Присъда по дело №4654/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 85
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120204654
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 85
гр. *, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
СъдебниКИРИЛ ТОТЕВ СТОЯНОВ
заседатели:СНЕЖАНКА ИВАНОВА
МАРЧЕВА
при участието на секретаря Д.Б.
и прокурора Надя Миткова Митева (РП-*)
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120204654 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. СТР. СТР., ЕГН **********, роден на
*****************, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2020 год., при
условията на опасен рецидив, в гр.*, на бул. „*“, до бензиностанция „Еко“, от
товарен автомобил с peг. № *, отнел чужди движими вещи - един брой мъжка
чантичка, черна на цвят, на стойност 8,00 /осем/ лева ведно със съдържащата
се в нея сума от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева от владението на Г. Р. Е.,
роден на *г., без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196 , ал.1, т.1, вр чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което и на основание чл. 196 , ал.1, т.1, вр чл. 194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ,
което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА подсъдимия П. СТР. СТР., ЕГН **********, да заплати на
Г. Р. Е., с ЕГН **********, сумата от 1400,00 /хиляда и четиристотин/ лева,
1
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на деянието - 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. СТР. СТР.,
ЕГН **********, да заплати на Г. Р. Е.., с ЕГН **********, сумата от 200.00
(двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. СТР. СТР.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР-* направените по
делото разноски в досъдебното производство в размер на 145,45 (сто
четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. С. С., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - * сумата в размер на 56,00 /петдесет и шест/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск, както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред *кия
окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

Вярно с оригинала!
АР
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 85/05.11.2021 година по НОХД № 4654/ 2021г. на
БРС.

*ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 431 3М 658/2020 г. по
описа на 01 РУ - гр. *, вх. № 13953/2020 г. и Пор. № 2531/2020 г. по описа на БРП, с който е
повдигнато обвинение срещу П. СТР. СТР., ЕГН **********, *******************за това,
че на 16.11.2020 год., при условията на опасен рецидив, в гр.* на бул. „*“ до бензиностанция
„Еко“, от товарен автомобил с peг. № *, отнел чужди движими вещи - един брой мъжка
чантичка, черна на цвят, на стойност 8,00 /осем/лева ведно със съдържащата се в нея сума от
1400 /хиляда и четиристотин/ лева от владението на Г. Р. Е.., роден на *г., без негово
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196 , ал.1, т.1,
вр чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“и б.“б“ от НК.
В хода на производството като граждански ищец и частен обвинител беше
конституиран пострадалият Г. Р. Е., респ. бяше приет за съвместно разглеждане предявения
от него за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск против
подсъдимия за сумата от 1400 лв., ведно със законната лихва считано от датата на деянието.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на
две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител- адв. * от АК-*, поддържа
обвинението и счита, че следва да бъде наложено наказание в размер на четири години
лишаване от свобода.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. И.Х. от АК-*, поддържа, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минимума.

Подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, както и
че съжалява за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. СТР. СТР., ЕГН **********, е роден на ************** Същият е
осъждан със съдебни актове, както следва:
- По НОХД 5915/2016 г, на Районен съд *, влязъл в сила на 11.01.2017 г. е
осъден за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 23.04.2016г. като му е било
1
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим;
- По НОХД 1352/2018 г. на Районен съд *, влязъл в сила на 17.04.2018 г. е
осъден за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 25.08.2017г. като му е било
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи при
първоначален строг режим . По НЧД 1053 / 2019 г. на същия съд, по НОХД 1352/2018 г. на
Районен съд *, по НОХД 1353/2018г. по описа на PC *,НОХД 1123/2018г. по описа на PC -
*, НОХД 3557/2018г. по описа на БРС и НОХД № 1052/2018г. на Окръжен съд * , е
определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на
основание чл. 24 от НК така наложеното най - тежко наказание е било увеличено с 4 месеца;
- По НОХД 1123/2018г. на PC *, влязъл в законна сила на 22.05.2018 г. е осъден за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7, вр с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК, извършено за времето от 08.05.2017г. до 05.06.2017 г. като му е определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален
строг режим. Това наказание било групирано по НЧХД 2383 / 2018 г. на същия съд, с
наказание лишаване от свобода, по НОХД 1353/2018г. по описа на PC * и НОХД
1123/2018г. по описа на PC - *, като е определено едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 24 от НК така наложеното най - тежко
наказание е било увеличено с 3 месеца;
- По НОХД 3557/2018 г. на PC *, влязъл в законна сила на 26.09.2018 г. е осъден за
престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т.7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено
за времето от 00,00 часа до 09,00 часа на 14.08.2017г. като му е определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим. По НЧД 4506 / 2018 г. на същия съд, по НОХД 3557/2018 г. на PC *, НОХД
1353/2018г. по описа на PC *,НОХД 1123/2018г. по описа на PC - * и НОХД 3557/2018г. по
описа на БРС, е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, като на основание чл. 24 от НК така наложеното най - тежко наказание е било
увеличено с 4 месеца;
- По НОХД 1052/2018 г. на ОС *, влязъл в законна сила на 28.02.2019 г. е
осъден за престъпление по чл. 249, ал.1,вр. чл. 26,ал.1,вр. чл. 23, ал.1 от НК, извършено на
11.07.2017г. като му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим;
- По НОХД 2775/2018 г. на PC *, влязъл в законна сила на 07.03.2019 г. е осъден за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на
02.08.2017 г. като му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. ,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
- По НОХД 1505/2019г. на PC *, влязъл в законна сила на 10.05.2019 г. е осъден за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7, вр с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК,
извършено на 15.08.2017г. като му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим;
- По НОХД 5586/2019г. на PC *, влязъл в законна сила на 27.02.2020 г. е осъден за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.5, вр с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1,6. „а“ и б.“б“, вр. чл. 20,ал.2 отНК, извършено на 21.06.2019г., като му е определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
2
Св. Г. Р. Е. управлявал товарен автомобил марка „ МАН“ с регистрационен номер *.
На 16.11.2020г., около 09,00 часа сутринта, св. Е. спрял управлявания от него товарен
автомобил на паркинга на бензиностанция „ Еко“, намираща се в гр. *, в близост до
булевард „*“. Без да заключи кабината на камиона и дори при работещ двигател, слязъл и
отишъл до бензиностанцията, за да си купи цигари. Забавил се около 1-2 минути вътре, като
излизайки от бензиностанцията забелязал, че лявата врата на кабината на управлявания от
него товарен автомобил била леко отворена. Влязъл в кабината и установил, че черната му
кожена чантичка, която бил оставил вътре, ведно със съдържащите се в нея 1400,00 /хиляда
и четиристотин/ лева, както и лични документи липсвала. Веднага тръгнал в посока магазин
„ 1000 бани“, за да се опита да настигне извършителя. По пътя си срещнал св. * *, която му
казала, че е видяла мъж на възраст около 30 години, от ромски произход да бяга в посока от
мястото на паркирания от св. Е. товарен автомобил, като бил облечен с черно яке и тъмни
дънки и в ръката си държал чантичка. Това бил подс. П. СТР. СТР.. Последният, след като
забелязал паркирания на бензиностанция „Еко“ товарен автомобил на св. Е. и отчитайки
обстоятелството, че същият е бил оставен с незаключена кабина, се насочил към него,
отворил вратата и взел намиращата се в кабината мъжка черна кожена чантичка,
собственост на св. Е., ведно с намиращите се в нея лични документи и сумата от 1400,00
лева. След това веднага побягнал, като бягал в посока магазин „ 1000 бани“, след което се
скрил в кв. „*“. Веднага след като установил липсата на вещите си, св. Е. се насочил към ул.
„Индустриална“, за да търси лицето, отговарящо на описанието, дадено от св. *. Успял да го
намери , като същият бил подпрян на един стълб и се оглеждал. Св. Е. тръгнал към него
вървейки, като му извикал да му върне чантичката. На това подс. С. отговорил, че е
изхвърлил чантичката в отсрещната градинка, след което побягнал и влязъл в кв. „*“. Св. Е.
не тръгнал след него, тъй като го дострашало да влезе в кв. „*“, но веднага подал сигнал на
телефон 112. На място пристигнал полицейски екип - свидетелите *, * * и * *. Заедно с тях
св. Е. извършил проверка в посочена от подс. С. градинка, където под един изхвърлен юрган
намерили чантичката на св. Е.. Последният извършил незабавна проверка дали всичките му
вещи са вътре, но открил единствено личните си документи и ключа за автомобила си.
Сумата от 1400,00 лева, която била в чантичката му, липсвала.
От заключението на назначената в хода на разследването съдебно - оценителна
експертиза се установява стойността на отнетата черна мъжка чантичка е 8,00 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Г.Е., * *, * С., * *, * *, * * и * *, от заключението на вещото лице по
извършената оценъчна експертиза, актуална справка за съ*ст на подсъдимия, протокол за
разпознаване, протокол за оглед на веществени доказателства, заключение на изготвената
техническа експертиза, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
3
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно- за това, че на 16.11.2020
год., при условията на опасен рецидив, в гр.* на бул. „*“ до бензиностанция „Еко“, от
товарен автомобил с peг. № *, отнел чужди движими вещи - един брой мъжка чантичка,
черна на цвят, на стойност 8,00 /осем/лева ведно със съдържащата се в нея сума от 1400
/хиляда и четиристотин/ лева от владението на Г. Р. Елк., роден на *г., без негово съгласие и
с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на
гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- парична сума в размер на 1400.00 лв. и
един брой мъжка чантичка, черна на цвят, на стойност 8,00 /осем/ лева, собственост на Г.Е..
Парите и чантичката са движими и са били чужди за подсъдимия- същите са били
собственост на пострадалия.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са
се намирали във владение на собственика им Е.- в кабината на управлявания от него
автомобил, респ. същият е имал достъп до тях по всяко време. Съдът счита, че от събраните
по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият С. е
прекъснал осъществяваното от Е. владение върху вещите. С. е отнел чантичката, ведно с
намираща се в нея парична сума в размер на 1400 лв., с което същият е прекъснал
възможността на Е. да осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е
установил своя собствена.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК- деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от
НК. От горепосочените осъждания е видно, че на С., по НЧД № 1053/2019 г. на БРС е било
определено общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца
за извършени от него кражби и грабежи. То не е било привеждано в изпълнение, тъй като е
било изтърпяно на 26.02.2019 г. след извършване на предходно групиране на присъди по
НЧД № 4506/2018 г. След това, С. е осъден по НОХД № 5586/2019 г. на БРС на лишаване
от свобода за срок от шест месеца за извършено от него на 21.06.2019 г. престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което наказание е било изтърпяно на 28.08.2020 г. Следователно, С. е
извършил деянието, предмет на настоящото обвинение след като е бил осъждан за два пъти
за тежки умишлени престъпления от общ характер, като изтърпяването на наложените
наказания „лишаване от свобода“ не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, а също така,
4
едно от наложените наказания е за срок повече от една година. Също така, не са били
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като С. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи
са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е
имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича и от
последващите му действия, като същият е взел парите от чантичката, а нея изхвърлил- т.е.
същият се е разпоредил с тях. Тук следва да се отбележи, че в случаите, когато се отнемат
движими вещи, чието предназначение е в тях да се съхраняват други движими вещи, то
умисълът на извършителя обхваща и намиращите се вътре вещи. Безспорно е, че
подсъдимият е съзнавал, че извършва деянието си след като е осъждан.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от две до
десет години, както и възможност да се постанови конфискация до една втора от
имуществото на подсъдимия.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, съдът отчете на
първо място сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на деянието- 23
години (в Решение № 510 от 22.11.2012 г. по н.д. № 1615/2012 г. на ВКС се приема, че
деецът е на млада възраст до навършване на 26 години). Като смекчаващи обстоятелства
съдът отчита изразеното съжаление от страна на подсъдимия, както и оказаното съдействие
на органите на досъдебното производство, вън от признаване на фактите, дало възможност
за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да
се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от
цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат останалите осъждания на С.,
извън тези, обуславящи квалификацията на деянието като извършено при условията на
опасен рецидив. Също така следва да се отчете, че със Споразумение № 37/01.02.2021 г. по
НОХД № 54/2021 г. на Окръжен съд- *, С. е бил осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, а, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на
15.11.2020 г., т.е. един ден преди деянието, предмет на настоящото дело, което сочи на
престъпни нагласи у него.
По тези съображения, предвид лекия превес на смекчаващите обстоятелства, съдът
счете за най-подходящо наказание „лишаване от свобода” в размер под средния, а именно-
три години и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното
наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на две години
лишаване от свобода. Лишаване от свобода за такъв срок най-добре би постигнало
залегналите в чл. 36 НК цели, без да е налице продължително откъсване на С. от нормалната
социална среда.
5
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС за
определяне на първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание
"Лишаване от свобода”, тъй като не са изминали повече от пет години от предходното
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”.
Съдът намира, че не следва да бъде налагано предвиденото при условията на
алтернативна кумулативност в чл. 196, ал. 2 НК наказание „конфискация“ до една втора от
имуществото на дееца, тъй като предвид не много високата стойност на предмета на
престъплението, това би се явило необосновано тежка санкция.

По предявения граждански иск:

Приетия за съвместно разглеждане граждански иск намира правното си основание в
чл. 45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
Претенцията е за сумата от 1400 лв., представлявяща обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на
деянието.
В хода на наказателното производство безспорно се установи вината на подсъдимия
за причинените на пострадалия имуществени вреди. Налице е причинно-следствена връзка
между виновното и противоправно поведение на С. и причинения противоправен резултат.
Като прецени всички обстоятелства по делото, съдът приема, че предявеният иск е
доказан по основание, като се установи, че подсъдимият е отнел паричната сума от 1400 лв.,
които са били собственост на Г.Е., и които не са възстановени.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът осъди подсъдимия П.С.
на основание чл.45 ЗЗД, да заплати на гражданския ищец Г.Е. сумата от по 1400 /хиляда и
четиристотин / лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 16.11.2020 г.

По разноските:

По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия С., да заплати по сметка на ОД на МВР-* направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 145,45 лв. Също така, С. дължи да заплати по сметка
на съда, сумата от 56 лв., представляваща държавна такса по уважения граждански иск.
Подсъдимият дължи да заплати и 5 лева държавна такса за служебно издаване на два броя
изпълнителни листове в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
гр.*.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на пострадалия и
сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 200,00 (двеста)
лева възнаграждение за повереник.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Вярно с оригинала!
6
АР
7
Съобщи за изтекли лични данни