Р
Е Ш Е Н И Е №92
гр.Силистра, 27.10.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова
и с участието на прокурор……….…..,като разгледа докладваното от с-я М. Славова адм.дело №113 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е.Д.Д. от с.Брадвари, Община гр.Силистра,
действащ като управител на „ЕЖДЕРА
2020“ДЗЗД, с ЕИК: ********* и вписан в Регистър БУЛСТАТ адрес: с.Брадвари, ул.***, подадена от представител по пълномощие адв.Т.С. ***,
срещу Ревизионен акт
№Р-03001921005591-091-001/18.03.2022г.,потвърден с Решение №93/
14.06.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Варна при ЦУ на НАП,с който са установени задължения за данък върху добавената
стойност по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) за данъчни
периоди:от м.09.2020г. до м.09.2021г., включително, в общ размер на
9 940.24 лева и следваща се лихва от 917.86 лева.С Ревизионен акт за
поправка №П-03001922093371-003-001/23.05.2022г.,по реда на чл.133 ал.3 ДОПК,е
отстранена допусната явна фактическа грешка при изчислението на установеното
задължение за ДДС за данъчен период м.06.21г.,довело до промяна на дължимия
косвен данък от 559.25 лева на 773.43 лева, както и на лихвата за забава от
38.37лв. на 53.07лв.Ревизионният акт за поправка на оспорения РА се счита за
неразделна част от същия, което ирелевира възражението за недопустимост на
произнасянето на ответния орган в частта му,с която са уточнени публичните
задължения на жалбоподателя по силата на отстранената грешка в пресмятането за
д.п.м.юни.2021г.Още повече, че предмет на съдебния контрол не е решението на
органа по чл.152 ал.2 ДОПК,а ревизионният акт,в потвърдените му части, по
аргумент от чл.156 ал.1 ДОПК.
Жалбоподателят оспорва качеството на
дружеството, създадено по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на
данъчно-задължено лице(ДЗЛ),съгласно регламентацията от чл.3 ал.2 ЗДДС. Възразява
и срещу приетите за осъществени предпоставки за приложение на чл.132 ал.5 и
ал.6 ЗДДС, свързани със задължителна регистрация (по ЗДДС) на неперсонифицирано
дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице.
Главният аргумент, поддържан с
настоящата жалба е сведен до твърдението, че при проследяване на съдържанието
на дефиницията за „доставка“ от чл.6 ЗДДС се налагало отчитането на особения
режим на собствеността, формиран при действието на Договор за гражданско
дружество,учредено съгласно чл.357 и сл. от Закона за задълженията и
договорите.В този контекст се твърди,че нямало как неперсонифицираното
дружество,което в хода на деловата си дейност не придобива нищо (чл.359 ЗЗД-
всичко, което е придобито от дружеството,е обща собственост на съдружниците),да
е доставчик по облагаеми продажби (доставки) по разума на чл.6 ЗДДС,тъй като не
може да прехвърли права,каквито самото то няма.Възразява се и срещу тълкуването
на разпоредбите от чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС,извършено от приходните органи,като се
счита, че същите не са годно основание да се приеме, че гражданското дружество
по ЗЗД,като неперсонифициран участник в гражданския оборот, може да бъде
носител на публични задължения от вида на процесните, щом не разполага със
собственост и следователно, няма какво да прехвърля посредством облагаеми
доставки, продажби и т.н. според данъчното законодателство.
В обобщение на горните оплаквания, с
жалбата се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК,във връзка с чл.146 т.4 и т.5 АПК-неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с нормативната цел, щом публични задължения за ДДС са
установени по отношение на неперсонифицирано ДЗЗД (при липса на обособен субект
на правото), което няма имущество и не може да отговаря по актовете на
приходните органи.Настоява се за пълна отмяна на оспорения Ревизионен акт,потвърден
с релевираното решение на ответния орган. Не е заявена претенция за присъждане
на съдебни разноски..
Ответникът- Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна
при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт Г.Е. (л.201), оспорва изцяло жалбата.Излага
аргументи в подкрепа на главните решаващи изводи на органите по приходите, като
счита, че не са налице съмнения относно приложимостта на чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС, във връзка с чл.102 ал.3 т.1 и с чл.96 ал.10 ЗДДС, които поддържа и в Писмени
бележки по делото (вх.№1545/21.10.22г. на АС-Силистра). Възразява срещу основното
съображение на жалбоподателя - за липса на качеството на ДЗЛ, съгласно
регламентацията от чл.3 ЗДДС и следователно, на субект на данъчното облагане в
контекста на действащото позитивно право.Счита,че за данъчни цели ДЗЗД е
приравнено на ЮЛ (чл.9 ал.2 ДОПК) и следователно е ДЗЛ,щом е извършвало
независима икономическа дейност,съгласно регулацията от чл.3 ал.2 ЗДДС,водило е
самостоятелно счетоводство (вж.чл.9 от представения Договор за учредяване на
ДЗЗД от 25.08.2020г.), издавало е фактури с доставчик на стоките и услугите
именно дружеството по ЗЗД и е регистрирало Фискално устройство в НАП с
дистанционна връзка в търговски обект - магазин за хранителни стоки в
с.Брадвари, с цел отчитане на оборотите съгласно регламентацията от чл.118 ЗДДС
и Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.Ответникът твърди още, че несъмнено жалбоподателят
е извършвал облагаеми доставки по смисъла на чл.12 ал.1 ЗДДС,а данъчната основа
(по чл.26 ал.2 ЗДДС) била определена на базата на всичко,което включва
възнаграждението, без ДДС.В съответствие с чл.67 ал.2 ЗДДС бил приел,че
косвеният данък е включен в договорената цена и на основание чл.86 ал.1 ЗДДС,
оспорващият, за когото данъкът е станал изискуем, е следвало да го начисли по
реда, указан в закона.
С писменото становище по съществото на спора излага
съображения за правилно определяне на облагаемия оборот за периода от
25.08.2020г. до 16.09.2021г.,какъвто е той (периода) и съгласно Заповед за
възлагане на ревизията от 05.10.2021г. Обсъждайки хипотезата от чл.96 ал.10 ЗДДС поддържа,че е извършвана последователна еднородна дейност в търговски
обект- магазин за хранителни стоки в с.Брадвари, както и,че реализираният
оборот от предоставянето на шивашки услуги,с подизпълнител на услугите „Еждера
63“ ЕООД, е за „Еждера 2020“ДЗЗД,тъй като всички те са били отчетени чрез
приложените фактури и платени по банков път на дружеството жалбоподател.Твърди,
че правилно бил определен на основание чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС общият облагаем
оборот за ревизирания период в размер на
60 926.47 лева (съвпадащ изцяло със записванията в Хронологичен
регистър от 25.08.20г. до 16.09.21г.- л.73-гръб от делото),включващ 962 лева - отчетени чрез ФУ
продажби на стоки в магазина и 59 964.47-за изпълнените шивашки услуги от
„Еждера 2020“ДЗЗД.От тук извежда довод, че съответно на закона бил определен и
дължимият ДДС,който за д.п.м.06.21г. е претърпял корекция поради установена
техническа грешка при изчисляването му в Таблица 1 - посочен бил общ облагаем
оборот за м.юни.2021г. от 4640.56 лева,в т.ч. данъчна основа 4081.31 лева и
ДДС- 559.25 лв.,вместо вярно установените в хода на ревизията суми:общ облагаем
оборот за м.юни.2021г. от 4640.56 лева (х 20% =773.43лв. ДДС) и данъчна основа от 3 867.13 лева (РА ПРА
на л.202-л.206).Освен това, ДЗЗД самостоятелно,чрез
своя представител,е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 01.09.21г. с
твърдението, че е данъчнозадължено лице и е достигнало облагаемия задължителен
за регистрация оборот,но с настоящото сезиране на съда категорично твърди,че е
неперсонифициран субект и макар фингиран за
юридическо лице за целите на данъчните производства с чл.9 ал.2 ДОПК,бил неспособен
да формира релевантния от чл.96 ал.1 ЗДДС (към ДВ,бр.96/19г.) облагаем оборот
поради невъзможността да прехвърля права, каквито дружеството няма.
С оглед на всичко това настоява жалбата да бъде
оставена без уважение, защото правилно са били приложени разпоредбите както на
чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС, така и на чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС,относно задължителната
регистрация по този закон,като датата на създаването на дружеството по ЗЗД се
счита за дата на регистрацията.Претендира присъждане в полза на приходната администрация
на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,съгласно
правилото от чл.161 ДОПК, във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 862.09 лева,при
материален интерес в размер на 11 086.98 лева.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.Съдът,като обсъди изложените в жалбата доводи и, становището на
ответния орган,след преценка на доказателствата по делото,прие за установено
следното:Жалбата е процесуално допустима,като
подадена от активно легитимирано лице - адресат на
оспорения РА;при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на
процедурата по глава Осемнадесета (чл.156 ал.2 ДОПК) и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Ревизионен акт №Р-0300
**********-091-001/18.03.2022г.,издаден от органи по приходите,съгласно
чл.119 ал. 2 ДОПК,поправен с Ревизионен
акт за поправка на РА №П-03001922093371-003-001/ 23.05.2022г.,по реда на
чл.133 ал.3 ДОПК,потвърден с Решение №93/14.06.22г. на ди-ректора на Дирекция „ОДОП“
Варна, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС
за данъчни периоди от м.09.2020г. до м.09.2021г., включително, в общ размер на 10 154.42
лева и следваща се лихва от 932.56 лева. С РА ПРА е отстранена изчислителна
грешка при установяването на задълженията за ДДС за данъчен период
м.юни.2021г.,довело до изменение на дължимия косвен данък от 559.25 лева на
773.43 лева, както и на лихвата за забава от 38.37 лева на 53.07 лева.
Съгласно регламентацията от чл.133
ал.3 ДОПК,отстраняването на констатирана очевидна грешка не е ограничено със
срок,нито е поставено в зависимост от административното обжалване на РА (не е
обусловено от висящността на спор за законосъобразност
на поправения РА), нито дори от влизането му в сила,като се изисква единствено
поправката да бъде извършена с ревизионен акт (без да са необходими заповед за
възлагане на ревизия и ревизионен доклад),както правилно е процедирано
в случая. (Вж.Решение №13929/20.11.14г.,адм.д.№3857/14г.,VIIIО; Решение №12802/15.12.21г., адм.д.№7368/21г., IО и др.
на ВАС).Следователно, след като е налице установена очевидна фактическа
грешка,няма ново и различно задължение,в сравнение с определеното по поправения
РА.Изложеното е в пряка връзка с предмета на повдигнатия данъчен спор,
доколкото волята на жалбоподателя е за пълната отмяна на процесния РА, който е
единен такъв,ведно с акта за поправка,т.е. приема се,че се атакува установеният
резултат за данъци в размера след поправката на очевидната грешка в РА, а
именно:10 154.42 лева- главница и 932.56 лева- лихва. Вярно е,че РА за
поправка подлежи на самостоятелно обжалване,едновременно с поправения РА или
отделно от него, като от това си право жалбоподателят не се е възползвал
(независимо, че е могъл при наличие на правен интерес, тъй като поправката е
довела до по-висок размер на публичните задължения), но няма как да се счете,че
същият е влязъл в сила отделно и независимо от основния РА, щом последният не
е. С РА за поправка не се променя същността на установяванията
на задълженията за данъци, а само се конкретизира (изяснява) волята на органа
относно техния размер,която е била същата и преди поправката на изчислителната
грешка.Доколкото петитумът в жалбата,с която е
сезиран настоящият съд е „да отмените като неправилен
РА№Р-03001921005591-091-001/18. 03.2022г.,потвърден с Решение №93/14.06.22г., то
е очевидно, че се оспорва РА,ведно с поправящия го такъв, представляващи единно
цяло, изявяващо действителната воля на приходните органи в ревизионното
производство по чл.112 и сл. ДОПК.
От
преписката се установява,че ревизираният жалбоподател е вписан в регистър
БУЛСТАТ на 25.08.2020г с ЕИК:********* (л.172),съгласно приложен Договор за
учредяване на гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД (л.92-л.93) между
„ЕЖДЕРА“ ЕООД и „ЕЖДЕРА 63“ЕООД, с представляващ (чл.13 Договора) Е.Д.Д.,който е законен представител и едноличен собственик на
капитала и на двете търговски дружества - съдружници в ДЗЗД.Същото е образувано
с цел (чл.1 Договора) - обединяване на усилията им за производство и търговия в
страната и чужбина със стоки от шевната промишленост,вкл. и производство на
такива стоки на ишлеме, както и транспортна дейност за нуждите на основната
такава.За ревизирания период ДЗЗД„ЕЖДЕРА 2020“ е декларирало стопанска дейност -
извършване на шивашки услуги с подизпълнител „ЕЖДЕРА 63“ЕООД с ЕИК:*********, а
от 13.08.2021г.- и търговия на дребно в магазин за хранителни стоки в
с.Брадвари, стопанисван до тогава от „ЕЖДЕРА“ЕООД, с ЕИК:*********.На този
обект жалбоподателят е регистрирал фискално устройство (ФУ) с дистанционна
връзка с НАП- рег.№4511250 от 13. 08.2021г.; ЕКАФП с ИН:ZK133711 и ИН на ФП:50202301.Същото фискално устройство
с напълно идентични идентификационни признаци (рег.№ и индивидуални но-мера на
фискалната памет и на ЕКАФП) е било регистрирано в магазина до 13.08. 2021г., докогато
е стопанисван от „ЕЖДЕРА“ЕООД- съдружник в ревизираното ДЗЗД и е дерегистрирано на 12.08.2021г.
С Акт за регистрация по ЗДДС
№190422102937566/10.09.2021г., издаден по подадено заявление по електронен път на
01.09.2021г. от „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД с ЕИК: *********, подписано с КЕП на Е.Д.Д. (приобщен към настоящата ревизия с Протокол
№1197063/21.10.21г.-л.88-л.91), неперсонифицираното дружество, по негово
искане,е било регистрирано по ЗДДС. По повод на тази регистрация орган по
приходите е извършил проверка и установил,че единият от съдружниците -„ЕЖДЕ РА
63“ЕООД е било регистрирано лице по ЗДДС към датата на учредяване на ДЗЗД
(25.08.2020г.),което е активирало правилата от чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС.Съгласно
последните оспорващото „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД е следвало да подаде заявление за
регистрация до 01.09.2020г., като за дата на регистрация се счита 25.08.2020г.
Ето защо и задълженията за начисляване на косвения данък правилно са проследени
в хода на ревизията от 25.08.2020г. до 16.09.2021г. (Актът за регистрация по
ЗДДС от 10.09.21г. е връчен на представляващия жалбоподателя на 17.09.2021г.).
От представените от ревизираното ДЗЗД
счетоводни документи (съгл. чл.9 от Договора за учредяване дружеството е водило
самостоятелно счетоводство по ЗСч) - Главна книга (л.70-гръб-л.71); Оборотна
ведомост; Хронологичен регистър л.72-л.80; л.86-л.87; както и издадени фактури
с доставчик „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД (л.136-л.146), за периода от 25.08.20г. до
16.09.21г., се установява, че жалбоподателят е отчел приходи от шивашки услуги
в размер на 59 964.47 лв. Същите са счетоводно отразени по дебита на
счетоводна с/ка 411 „Клиенти“,срещу кредит на сч.с/ка 703„Приходи от продажби
на услуги“.За извършване на шивашките услуги жалбоподателят е ползвал като
подизпълнител- съдружникът в ДЗЗД „ЕЖДЕРА 63“ЕООД, което е намерило отражение в
счетоводството на ревизираното дружество,видно от хронологичен регистър (л.72), по дебит на сч.с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“. Освен това е установен оборот от 962.00 лева от магазина за хранителни
стоки в с.Брадвари за периода от 16. 08.21г. до 16.09.21г., реализиран от
„ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД, който е отчетен чрез ФУ Tremol M20 с ИН:ZK133711 и ИН на
ФП:50202301- обсъденият по-горе ЕКАФП, ползван до 12.08.2021г. от другия
съдружник в ДЗЗД-„ЕЖДЕРА“ЕООД. Оборотът е осчетоводен при ревизираното лице
чрез дебит с/ка 411 „Клиенти“ срещу кредит с/ка 702/3 „Приходи от продажба на стоки“, като първият
регистриран оборот в магазина от „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД от ФУ е на 16.08.2021г.,а
общият реализиран такъв за релевирания период, възлиза на 962.00 лева.В този
ракурс поставен въпроса от чл.96 ал.10 ЗДДС и след задълбочена проверка,
извършена от приходните органи, обосновано е довел последните до извода,че не
следва да взема предвид оборота от магазина,реализиран от 25.08.20г. до
12.08.21г. от „ЕЖДЕРА“ЕООД, отчетен чрез същото ФУ в размер общо на
14 634.25 лева (таблица 1.1 на
л.56-гръб; стр.9-10 от РД), тъй като върху така генерираната
сума е бил начислен ДДС от „ЕЖДЕРА“ЕООД.
В
обобщение,на основание чл.102 ал.3 т.1,във връзка с чл.132 ал.5 и ал.6 и с чл. 96
ал.1 и ал.10 ЗДДС,приходните органи,съответно на закона и фактите по
преписката,за периода:25.08.2020г.-16.09.2021г.,с обжалвания РА,са определили
общ облагаем оборот в размер на 60 926.47 лева,включващ и отчетените чрез
ФУ продажби в магазина в с.Брадвари от 962.00 лева,както и безспорните и
напълно заплатени на жалбоподателя по банков път, шивашки услуги в размер на
59 964.47 лева. На тази база са определили процесните публични задължения.
При анализ на горните установявания, приходните
органи са приели, че доколкото гражданското обединение на двете търговски
дружества е било създадено с намерението за осъществяване на „независима
икономическа дейност“,съгласно изричната договореност с чл.1 от Договора от
25.08.2020г.:“[…]обединяват усилията и дейността си за постигане на
следната цел, изразяваща се в производство и търговия в страната и чужбина със
стоки от шевната промишленост,вкл. производство на такива стоки на ишлеме,както
и транспортна дейност за нуждите на основната такава[…]“ то се покриват
изискванията,дефинирани от материалния данъчен закон за ДЗЛ с чл.3 ЗДДС. Освен
това,съответно на закона са приели за осъществени и предпоставките за приложение
на чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС, свързани със задължителна регистрация (по ЗДДС) на
неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по
този закон лице.Такова, към 25.08.2020г.,несъмнено е било „ЕЖДЕРА 63“ ЕООД, с
ЕИК:*********,със задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот по ЗДДС
от 16.03.2020г., което дружество е извършвало услугите по ушиване на поръчаните
стоки на ДЗЗД, като подизпълнител и, е било дерегистрирано
по ЗДДС на 02.11.2020г. Жалбоподателят към м.септември.2021г. е приел, че
дружеството по ЗЗД е данъчноотговорен субект (арг. чл.9 ал.2 ДОПК),приемайки мотивите от Акт за
регистрация по ЗДДС №190422102937566/10.09.21г.,за чието издаване сам е подал
заявление,а с настоящото сезиране на съда атакува точно това си качество,без да
е повдигнат принципно спор за дължимостта или за размера на установените с процесния РА
задължения за данъци.
Или, по фактите страните не спорят.Спорът е за
правото,като главното възражение на жалбоподателя е за това,че с оглед съдържанието
на дефиницията за „доставка“ от чл.6 ЗДДС и, след отчитане на особения режим на
собствеността, формирана при действието на Договор за гражданско
дружество,учредено съгласно чл.357 ЗЗД, то обективно нямало как
неперсонифицираното дружество, което в хода на деловата си дейност не придобивало
нищо (чл.359 ЗЗД - всичко, което е придобито от дружеството, е обща собственост
на съдружниците), да е доставчик по облагаеми продажби (доставки) по разума на
чл.6 ЗДДС, тъй като не можело да прехвърли права, каквито самото то няма.
Горното разбиране е погрешно в контекста на настоящото
данъчно-ревизионно производство. Да, в гражданския оборот неперсонифицираното
дружество, създадено по чл.357 ЗЗД, участва чрез своите съдружнци,но
съгласно чл.9 ал.2 ДОПК,в производствата по този кодекс, дружествата от
процесния тип, са приравнени на юридически лица,със самостоятелно делово
битие,т.е. за целите на данъчното облагане,законът е въвел фикция.Именно във
връзка с осъществяваната от „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД независима икономическа
дейност,надлежно осчетоводявана,съгласно Закона за счетоводството,вкл. в
ракурса на чл.2 т.4 ЗСч (чл.1 ал.2 ЗСч отм. с ДВ,бр.95/15г.), приравняващ на
„предприятия“ дружествата по ЗЗД и консорциумите по ТЗ, то е данъчно задължено
лице по смисъла на чл.3 ЗДДС.(Вж.Решение №5323/09.04.19г.,адм.д.№14769 /2018г.,
I О на ВАС).
Няма колебания
в съдебната практика, че гражданското неперсонифицирано дружество за целите на
данъчното облагане се приравнява на ЮЛ и е самостоятелно данъчно-задължено
лице, с отделни от тези на съдружниците в него ЕИК и счетоводство.
Приравнявайки ДЗЗД на предприятие по смисъла на ЗСч, непрсонифицираното
дружество носи нормативното задължение за водене на счетоводна отчетност,
съгласно ЗСч, т.е. за целите на данъчното облагане ДЗЗД е самостоятелно ДЗЛ,
отделно от неговите съдружници. В качеството си на стопански субект, извършващ
независима икономическа дейност,гражданското дружество представлява
данъчно-задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДДС и като такова формира
облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл.96 ал.1 или по
чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС, обратно на основните твърдения на жалбоподателя в
процеса.Изцяло в такъв смисъл са: Решение №6096/27.05.15г.,адм.д.№9484/14г.,IО; Решение №2929/16.03.16г.,адм.д.№15702/14г.,
VIIIО; Решение №13846/13.11.18г.,адм.д.№3155/18г.,VIIIО; Решение №15960/19.12. 18г.,адм.д.№8503/18г.,VIIIО;Решение
№7951/01.07.2021г.,адм.д.№680/21г.,VIIIО и
много други на ВАС.
С оглед на гореизложеното, като неоснователно следва да бъде отклонено
оплакването за недопустимост на релевираното данъчноревизионно
производство проведено по отношение на неперсонифициран субект, учреден по реда
на чл.357 ЗЗД, който по хипотеза не формира собственост,а за неговите
задължения отговарят съдружниците съобразно дяловото си участие (чл.361 ЗЗД) в
обединената дейност за постигане на обща стопанска цел.Напротив, по силата на
обсъдената законова фикция от чл.9 ал.2 ДОПК, оспорващото гражданско дружество
е приравнено на ЮЛ и съобразно гореизложените съображения същото е данъчно-задължено
лице по разума на чл.3 ЗДДС.Следователно, процесната ревизия е проведена по
отношение на надлежен данъчно-задължен субект, водил самостоятелно счетоводство
и регистриран с различен ЕИК от тези на търговските дружества - негови
учредители.Няма спор,че към датата на създаване на ДЗЗД (25.08.2020г.) единият
от съдружниците -„ЕЖДЕРА 63“ ЕООД с ЕИК:********* е бил регистрирано по ЗДДС
лице, считано от 16.03.2020г. А щом това е така, то представляващият ДЗЗД, по
аргумент от чл.101 ал.2 т.3 ЗДДС, е следвало да подаде заявлението по чл.132
ал.6 ЗДДС най-късно до 01.09.2020г., което като не е направил,сам се е поставил
при условията от чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС, да бъдат определени задълженията му с
ревизионен акт по реда на ДОПК,както именно правилно е процедирано
в настоящия случай.
Съгласно дефиницията на „облагаем
оборот“ от чл.96 ал.2 ЗДДС,същият е определен по отношение на жалбоподателя
съобразно воденото от него счетоводство и фискалните отчети от ЕКАФП от
магазина за хранителни стоки в с.Брадвари. Всички стоки и услуги - предмет на
деловата дейност на ДЗЗД, са били предмет на облагаеми доставки според чл.12
ал.1 ЗДДС във връзка с определението от чл.6 ЗДДС, обратно на оплакването в
жалбата.В съответствие с чл.67 ал.2 ЗДДС и защото от приложените фактури (л.136-л.146)
е видно, че при договаряне на цената на доставките не е било изрично посочено,
че косвеният данък се дължи отделно, същият правилно е прието, че е включен в
договорената цена,която от своя страна,по всички фактури е изплатена напълно по
банков път (извлечение от банкова с/ка на „ЕЖДЕРА
2020“ДЗЗД в ОББ- л.36-л.46). На основание чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС за определяне на
задълженията за ДДС на ревизираното лице и предвид обстоятелството, че същото е
било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до
01.09.2020г., по аргумент от чл.132 ал.6 ЗДДС но не го е направило, съгласно
изричната регламентация от чл.132 ал.5 и ал.6 ЗДДС, за дата на регистрация по
този закон се счита датата на учредяване на гражданското дружество по чл.357 ЗЗД. Следователно, съответен на закона е и периода, за който са определени
задълженията на жалбоподателя с процесния РА.
В обобщение, относно приложението на материалния
закон, настоящият състав намира,че оспореният РА е съответен на установените по
делото факти и закона, поради което следва да бъде потвърден.Правилно е
приложена разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС,като изчисляването на основата
за облагане с ДДС е извършено съобразно правилата от чл.67 ал.2 и ал.3 ЗДДС,с
приемането, че косвеният данък е включен в цената.Последното сочи на
съответствие на оспорения данъчен ревизионен акт и с нормативната цел.
Относно
процесуалните правила: Жалбоподателят
изрично заявява в съдебно заседание,че не оспорва валидността и
съответно,истинността на електронните документи,вкл. по отношение на положените
електронни подписи (КЕП) от приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК.
Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03001921005591-020-001/05.10.2021г.(л.177), която е
връчена на ревизираното лице по електронен път на 07.10.2021г. (л.176). Ревизията
е приключила в 3-месечния срок и е издаден Ревизионен доклад №Р-03001921005591-092-001/20.01.2022г.,в
срока от чл.117 ал.1 ДОПК електронно връчен на жалбоподателя на 24.01.2022г.
(л.62). Обхватът на възложената ревизия е определен до установяване на задължения
за данък върху добавената стойност за периода:25.08.2020г.-16.09.2021г.,който
стриктно е спазен от приходните органи.Заповедта е издадена от С.С.А.,изпълняваща длъжността „Началник на сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД НАП Варна,изрично определена за лице, което да
възлага ревизии,съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК и Заповед № Д-1675/27.08.21г. (л.180).
Разпоредено е ревизията да бъде извършена от Р.М.С.-
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С. Я. В. - главен
инспектор по приходите,което е в съответствие с нормативната регулация от
чл.113 ал.6 ДОПК,във връзка с чл.7 ал.1 т.4 и чл.11 ал.1 т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП) и приложената Заповед на л.180.
В пределите от
чл.117 ал.5 ДОПК е постъпила молба от ДЗЛ за удължаване на срока за възражение
срещу РД (л.38),която е била уважена с възможност до 07.03.22г. жалбоподателят да
депозира възраженията си.Уведомлението за продължения срок е било връчено
електронно на 08.02.2022г., въпреки което възражения срещу РД не са постъпили.
На18.03.2022г. възложилият ревизията приходен орган и ръководителят на същата
са издали процесния по делото РА, надлежно връчен по електронен път на
жалбоподателя на 28.03.2022г. (л.39). В срока и по реда на чл.152 ДОПК същият е
обжалван пред решаващия орган (л.24-л.29) който,в хода на контролното
производство, с решението си по чл.155 ДОПК, го е потвърдил изцяло.
Междувременно, по реда на чл.133 ал.3 ДОПК, по инициатива на приходните органи,
е констатирана очевидна техническа грешка, допусната в процесния РА, касаеща
д.п.м.юни.2021г., която е по-правена (отстранена) с РА за поправка на
ревизионен акт №П-03001922093371-003-001/23.05.22г., преди произнасянето на
ответния орган с Решение №93/14.06.2022г., потвърдило изцяло оспорения РА,
ведно с РА ПРА, както бе обсъдено в началото на настоящия акт.
Последното е открило пътя за съдебния контрол,
сезирането за който е направено в нормативния срок от чл.156 ал.1 ДОПК-
контролният акт е връчен на оспорващото ДЗЗД на 14.06.22г. (л.10-л.11), а
жалбата по чл.156 ал.1 ДОПК е била изпратена на 28.06.2022г. до решаващия орган
от чл.152 ал.2 ДОПК,чрез куриерска фирма (л.8)- пощенски оператор, съгласно чл.18
ал.1,във връзка с §1 т.18 ДР от Закона за пощен-ските услуги и следователно, в обсега
на регламентираното допустимо обжалване от чл.62 ал.2 ГПК,вр.с
§2 ДР ДОПК.Изложеното сочи на липса на допуснати съществени нарушения на
данъчно-ревизионните производствени правила.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и чл.168 ал.1 АПК,съдът дължи произнасяне на
всички основания за оспорване на процесния акт.Като субсидиарно
задължението за лихва следва съдбата на главното,но с жалбата не са наведе-ни
самостоятелни възражения относно нейния размер.При така очертания предмет на
съдебния контрол относно установените публични задължения на жалбоподателя с
оспорения РА и с оглед събраните по делото доказателства,преценени в тяхната
взаимна връзка, се налага извод,че по същество,жалбата е неоснователна.Направените
с ревизионния акт установявания кореспондират напълно с възложените предметни и
времеви предели на ревизията.Същият отговаря на изискванията от чл.120 ал.1 ДОПК определящ задължителните елементи от съдържанието му.Съгласно ал.2 на с.чл.,
ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.Ето защо се приема,че
при извършване на ревизията не са допуснати нарушения на данъчнопроизводствените
правила; ревизията е осъществена и процесният РА е издаден от лица, разполагащи
с материална и териториална компетентност,като е спазена и нормативно
установената форма. Няма основание да се счете,че са нарушени изискванията за
валидност, форма и процедура, предвид установените и обсъдени по-горе факти.За
съответствието с материалния закон на оспорения РА са изложени мотиви. Присъждане
на съдебни разноски своевременно са поискани от ответния орган,каквито с оглед
изхода на процеса, следва да бъдат присъдени в полза на приходната администрация
в поискания размер от 862.09 лева при материален интерес от 11 086.98 лева,
съгласно правилото от чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (830
лева + 3% от 1086.98 лева), воден от което и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Административният
съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД, с ЕИК:********* и адрес: с. Брадвари, община гр.Силистра,
ул*****, подадена
от управителя Е.Д.Д., с ЕГН:**********, срещу Ревизионен акт №Р-0300 **********-091-001/18.03.2022г.,
поправен с Ревизионен акт за поправка
на РА №П-03001922093371-003-001/23.05.2022г.,
потвърден с Решение №93/ 14.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите гр.София.
ОСЪЖДА „ЕЖДЕРА 2020“ДЗЗД, с ЕИК:********* и адрес: с.Брадвари,
община гр.Силистра, ул.*****,
представлявано от Е.Д.Д.,с ЕГН:**********, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на НАП, с
ЕИК:1310631880146 и административен адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“
№128, сумата от 862.09 (Осемстотин
шестдесет и два 0.09) лева -
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.138 ал.1 АПК, във връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: