Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 29.01.2020г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 януари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 2345, по
описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, чрез пълномощника му, с която твърди, че
на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/
20.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Н.К.Н. е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 01.03.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания” ООД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи
Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/
20.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Н.К.Н.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл
България” ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД по втората
цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
„Агенция за събиране на
вземания” ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер, по Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща
уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител
на „Изи Асет Мениджмънт” АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за станалата продажба на вземания на
основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така било изпратено до ответника и
Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. от страна на
„Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ООД,
в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД /пълномощник на
„Файненшъл България" ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия
между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД. Двете писма били
изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване,
че пратката не е потърсена от получателя. На 23.04.2019 г. ищцовото дружество
изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН / *********, и
двете с дата 23.04.2019 г. Писмото отново се върнало в цялост.
Моли, съдът да приеме, като доказателства към настоящата искова
молба Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо
Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 23.04.2019 г. и да връчи същите на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Сочи, че в случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, моли, съдът да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг.,
ТК.
На 20.05.2015 г. Н.К.Н.,
в качеството на Кредитополучател, е сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България” ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България”
ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е
прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на
Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1750,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва
за срока на договора да бъде в размер на 345,16 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 2095,16 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 34,92 лв. Първата погасителна вноска била платима на 29.05.2015 г., а
последната погасителна вноска била с падеж: 15.07.2016 г.
С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която била в размер на 87,50 лв. Съгласно клаузите
на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на
договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,46
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се
задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”. Съгласно чл. 25
от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласявал, че сумата „Кредит у
дома” е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази
услуга кредитът се предоставял на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене
и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е
дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на
равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В
конкретния случай таксата „Кредит у дома”, която била дължима за предоставяне
на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 411,06 лв. и е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 6,85 лв., които са платими
на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома”, която е в размер на 959,14 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 15,99 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома” са
посочени като обща сума в буква „Д” на първата страница на договора за кредит,
а именно: 1370,20 лв.
Съгласно чл. 26 от
договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от
услугата „Кредит у дома”, която е договорена за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за
това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят нямало вече да дължи
такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома”, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя.
Така, общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит била в размер на 3552,86 лв., която включвала: главница, в
размер на 1750,00 лв., договорна лихва, в размер на 345,16 лв., такса за оценка
на досие, в размер на 87,50 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене, в размер на 411,06 лв. и такса
услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене, в
размер на 959,14 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума била платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 59,21 лева, като в размера на вноската били включени: вноска по кредита в
размер на 34,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,46 лв.,
вноска по такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 6,85 лв. и вноска по такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 15,99 лв.
Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да
я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 15.07.2016 г. /дата на последна
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателя, от
страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на кредитор, било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми, в размер на законната
лихва за забава, за периода от 19.12.2015 г. до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което е 101,74 лв.
Кредитополучателят не
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена била, в размер на 1743,00 лв., погасявала следните вземания: такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 205,50 лв., такса услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 479,70 лв., такса за
оценка на досие: 43,80 лв., договорна лихва: 247,51 лв., главница: 766,49 лв.
Предвид изложеното за
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Н.К.Н., като Кредитополучател по договор за потребителски кредит №
*********, сключен на 20.05.2015 г., следвало да заплати: главница 983,51 лв.,
договорна лихва 97,65 лв., такса за оценка на досие 43,70 лв., такса за услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя 205,56 лв., такса услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя 479,44 лв., и
обезщетение за забава в размер на 101,74 лв., или сума в общ размер на 1911.60.
лева.
Съдът уважил претенцията
и по образуваното ч.гр.д. № 4937/2018 г., по описа на PC - Стара Загора била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата
по делото, което от своя страна обусловило правния интерес от подаване на настоящата
искова молба.
Ищецът моли, след доказване
на твърденията в молбата, съдът да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на Н.К.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че същият му дължи,
както следва: 983,51 лева - представляваща главница по договор за кредит; 97,65
лева - представляващи договорна лихва за периода от 18.12.2015 г. до 15.07.2016
г.; 43,70 лева - представляващи такса за оценка на досие за периода от
25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.; 205,56 лева - представляващи такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.; 479,44 лева -
представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 25.12.2015 г. до
15.07.2016 г.; 101,74 лева - представляващи обезщетение за забава за периода от
19.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът Н. Колев Н. в законоопределения срок не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В
първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез депозирана писмена
молба поддържа претенцията, като моли съдът да постанови неприсъствено решение,
ако са налице условията за това. Ответникът – редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен
отговор на исковата молба, не е изпратил представител в съдебно заседание, без
да е посочил уважителни причини за това и не е взел становище по претенциите. Представените
по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за основателност
на предявената искова молба.
По
делото са представени и приети като доказателства Договор за потребителски
паричен кредит № *********/20.05.2015 г., ведно с договорни разпоредби;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителен
кредит; Формуляр за кандидатстване за кредит; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД.; Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.;
Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, за упълномощаване на
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на „Изи
Асет Мениджмънт” АД; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, за
преупълномощаване на „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници
от името на „Файненшъл България” ЕООД за продажба на вземания от 01.07.2017 г.;
Уведомително писмо от „Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания” АД с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. за извършена цесия
от 01.07.2017 г.; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция
за събиране на вземания” АД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. за
извършена цесия от 01.11.2017 г., ведно с известие за доставяне и обратна
разписка; Уведомително писмо от „Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания” АД с изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/ ********* от 23.04.2019 г. за
извършената цесия от 01.07.2017 г. и Уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* от 23.04.2019 г. за извършената цесия от 01.11.2017 г.,
ведно с товарителница и обратна разписка, които са достатъчни да
обосноват извод за дължимост на претендираната сума, а оттам и за основателност
на предявения иск.
Съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит като кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическата експертиза, възприето от съда като
добросъвестно и компетентно изготвено, се установява, че задължението на
ответника към ищеца по Договор за потребителски кредит от 20.05.2015г. възлиза общо
в размер на 1911.60лв., която сума
представлява сбор от остатък от договорна главница, остатък от договорна лихва,
неустойки и лихва за забава. Няма данни
задължението да е платено от ответника.
Предвид
гореизложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца исковата
сума – 1911.60 лв., представляваща сумата 983,51 лева – остатък от главница по
договора за кредит; сумата 97,65 лева
- договорна лихва за периода
18.12.2015г. – 15.07.2016г.; сумата 43,70 лева - такса за оценка на досие за периода
25.12.2015г. – 15.07.2016г.; сумата 205,56 лева - такса услуга „Кредит у дома”
за предоставяне на кредита по местоживеене за периода 25.12.2015г. –
15.07.2016г., сумата 479,44 лева - такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода 25.12.2015г. – 15.07.2016г., и сумата 101,74 лева - представляващи
обезщетение за забава за периода 19.12.2015г. – 02.10.2018г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, в
размер на 638.23 лв., от която сума
38.23 лв. за платена държавна такса, 250 лв. възнаграждение за вещо лице
и 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, в размер на 113.23 лв.
Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на Н.К.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА
ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, пълномощник: юриск. А.Н.Б., сумата 983,51 лева - главница по договор за кредит от
20.05.2015г.; сумата 97,65 лева -
договорна лихва за периода от 18.12.2015 г. до 15.07.2016 г.; сумата 43,70 лева
- такса за оценка на досие за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.; сумата
205,56 лева - такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.;
сумата 479,44 лева - такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г., и сумата 101,74
лева - представляващи обезщетение за забава за периода от 19.12.2015г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018, както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на завеждане на заявлението 02.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение № 2869/05.10.2018г.
по ч.гр.д. № 4937/2018г., по описа на Районен
съд-Стара
Загора.
ОСЪЖДА Н.К.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Д-р Петър Дертлиев
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ
ДЕСПОВ, пълномощник: юриск. А.Н.Б., сумата в размер на 113.23лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 638.23
лв., представляваща направени по
настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: