда, т. е. следва да бъде
проведено доказване на увреждащия характер на действието. В случай, че
действието е извършено преди възникване на вземането, то ищецът следва да
установи и намерението за увреждане, т. е. хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Той следва да установи и факта, че двамата ответници са баща и дъщеря. Знание
при тях, с оглед твърдението за посочената като налична родствена връзка същият
не следва да установява. Оборването на презумпцията за знание е в тежест на
ответниците по делото, т .е. липсата на такова следва да се докаже от тях при
условията на пълно и главно доказване. Същите следва да установят и всички
други свои направени с отговорите на исковата молба възражения по съществото на
спора.
Ето
защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от М.К.Г., ЕГН **********,***, офис 3 чрез
процесуалния му пълномощник против В.Н.Н., ЕГН **********,*** и Н.В.Н., ЕГН **********,***
искови претенции за обявяване за недействителен по отношение на ищеца
сключеният между ответниците с нотариален акт вх. рег. № 7411/ 19.10.2016
година, акт № 82, том 22, дело № 4298 по описа на Агенция по вписванията в
Несебър, а по описа на нотариус с рег. № 110 с район на действие Несебърския
районен съд акт № 27, том IX, рег. № 7188, дело № 1155 от 18.10.2016 година
договор за дарение на недвижим имот, по силата на който ответникът В.Н.Н., ЕГН **********
е дарил на ответницата Н.В.Н., ЕГН **********, следните недвижими имоти, а
именно: сграда с идентификатор № 11538.501.456.3 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.10.2005 година на изпълнителния директор на
АК, с адрес град Свети Влас, п. к. 8229 Св. Василий, която сграда е разположена
в поземлен имот № 11538.501.456, със застроена площ 46 кв. м., брой етажи: 2, с
предназначение на сградата: курортна, туристическа сграда, ведно с 90 кв. м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 11538.501.456, целия с площ от
2592 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 395,
квартал 60, парцел II, при граници ПИ № №11538.501.457, 11538.501.502,
11538.502.258, 11538.501.503 и 11538.501.455, които недвижими имоти съгласно
предходен документ за собственост са описани като масивно бунгало № 2,
застроена площ от 50 кв. м., разгъната площ от 100 кв. м., изградено в парцел
ІІ-395, в кв. 60 по плана на Свети Влас, област Бургас, урегулиран от 2650 кв.
м., при граници: улица, парцел III- 396, път, парцел І-405, както и за
заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответната по делото страна В.Н.Н. производството по
същото да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове.
ПРИЕМА
приложените от ищеца към исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА,
че направените от ответниците с отговорите им на исковата молба доказателствени
искания и по-специално да бъде изискано и приложено гражданско дело №1088/2016
година по описа на Бургаския районен съд и за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което ответникът Н. да се снабди с банково
извлечение за наличността и движението по неговите сметки за периода от
18.12.2015 година до момента в „Първа инвестиционна банка“ АД ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2019 година - 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за
ответниците това бъде сторено чрез назначените им процесуални представители, а
преписи от постъпилите от последните отговори на исковата молба да се изпратят
на ищцовата страна чрез процесуалния и пълномощник на посочения от нея в
исковата молба съдебен адрес.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: