Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I състав в закрито заседание на шести юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 4044 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „О.“ АД,
чрез пълномощника адв.Св.Стоянов, в качеството на длъжник по изп.д. № 20207880400027
по описа на ЧСИ М.К., срещу Разпореждане от
24.01.2020г. за отказ на съдебния изпълнител да намали приетите в изпълнителното
производство разноски. Наведен е довод, че адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя е прекомерно и следва да се намали до 200лв., а
пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ не следвало да се определя и върху
разноските по изпълнението, а само върху присъденото вземане по изпълнителния
лист.
Взискателят, редовно уведомен в
срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за
неоснователност на частната жалба.
ЧСИ М.К. с рег.№ 788
от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, излага съображения, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по изпълнителното дело е образувано по молба от 16.01.2020г. на В.С.И., чрез
адв. В.И., срещу З. „О.“ АД за събиране на вземания по изпълнителен лист,
издаден на 13.01.2020г. от СГС, въз основа на Решение № 7089 от 21.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 14317/2018г. в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“, за осъществено на 12.01.2018г. ПТП, ведно със законната лихва от
10.05.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 515.38 лева, представляваща
съдебни разноски. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие,
съгласно който страните договорили адвокатско възнаграждение в размер на 650
лева, която сума била платена в брой.
До длъжника по изпълнението е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 16.01.2020г. В същата, като задължение, са вписани 650 лева
разноски по изпълнителното, както и 1 241.90 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
На
20.01.2020г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 650 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г., както и по
отношение на изчислената по т.26 от Тарифата такса, като прекомерни. С
обжалваното разпореждане от 24.01.2020г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на дружеството-длъжник да намали приетите в изпълнителното
производство разноските.
С
молба от 31.01.2020г. адв. В.И., представител на взискателя е поискала от
съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника.
На
12.02.2020г. О.Б.АД е превела изцяло дължимата по изпълнението сума в размер на
14 341.72 лева. С молба от 13.02.2020г. на адв. О.е поискано постъпилите
суми да бъдат преведени по личната банкова сметка ***.
Не се твърди, нито доказа длъжникът
З. „О.“ АД в срока за доброволно изпълнение
да е погасил дълга предмет на изпълнението.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване и като такава е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет
на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал.2 , т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски,
възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част,
включително и дължимост на възнаграждение за адвокат.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са в
тежест на длъжника, освен в изрично изброените в процесуалния закон
случаи.
В
случая по делото е установено че взискателят е кредитор на длъжника, посочен в
изпълнителния лист, образувал е изпълнителното дело за цялата сума по него.
Приетите по делото договор за правна защита и съдействие, установява че
взискателят е възложил на адвокат да води и да образува изпълнителното дело за
събиране на сумата по изпълнителния лист, за което е уговорил и платил сумата
от 650 лв. Това възнаграждение е минималното такова за образуване и за водене
на делото по Наредба № 4/2009г., поради което и съдът приема, че възраженията
на длъжника за недължимост на сумата поради неплащане и поради прекомерност на
същото са неоснователни. По делото е
установено, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е платил сумата по
изпълнителния лист, процесуалният представител на длъжника е предприел действия
насочени към събиране на вземанията, които не са включени в молбата за
образуване на изпълнителното дело, поради което и съдът приема, че взискателят
има право на разноски за адвокат както за образуване, така и за водене на
изпълнителното дело. Дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно – същото е в минимума, определен съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2
от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждение
в размер на 200 лв. (по т. 1 на чл. 10 от Наредбата) би се дължало само в
случай на погасяване в срока за доброволно изпълнение, което не е сторено. Ето
защо длъжникът следва да носи риска от продължаване на изпълнителното
производство след изтичане на срока за доброволно изпълнение, включително да
отговаря за разноски за адвокат за извършване на действия извън подаването на
молба за образуване на изпълнителното производство. С оглед гореизложеното
съдът приема, че оплакванията на длъжника в частта за дължимостта и размера на
разноските на длъжника за адвокат са неоснователни.
Частната
жалба в частта относно
оплакването на длъжника за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител
за намаляване на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът
намира, че същото е основателно.
Съгласно
чл. 26, б. "г" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва - 10 000 до 50 000 лв. - 820
лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Пропорционалната такса по т.26,
съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за
адвокатско възнаграждение – в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по
гр.д. №1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Към
датата на образуване на изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист
е в размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, за осъществено на 12.01.2018г.
ПТП, ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 515.38 лева, представляваща съдебни разноски или в
общ размер на 10 515.38 лева. Съгласно т. 26 б. "в" от ТТРЗЧСИ
таксата следва да бъде определена в размер на 1021.10 лева с ДДС.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи частично, като
се измени постановлението само в частта за таксите по изпълнителното дело и
същите се намалят до размера от 1021.10 лв. с ДДС.
По
разноските:
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ОЗК-З.“ АД с вх. № 41571/18.05.2020г. като длъжник по изп.д. № 20207880400027 по
описа на ЧСИ М.К., срещу Разпореждане от 24.01.2020г. на ЧСИ М.К. в
частта с която е отказано намаляване на приетите в изпълнителното производство
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ разпореждане от 24.01.2020г. по изпълнително дело № 20207880400027 по
описа на ЧСИ М.К. рег. № 788 на КЧСИ, в частта с която е отказано да се намалят
такси по изпълнителното дело по постановление на ЧСИ за разноските,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 482/16.01.2020г. относно
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ и вместо него
постановява:
ОПРЕДЕЛЕЛЯ пропорционална
такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д. №
20207880400027 по описа на ЧСИ М.К. в размер на 1 021.10 лв. с вкл. ДДС.
Препис от същото да се изпрати на
ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.