Решение по дело №1105/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 11.09.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                        

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1105 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 112 от 14.05.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) Пазарджик на основание чл.416, ал.1, пр.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 200 лв. на И.И.К. с ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение на чл.132, ал.1, т.7, б. „а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Срещу НП е подадена в срок жалба от И.И.К., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено.

           В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на НП. Сочи, че АУАН и НП са издадени при непълна фактическа обстановка. Сочи, че са налице процесуални нарушения при издаването на НП и евентуално маловажен случай.

           Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

          

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.04.2019 г. в 11,00 часа при проверка в нерегистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) животновъден обект (ЖО) със сел­скостопански животни (кози), намиращ се на адрес: област Пазарджик, община Септем­ври, с. Варвара - 4492, ул. „Осемнадесета“ № 3, собственост на жалбоподателя И.И. К., извършена от служители на ОБДХ Пазарджик, между които и свидетелят Д.П.Г. - на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ Пазарджик, е конста­тирано, че жалбоподателят в качеството си на собственик на същия ЖО, отглежда 10 (десет) броя неидентифицирани дребни преживни животни (ДПЖ) - кози, подлежащи на идентификация в Интегрираната информационна система - ВетИС на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за които през периода от м. януари до 30.04.2019 г. не е изпълнил задължението си в тридневен срок от раждането им писме­но да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ ЖО, да извърши официална идентифи­кация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрира­ната информационна система на БАБХ. Проверяващите приели, че по този начин жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВД, според която: „Собствениците, съотве­тно ползва/пелите на животновъдни обекти със селскостопански животни:... 7. в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на иден­тификация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект: а) да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ." За извършената проверка бил изготвен констативен протокол № 0004465/ 30.04.2019 г. на ОДБХ Пазарджик. Въз основа на установеното е съставен АУАН № 0002010  от свидетеля Д.П.Г.. Като дата на съставяне на АУАН е посочена 30.04., без година. В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.7а от ЗВД. АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на 30.04.2019 г. Като възражение последният записал, че не бил запознат със законовите изис­квания относно регистрацията на животновъден обект и идентификацията на отглеж­даните в него животни, както и че до момента ветеринарните органи не са предявили към него претенции в тези насоки. В хода на административнонаказателното производ­ство не са постъпили допълнителни писмени възражения по смисъла и в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и като приел възражението за неоснователно, както и че не са налице предпоставките на чл.28 и чл.29 ЗАНН, АНО издал атакуваното постановление, с което К. е наказан за нарушение на чл.132, ал.1, т.7, б. „а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Посочено е в НП, че нарушението е извършено за първи път.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода на делото доказателства - гласни - показанията на актосъставителя Д.Г., както и писмените, приложени по делото. Показанията на свидетеля съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Фактите по проверката не се оспорват и от жалбоподателя.

 

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП, поради което спорът не следва да се разглежда по същество. На първо място в АУАН липсва точна дата на съставянето му. Вярно е, че пред съда е представено от АНО копие от АУАН, на което датата е 30.04.2019 г., но към жалбата е приложен екземпляр от същия АУАН, връчен на жалбоподателя, от който е видно, че датата е изписана само като 30.04., без посочване на година. Смисълът на връчване на екземпляр от АУАН на наказаното лице е именно и с оглед предотвратяване на по-нататъшни корекции – добавяния, записвания и т.н. от страна на контролните органи. Датата на съставяне на АУАН е изключително важен реквизит, тъй като съставянето на АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и с нея са свързани изчисляването на редица срокове. Липсата на година на съставения АУАН поставя съда в невъзможност да извърши проверка за тяхното спазване. Бе значение в случая е, че от останалите доказателства по делото може да се направи извод, че АУАН действително е съставен на 30.04.2019 г. На следващо място в АУАН и в НП са посочени като нарушени различни законови разпоредби. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и в двата акта следва да са посочени разпоредбите, които са нарушени. Разминаването или несъвпадането на тези разпоредби съществено затруднява наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинен, че е извършил и да организира адекватно защитата си. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил виновно чл.132, ал.1, т.7а от ЗВД, а в атакуваното НП е посочено, че е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВД. Разминаването е съществено и поставя наказаното лице в невъзможност да организира адекватно защитата си, още повече, че разпоредба чл.132, ал.1, т.7а от ЗВД, така както е посочено в АУАН, липсва. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института „техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправянето ѝ, дори и да се предполага, че в АУАН е допусната такава и вместо чл. 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВД е посочен погрешно чл.132, ал.1, т.7а от ЗВД. Това обосновава незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. В тази насока е налице и съдебна практика - Решение № 1072 от 16.05.2013 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 588/2013 г., Решение № 1293 от 30.05.2014 г. на РС - Пловдив по а. н. д. № 6019/2013 г. и др.

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Нещо повече. В НП така, както е записано, не става ясно кога точно и откъде административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушението в периода януари (пак без година) – 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВД: „Собствениците, съотве­тно ползва/пелите на животновъдни обекти със селскостопански животни:... 7. в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на иден­тификация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект: а) да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ“, т.е. за да е ясно, че този срок не е спазен следва да е налице яснота кога точно са родени посочени десет броя кози, за да е категорично ясно кога точно тридневният законов срок е изтекъл. С оглед характера на нарушението е логично, че проверяващите няма как да посочат точна дата на раждането на всяка една от козите, но все пак следва да се посочи въз основа на какви обстоятелства те са приели, че животните са родени в посочения от тях период. Тук само може да се гадае защо те смятат, че животните са родени в периода януари – 30.04.2019 г.  Само за допълнение – ако например, те са родени след *** г., то законовият срок за уведомяване не е дори изтекъл към момента на проверката. Ето защо така посоченият общ период не индивидуализира нарушението в достатъчна степен. Нарушението се изразява в неизпълнение на законово задължение, за което изпълнение е даден краен срок – три дни от раждането на животното. С изтичането на този срок жалбоподателят е извършил соченото нарушение чрез бездействие, но следва да е ясен моментът, от който той е започнал да тече или поне да се изложат обстоятелства защо контролните органи са приели, че животните са родени в сочения от тях период. При това положение съдът счита, че отново е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението. Тези пропуски водят до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението. Непосочването, респ. некоректното посочване на АУАН и НП на конкретни факти, очертаващи обективната или субективна съставомерност на вмененото административно нарушение, всякога накърнява драстично правото на защита на санкционираното лице, т.к. го лишава от възможността да оспорва извършването на същото. И на последно място по отношение на съществените процесуални нарушения – налице е нарушение и на чл.18 ЗАНН. В НП се сочи, че жалбоподателят е отглеждал десет кози, като за нито една от тях не е изпълнил законовото изискване на чл. 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВД, следователно той е извършил десет отделни нарушения, а е наказан само за едно, което означава, че НП е било издадено в нарушение и на императивните изисквания на чл.18 ЗАНН. Това отново води до неяснота по отношение на приетата фактическа обстановка от АНО, спрямо която съдът да осъществи контрол за законосъобразност.

Само за пълнота следва да се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е обсъдил в НП, излагайки подробни мотиви дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е поставил съда в невъзможност да извърши цялостна проверка за законосъобразност на издаденото НП и така е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН.  Това, че е посочено декларативно, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН не санира този пропуск в задълженията на наказващия орган, тъй като по делото в действителност се установиха обстоятелства за евентуалното му приложение – липса на други подобни нарушения, малкото количество животни, отглеждането им за собствени нужди от жалбоподателя, възрастта и здравословното съС.ие на последния, липсата на вреди и т.н.

При това положение, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения и като такова следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 112 от 14.05.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.1, пр.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 200 лв. на И.И.К. с ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение на чл.132, ал.1, т.7, б. „а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

 

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: