Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. София, 07.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на седми януари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 2402 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е
по жалба с вх. № 20201201170036, подадена от Х.Т.И., в качеството му на
управител на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, срещу отказ № 20201124170622 от 25.11.2020 г. на
длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по
Заявление с вх. № 20201124170622/24.11.2020 г. за вписване на увеличаване на
капитала на дружеството с непарична вноска и приемането на „М.“ ЕООД за
съдружник.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят счита,
че длъжностното лице по регистрацията неправилно е приело, че за извършването
на апорт в случая е необходимо съгласието на кредитора с вписан залог върху
търговското предприятие на вносителя, доколкото се касаело за разпоредителна
сделка с недвижим имот, елемент от предприятието. Счита, че макар и недвижимият
имот, предмет на непаричната вноска, действително да е елемент от търговското
предприятие на вносителя, върху което в Търговския регистър е вписан особен
залог, в случая съгласието на заложните кредитори за извършване на вноската не
е необходимо, тъй като по отношение на този имот залогът не е вписан в Имотния
регистър. В този смисъл се иска отмяна на постановения отказ, като
незаконосъобразен и даване на указания към ДЛР за вписване на обстоятелствата
по заявлението.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по
регистрация и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради
което същата е процесуална допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на
регистърното производство, образувано по заявление с вх. № 20201124170622 от 24.11.2020
г. на Х.Т.И., подадено
в качеството му на управител на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, е вписване на увеличаване на
капитала на дружеството с непарична вноска и приемането на „М.“ ЕООД за
съдружник.
Във връзка с
описаното заявление е постановен Отказ № 20201124170622 от 25.11.2020 г. на
АВ-ТР, като същият е мотивиран със съображенията, че доколкото увеличението на
капитала се извършва чрез непарична вноска на недвижим имот, елемент от
търговското предприятие на вносителя, върху което е налице вписан особен залог,
за извършване на вписването е необходимо съгласието на заложния кредитор, като
същото не е представено към заявлението за вписване.
Съгласно чл.
148, ал. 1 ТЗ капитала на дружеството с ограничена отговорност може да се
увеличи посредством увеличаване на дяловете (т. 1), записване на нови дялове
(т. 2) или приемане на нови съдружници (т. 3), като за целта е необходимо
решение на общото събрание на дружеството, прието с единодушие, съответно
такова на едноличния собственик на капитала, в което следва да бъдат посочени
размерът и начинът на увеличението, както и да съдържа описание на вноските –
техния вид – парични или непарични, предмет, размер и срокове за извършването
им. При увеличаване на капитала посредством приемане на нови съдружници е
необходимо отделно решение на общото събрание, съответно на едноличния
собственик на капитала, за приемането им. В случай на ефективно увеличаване на
капитала с непарична вноска, за да бъде вписано увеличението, то е необходимо
вноската да бъде извършена, като това става по правилата на чл. 72 и 73 ТЗ.
В случая към
заявлението за вписване е ангажирано решение от 16.11.2020 г. на едноличен
собственик на капитала на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД – „Л.Х.И.“ АД, представлявано от Х.И.,
с което е прието капиталът на дружеството да бъде увеличен ефективно със 742
000 лв. (т. е. от 2 лв. на 742 002 лв.) посредством приемането на нов съдружник
– „М.“ ЕООД – който да запише новите 742 000 дружествени дяла, всеки от които с
номинална стойност от един лев, срещу извършването на непарична вноска на
подробно описан в решението недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община,
р-н „Младост“, с идентификатор 68134.4081.2118. Наред с решението на едноличния
собственик на капитала на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД за увеличаване на капитала на
дружеството посредством приемането на нов съдружник, към заявлението е
представено писмено съгласие изхождащо от дружеството - „М.“ ЕООД дадено по
смисъла на чл. 73, ал. 1 ТЗ, в което е налице описание на вноската, като
формата му е квалифицирана нотариално удостоверяване на подписа на законния
представител на дружеството. Сред документите придружаващи заявлението е и нотариален
акт от 19.12.2019 г., обективиращ договор за продажба на недвижимия имот,
предмет на непаричната вноска, сключен между „Ф. И.“ ЕООД и „М.“ ЕООД,
установяващ правата на вносителя, както и заключение дадено по реда на чл. 72,
ал. 2 ТЗ, съдържащо пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка,
получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на
броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя.
Софийски
градски съд не споделя съображенията на длъжностното лице по регистрацията
изложени в отказа, че за извършване на вписването на увеличаването на капитала,
доколкото върху предприятието на „М.“ ЕООД е вписан особен залог, в случая към
заявлението е необходимо да бъде представено и изрично писмено съгласие на
заложния кредитор, носител на правата по този залог. Действително в чл. 8, ал.
3 ЗОЗ е предвидено, че за извършване на разпоредителни сделки със заложеното
имущество, извън посочените в чл. 7 е необходимо изричното съгласие на заложния
кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг
регистър. Трябва обаче да се подчертае, че залогът върху търговско предприятие
представлява залог върху динамична съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, като съгласно чл. 21, ал. 9 във вр. с чл. 20, ал. 1 ТЗ тежи върху
всеки неин елемент до отделянето му от съвкупността, като от момента на
вписване на пристъпването към изпълнение залогът върху търговското предприятие
преминава върху неговите елементи. Съгласно чл. 21, ал. 3 ЗОЗ за да бъде
противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на
заложеното предприятие залогът на търговско предприятие трябва да бъде вписан и
в съответния специален регистър, който се води за такива активи, като разпоредбите
на чл. 7 и чл. 8, ал. 3 и 4 се прилагат съответно. От изложеното се формира
заключение, че извън случая на вписано пристъпване към изпълнение отделните
елементи на търговското предприятие се прехвърлят свободно от носителят има,
тогава когато спрямо отделния актив на заложеното предприятие залогът не е
вписан в съответния специален регистър, какъвто за недвижимите имоти се явява
Имотния регистър. В този контекст след първичното вписване на особения залог
върху търговското предприятие на „М.“ ЕООД в Търговския регистър, се наблюдава
и осъществено вторично вписване в Имотния
регистър, но засягащо недвижими имоти, различни от имот имащ идентификатор
68134.4081.2118, съставляващ предмет на осъществената непарична вноска в
капитала на търговско дружество - „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД. Следователно доколкото по
отношение на този имот не е извършено вторично вписване на особения залог в
Имотния регистър условието разписано в нормативният текст на чл. 8, ал. 3 ЗОЗ,
поставящо изискването за представяне на изрично писмено съгласие на заложния
кредитор, не намира приложение по отношение на разпоредителните сделки,
извършвани с имот имащ идентификатор 68134.4081.2118.
На следващо
място съгласно чл. 8.3 от учредителния акт на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД при приемането на
решение за увеличаване на капитала на дружеството е разписано условието, че е
необходимо да бъде прието решение от общото събрание на едноличния собственик
на капитала, като за приемането на останалите решения по чл. 8.1 – между които
тези за приемане и изключване на съдружници – е необходимо решение на съвета на
директорите на едноличния собственик на капитала. Тези решения
на общото събрание, съответно на съвета на директорите на „Л.Х.И.“ АД обаче не
са представени към заявлението. Същевременно длъжностното лице по
регистрацията, в изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 22, ал. 5 ТЗ,
след като е констатирало, че такива доказателства липсват, както и че същите са
необходими за извършване на вписването, е било длъжно да даде на заявителя указания
да ги ангажира във връзка с поисканите за вписване от негова страна промени, и едва
след това да се произнесе с акт по същество на искането. Проверката на
движението на проведеното регистърното производство показва обаче, че такива
указания изобщо не са дадени на заявителя. От тези действия на органа по
регистрацията за настоящата инстанция се формира извода, че длъжностното лице
по регистрацията не е изпълнило вмененото му със закон изрично задължение по
чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Това опорочаване рефлектира директно върху
законосъобразността на постановения впоследствие отказ, който само на това
основание трябва да се квалифицира като несъответен на и нарушаващ съществено установените
процесуални правила предвиждащи осигуряване на възможност на заявителите да
приведат в съответствие с нормативните изисквания искането си за вписване на
обстоятелства или обявяване на акт. Същото важи и относно заплащането на
определената от ДЛР държавна такса за разглеждане на заявлението, чиито общ
размер възлиза на 30,00 лв., а от заявителя е представено доказателство за
внасянето по сметка на АВ само на 15 лв.
Изложените
две групи съображения подтикват съда да приема, че подложеният
на обжалване отказ е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна, а преписката
по заявлението трябва да се върне на длъжностното лице по регистрацията с
указания към същото да даде на заявителя надлежни указания да представи решение
на общото събрание на „Л.Х.И.“ АД за увеличаване на капитала на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД,
прието на основание чл. 8.3 във връзка с чл. 8.1, т. 4 от учредителния акт на последното,
както и решение на Съвета на директорите на „Л.Х.И.“ АД за приемане на „М.“
ЕООД като съдружник в „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, прието на основание чл. 8.3 във връзка с
чл. 8.1, т. 2 от учредителния акт на последното, а наред с това и доказателство
за довнасяне от заявителя на държавна такса по сметка на Агенция по вписванията
в размер на сумата от още 15,00 лв. за разглеждане на Заявление с вх. №
20201124170622/24.11.2020 г.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх. номер
20201201170036, подадена от Х.Т.И., в качеството му на управител на „Л.Х.Р.Х.“
ЕООД, Отказ № 20201124170622/25.11.2020 г. на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20201124170622/24.11.2020 г. имащо за предмет формулирани искания за вписване на извършени промени на подлежащи на
вписване обстоятелства по партидата на търговско дружество - „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, с
ЕИК ********състоящи се в увеличаване на капитала на дружеството с непарична
вноска и приемането на дружеството „М.“ ЕООД за съдружник.
УКАЗВА на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията преди да се произнесе по заявление с
вх. № 20201124170622/24.11.2020 г. да даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТР
указания на заявителя - „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, с ЕИК ********състоящи се в това да
представи решение на общото събрание на „Л.Х.И.“ АД за увеличаване на капитала
на „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, прието на основание чл. 8.3 във връзка с чл. 8.1, т. 4 от
учредителния акт на последното, решение на Съвета на директорите на „Л.Х.И.“ АД
за приемане на „М.“ ЕООД като съдружник в „Л.Х.Р.Х.“ ЕООД, прието на основание
чл. 8.3 във връзка с чл. 8.1, т. 2 от учредителния акт на последното, както и
доказателство за довнасяне от заявителя на държавна такса по сметка на Агенция
по вписванията в размер на сумата от още 15,00 лв. за разглеждане на Заявление
с вх. № 20201124170622/24.11.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на
дадените указания.
СЪДИЯ :