Р Е Ш Е Н И Е
№ 1156
гр. Пловдив, 08 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 528 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63, ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна
жалба на И.К.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ч. против Решение №260061 от
11.01.2021 г., постановено по АНД № 7819/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, в частта с която е потвърдено наказателно
постановление № 19-1030-009027/11.10.2019 г. на
Началник група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на касатора са наложени административни
наказания глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месец за нарушение на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП.
Касаторът
в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели
съответно до постановяване на неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение.
Твърди се, че е изтекъл тримесечния срок от откриване на извършителя по смисъла
на чл. 64, ал. 2 ЗАНН. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив в обжалвана
част, с която е потвърдено НП. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да
остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има
право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
От
фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН бланков №
040313 от 13.08.2019 г. съставен срещу И.К. за това, че на 19.04.2019 г. около 10.00 ч. свидетелят Г.Х.Г. се движел с
управляван от него лек автомобил „Волво“ с рег. № **** по бул. „Руски“ в гр.
Пловдив в посока юг-север. Автомобилът на Г. бил разположен в лявата пътна
лента на двулентовото еднопосочно платно за движение по булеварда. В участъка
до № 139 на булеварда автомобилът управляван от св. Г. бил изпреварен от движещ
се в дясната пътна лента товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № *****, като
преди изпреварването да е станало с цялата дължина на автомобила водачът му без
да се убеди, че ще създаде опасност за водача на изпреварвания автомобил
„Волво“ с рег. № **** и без да се съобрази с посоката му на движение и скорост,
а и без да изпълни задължението си да пропусне движещото се там МПС, предприел
маневра по преминаване и навлизане от дясната в съседната пътна лента.
Автомобилът „Фиат Дукато“ с рег. № ***** бил собственост на юридическото лице „К.
Интертранс“ ЕООД с ЕИК ********* и се управлявал към този момент от касатора И.К.К..
От така извършената от К. маневра с автомобила „Фиат Дукато“ с рег. № *****
било причинено пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с настъпили материални щети,
тъй като със задната лява част на товарния автомобил била ударена предна дясна
част на автомобила „Волво“ с рег. № **** – с повреди по заден ляв калник на автомобила
„Фиат Дукато“ и по преден десен калник и предна броня на автомобила „Волво“.
Въпреки участието си в пътнотранспортното произшествие, И.К. не спрял, а
продължил движението си по булеварда.
Св. Г. сигнализирал със
звуков сигнал на другия водач да спре, настигнал го на следващо кръстовище, за
да му укаже да спре, за да се разберат, но касаторът не спрял за изясняване на
последиците от произшествието. Г. Г. сигнализирал за случилото се ПТП на
тел.112 и още същият ден подал жалба /с вх. № 1030-00-6630/19.04.2019 г./ до
Началника на Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, в която описал случилия се
пътен инцидент. Работата по образуваната в Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив
по жалбата преписка била възложена на свидетеля Г.В.Д. – полицейски инспектор.
В хода на работата по преписката от касаторът К. била изискана и попълнена на 30.05.2019 г. декларация за предоставяне
на информация съобразно чл.188 от ЗДВП, тъй като товарният автомобил бил
собственост на юридическото лице „К. Интертранс“ ЕООД, ЕИК *********, в която
декларация И.К. собственоръчно вписал, че на 19.04.2019 г. около 09.58 ч.
автомобилът с рег. № ***се е управлявал от него – И.К..
Въззивният
съд е приел, че от обективна и субективна страна с действията си К. е
осъществил фактическия състав на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е стигнал до
извода, че следва да се наложи на К. предвидената в чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
санкция при лек превес на смекчаващите административната отговорност
обстоятелства, а именно глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от два месеца.
Съдът приел фактическата обстановка за установена въз
основа на събраните по делото доказателства показанията на разпитаните свидетели, както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Затова е потвърдил частично
атакуваното НП. Също въззивният съд е изложил и мотиви, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. При липса на процесуални нарушения съдът намерил, че
правилно е приложен и материалният закон и лицето е осъществило състава на
вмененото му нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. При изложени съображения относно вида и размера на
наказанието НП е преценено като законосъобразно издадено с въззивното решение
относно размера на наложената санкция.
Съдебното
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 1 ЗДвП предвижда
задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За
неизпълнението на това негово задължение на К. правилно на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два месеца, които наказания съответстват на обществената
опасност на нарушението и нарушителя и се явяват справедливи с оглед преценката
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Районният
съд е спазил принципите на служебно начало и дирене на обективната истина, като
е допуснал до разпит и е провел такъв на актосъставителя и другия участник в
ПТП – св. Г., съобразил се е с приложените и предходно приети писмени
доказателства, и въз основа на така събраните доказателства е изложил подробни
и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и обстоятелства,
включително е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите от оспорващия
възражения, формулирани в жалбата с която е бил сезиран. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани
изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния
закон.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи формирани от районния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.
Правилни
са изводите на въззивния съд за материалната законосъобразност на НП както и за
съставомерност на извършеното от касатора
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за
правилната му квалификация на наложени административни наказания, съответствие
на посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа обстановка.
Следва
да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се
ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в
случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наведените
в касационната жалба доводи са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че
районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички
необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти
и обстоятелства по спора. Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита.
Неоснователно е възражението на
касатора, както правилно е посочил въззивния съд, за
неспазване на тримесечния срок по чл. 34
ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите
на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона
за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за
регистър БУЛСТАТ - две години.“.
Нарушението на чл.123 ал.1 т.1 ЗДВП са от дата на извършването му – 19.04.2019
г. Управлявания от касатора товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***е бил собственост на юридическото лице – „К. Интертранс“ ЕООД с ЕИК *********.
Поради това едва след попълнена лично от касатора К. декларация за предоставяне
на информация във връзка с чл.188 от ЗДВП от дата 30.05.2019 г. за
актосъставителя – св. Добрев, са били налични всички данни, за да се приеме, че
е открит нарушителя на нарушенията от 19.04.2019 г. Именно от 30.05.2019 г. е бил открит нарушителя
и е била установена неговата самоличност,
като от този момент е започнал да тече срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
АУАН е съставен на 13.08.2019 г., т.е. преди изтичане на тримесечния срок.
По
делото не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят изложените в АУАН
фактически констатации, а оттам и наложеното административно наказание по чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Преценена
е степента на обществена опасност на деянието, поведението на дееца при
неговото установяване и това становище на въззивния съд не се явява в
противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С
така наложеното наказание се постига целта на административното наказание, а
именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на
вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона.
Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на
опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова
естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка
са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на
релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за
необоснованост.
При
тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е
потвърдил частично наказателното постановление и не е допуснал нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното
решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон
и следва да бъде оставено в сила.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за
тяхното присъждане. Същите следва да се поределят на осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във
врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в
минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Административен
съд – Пловдив, ХХ касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260061 от 11.01.2021 г., постановено по
АНД № 7819 по описа за 2019 г. на Районен съд –Пловдив- ХVII н.с.,в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-009027/11.10.2019 г. на Началник група при Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на И.К.К. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месец за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80.00 /
осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/