Решение по дело №3531/2021 на Софийски градски съд

    Р Е Ш Е Н И Е

 

           Гр. София,30.05.2022 г.

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                   ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 3531 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С Решение от 08.01.2021 г. по гр. д. № 40266/2019 г. на СРС, I ГО, 157-ми състав съдът е отхвърлил предявения от В.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Н.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 27.02.2017 г. с думите: „Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата, и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“. Със същото решение В.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на Н.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1276 лв. - разноски по делото.    

Недоволна от решението, с което искът при квалификацията на чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД е отхвърлен изцяло, е останала ищцата В.Г.Н., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва, чрез пълномощника си, с въззивна жалба от 04.02.2021 г. при твърденията, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, евентуално нищожно. Излага подробни аргументи за осъществен и доказан фактически състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението и уважи иска по чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД от ЗЗД в предявения размер, като претендира и сторените разноски по делото.

         В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от 11.03.2021 г. от ответника, чрез пълномощника му, в който се оспорва жалбата по подробно изложени в него съображения и Моли въззивният съд да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Неоснователно е възражението на ищцата във въззивната жалба, че решението било нищожно поради липса на мотиви. Пряко от съдържанието на решението се вижда, че същото е мотивирано. Нищожността като порок на съдебното решение се свързва с липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав. В съдебната практика се приема, че нищожно е решението, произнесено извън пределите на правораздавателната власт на съда, постановено от ненадлежен съдебен състав, липса на писмена форма, липса на подпис на съдията постановил решението, както и ако същото е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване или ако решението е постановено спрямо лице, което е починало към момента на подаване на исковата молба. Нито едно от посочените основания в случая не е налице. Освен това същото е мотивирано.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения.

         Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 27.02.2017 г., ответникът е дал интервю, в качеството си на министър на образованието и науката, което е било разпространено от БТА и препечатано от в. „Телеграф“ на 28.02.2017 г., в което е заявил следното: „Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата, и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“. Ищцата твърди, че с така направеното изявление ответникът й е приписал престъпление - лично „укривателство“ по смисъла на чл. 294 НК, каквото тя не била извършила, и с това си поведение ответникът й причинил унижение, объркване, стрес и нервно напрежение, довело до високо кръвно, главоболие, безсъние, болка в областта на гърдите и гърба и повишаване на нивата на кръвната захар, поради което претендира осъждането му да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното погасяване.

По делото са разпитани общо шестима свидетели: П. С. Н., В. Г. Д., В. Д. Г., С. И. С., Н. М. Г. и Г. Г. Н..

От показанията на П.С.Н.– син на ищцата - се установява следната фактическа обстановка: Свидетелят споделя, че е гледал ответника Н.Д. по телевизията, който направил изказване, което нямало връзка с реалността. Ищцата, според свидетеля, е силно емоционален човек и приела изказването много лично. Случило се преди две години, зимата, месец януари. Много често го обсъждали с ищцата това, защото тя била почти 50 години в сферата на образованието и по-скоро тя очаквала защита от този министър, отколкото това изказване. Свидетелят споделя, че ищцата се разстройвала, зачервявала, преживявала го много често и сега и като се сещала за това събитие се ядосвала. Според свидетеля най-много я засегнали думите „че такъв директор няма място в образователната система“. В интервюто се споменавали и други квалификации. Към 2017 г. ищцата била директор на Частна профилирана гимназия „Е.с.“. Същата имала хронични заболявания, като едното било исхемична болест на сърцето, като седмицата след изказването на ответника ищцата посетила личния си лекар, правили й изследвания, вкл. и на сърцето. Свидетелят допълва, че преди това изказване имало жестока медийна атака. Това било жестока обида и ищцата не била подведена под отговорност и до ден днешен. Изказването на ответника било поне един ден след като започнали медийните предавания. Ищцата била запозната с всички тези медийни публикации. Според свидетеля МОН дало заповед да се рапортуват всички отсъствия на датата, за която се подозирало, че е извършено престъплението и майка му издала заповед да се залепи снимката на видно място в училището, която св. Николов потвърждава, че е виждал на място в училището.

Свидетелката В.Д.е споделила пред първоинстанционния съд, че работи в училището „Е.с.“ от 2004 г. Директорът разпоредил да се постави снимката, изпратена им от инспектората на вратата на канцеларията. На снимката се виждал силует от една бягаща фигура, като св. Д.не разпознала лице на тази снимка. Тогава свидетелката изпълнявала длъжността „Помощник директор“. Преподавала на ученика Й.М.по български език в този период. Били изпълнени всички указания на Регионалния инспекторат. Св. Д.трябвало да снима дневника на 11 клас със страниците за отсъствие. Трябвало да се обади в СДВР на дежурния, ако получат съобщение за Й.М.. Никой не дошъл специално при св. Д.да й сподели. Според свидетелката не е имало разпореждане да не се дава информация. На 27.02.2017 г. имало една реплика на министъра, че директори нямат място в образованието, което много развълнувало директора на училището - В.Н., тя не очаквала от ресорния министър подобно изказване. Ищцата не се ядосала, а по-скоро била вътрешно възмутена. След публикуването от 2017 г. имало отново периоди, в които коментирали изказването и ищцата, която била на 74 г. и имала хронични заболявания /прекаран инфаркт и много здравословни проблеми/. Ищцата всеки път го преживявала.

Свидетелката В.Д.Г.е заявила пред първоинстанционния съд, че е работила като учител в училището, в което В.Н. е собственик - „Е.с.“, както и че е била на разпит във връзка със съмнението за извършено престъпление от Й.М.. Свидетелката Г.е споделила, че не е присъствала на среща, при която В.Н. да е гледала запис във връзка с това престъпление. Св. Г.работела там на хонорар, а не на щат и идвала само за часовете, на които трябвало да присъства и веднага си тръгвала. На свидетелката видеозапис не й е представян и не е виждала такъв, но е виждала снимки на бягащо момче. Първата снимка не била много ясна, след това, през есента, видяла по-чиста снимка и тогава децата се усъмнили, показали й и разпознала по стойка и движение М.. Св. Г.е споделила също, че никога не е разговаряла по телефона с директорката във връзка с видеозаписа и въобще по този случай за убийството. След предявяване на свидетеля Г.на Протокол за разпит на свидетел от 17.09.2016 г., същата е заявила, че го е подписала и е имала разговор с В.Н., в който тя я е попитала дали е викана на разпит, защото се коментирало много в училището, но не е навлизала в подробности и не се е обсъждало. Целият 9-ти клас обсъждали снимката, която била с по-добро качество. В междучасието обсъждали и то не всеки път - дрехите, снимки, какви им били впечатленията. Всеки разговор започвал, че са категорични, че това е М. и в процеса на обсъждане се появявали съмнения и точно за това не предприемали нищо. На София С.баща й бил военен или полицай и се стигнало до решение да се консултират с него - какво да направят. Останало ищцата да реши. В училището нямало разлепени снимки на таблата. Към свидетелката ръководството на училището не е имало забележки или настоявания да не говори за случая. Коментирали в почивката между часовете за случая с учениците от 9-ти клас и не е имало външен човек, освен учениците.

Свидетелката Н.М.Г. е заявила в показанията си, че познава В.Н. от училището, където е завършила. Споделя, че не е присъствала на среща с В.Н., на която да е гледан видеозапис. Св. Г. била гледала видеозапис, но не знае кога е било. На този запис лицето й заприличало на Й.М.. Свидетелката не била присъствала на разговор, пред който зам. директорката Д.да е коментирала, че лицето на записа е Й.М., нито е присъствала на разговор, на който да е коментирано, че В.Н. е разпознала Й.на записа. Св. Г.  не била виждала в училището да е залепена снимка, като потвърждава, че никой не им е забранявал в училището да говорят за случая. По всяко време свидетелката имала възможност да отиде и да каже съмненията си, като не знае някой от служителите от училището да е разпознал Й.М..

Свидетелката С.И.С.е посочила, че познава В.Н., която била директор в училището, в което е учила. С нея не била гледала видеозаписа от престъплението от Борисовата градина, а когато за първи път е гледала записа св. С.казала, че й прилича на техен съученик - Й.М.. В нейно присъствие В. Д.гледала видеозаписа, който й бил показан от внука й и тя казала - „Защо ми показваш Й.?“. Това станало малко след като излезли по новините записите как той тича. Разговаряли след това с Д., но тя казала да не го коментират, като свидетелката не знае дали го е коментирала с други в училището. На тази среща били тя, внукът й и Н., като тя казала, че това били жестоки обвинения и че това е един запис и не може да бъдат сигурни и за това да не го разпространяват. Според свидетелката, първоначално нямало разлепени снимки в училището, но след месец и нещо имало на входната врата снимка с указание ако разпознават този човек, да съобщят на полицията. Н. й казала да не коментира случая, докато нямало сериозни обвинения. Споделили с Д.за техните подозрения, че разпознават М.. И двете учителки - Н. и Д.им казали, че само ако имат доказателства, тогава да съобщят на полицията. С.К.отишла при Н. да съобщи, че има подозрения за Й.и тя била забранила да коментира повече. Самата Н. казала на всички в училище, че лицето на видеоклипа й прилича на Й.М., но не може просто с един клип така да се обвини някой в убийство.

Свидетелят Г.Г.Н.е заявил в показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, че се познава с В.Н. от училището, което е завършил. Същата била директор и преподавател. Няма спомен да е присъствал на среща с В.Н., на която да са гледали видеозапис във връзка с убийството в Борисовата градина. Не помни В.Н. да им е казвала, че разпознава лицето Й.М.на този запис. Свидетелят не е разговарял с нея за убийството, нито със зам. директора е обсъждал нещо. Не е чувал зам.директора - Д.да е обсъждала с други учители и ученици случая с Й.М.. Първоначално, като видели снимките, предположили, че това е Й.. Свидетелят е потвърдил, че е разпитван за този случай в полицията. Категорично е заявил, че не е чувал Д.да обсъжда с друг учител, че разпознава М., нито е чувал Н. или Д.да забраняват на някой да се говори за случая. Имало разлепени две снимки на бягащ човек, едната била на таблото за информация, вдясно от входа на училището, на партерния етаж, а другата била в самото училище на следващ етаж.

         По делото е представена разпечатка от стр. 10 на в-к „Телеграф“ от 28.02.2017 г., както и извлечение от сайтовете mediapool.bg, faktor.bg и dnevnik.bg от 27.02.2017 г. От същите се установява, че на 27.02.2017 г. ответникът Н.Д.Д., тогава служебен министър на образованието и науката, е направил изявление - „Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“,  което е публикувано в сайтовете mediapool.bg, faktor.bg и dnevnik.bg на 27.02.2017 г., както и във вестник „Телеграф“ от 28.02.2017 г.

         Представени са й разпечатки от интернет сайтовете www.168chasa.bg и https://19min.bg.

Представени са и протоколи от наказателно дело № 5288/2017 г. по описа на СГС – НО, 20 състав и от НЧД № 846/2017 г. по описа на СГС – НО, 14 състав.

Във връзка със здравословното състояние на ищцата са представени и писмени доказателства - Експертно решение № 1065/02.05.2012 г. на ТЕЛК и Амбулаторен лист № 553/10.03.2017 г.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Основателността на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение /действие или бездействие/, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения.

Предявеният иск е за ангажиране отговорността на ответника за причинени от него на ищцата неимуществени вреди вследствие на негово изявление направено на 27.02.2017 г. с думите: „Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата, и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“, които неимуществени вреди се изразяват в унижение, объркване, стрес и нервно напрежение, довело до високо кръвно, главоболие, безсъние, болка в областта на гърдите и гърба и повишаване на нивата на кръвната захар, паричният еквивалент на които се оценява на сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното погасяване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав приема, че в случая липсва противоправност на деянието, а извършеното от ответника представлява легитимно упражнено от негова страна право съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, като използваните от него изразни средства не съдържат твърдения за неверен факт /клевета/, съответно не биха могли да доведат до накърняване на правата и доброто име на ищцата.

По смисъла на Наказателния кодекс, и по конкретно съгласно чл. 147, ал. 1 НК, клевета е налице тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. Негативните оценки за определена личност и то изказани във връзка и по повод на инцидент, открояващ се със засилен обществен и медиен интерес, не пораждат отговорност, доколкото представляват оценъчно съждение и в конкретния случай не съдържат изнасяне на обективни факти, приписващи на ищцата извършване на конкретно престъпление, истинността и верността на които да подлежи на проверка от съда, съответно не осъществяват признаците на клевета. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, в конкретния случай - на тези факти изнесени в медийното пространство във връзка с убийството в Борисовата градина и по-конкретно, че в училището, в което ищцата е била директор, лицето, което се е издирвало във връзка с обявен видеозапис, е било разпознато от ръководството, учителите и учениците и не са били уведомени органите на реда, но този коментар не представлява    възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност, които да могат да бъдат проверени. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. В тази връзка, изказването на ответника - „Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата, и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“, отразява негативните му оценка и отношение на същия, както и липсата на каквато й да било толерантност от негова страна, принципно към едно такова поведение, допускащо  прикриване на убийство. В изявлението му липсва твърдение за конкретно извършено от ищцата или друго лице от учителския състав на училището деяние, съдържащо белезите на престъпление – лично укривателство, а единствено се изразява отрицателно оценъчно съждение за характера на подобен род деяния, още повече когато се касае до директорски или учителски състав, каквито ответникът е заявил, че не може по никакъв начин да се толерират. Употребеният израз „Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа" също показва негативното отношение и мнение на ответника към ищцата, но не й приписва извършването на конкретно престъпление. От друга страна същото не съдържа в себе си и обидни думи и квалификации. Заявеното по-нататък в изявлението на ответника, „…това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата, и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“, също не съдържа клеветнически твърдения, а говори за правомощията на МОН във връзка с освобождаването и назначаването на директори в училища и липсата на такива за частните училища, както и показва изразено чувство на надежда, че прокуратурата, полицията или собствениците на частното училище ще предприемат някакви мерки без дори да се конкретизира спрямо кого.  

Изявлението на ответника, освен че не съдържа обективни факти, които да сочат към обвинение на ищцата в извършването на конкретно престъпление, следва да се отбележи, че оценъчното мнение на последния е оправдано и с оглед на обществената длъжност, която същият е заемал към онзи момент, съответно е съществувало обществено и медийно очакване ответникът, като министър на образованието и науката, да изрази позиция около медийно отразяваните тогава публикации и разкрития около случилия се трагичен инцидент в Борисовата градина в гр. София. Още повече че от събраните по делото доказателства е видно, че към онзи момент е имало публикации и изявления, и то дори на магистрати разглеждащи мярката за неотклонение на лицето М., по повод на това, че в училището е имало лица разпознали издирваното от записите лице. От събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели също е видно, че в училището е имало лица разпознаващи лицето от записите като М., т.е. изнесената в тази насока информация в медиите не е била безпочвена, съответно съвсем оправдано е ответникът, тогава министър на образованието и науката, да изказва оценъчни мнения и съждения в тази насока, дори и отрицателни. Същият не е изнесъл факти, сочещи, че ищцата е извършила конкретно престъпление – лично укривателство, а е изразил твърдото си и принципно отрицателно отношение към подобен род деяния и липсата на каквато и да е толерантност у същия към тях, още повече когато се касае до учителски и директорски състав, какъвто състав той би отстранил, ако същият е допуснал или извършил подобен род проява и ако това  се включва в правомощията му. Но конкретно обвинение в изявлението на ответника и то насочено спрямо ищцата - липсва. Доколкото  конкретно употребените изразни средства не съдържат клевети по адрес на ищцата, макар и същите да са с концентрирано неодобрително отношение към нея, не са противоправни. Процесните изявления на ответника по съществото си са мнения, оценъчни съждения с негативна натовареност във връзка с информация изнесена в медиите, че в училището издирваното лице от записите е било разпознато, но това не е било съобщено веднага на органите на реда.

         Изявлението на ответника от 27.02.2017 г., публикувано на следващия ден и във вестник „Телеграф“, не съдържа клеветнически изрази и начинът на формулирането му не може да даде основание от него да се търси отговорност.

С оглед гореизложеното, Софийски градски съд приема, че не е налице противоправно поведение - изявление на ответника, съдържащо клеветнически твърдения, поради което намира за неоснователен  предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД  за присъждане на обезщетение на ищцата за неимуществени вреди, при което първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Предвид изхода на делото, на въззивника не се следват разноски, а на въззиваемата страна се следват такива на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото не са представени доказателства за направата на такива пред настоящата съдебна инстанция, то не следва да й бъдат присъдени разноски.  При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 08.01.2021 г. по гр. д. № 40266/2019 г. на СРС, I ГО, 157-ми състав, с което съдът е отхвърлил предявения от В.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Н.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 27.02.2017 г. с думите: „Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка (В.Н. на „Е.с.“) няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори, или някакви други действия, които можехме да предприемем спрямо държавни училища. Очаква се там полицията и прокуратурата, и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата“.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.